Как убедихте половинката си

Би ли споделила какво трябва да се направи, какви документи се изискват.Видях,че не живееш в БГ и аз съм в същата ситуация.

По темата- не мисля да убеждавам никого. Ако човек не го чувства сам, няма как да го убедиш.

Трия, защото изказването ми не е на място. Нещо не съм прочела като хората пак 

...

И аз да споделя:
Моят съпруг отначало беше категоричен"аз чуждо дете не мога да гледам",а моят отговор беше"а ако забременея от къде ще си сигурен,че детето ще е от теб"и за момент спрях да повдигам въпроса.След няколко месеца той сам ме попита какво трябва да направим,че да си осиновим детенце,а сега да го видите какъв всеотдаен татко е
Успех на всички мами тръгнали по този път,ако искате нещо наистина и много силно ,всяка от вас ще успее да убеди половинката си

Много мислих преди да го напиша, но ще го напиша.
Мата, имам най-добри чувства към теб, но моля те, не прокламирай тук купуване и продаване на деца.Нещата написани изглеждат по един начин, а прочетени понякога -по съвсем друг.Не знаеш кой чете и как чете, как тълкува проченото и как можеш да повлияеш на неустойчиви личности.

И още- не може все да роптаем, че няма закони и не се спазват, че правната система не работи, а когато ни устройва едва ли не да възхваляваме как сме заобиколили или нарушили закона/това го казвам най-общо /
Уверявам ви отново, че всичко написано е с най-добро отношение.

вече помолих да ми изтрият откровенията, защото наистина могат да бъдат разбрани погрешно и буквално, а който не знае историята, може да повярва само на елементарните думи.
приемам забележката като напълно правилна.

за голямата аудитория казвам, че не това е пътя и аз лично не съм заобикаляла закона.
това, че някои закони не ми харесват е друг въпрос, но няма как да се променят от днес за утре.
за съжаление няма как да редактирам поста си, така че се надявам скоро някой мод да мине с метлата............

Съжалявам да го чуя Въпрос. Ние вече сме кандидат осиновители. На 1-ви март преди 2г. взехме първия документ от пакета за кандидатстване за осиновители. Спомням вълнението от това така ясно...като да плануваш да заченеш дете в определена нощ...
Но не се отчайвай. Явно не е дошъл момента. Понякога се случват неща, които преобръщат изцяло мирогледа на човек. Може подобно нещо да се случи и при съпруга ти. Моли се да са ти живи и здрави дечицата и Бог да отвори сърцето му за още едно дете.

Не зная . Бях твърдо против изследванията за установяване на "вина". За какво ни беше да знаем след като нямахме пари за лечениЯ. След първия месец с термометър  и с месечна изненада май единодушно решихме да се радваме на любовта си, а не да правим деца. "Искам бебе! Ще си открадна дете?" Това бяха моите аргументи в единствения разговор, който сме водили.
Не е по темата, но на мен ми направи впечатление едно признание на Въпрос.... И си мисля ... Децата са си деца, те винаги ще си имат татко. Дори и "натирен". Защо не пробваш да се чувстваш щастлива? Не, че ми е работа, де. Извинявай, просто мисля, че човек има право на щастие. Както и да го разбира.

Нещо не виждам авторката от известно време, а аз се чудя от дни дали да пиша.

Разбирам напълно мечтата на една жена, лишена по някакви причини от най-естественото нещо на света. Всички го имат, а тя не! И цялото негодувание срещу съдбата, защо точно аз?! Сравненията, макар и неволни: какво имат другите повече от мен? Защо те да имат нормални семейства, а аз трябва да правя избор?

Нищо не ни е по-малко, не сме наказани, не сме жертви, просто живот. Нещата се случват. Ние правим избори, искаме или не. Тези избори водят до последствия.

Авторката пита: Как убедихте половинката си?
1. Ако тръгнем по пътя на убеждаването, а не на диалога и взаимното решение, вече нещо куца.
2. Що за "половинка" може да бъде човек, който не се вълнува какво прави жената до него щастлива, какво я тревожи, какво мечтае, от какво я боли?
3. Казват, че любовта не е, когато двама души се гледат в очите, а когато гледат в една и съща посока. И ако се окаже, че тази посока в един момент за единия е "наляво", а за другия "надясно"?

Въпрос, представи си, че го "убедиш". И мечтаното дете стане реалност. И после той... размисли.
Разиграй тази хипотетична ситуация и си отговори честно, не тук, а сама на себе си. Кое от двете би "жертвала"?
Приеми, че животът ти дава това изпитание, за да провери готовността ти да станеш майка. И това да не значи, че си обречена, а просто това да не е мъжът, с когото да споделиш радостта и отговорността да си родител.

Аз откакто е пусната темата стоя и мисля дали да се включа. Аз съм на коренно противоположно мнение от всички тук май. Аз съм против убеждаването в този му вид и насилието над личността. Да, мъжът ми реагира зле на моето предложение да осиновим дете, аз просто си изложих аргументите и той след размисъл се съгласи, но не съм настоявала, не съм се тръшкала. Не знам дали щях да го направя ако не се беше съгласил, мисля, че не. Тук всичко опира до личните отношения и уважение в семейството. Ето, сега съм в подобна ситуация, искам второ, но мъжът ми не иска и не смятам да го убеждавам. В крайна сметка той има правото да не иска и аз ще го уважа. Не мисля, че ми е длъжен с нещо. Аз на него също, просто разбирам любовта и като уважение на желанието на другия.

Тя пишеше, че има две деца със съпруга си и иска трето, но той не искал. И някак останах с убеждението, че те по принцип си гледат в различни посоки. И не децата правят от двойката семейство, а любовта и привързаността и именно гледането в една посока. Аз първо си мислех, че госта е поредната бомба, но тя твърди, че е регистрирана тук. И аз нали по-добре е да повярваш ... писах.
Насила хубост не става. За нищо. Особено когато става въпрос за чувства. И джинът от Аладин е безсилен...

Eдно е сигурно.
Далеч по-добре е да отказва преди, отколкото да осъзнае, че не е бил готов или не го е искал после.

По-честно, по-коректно, по-отговорно е. И оставя избор на другия.

Редактирам се: Всъщност, избор имаме винаги.

Не осиновявай за да направиш жест. Не го прави от милосърдие...  много лоша услуга ще направиш и на себе си и на детето.