Относно възпитанието на децата ни

Съгласна съм с Ели, съгласна съм и с повечето от вас.
Това, че сега е по-трудно, обаче, не трябва да бъде оправдание.
Не ми се коментира засега, тежи ми още от двете убийства, извършени от млади хора, това ми е записът в тази тема.

Нали не твърдиш, че единствените възможни опит и познания по темата са със собственото дете Аз съм социолог и говора от позицията на такъв, а не като родител. Опита на родителя е тотално непредставителен, защото говори само за единичен случай от гледна точка на отговорния за този случай. Има наука, изследвания провеждани години наред в различни държави, които не могат просто да бъдат отречени, защото личния ни опит и познания говорят друго.

А и родителите избират училището и предопределят средата, нали.

Да родителите изират училището, а пак се връщам намоя частен случай, аз какво трябваше при постъпването на дребния в детската градина да направя тест за правоговор, че дори и правопис на госпожите ли? Или както правя в момента, чукам на дърво, че ми се е паднал по-добрия екип.
А за 50% на 50% съм 1000% съгласна.
Връщам се на случая от онзи ден, с хлапето в София, което надъни 3 коли и изпрати 7-8 човека в болница. Коментара на майката какъв беше-" За първи път се случва да вземе ключовете за колата", честно повярвах и, просто в този случай си казах " Господ да пази децата ни, каквото зависи от мен ще го направя, но......приятели и средата колкото и да ги избираш, не можеш да ги контролираш на 100%.
Абе темата е ужасно обширна и тука май е като с кокошката и яйцето.
Важното е всеки за себе си да намери правилния подход към детето си и да е убеден и да вярва в него.

Ясно е, че средата и семейната, и училищната, и приятелската, оказват влияние на формирането на характера и мирогледа на един човек.
Нима ние не сме се влияли в по-малка или по-голяма степен от приятелите си?
Важното е да се даде една стабилна основа на детето от родителите му и както беше написал, така то трудно ще се влияе от външни фактори.

Аз говоря не като социолог, а като родител на дете, което не живее в клетка, а сред множество връстници.  Имам едно мое, двама племенника, голям куп приятелски деца и два пъти по толкова съученици/ приятели на дъщеря ми за наблюдение. Разликата между децата, с които се запознах в детската градина/ първи клас и тези, които обграждат дъщеря ми в момента е огромна. Същите деца, същите родители, същото възпитание, но коренна промяна.

нямам предвид връщането на порядките от едно време.ясно е че това е невъзможен процес. "неморалното поведение" едно време го ползваха за всяко различно поведение-извън порядките, което осъждаха.
 неискам да има осъждане на всяко различно поведение, съжалявам,ч е грешно съм се изразила,но идеята ми беше,че може по често при необходимост да се "върне"нуждата от разговор между учителя-в ясла,детска,училище, и родителя, а не "оправяй се не е мой проблем"

Дали сме съгласни или не, дали ще ни се иска да делим проценти и да се пазарим, фактите са си факти. Една майка в друга тема беше дала много хубав пример за детето и в детската градина. Госпожите го карали да яде всичко с лъжица, но той им казал "Не. Това се яде с вилица." Първите години на детето са фундаментални, но много хора не си дават сметка колко важни са наистина. В началото си казват, че бебето не разбира, че нищо няма да му стане от стоенето пред телевизора и гледането на реклами /нали само така може да си изяде всичко или да стои мирно за половин час/, от разнообразните реплики по негов адрес и от нещата, на които става свидетел. В годините след първата, пък, нищо няма да му стане от няколко шамарчета, от малко агресивен тон, от етикети като "Да бъде мъж"  и да не плаче, и ред други. Посетих моя близка в родилния дом и бебето и се разплака, а тя му каза "Виж се какъв си лигльо"- не искам и да знам какви други неща ще му наговори докато тръгне на детска градина.

Колко често се казва на едно дете "Обичам те", колко често му се показва, че ще бъде обичано винаги и независимо от всичко;
колко често му се казва, когато прави грешки или бели, че е изключително дете, но постъпката не е добра;
колко често се оставя да бъде самостоятелно и да стига до изводите по собствен път;
колко често се поощрява да бъде индивидуалност, да прави нещата по свой начин, да се изразява свободно и неправилно
и ред други неща формират едно дете като самостоятелна и силна 4-5 годишна личност или като увредено, уплашено, подчинено, агресивно и тн. Има ред други правила за подкрепянето на тази личност в развитието и по нататък, които не позволяват на "лошата среда" или "лошите приятели" да влияят. Просто, избора е дали ще се примирим с някакъв род непослушание в ранното детство и с търпение /ужасно много търпение/ да обясняваме всичко или ще подчиним тотално на нашата воля и "възпитание" и след това ще очакваме следващия авторитет да се наложи на детето и да го накара да открадне кола, да вземе наркотици или да се направи на авторитет и да пребие някой.
Иначе е много удобно да кажем, че учителите, приятелите и средата влияят колкото нас и да се успокоим, че добрите постъпки ги дължи на нас, а лошите на другите. Всеки сам си избира колко и кога да му бъде удобно.

