1-ви клас- на шест или седем години???

Ние тръгнахме на 7,прецених,че после бързо ще му омръзне

На седем !

Ние живеем в САЩ и дъщеря ми тръгна на 6 в първи клас (такъв е законът тук). Въпреки, че академично беше напълно готова, видях че не беше така емоционално (не знам как да го нарека точно  ). И то при условие, че тук първи клас е по-скоро нещо преходно между предучилищна и същинското училище; например имаха си часове следобедно време на един килим, където и често се случваше някое от децата да позадряма : )

С две думи искам да кажа, че видях голяма разлика в зрялост, самостоятелност, готовност за отговорност и какво ли не,  при децата между 6 и 7 години.

Освен това, тъй като вкъщи успоредно с американските учебници, учим и по българската програма -- мисля, че натоварването на първолачетата в първи клас, в България е много голямо. За втори клас пък нямам думи!

Аз, също навремето се чудех на подобни теми "дали детето на 6 или 7", пуснати от български майки.

От това, което вече видях, преживях и сравних, не бих се и замислила да посъветвам - на 7!

Аз големия го пуснах на 7,6 г. и не съжалявам . Доста ги натоварват децата , така че ако има възможност да си поживее още малко не виждам проблем  да тръгне и на 7г. 

Дъщеря ми се очертава да тръгне на училище на 7 години и половина, тъй като е родена през март. Изобщо не смятам да я пускам година по-рано. Въпреки че е доста висока за възрастта си и в това отношение е напред с материяла поне с година. Отсега знае да брои, смята, научила е буквите и сега упорито прави опити да се научи и да чете. Е, още не й се получава. Майка ми е начална учителка, много добра, бивша базова към Софийския университет. Без да преувеличавам - беше една от най-добрите начални учителки в София. Сега е пенсионерка. Но и тя е категорично, изхождайки от личния си опит, че не е добре детето да тръгва по-рано. В повечето случаи по-рано тръгналите деца имат доста трудности - по-разсеяни са, по-лесно се уморяват от останалите, по-емоционално реагират, когато не успяват да се справят с дадена задача и т.н. Та нейният съвет беше да не бързаме да записваме детето на училище. И определено мисля да я послушам.

Мисля, че на 7 години е подходящата възраст за тръгване на училище. Не бих спряла детството на детето си с една година.

На 7, дори и да ги мине с няколко месеца. Нека не ги лишаваме от повече игри и детство, не се връща после.
А и на 7 и... са по-подготвени психически вече. Какво като някои могат да четат и пишат и знаят доста още на 5. Няма да им е скучно, а просто по-лесно в 1 клас, няма да им липсва самочувствие, което ще доведе и до по-бързо адаптиране според мен.

Без да искам да се впускам в пререкания и излишни спорове - Това че нещо се е случило на едно дете, не означава че и с друго нещата ще се протекат по същият начин.

Ние ще пускаме големият ни син на 6г. и 6м., а малчо го пускам на есен на градина за да почне на училище на 6г. и 8м.  И двамата със съпруга ми сме тръгнали на училище на 6г.имам много топли и приятни спомени от началното училище - целият клас бяхме много задружни, даже миналото лято се издирвахме и се събрахме на другарска среща 

Децата на по малка възраст са по приспособими, по адаптивни и много по лесно приемат новият график и режим, докато още една година същият график, същият режим и се формират и утвърждават навиците.
Стабилността на  психиката и на емоциите, не зависят от възрастта, а от подкрепата в семейството, любовта която получават, от приятелите който имат, от хората който ги заобикалят и от учителите. Ако детето е сигурно в себе си и уверено  то няма да му е трудно да се справя с нападките на другите. Но ако е с по чувствителен характер, или както обичам да казвам, повече душица, то винаги ще е нарането.

Каквото и да е научило детето в предучилищната  или в къщи, в училище ги учат на ново. Там режимът и начинът на преподаване е съвсем различен - система, какво да се прави.

