Свекито ми отрови живота!
Не вярвах,че живота ми дотолкова ще се промени.Не мога да повярвам,че това съм аз.Аз бях много усмихнат и готин човек,но всичко се промени.Миналата година загубих родител,когото безкрайно обичах и който ми беше голяма опора в живота,другия ми родител не ми е толкова близък,изостави ме в такъв момент,когато имах такава нужда от него.Сега прави опити да се сближим,но не мога да се доверя,когато нещо се счупи и да се залепи,белезите личат.
Имам чудесен съпруг до себе си и две деца,които обичам безкрайно.За съжаление обаче,живеем при свекитата.От малък град сме и парите не достигат,няма къде другаде да идем.На квартира не можем да си позволим да излезем.Мъжът ми взема 400 лв,а аз съм с едно майчинство,като платим сметките и купим нужното за децата ни остават едни смешни пари с които да изкараме месеца.Но не това е най-важното.
Свеки е решила да ми отрови живота.Постоянно говори зад гърба ми нечувани глупости.Не съм се грижила добре за децата(според нея),а аз бих направила всичко за тях.Навива мъжът ми против мен,но той не и се връзва,дори не ми казва какво точно говори тя против мен-да не се ядосвам.Да,но глямото дете ми разяснява какви ги приказва баба му.Тя не ми говори,като се засечем по стълбището,обръща глава,че коя ли съм аз?!?!?!?!Започна да настройва голямото дете против мен,а то я обича.Чувам такива неща,излезли от нейната уста,че просто не ми се коментират.Аз също спрях да й говоря,каквото почукало,такова се обадило!Но наистина не издържам вече.Изнервих се до край,пропуших.А някога си мислех,че ще се разбираме с нея,тъй като след загубата която преживях миналата година си мислех,че само те са ми останали и трябва да сме в добри отношения с тях.А тя реши,че иска да ме съсипе.Знае,че не може да се махнем и трябва да търпим всичко.Не мога повече!
А някога имах мечти!!!!!!!!!!!Вече всичко е на пух и прах и ако не бяха децата и мъжа ми,може би нямаше да съм жива!Имам чувството,че ако не успеем да се измъкнем от тук ще се задуша,ще умра!А тогава кой ще се грижи за децата ми?Боли ме,много съм наранена,а няма какво да направя,нямам изход!Искам да запазя семейството си и искам да бъда отново онова усмихнато момиче,което бях!Дори не знам защо пиша това,просто исках да споделя!
Знам,че може да получа и упреци,но наистина се чувствам смазана и малко ми олекна,като излях мъката си!
Не искам да товаря и мъжа си с тези мои мисли,защото той и без това се чувства между чука и наковалнята.Каза ми,че ако реша да се махна,тръгва с мен,но знам,че не му се иска.Знаем и двамата,че с тези ниски доходи и две деца,посред зима е меко казано невъзможно да се справим,въпреки това иска да съм щастлива и би ме последвал независимо от това,колко ще ни е трудно!