само за снимка, виждам си добре подкована теоретично.
Запомнила съм подписа на една майка (сори, че не помня коя) и цитирам по памет. "Преди да родя имах поне три  теории как се гледат деца. Сега имам три деца и нито една теория"

Що се отнася до това кому какво е удобно, ще го оставя без коментар.

solaris не съм искала да засегна теб или някой друг и ако това е станало "Извинявайте".  Това за удобството се отнася и за мен и не го казах, за да съм иронична. Когато се тревожим и искаме най- доброто за децата си няма място за грубости и не това е идеята на включването ми тук.
Теории много и всеки си избира тази, която му допада. Написаното от мен отговаря на моите убеждения, но има други теории със своите сериозни аргументи. Аз не искам да кажа, че е все едно дали детето учи в кочина или е все едно дали го бият в детската градина. Искам да кажа, че все пак,  родителите с отношението си към детето и с поведението си като модел на подражание имат доказана  роля във формирането на личността, която  несъизмерима количествено и качествено, с тази на които и да било други хора. Това е неоспоримо според всички известни ми теории.

Ролята на обществото е важна, защото, пък, едно здраво общество не би позволило разпространението на вредни и застрашаващи детето възпитателни практики, включително в семейството. А и е по- лесно да обясниш на детето, че боклука се изхвърля в кофата ако не се търкалят пликчета и фасове на всеки сантиметър.

На Мама Цоцоланка това е в титлата и е много готина сентенция. 

Все си мисля, че, ако родителят правилно е заложил ценностната с-ма, тя доста трудно ще поддаде на външното отрицателно влияние. Освен това, всичко е поправимо в малката възраст, която е основополагаща по-насетне.Зтова, аз залагам на семейното възпитание.
ПП: И все пак, децата ми са твърде малки, за да бъда 100 % сигурна в това.Нямам и професионален опит...

Първо децата се раждат с различен характер - няй-малкото едни са по-кротки и уравновесени, други са с по-буйни и темпераментни. Ако детето е буйно но с кротки и спокойни родители, то по-трудно ще реагира на техните напътствия. Но често има и тихи деца с "огън" наставници и пак двете страни не са особено доволни един от друг.

Второ цялата среда, която заобикаля един човек (дори възрастен преместил се да живее на друго място) оказва влияние. Какво остава за толкова впечатлителните мъница, които всеки ден са "заливани" с интересни думички от ТВ екрана,  чичковци и лелки, които си хвърлят угарките на земята, преди да се качат в автобуса. Други такива които претичват на червен светофар или псуващи автобусни шофьори.

Средата в детската градина (за сега не мога да говоря в училище) е малко по-затворен тип. Там според мен децата по-скоро се обучават, но има и известен елемент на възпитание. Моята дъщеря като тръгна на градина, беше много впечатлена, че там им казвали: "Приятна закуска!". Мдаааа това не можеше да се сравни с моето "Хайде бързо сядай да ядеш!", но много точно ми даде сигнал  Така, че родителите бързо могат да се опомнят какво се случва там.

И накрая родителите: каквото и да съм писала по-горе, те са тези които ще подтикнат срамежливото дете да рзцъфне или нахаканото дете, да е смело, но да не наранява другите.
Те са тези, които ще обяснят защо не бива да се хвърля хартийката на улицата и не само ще обяснят, а и ще я вдигнат, просто защото на тях самите им е неудобно. Те са тези, които ще зяпат тъпите ТВ предавания или просто ще спрат телевизора, защото им се надува главата от глупости.
Ако искаме да направим децата си по-възпитани и по-добри от нас, трябва да се потрудим. Но не се изисква кой знае какво усилие, за да станат наше копие. Така, че ако има много невъзпитани деца, значи и ние сме много невъзпитани.

МИА,  напълно подкрепям.

На първо място преди всичко са родителите. Те ЗАЕДНО възпитават децата. Важна е средата, отношенията в семейството, обстановката, личния пример. Каквото вижда и чува детето, това ще е нормалното за него. Важно е и дали детето е получавало нужното внимание от родителите си, защото в днешно време 'вниманието' е дефицит.
Всичко е важно. Приятелите, компанията в по-късен етап, също са от решаващо значение.
На училищната среда, за съжаление ,не разчитам много за доброто  възпитание.

МИА, за съжаление има много невъзпитани деца. Или възпитавани 'на теория"
На практика децата виждат съвсем друго от родителите си и не се получава.

И аз съм за родителите и семейната среда, като водещи.
Оказва влияние и околната среда - училище, приятели, но в по-малък процент.
Относно невъзпитаните деца - няма да забравя миналата година, в градината където ходеше дъщеря ми, една майка дойде и доста грубо, без да каже нищо я свали от люлката, където се люшкаше в двора, за да сложи нейното дете...Същата тази жена съм виждала и друг път да блъска децата, да се кара с учителката пред детето...и не е единствената, примери много..Така, че най-напред като родители трябва да си дадем сметка за собственото си поведение пред децата ни и до какво води то.
Ако ние не ги научим на уважение към институцията училище, към учителите, на внимание и толерантност  към приятелите, не виждам как друг може да го направи.
Не че е лесно в днешните времена на несигурност, проблеми и нерви. Самата аз нямам опита, нито претенциите че съм иделния родител и че ще се справя.