Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 27 фев. 2009, 19:00 ч.

Как убедихте половинката си

  • 6 562
  • 102
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 2 123
Хубава тема - за наакани дупета....  Laughing

Естествено че не разчитам... просто исках да кажа, че сега той е физически зависим от мен, но това не го прави по-малко равностоен емоционален партньор...  Физическата зависимост отминава, а и недай боже се обръща ...
Нямам предивд и че сина ми ми е приятел... той никога няма да ми бъде приятел, а надявам се и мен няма да приема за приятелка. Аз съм му майка, а той е моят син... приятели много, той на мен  ми е единствен  и уникален.

# 46
Fussii, не искам да се изживявам като спасител.
Просто мисля, че мога да осигуря бъдеще на едно дете, вместо да израстне в дом за "майки" и деца./Все се чудя защо тези домове се наричат така, като в тях майки няма.../
Както гушкам две дечица, мога да гушкам и три, същото важи и за другите неща...

Но може и да сте прави. Може би ще деля децата, или пък няма да ги деля, но детето така ще се чувства. Не бях се замисляла за това.
Аз си представях как ще ми дадат едно детенце и аз ще му кажа - двете ти сестрички ги обичам, защото съм ги родила, но теб те обичам, защото съм те избрала.

Такива едни фантазии имам, и нали нямам с кой да ги споделя, тук ги излях...

# 47
  • Мнения: 2 123
Мисли още  Laughing ... вземи решение когато си готова. Прочети най-вече написаното тук от осиновените деца. Тук пишат прекрасни искрени хора... от техните постове най-добре ще разбереш света на осиновените деца

# 48
  • София
  • Мнения: 9 397
А пък аз мисля, че след като искаш, значи трябва да го направиш.
Приемната грижа, предложена от Дар, е доста добър вариант - помисли върху него.

# 49
  • в моя свят на мир и любов
  • Мнения: 1 994
И аз не мога да разбера, защо да искаш да обичаш някого и да се грижиш за него, също както и за  собствените си деца, да е грешно.
А пък да искаш да имаш дете за да запълниш празнина, да е правилно.

Според мен обичта е еднаква. Също така, и в двата случая, благодарността, която се очаква или не се очаква е еднаква.

И не мога да се съглася, че Въпрос примерно, ако осинови дете от милосърдие, то след време ще му каже "А пък аз те осинових и затова трябва да си ми благодарен". /Не че много родители не постъпват така с рождените си деца, но това е друг въпрос/.

Излиза, че е по-добре едно дете да си стои в дома за сираци, отколкото да бъде осиновено от жена, която няма нужда да запълва празнина, а просто иска да му даде истински дом и семейство?

Съжалявам, но не разбирам.

# 50
  • монако ди бавариа
  • Мнения: 4 138
ние тук тендираме малко да сме станали велики и да сме наясно с всичко. затова е така Wink има-няма сме родители от няколко години и знаем кое и как.

рецепта няма. защо да осиновиш едно дете. мисля, че при всеки подбудите са различни. ако мога да повторя това след 30 години, ще знам, че е правилната рецепта, ама засега си трая.
приемната грижа не е лошо нещо, но не е същото. за мен например тя не е приемлива, поради простата причина, че живея в чужбина и няма как да стане. другият фактор е, че няма да решавам повечето неща, свързани с живота на детето самостоятелно, а все трябва да искам разрешение. може би настойничество е по-приемлив вариант.

другото, което е, че ако осиновя едно дете, искам да му дам абсолютно същите условия и права, както на моето дете. и то да стане също мое. и най-вече същата сигурност.

единственото, в което трябва да си сигурен, ако тръгнеш да осиновяваш, е това, че ще можеш да обичаш безрезервно детето. аз даже в това не бях сигурна. неведнъж сме споделяли тук за страховете си преди осиновяването.........и не само аз съм ги имала.