Знаете ли кое е най-трудното - според мен, и най стряскащото за децата ни, не толкова новите деца, новата обстановка и новата госпожа, а това че не могат да отидат до тоалетна когато си поискат, а трябва да попитат, да изчакат междучасието, да стоят на чиновете си без да мърдат, да слушат и внимават часове наред, за тях междучасието от 10-15 е не голяма почивка. За това им трябва време, да се адаптират и да свикнат. Някой прикриват уплахата и несигурността с агресия други с плач. Въпросът е родителят да реагира навреме и да помогне на детето.

Кога да пуснем детето си в първи клас? - Когато и двамата родители са готови!!! Вие може да го подготвите, да му помогнете, да го насочите, да го подкрепите и да намалите стресът му, само ако Вие не сте стресирани, ако Вие сте уверени!

     

П.П. За мен училището никога не е било край на играта, а една доста забавна игра!

Решението, което съм взела за своето дете е категорично на 7 (тя ще бъде на 7 и 3м). Дария е палаво дете, трудно се застоява на едно място, бързо се отегчава от занимания, разсейва се, отвлича вниманието си. Надявам се, че ще и бъде по-лесно като е по-голяма.

Дъщеря ми е родена февруари 2002 г. Никога пред мен не стояла дилемата на 6г или на 7г. да тръгне на училище. Училището било забавна игра, дрън-дрън. На родителите може и така да им изглежда, но не е. Просто свършва безгрижието, започват задълженията. Задължително е училището, задължителни са домашните, съревнованието става по-жестоко между децата. Изобщо, училището може да се превърне в приятно място за детето, да му харесва, но се променя целия ежедневен режим на детето, ако щеш на хранене, на сън, на игра. И не се променя в по-лека форма, напротив.
Тази година, есента, дъщеря ми ще е на 7г. 7м., не съжалявам изобщо, че оставих на детето още една безгрижна година.

Моя близка,начална учителка ми е казвала,че има огромна разлика между децата на 6г и тези на 7г  в първи клас.Тези на 6 определено си били още малчовци,все им се пишкало през 15 минути,не можели да се съсредоточат,уморяват се по-бързо,което е съвсем нормално.Всеки си решава за него обаче.

   По мои наблюдения натоварването е различно за предучилищните групи, зависи от това дали е в училище и в кое училище или в детска градина. Като цяло се учат да пишат цифри и да смятат с тях и да пишат букви. За първи клас още не знам. Много е вероятно да му е скучно на детето да повтаря, защото няма да има какво ново да научи. Моя съвет е щом се колебаеш за готовността му да си дадеш още време за преценка. Аз бих го оставила да продължи с групата, която  е сега и след година внимателно наблюдение да взема решение- първи клас или предучилищна в училище. При този вариант дори да повтори предучилищна ще смени обстановката и режима и ще има достатъчни предизвикателства за да не скучае. Моето дете е родено януари 2003 и есента ще бъде 1 клас. Сега е предучилищна в същото училище и не съжалявам за избора си. 

Дъщеря ми тръгна на училище на 7 г.3м., прочела поне 10 сериозни за възрастта си книги - "Пипи", "Карлсон"3-те части, "Емил от Льонеберя", "Патиланско царство"... В момента чете по една "Лили чудото" на ден, или "Мери Попинз" за 2 дни. Смяташе наум до десет и малко над десет, понякога и двуцифрени и трицифрени числа, ако са лесни. И въпреки това й е трудно. Не че няма непрекъснато "Отличен", не говоря за това. Изморява се, демотивира се понякога, въпреки че ходи в елитно училище, няма търпение, отегчава се, мрази домашни, при положение, че ги написва на един дъх...
Всяко дете е различно. Разказвам за моето, за да ти кажа, че може би детето изглежда по-подготвено, отколкото е. Те дори вниманието си не могат да съсредоточат дълго на 6 години. Помисли, ще усетиш правилното за своето дете, но не бързай.

7 за момче за момиче 6

естествено на 7.детството е нещо толкова хубаво че не трябва да го съкратяваме с 1 година.живота и без това не толкова лесен за да му го поднасяш от толкова рано.не че 1 година е толкова дълъг период но защо и да не го изживее като безгрижно дете,а не да влачи 15 кг раница.