Когато много обичаш!

Жив психически тормоз си е това.

Знаещ ли мила, 4етох 4етох и си викам, абе ма* му ст*ра, за6то има такива мъже!? Ама нали знае6, 4е не е виновет тоз, дето яде баницата, а оня, който му я дава! То лчбов лчбов, ама накрая нали знай сварен картоф, разреже6 ли го, а той суров!
Ще ти разкажа, за моята най-голяма, пламенна, невероятна, истинска и до смърт болезненена лябов, която не се разби заради проблем като твоя, а заради мъж като твоя!
Еми оби4ах го, оби4ах го, бях готова да убия за него, да умра, да зарежа вси4ко, да завъртя земята наобратно, абе квото се сети6, само исках да не бъде страхливец, да отстоява ме4тите и желанията си пред МАЙКА СИ, но не би...И просто, въпреки себе си, въпреки любовта си, въпреки вси4ко, му казах край!А той дори не си направи труда да ме спре!Въпреки 4е трвърде6е 4е ме оби4а и то постоянно!И по едно време наистина му вярвах..Бе6е страхотен, като изклю4им факта, 4е като виде6е мама и...И квото каже мама и...Сори, ама аз не съм възпитателка и не искам да си отглеждам 4ужди деца, искам мъж на място!Преживях го с адски мъки, дори толкова ме боле6е от предателството му /4е после какви не6та разбрах, да не ти е работа!/, 4е болката бе6е дори физи4еска!Идва6е ми да си изтръгна сърцето!Но това ме нау4и да съм реалист, да имам 4увство за самосъхранение, за да мога да съм добре и щастлива!
Този 4овек скоро 6те се жени. 6те има дете, а не се е променил ни най-малко. Аз се опитах да предупредя жена му, но уви!Ами да си блъска главата, за6тото има съ6тия проблем!И той няма да из4езне, а 6те се задълбо4и, особено когато дойде беб4о!Пожелавам им късмет и здраве, за6тото знам 4е 4етат тук!И дано тя да има сили и търпение за6тото, това 6те е нейният живот!А той няма да се промени!Аз се радвам, 4е се оттървах..
Извинявам се за дългия пост, но просто ве4е не издържам, когато 4уя някой да ми каже "Оби4ам го и затова го търпя"А той оби4а ли те и какво прави, за да не се 4увства6 така!? Не се самозалъгвайте моми4ета!

Депресия много ме натъжи това,което си споделила.Едва ли някой би могъл от този форум да ти помогне,но хубавото е че споделяш-не задържай нищо в себе си,плачи,крещи ако трябва.Ние сме тук,за да те изслушаме-съвети,съвети,критики,ама не сме на твое място.За мен си една силна жена.На твое място не бих прощавала толкова.Дори и да го обичам много.Незнам какво да ти кажа-само това-Всеки трябва да е щастлив и сигурен в партньора си.Пожелавам ти го!Пожелавам ти и да бъдеш обичана и единствена дори и с друг мъж до теб!!!

Добре те е обработил.
Представи си, че някъде има мъж, който ще те обича заради това, което си. Ще те уважава, няма да те мачка.

Със сигурност има такъв, дори едва ли е един. Лошото е, че е почти невъзможно да бъде открит, ако сме обсебени от някой друг.

Не искам и не мога да давам съвети по темата. Може би единственото, което бих посъветвала Депресия е да разчита на усещанията си. Щом нещо с този човек не ти е наред, кара те да се чувстваш зле, пренебрегната, унижавана и т.н. Ако болката е по-силна от радостта, която ти носи любовта ти към него... не е ли време да поговориш със себе си и да се изясниш - не с него... с теб самата!

Никой не може да каже какво точно е Любовта и как трябва да се чувстваш от нея, но това в което аз лично за себе си съм се убедила е, че тя не е болка, нито страх да не бъдеш наранен.
Любовта ти дава криле, не ти ги реже!

Живота ти сякаш минава край теб нали? и ти е трудно да се включиш... Повярвай ми, зная какво е.
Много, много трудно се излиза от това положение, но не е невъзможно.
Имаш неподозирани сили и възможности, въпреки детството ти и това, което ти се случва сега.
Просто трябва да ги откриеш и да се измъкнеш от примката на това, което изпитваш на този етап.
Живота не свършва с никой мъж, колкото и да го обичаме. Но и няма как да продължи напред, ако сами не се откажем от болката.

и е така, и не е
в нейния случай, просто този човек не може да си го държи в гащите. ами, аз си имам една моя си теория, гласяща, че всички мъже изневеряват. или поне 99.99% от тях. и не, не ми казвайте - моя никога няма да го направи, че ми става смешно. ако всяка си тръгваше, нямаше да има едно цяло семейство. т.е. целостта на семейството се крепи на силите и търпението на жената, категорично. когато мъжа стане рецидивист, тогава става още по-трудно. а на тези, които не са го преживели, ще каже - стискайте момичета, че на накои това им е зад гърба, а други тепърва ги чака. 

да се отърве от него - ок, но да й подрахваме илюзиите, че следващия ще е принца на бял кон - еми не, няма да бъде, сори. от позицията на човек с 3 дългогодишни .... уж сериозни.. връзки. От тези мъже, мъжът, който не ми изневери, беше ужаснооооо скучен, то някак, нямаше живец в него, добър човек наистина, но един такъв 'никакъв' беше. ако ме разбирате.

Идеално!

Не, не, аз имах предвид друго.
Беше написала, в предишен постнг по темата, че ти се е случило някога подобно нещо, като на депресия, и си се чувствала много зле.
Сега, когато мисленето и действията ти в това отношения са се изменили, хвърляйки поглед назад към онзи период от живота си, как го възприемаш.

Каси, аз те разбирам, обачесе чудя какъв е извода - в кръвта им е да изневеряват, или не искат да се минат поне да не пробват?

Много ми е трудно да се съглася с теб, защото според мен това дали един човек ще изневери или не, не зависи от пола му.
Жените не изневеряват по-малко от мъжете. Просто ако решат да го срият, могат да се справят по-добре.

Никой не говори за принца на бял кон. Отданва не съществуват такива и е наивно да ги търсим, но има мъже, с които можем да бъдем истиснки щастливи.
За съжаение е трудно да открием такива, докато сме в вкопчени в този, който ни наранява.