Деца от различни бракове и голяма разлика в годините

  • 3 862
  • 38
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 1 217
Аз понякога между моите и "чуждите" деца от улицата почти не правя разлика,еднакво ми се свива сърцето,когато някое дете заплаче,падне...дано поне авторката на темата е откровена с бащата на детето,защото той има право да знае,независимо дали ще реши да остане с нея.И аз не мога да си го обясня,сигурна съм,че дори ако мъжът ми някой ден дойде вкъщи с дете от извънбрачна връзка ще го отгледам като свое,как е възможно да не обикнеш дете ooooh!

# 16
  • Мнения: 275
Има разлика между:
- загриженост
- състрадателност
- съпричастност
- нежност
- жертвоготовност
- толерантност
- и т.н.
и ЛЮБОВ.

Ако някой смесва тези две понятия, то други правят разлика. Знам, че при осиновяване, не винаги се изгражда перфектната връзка между родител и дете. Причините са хиляди...

п.п. По BBC-1 даваха научнопопулярен филм на подобна тема. Ако една майка е поставена в екстремна ситуация, тя спасява първо родното си дете, като реагира подсъзнателно, а после другите деца.

# 17
  • Мнения: 96
Бащата на детето знае за моите чувства,така както и знае ,че бих убила човек за нея.Заради моята студенина към нея смятах ,че нямям право на собствено дете,но Бог се смили над мен и ни дари с момиченце миналата година.Щом родих се успокоих ,че най после майчинското в мен ще се отключи  ище успея да я компенсирам за всички тези години с много ласки,прегръдки ,целувки ит.н. Да майчинското чувство се отключи за прегръдки и целувки ,но само за бебето.

# 18
  • Мнения: 1 217
Би убила човек за нея,а твърдиш,че не я обичаш? Незнам какво да ти кажа,слава богу не съм изпитвала такава студенина към нито едно дете,а ако съм с него  от ранна възраст е просто абсурдно да не го обикна.Дано контактува по-често с истинската си майка,и дано никога няма бариера между нея и твоето дете,все пак са сестри,жалко ще е да има студенина помежду им.

# 19
  • Мнения: 589
бих убила човек за нея.
  Съмнявам се...Приказки от гузна съвест...

# 20
  • Варна
  • Мнения: 2 268
Защо я заклеймихте веднага!? Тя сама съзнава, че има вина. На сърцето обаче, не може да се заповядва, това не е в нейната власт. Не стига, че жената се измъчва, ами и вие я нападате.
Някой по- горе писа, че обичал еднакво всички деца- свои и чужди. По- голяма глупост и лицемерие не бях чела! ooooh!

Към авторката: Не се измъчвай. Насила хубост не става. Може би, когато престанеш да се взираш в душата си, докато я прегръщаш след време с изненада ще установиш, че си изпълнена с любов и нежност. Недей да анализираш прекалено, не е нужно.

# 21
  • Мнения: 28
Valialili, браво момиче!

Майчиното чувство е грижа и закрила или всичко онова, което ти си дала на това дете. Онази празнина, която усещаш в себе си не е нито студенина, нито липса на обич. Това са твоите страхове, породени от мисълта дали се справям добре с отглеждането на чуждото дете, дали то ме приема като истински родител или не, и всичко това примесено с болката от дългото очакване да се сдобиеш със собствено дете.
Повярвай, едва ли има дете, което да нарече чужда жена "мамо" и да я прегърне, ако не го усеща в себе си. Справила си се и още как! Сега остава само да повярваш в себе си, да й подариш безценното си приятелство като жена и да се насладиш на миговете с твоето детенце.

Успех!

# 22
  • Мнения: 1 217
Някой по- горе писа, че обичал еднакво всички деца- свои и чужди. По- голяма глупост и лицемерие не бях чела! ooooh!
Незнам кой заклеймява Laughing Това,че ти не си способна на подобни чувства не означава,че и на нас ни е забранено да ги изпитваме.Казах,че често почти не правя разлика между своите и чуждите деца,защото често се е случвало моите да се пребият,защото тичам да вдигна нечие чуждо,но не очаквам да го разбереш,не не ми и дреме честно казано дали ще ми повярваш.

# 23
  • Варна
  • Мнения: 2 268
Катюнгелчева мила, объркват ти се понятията.
Има разлика между:
- загриженост
- състрадателност
- съпричастност
- нежност
- жертвоготовност
- толерантност
- и т.н.
и ЛЮБОВ.

Ако някой смесва тези две понятия, то други правят разлика.
Момичето го е написало преди мен, но кой да чете....... и да мисли. Wink

# 24
  • Мнения: 1 217
Явно си по-наясно от мен,драга(щом ще фамилиарничиме в съскането си Laughing) какво изпитвам Laughing Другия път като пробвам обувки,също мисля да те викна да ми кажеш дали ми убиват,или са ми удобни Grinning Много добре знам какво е любов,защо мислиш,че е невъзможно човек да изпита такова чувство към дете,ако не му е биологичен родител,всъщност,спести ми разсъжденията си,видяхме,че не са ти силна страна Joy

# 25
  • Мнения: 96
Блгодяря на всички ви за мненията и съветите!Благодаря на Bobbi  и Северина,след като прочетох написаното от вас малко ми олекна.Незнам дали от това ,че мненията ви ми допадат или просто това е истинската причина да се чувствам така.Olimpiia наистина съвестта ми е гузна и аз не отричам това,но че съм готова на всичко за да я защитя също е истина.Точно за това се обърнах към всички майки които имат отношение към моят проблем с житейски опит или пък наблюдение.Надявам се още момичета да се включат .Безкрайно благодаря на всички.

