- Публикувана: 13 март 2009, 14:06 ч.
- Последно мнение: 16 март 2009, 15:28 ч.
Защо повечето мъже отначало не искат или отлагат бебето?
По мои наблюдения повечето просто не искат да поемат тази отговорност.
Естествено, имам пред очите си няколко примера за бащи, които когато разбраха, че жените им са бременни, направо станаха като модел за подражание - бяха страшно горди, и са много отговорни родители. Но такива хора са рядкост.
А моят мъж няма проблем с това да е родител, но го притеснява финансовата страна на въпроса. Та за сега отлагаме
Естествено, имам пред очите си няколко примера за бащи, които когато разбраха, че жените им са бременни, направо станаха като модел за подражание - бяха страшно горди, и са много отговорни родители. Но такива хора са рядкост.
А моят мъж няма проблем с това да е родител, но го притеснява финансовата страна на въпроса. Та за сега отлагаме
При нас пък беше обратното.
Моя мъж непрекъснато ми повтаряше,че иска бебе,а аз все казвах,че има време и накрая забременях точно когато най малко съм го очаквала.Сега имаме една малка Алина и когато я погледна се чудя защо не забременях по рано,а се правих на луда цели 5 г.
Моя мъж непрекъснато ми повтаряше,че иска бебе,а аз все казвах,че има време и накрая забременях точно когато най малко съм го очаквала.Сега имаме една малка Алина и когато я погледна се чудя защо не забременях по рано,а се правих на луда цели 5 г.
Моят приятел също искаше бебе, не съм имала предвид, че не е искал. Но явно се притесняваше да не остане пренебрегнат ...
!Изискаванията и очаккванията към тях се променят и те се плашат! Преди бебето пък се страхуват от брака!!!
Мда, моят и досега се плаши !Аз пък повечето , които познавам искат, а като се роди и бият отбой. Намират си "работа" извън дома все повече и ако няма баби под ръка, майката лудва направо.
Да, и аз имам такива познати - това пък е направо за
!
Това, което наричате страх от отговорност, може да се нарече и по-голямо чувство за отговорност. Дали ще се справи с новите задължения - и финансови, и други. Който няма чувство за онтоворност, с лекота прави дете.
А като се роди детето, много майки се отдават изцяло на него и забравят мъжете си.
А като се роди детето, много майки се отдават изцяло на него и забравят мъжете си.
Ами "отначало" мисля, че и жените отлагат и не искат....
Т.е. нали първо искаш да опознаеш човека и т.н.... никой не се мята от първия момент на връзката с идеята за бебе....
Иначе - при нас мъжът ми поиска пръв бебе, аз се дърпах, пробвахме на майтап уж веднъж, хич не вярвах, че от раз ще стане....но то взе че стана
)))Даже в началото имах съмнения дали трябва да раждам, мъжът ми не ми даде гък да кажа по въпроса.....
Та като цяло не съм съгласна с твърдението, зависи от човека - дали мъж или жена все тая, кога точно ще озрее за идеята
Т.е. нали първо искаш да опознаеш човека и т.н.... никой не се мята от първия момент на връзката с идеята за бебе....
Иначе - при нас мъжът ми поиска пръв бебе, аз се дърпах, пробвахме на майтап уж веднъж, хич не вярвах, че от раз ще стане....но то взе че стана
)))Даже в началото имах съмнения дали трябва да раждам, мъжът ми не ми даде гък да кажа по въпроса.....Та като цяло не съм съгласна с твърдението, зависи от човека - дали мъж или жена все тая, кога точно ще озрее за идеята
Ами "отначало" мисля, че и жените отлагат и не искат....
Т.е. нали първо искаш да опознаеш човека и т.н.... никой не се мята от първия момент на връзката с идеята за бебе....
Та като цяло не съм съгласна с твърдението, зависи от човека - дали мъж или жена все тая, кога точно ще озрее за идеята
Т.е. нали първо искаш да опознаеш човека и т.н.... никой не се мята от първия момент на връзката с идеята за бебе....
Та като цяло не съм съгласна с твърдението, зависи от човека - дали мъж или жена все тая, кога точно ще озрее за идеята
Имаш право! Всъщност, поднасяш чудесна идея за друга анкета ... "Кои са причините, поради които жените не искат/отлагат бебето?"!
Да ти отговоря за мен си тогава - познавахме се с мъжът ми само от 10 месеца, живеехме под наем с още 3 двойки младежи ,нямаше къде да отидем освен отделно под наем, когато се роди детето, имах още 1 година докато завърша(забременях на 22, родих на 23), работех, но трябваше да напусна като наближи време за раждане, на вс отгоре бях на граждански д-р, нищо не ми се полагаше като майчински и т.н., нямаше кой да ни помага с нищо, нито с финанси, нито с гледането - млади работещи баби и дядовци и то не за блестящи заплати, мъжът ми също нямаше някаква кой знае каква заплата...и т.н.....
Ей, такива разни неща.......
Та просто притесненията ми бяха, как ще се оправим главно финансово
,нямаше къде да отидем освен отделно под наем, когато се роди детето, имах още 1 година докато завърша(забременях на 22, родих на 23), работех, но трябваше да напусна като наближи време за раждане, на вс отгоре бях на граждански д-р, нищо не ми се полагаше като майчински и т.н., нямаше кой да ни помага с нищо, нито с финанси, нито с гледането - млади работещи баби и дядовци и то не за блестящи заплати, мъжът ми също нямаше някаква кой знае каква заплата...и т.н.....Ей, такива разни неща.......
Та просто притесненията ми бяха, как ще се оправим главно финансово
