Как се справяте със самотата

  • 12 357
  • 67
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 1 226
Никси права си. Много си права.
Просто все още се мъча да изхвърля от главата си, представите, как щастието ни ще бъде пълно. Как ще играем с нея и ще ходим насам, натам. Как тя ще бъде с мама и татко. Преди да се роди, всичко беше различно . В смисъл, в къщи се прибирахме само да спим, и да се преоблечем.  Представях си, че ще е още по-хубаво с малката принцеса. Но не би. Та това е, което ме мъчи. Не го обясних добре. Дано разбереш за какво говоря.
Иначе, да - достатъчно е да я погледна, и като ми се усмихне с беззъбата си сладка устничка, сълзите спират. Усмихвам се и аз. Но като заспи - черните мисли нахлуват. Те ме мъчат и не зная как да ги изхвърля. А наистина не искам да се самосъжалявам. Не съм виновна за нищо. Само че те поникват от нищото, като плевели.

# 16
  • Мнения: 2 723
Идеално те разбирам мила  Hug
Това с разбитите представи за истинско семейство - мама татко и бебе, от това боли най-много.
Но това минава.
Беба още ти е малка и не създава проблеми, чакай малко да порастне и ще чакаш с нетърпение момента, в който тя ще си легне, а ти ще имаш малко време само за себе си.
Сигурна съм, че сега не виждаш светлина в тунела, обаче знай, че тя е там.
  bouquet

# 17
Включвам се, защото от вчера вече съм сама жена с дете и общо взето единственото за което мислих цяла нощ е за всички бъдещи нощи изпълнени със самота. А може би не бива така. Проблемът е във всички надежди, които сме имали, във всички планове и вълшебната думичка "ако" - ами ако не беше станало така, ами ако беше иначе, но за съжаление реалността е друга. Живеем тук и сега - стягай се момиче и мен ме е страх и то ужасно, но някак си трябва да продължим напред. Hug

# 18
  • Мнения: 2 723
Амо хорааа, мислете за всичко хубаво, което ви очаквааа!
Не е нужно то да е свързано с мъж.
Животът не свършва с това, че едим мъж е излязъл от живота ви, та бил той и бащата на децат ви.
Има хиляди прекрасни неща, които могат да ви направят щастливи, те само чакат да се отворите за тях
 Hug

# 19
  • Мнения: 1 226
AMELIA75  Hug
Ще продължим миличка. И ще бъдем щастливи. Просто не стават нещата изведнъж. Как да зачеркна 11 години от живота си? Най-хубавите ми. Как да се изплюя върху тях, така, както той направи. Макар че кво пък толкова. Живота продължава. А болката - тя ще си отиде. Някой ден. Прегръщам те. Зная какво ти е  Hug

# 20
  • Мнения: 2 723
AMELIA75  Hug
 Как да зачеркна 11 години от живота си?

Няма да зачеркваш нищо.
Просто след време няма да боли от спомена.
Имаш най-хубавия подарък от тези 11 години.
Иди си го целуни Heart Eyes

# 21
# 22
  • Мнения: 2 723

Е, още ли се чувстваш самотна  Mr. Green

# 23
Целувам ви и ви прегръщам и благодаря. И аз имам усещането, че изгубих голяма част от живота си - 20 от 33 години, но се надявам след време да си спомням само за хубавото от тях, но за сега горчилката е огромна, задушаваща чак Cry

# 24
  • Мнения: 1 226

Е, още ли се чувстваш самотна  Mr. Green

Малко по-малко  Mr. Green Mr. Green Mr. Green
Щях да бъда по-силна, ако не беше кризата. Сега не зная как ще се справя. Бизнеса в Бг умира. А не съм сама. Има за кого да мисля. Това не ми дава покой. И ме обърква още повече. Само на една заплата, няма да мога да се справя. В същото време и малката има нужда от мен. И такива ми ти черни мисли ме спохождат. Затова стоя тук и се правя, че не ми пука. А той се прибира от дъжд на вятър и се прави, че всичко е Ок. Че не ме е обидил и не ме е наранил. На всичкото отгоре ми демонстрира някакво фалшиво щастие. Че и аз съм била виновна да ми изневери. Дори няма угризения. Егати. Къде спах през всичките тези години  ooooh!

# 25
  • Мнения: 2 723
Щях да бъда по-силна, ако не беше кризата. Сега не зная как ще се справя. Бизнеса в Бг умира. А не съм сама. Има за кого да мисля. Това не ми дава покой.

Е тва е нещо съвсем различно.
Щото аз не се чувствам самотна, ама тая работа ме мъчи и мен...
И тук вече не мога да звуча толкова оптимистично.

# 26
  • Мнения: 1 226
Никси ами те са комплексни нещата. И всичко, събрано заедно - ме смачква, макар, че полагам усилия да се държа. Hug

# 27
  • Мнения: 2 723
Ох, права си.
Аз просто имах "късмета" да остана сама, когато не беше криза. Mr. Green
Та някак си поетапно ми се случиха кофти нещата.
Може би вашият татко може да удари едно рамо по време на кризата Thinking

# 28
  • Мнения: 2 175
Човек знае две и двеста..
Кризата ще мине и отмине..по-бързо и неусетно от болката дори..

Погледнето върху нея малко по-позитивно - концентрирайте се върху оцеляването, вместо върху самосъжалението и тъжните спомени..

И честно, това с омразата мен също ме изуми newsm78
Не виждам нищо положително в подобна  и напълно излишна емоция...
1. Заради детето трябва да сте винаги усмихнати
2. БНД най-бързо се прежалва, когато извърлиш омразата, озлоблението и тн..

# 29
  • Мнения: 175
Гадно е и е трудно. С времето не минава. Мен лично най-много ме тормози фактът, че цялата отговорност за детето е върху мен. Трябва сама да взимам всички решения - и най-трудните. И като ме обземат параноите или попадна в дупка, няма кой да ми даде морална подкрепа. Никога няма да забравя нощите, в които детето е било с 41 градуса температура и на мен от ужас коленете ми треперят.

Общи условия

Активация на акаунт