# 26
  • Мнения: 107
Разбирам напълно авторката-при мен положението е същото-и аз имам доведена дъщеря, за която се грижа. И даже бих казала, че леко си отдъхвам като чета постовете и, защото аз се чувствам по абсолютно същия начин. Години наред за мен това беше-и все още е -едно огромно бреме и едно огромно чувство на вина, чувство че не съм добър и достоен човек след като не мога да обикна едно дете. Но истината е че както аз така и тя обичаме доведените си деца, но явно тази истинска майчина обич, е само за децата които са произлезли от нас. Може би наистина това е вродено. Бих я посъветвала да не се тормози а се опитва да обикне детето на съпруга си като собствено, а просто да се отпусне и да я обича, по начин който и идва от вътре Heart Eyes
Това са твоите страхове, породени от мисълта дали се справям добре с отглеждането на чуждото дете, дали то ме приема като истински родител или не, и всичко това примесено с болката от дългото очакване да се сдобиеш със собствено дете.
Повярвай, едва ли има дете, което да нарече чужда жена "мамо" и да я прегърне, ако не го усеща в себе си. Справила си се и още как! Сега остава само да повярваш в себе си, да й подариш безценното си приятелство като жена и да се насладиш на миговете с твоето детенце.

Напълно подкрепям Peace

# 27
  • Мнения: 589
 Включих се по темата,защото съм била за 2 години в ситуацията на мащеха. Които са ме чели в началото на регистрацията ми, са наясно-което не е най-важното в случая.Авторката, нямам за цел да те нападам, нищо лично,дето се казва, важна е презумпцията и съм си дала мнението за нея, а не за теб като човек.На последното нямам право,защото не мога да те съдя само заради това,което си споделила.
   Когато животът ми поднесе функцията на майка на 4 деца, първото,което ми дойде в ума,беше реплика от "Време разделно" на Антон Дончев."Свое дете се гледа с две очи, чуждо-с четири!"Значи-за роденото от друга жена, поверено на твоите грижи,всичко е Х2. Знаех, че ще се наложи да пренебрегвам в някои случаи родените от мен деца за сметка на родените от друга майка.Зададох сама на себе си въпроса "Наемаш ли се да обичаш тези деца" и си отговорих с "ДА". Ако бях си помислила "не" и за секунда-щях да се оттегля.
Катюнгелчева мила, объркват ти се понятията.
Има разлика между:
- загриженост
- състрадателност
- съпричастност
- нежност
- жертвоготовност
- толерантност
- и т.н.
и ЛЮБОВ.

Ако някой смесва тези две понятия, то други правят разлика.
Момичето го е написало преди мен, но кой да чете....... и да мисли. Wink
  Изброените над "т.н" се различават помежду си, но събрани в едно заедно с куп още други неща, правят ЛЮБОВ.

# 28
  • Мнения: 2 116
Здравей valialili Hug Разбирам те много добре! Чувставам се почти по същия начин! Разликата е там че тя беше на 11г когато се събрахме с баща и! Забравена от родната и "майка" която за 8г /откакто сме заедно/ я потъси 2-3 пъти! Нито на РД нито на празник НИЩО!   Confused Единия път даже "майка" и и предложи среща, а в последния момент се обади да каже че няма как да се видят, защото щяла да ходи на банкет......... Sick Както и да е! Отклоних се! Никога не ме е наричала "Мамо", а и аз никога не съм го искала! На 22 да стана "мама" на 11г. Някак не ми се връзваше!  Wink
Тя знае че я обичам! Знае че за всичко може да разчита на мен! При нас /поне за мен/ проблема също е в гушкането! Рядко е... Тя ме гушка с много топлина, а аз нея като много добра приятелка!  Hug

# 29
  • Мнения: 1 559
Аз пък не мога да разбера  как се прави разликата в обичта между деца. Аз обичам всички деца. Забелязала съм го  в много ситуации - мои или други все едно -те са деца и ги обичам еднакво и бих се грижила по един и същи начин за всяко дете.Как  преценявате,че обичате едно дете повече от друго, макар че не  родено от вас?


Аз пък не мога да разбера как мога да обичам чуждо дете наравно с моето newsm78.Ми моето си е мое....как мога въобще да сравнявам с другите. newsm78
Иначе синът на мъжът ми съм го приела като негово дете.Уважавам го,изпитвам някаква обич,но е по различна...може би привързаност,понеже го познавам от както беше на 2 и половина..
Едно е да се грижиш според мен за чуждо дете като за свое.И друго е вече да изпитваш същите чувства каквито изпитваш към твоите деца.Някак ми е несравнимо. Thinking

Общи условия

Активация на акаунт