Братя и сестри на деца с увреждания - споделено

  • 2 762
  • 22
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 3 914
Ми примерно:Братя и сестри на деца с увреждания-чувства и мисли newsm78

Не виждам смисъл да пишеш в Епилепсията,защото ти си сестричката и не ти решаваш и мислиш по отношение на заболяването на братчето ти,ти просто искаш да споделиш,а пък ние искаме да те изслушаме Hug
Моето дете например,не е с епилепсия ,но също е с увреждане и ми се ще ако някой ден стане така ,че тя има брат или сестра,да зная как би се чувствал/а и какво мисли,затова с радост ще следя темата ти,за да ми дадете отговора Hug
Обичай братчето си,въпреки всичко  bouquet

# 16
  • Мнения: 471
Viki i mama   хубава идея само дето незнам тази ли тема да я преименувам или трябва нова да пусна  Mr. Green

# 17
  • Мнения: 1 710
Тази ще я кръстим - Братя и сестри на деца с увреждания - споделено - става ли? Ако не ти харесва - винаги можем да го променим - но мисля че идеята ва Вики и мама е страхотна и така ще е по-ясна за хората, които влизат във форума...

# 18
  • Мнения: 471
Дааа  Hug супер е така , сега всеки ще могат да пишат и  да изразят емоциите си   Peace Grinning

ее Благодаря ви   bouquet  bouquet

# 19
  • Мнения: 2 242
Здравейте,
Както знаете, моето дете е със синдром на Даун. В началото, когато започнах да чета и пиша в този форум едно от първите неща, които ми направиха впечатление бяха думите на единчовек, който има брат със синдром на Даун. По-късно се запознахме. Виждаме се и сега макар и рядко. Винаги ще съм му благодарен за това, което е споделял с нас. Няма друг начин, по който ние родителите да го узнаем...
За това, ravvenr, споделяй! Нямаш представа колко голяма нужда имаме ние родителите от споделеното от вас - братя и сестри.

# 20
  • Мнения: 471
да ще споделям ,но важно е не само аз да го правя , а всички  Peace
поне така мисля  Mr. Green
затова ако има като мен и не като мен да споделят  Mr. Green

  добре дошли bouquet

# 21
  • Мнения: 343
ravvenr, благодаря за чудесната темичка.  Hug Ще я следя с голям интерес.

Нашият батко вече е голям и осъзнава /макар и не напълно/ всичко, което се случва. Струва ми се, че някак порастна и "възмъжа" ако мога така до го нарека. Той е на 11год. - в 5-ти клас и е просто чудесен, но понякога си мисля дали не го ощетявам, покрай притесненията и тревогите за малкото. Честно да си кажа, притеснявам се и за него. Никога няма да забравя, когато оперираха сърицето на Ачето, как ми звънеше по телефона и ме питаше: "Мамо, Ачето още ли е в кома? А кога ще излезе?" Въпроси, на които аз самата нямах отговори...
Радвам се, че е толкова мил и грижовен и се надявам, че никога няма да му натежи братчето му и ще продължи да изпитва тази обич - чиста, силна и неподправена!

П.п. Мисля си, дали да не го помоля и той да драсне някой ред в темичката ни...

# 22
  • Мнения: 471
alexa-smile да нека и той напише нещо ,ако иска  Hug ,така ще му улекне донякъде ... а защо мислиш ,че го ощетяваш ?
"... толкова мил и грижовен.....тази обич - чиста, силна и неподправена!" - винаги остават тези неща ,до края  Peace  Hug

Всъщност и аз да споделя,че до някъде ми тежи брат ми  Tired ,защото се едно имам някакви ограничения ... все трябва да се прибирам рано ,гоня някакви часове за да може майка ми да излезне  и става едно редуване ,после пък тя се прибира аз излизам ... щот няма кой да ни помага ... не всъщност добре ,че за сега ходи на детска градина иначе незнам  Rolling Eyes ... пноякога и аз искам малко свобода ,да мога да остана с приятели навънка или просто да си почина Sad  и последно време съм станала много нервна и напрегната  Rolling Eyes .. ама ше си го търпим какво да се прави  Mr. Green

и всеки който желае нека сподели с нас   bouquet
Приятен ден   bouquet

Общи условия

Активация на акаунт