Относно възпитанието на децата ни

Имаше една много вярна мисъл - "за да се отгледа едно дете е нужно цяло село".
Според мен безспорно ролята на родителите и семейната среда са най-важните, но не подценявам влиянието на обществената среда /детска градина, училище, приятели, роднини/.
Като цяло ние като общесвто сме много, много виновни пред децата си.

Не прочетох всичко, дано не се повтарям с някого.

Има една африканска поговорка : "Цяло село е нужно, за да се отгледа едно дете"
а тази е любимата на учителката ни по музика /накара ни да си я напишем на първата страница в тетрадката/
"Насила от човека можеш да вземеш, но насила не можеш да дадеш"

Всъщност пряко за възпитанието е най-съществено какво и колко детето ще е отворено да вземе от нас, независимо в коя от всички тези роли сме: родител, роднина, учител, приятел и т.н.
Колкото по- хармонични и поставени на основата на уважение на личноста и индивидуалността на детето са отношенията, толкова по-отворено ще е детето към нас, толкова по-голямо ще е взаимното приемане и желанието на детето да бъде като нас, да ни подражава.
От значение е също и чисто обективното пасване на характер и темперамент в тези отношения. може детето да чувства сродна душа, не толкова маката, колкото някой дядо, братовчедка, леля... и макар и бузусловно да обича най-много мама, да е склонно да подражава и да се учи от някой друг.

Истината, колкото и да не ни харесва е че възпитанието е един двустранен процес в кото детето е дори по-активната страна.
Първите години, преди детето да каже съзнателно АЗ то е пасивно в този процес и се идентифицира и подражава на родителя, но след това /и много преди края на  първите 5/7 години/ то вече е активен участник във възпитанието си като подражава избирателно за различни неща на различни хора. То пригажда възприетото /което е избрало да възприеме/ към собствените сни темперамент, потребности и светоусещане. Често се случва детето и родителя да имат различен темперамент и възприетото от родителя се проявява от детето по много различен начин и интензитет.
Детето ни и възпитанието му не е някакъв наш ПРОДУКТ, по начина по който го възприемат доста хора.
Всички сме отговорни за всяко дете с което имаме някаква връзка или отношения, за всичко което правим и на което съзнателно или не го учим. Отговорни сме дори за всяко, което ни вижда да пресичаме на червено улицата.
Нещо повече отговорни сме ПРЕД тях защото с всяко наще действие или бездействие  ние утвърждаваме някакви ценности и модели на поведение и  даваме своя принос към предопределянето на света в който ще растат и живеят.

 

специално за последното съм съгласна-тревожат ме приятелите на дъщеричката ми,адски невъзпитани са и тя започна да ги 'копира'незнам как да променя нещата,а в детската градина не предприемат никакви мерки.

ПОДКРЕПЯМ 

  ,те за това хората казват че да се възпита едно дете трябва цяло село 

Ясно е , че всички възпитаваме децата си. Но въпросът ми е как? И дали винаги е правилния начин ? Тези въпроси ме наведоха , когато гледах едно предаване (не си спомням по коя ТВ ) та там дадоха един пример , който е доста показателен за Българският маниер на възпитание ето го и него." На морето в заведение българче и германче (да речем) си играят около една саксия. Улисани в разговори родителите не забелязват как двете деца са изсипали почти цялата пръст от саксията на земята . В един момент родителите забелязват белята и българчето е дръпнато , понатупано и отнесло един скандал , след което е наказано да стои на един стол до края на вечерта. Германчето е извикано от родителите си и след тих разговор се връща при саксията и почва един час да събира пръста от земята и да я връща обратно в саксията." Резултата е ясен Българчето е унижено от боя и карането на обществено място . Германчето е наясно , че като цапа ще си бърше. Та такъв маниер на възпитание съм виждала много пъти около мен и за съжаление и аз съм "възпитавала" понякога така .

Цвети, това е много показателно. Пълно е с такива "загрижени, строги",  родители. После се чудят що детето им е или побойник, или калпазанин, или пък е  агресивно. Защо ли 

Много точно казано.