Проблем с тинейджър

Аз мисля, че ако всеки от нас си спомни за времето, когато сме били на същата възраст, май в много случаи ще се окажем в позната територия, не е ли така? Но трябва да те успокоя, че нещата, които описваш са нормална фаза от развитието и се случват в болшинството семейства.
Това внезапно отчуждаване, мълчаливост, усещането че всички са ти врагове е съвсем типично за тийнейджърите, но виж, всички сме минали от там и сме излязли читави  Гледай положително на нещата, все пак детето не взема наркотици, и има интерес към една професия, за която има голямо бъдеще.
Мога да те посъветвам само да вземаш нещата по-спокойно, да не проявяваш гняв и да не се показваш като "неприятел". Тийнейджърското мислене относно отшенията между хората е съвсем първосигнално - ако му се караш, той ще се отдели още повече от тебе и няма да ти се доверява. А това не бива да се случва.
Опитай да го насърчиш в това, което му е интересно. Ами отидете да му купиш някоя компютърна игра.
И много е важно да го оставиш да има собствена, неприкосновена сфера. Не го подпитвай толкова много кои са му приятелите и къде точно ходи. Покажи му че си на негова страна, дай пример че може между вас да има доверие.
Ето така нещата ще започнат да се оправят 

Здравейте, случайно прочетох написаното за проблемите със сина Ви, не е моя работа...но ако трябва да дам съвет бих казала, че момчето не е нито първото, нито последното, което реагира на създалата се ситуация във вашето семейство по този начин. От една страна да той е в трудна възраст, в която юнишите започват да се променят - да порастват, вълнуват ги въпроси, които досега не са били интерес, но мисля че и липсата на бащата в къщи се отразява, имайки впредвид силната връзка между баща и син. Има теми, по които едно момче е много да говори с бащата - все пак има и "мъжки работи". Виждам, че се опитвате на потъсите и чуждо мнение за вашия "проблем" но ми е интерсно защо това се случва във форум....защо смятате, че опита на хората ще Ви помогме повече от човек, занимаващ се с такъв тип ситуации. Защото случайте, които тук хората споделят звучат еднакво, но не е така...всеки малък детайл прави ситуацията различна...ако дадено нещо е помогнало да 1 дете/ юноша да преодолее даден неприятен период от живота му, защо си мислите, че същото нещо ще помогне и на вашия син....той е друг човек, с други мисли, с други представи за случващото се с и около него. Аз бих Ви посъветвала да получите по професионално мнение по вълниващите Ви въпроси. Не искам да кажа, че сина ви има нужда от психолог или психиятър или че не  е нормален...напротив...това е съвсем нормална реакция от негова страна в дадената ситуация. Според мен може да проведете един разговор по темата с педагогичесия съветник в училището на сина Ви. Споделеното там си остава конфеденциално....а и разговора е безплатен (не познавам материалното Ви положение) ...Според мен няма какво да загубите от един такъв разговор...само може да спечелите....в много ситуации работатана педагогически съветник се подценява, но при положение че човека си разбира от работата ....той може да ви бъде най-добрия помощник за излизане от ситуацията.