не казвам да се юрнем целокупно да осиновяваме, за да спасяваме света, но лично аз толерирам подобни подбуди. затова и ходех по домовете. защото, когато видиш очите на едно дете на което си дал малко топлина, се променя целият свят. започваш да живееш чрез детето и нещата идват по местата си.

така че, каквито и да са подбудите, важното е наистина да можеш да се посветиш на детето, защото иначе няма да е добре.

6, понякога май за накои деца е по-добре да останат по домовете, отколкото да са при осиновители, които не ги обичат. защото биологичните могат да си посволят лукса да са накадърни родители, ама с осиновителите не става. раната, която детето носи със себе си е огромна и още една, прибавена към нея може и да го убие................

# 51
  • Мнения: 2 084
Гост, на мен ми звучиш фалшиво. Нещо недоизказваш, сякаш...

# 52
  • монако ди бавариа
  • Мнения: 4 138
калинче, даже да е подставено лице, няма лошо да поразсъждаваме по даден въпрос.
да не говорим, че не знам дали знаеш. но принципно с помоща на форума на бг мама доста журналисти правят материалите си.
кво пък, нека..........

# 53
  • София
  • Мнения: 1 843
Излиза, че е по-добре едно дете да си стои в дома за сираци, отколкото да бъде осиновено от жена, която няма нужда да запълва празнина, а просто иска да му даде истински дом и семейство?

Их, колко не внимаваме с думичките.
Ми то и на Въпрос желанието е стремеж за запълване на празнина.

Няма нищо лошо.

Опасно е.
Опасно е, защото мъжът й не иска.
Защото има вече две свои деца и ще трябва да се справя не само с евентуалните проблеми на "изоставеното", но и на родените от нея, след появата му. Как ще се приемат, как ще се привържат, колко ревност ще има, ще има ли... а, колко голямо се очаква да е това дете? Ами, ако не е бебе? Знае ли какво може да очаква?
И всичкото това, на фона на грижите за две деца и съпруг, който е против?
Опасно е за всички, за детето и за семейството.

Просто не го виждам никак лесно.
А тези деца имат нужда от много, ама много. И, ако сега ви звучи прекалено, няма да ви звучи така, когато детето вече у вас.
Нещата не свършват с осиновяването. Тогава едва започват.

Какво правим при свършен факт?!

# 54
  • Мнения: 2 084
Рекламация, Дар, рекламация.

Осиновяването мода ли е? Или благотворителност? Безобразие е да се разиграват сценарии. Кадърният журналист не краде чужди думи, той взема интервю, убеждава човека срещу себе си да сподели.
А за хората, които влизат в роля и не могат да преценяват кога, къде, как и защо ... има специалисти.

# 55
  • София
  • Мнения: 1 843
Калина, аз на журналисти не вярвам. А кадърните... бяха. Нейде в миналия век.
Та вместо да правят скечове от теми като осиновяването, по-добре тук. Написаното остава, знаеш... Wink

# 56
  • Много често на 7-то небе!
  • Мнения: 157
Какво ви става бе хора?!  Close  Жената има нужда, необходимост, огромно желание да спасява, да дарява, да приласкава! Разпнахте я на кръст заради любовта й! Защо нейната любов да е по-низка и по-незначителна от вашата? Вие и майка Тереза сте в състояние да изкарате, че има задни мисли- дали пък не е искала прекалено много да се докара пред Господ та затова да се е раздавала толкова?! Направо ми закипя кръвта като ви четох! Който не е като вас, с вашите подбуди и емоции не му е читава работата, така ли...Направо да вземем да се откажем от осиновяването, защото ще се изтълкува като "благороден жест"! Не мога да пиша повече...

# 57
  • монако ди бавариа
  • Мнения: 4 138
чакай сега, не си права. никой не разпъва никого на кръст. тук става дума за конкретен случай и за това, че мъжът не е съгласен.
аз казах, за мен подбудите не са важни, важното е дали наистина ще се отдаваш на детето си.
на осиновените деца им трябва обич. много. на каквато и възраст да са. едно отхвърляне е пагубно за тях.

естествено е, че сме станали големи специалистки Crazyвсичко знаем, от всичко разбираме..........
лично аз не се наемам да съветвам жена, отгледала две свои биологични деца, по кой път да тръгне и с какви подбуди.

и аз искам още деца. пак от егоизъм. защото това расте.........сигурно бих искала пак бебе, не знам. но искам и друго. да дам възможност на едно дете с практически нулеви шансове за осиновяване, да има дом. и съм убедена, че нито въсраста, нито пола, нито здравословното му състояние ще са от значение за това, дали ще го обичам, както обичам дъщеря си. просто, защото вече имам опит и не ме е страх.

в крайна сметка всички тук се изказват, защото искат доброто за децата. критиките може да са прекалени, но в крайна сметка са добронамерени. всички наминаваме понякога във форума на осиновените и знаем че ужасно много ги боли. не е грях да не искаш някого да го боли и да се опитваш да предотвратиш подобно нещо.
хубаво е да знаеш какъв товар можеш да поемеш и да го носиш, защото после връщане назад няма, или ако го има, то е много ужасно и мъчително за всички, а цената е една детска психика.

доколко гостенката е готова да направи тази стъпка, знае само тя. и когато подбудите са смесени, няма лошо. поне според мен.

# 58
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Никой никого не е разпъвал на кръст. Просто подтикнахме една жена, която има желание "да дарява", "да приласкава" да седне и да помисли какво точно иска.
Тя самата си призна, че за някои неща не е мислила "Но може и да сте прави. Може би ще деля децата, или пък няма да ги деля, но детето така ще се чувства. Не бях се замисляла за това."

Да даряваш любов може по много начини. Осиновяването е един много отговорен акт, при който човек трябва да е максимално сигурен за себе си че го иска и че е готов за него. Иначе се получават фалове, които са за сметка на децата. Защото по-добре децата да останат в дом, отколкото да ги вземе някой и после да ги разсинови след известно време, когато осъзнае, че не си е представял точно тази картинка. Пиша тези неща без да визирам никого конкретно.

Подбудите на всички ни са са различни или поне с различни нюанси. Аз лично за себе си мога да кажа, че и двете си деца осинових с една и съща подбуда - да имам деца, да бъда майка, да се почувствам родител, да осмисля живота си. С абсолютно същата подбуда се подлагах години наред на десетки болезнени процедури за да зачена. И когато синът ми и дъщеря ми ме попитат Защо?, аз няма да им казвам: тебе те обичам защото..., а тебе защото...  Обичам ги еднакво, защото те са ми деца, а аз съм им майка.

Децата усещат с всяка фибра на тялото си различното отношение и ако някой не е готов да посрещне поредното дете в семейството си по същия начин и със същите емоции, както е посрещнал и предишните, ще го нарани много, поне аз така си мисля.

# 59
  • София
  • Мнения: 9 397
И аз не съм съгласна с болшинството. По-добре ли е да осиновиш, без да си превъзмогнал болката по стерилитета или болката от изгубено дете?

От къде е ясно, че въпрос ще дели децата си на биологични и осиновено? Всеки човек е различен и никой не може да знае, какъв родител ще бъде на всяко от детето си, докато не стане такъв. Осиновени или биологични, децата ни водят - всяко дете е различно и предизвиква различни реакции в родителя, различен начин за справяне с проблемите.
В същото време когато тук се появи някоя кандидат-осиновителка, осезателно не преборила се с болката си, всички се надпреварваме да я пляскаме по гърба и да я уверяваме, колко добра майка ще е.

Въпрос, а защо мъжът ти не иска да осиновите, опитала ли си да го питаш - защото не иска трето дете или защото не иска осиновено дете? Може и да си писала, но аз пак чета по вертикала, за което се извинявам.

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт