Публикувана: 16 март 2009, 18:02 ч.
Последно мнение: 18 март 2009, 20:52 ч.

Родителите ми остаряват

6 755
110
1

# 15 16 март 2009, 19:38 ч.

Мнения: 227

Сменихме ролите,гледах я болна майка ми,издъхна в ръцете ми.Голяма мъка е.Такава силна жена беше до последно.Грижела се е за четири деца,съвсем сама.И изведнъж да я видиш безпомощна,на легло е голям шок.Болестта беше такава,че засегна мозъка.Тя не беше същата просто.Това беше още по-страшно. Cry

Толкова бързо се разболя,легна и си отиде,че не успяхме да си кажем много неща и да се разделим.
Така че,използвайте всеки момент да им покажете обичта си,признанието си и да направите така,че до последно да се чувстват полезни.

# 16 16 март 2009, 19:40 ч.

София
Мнения: 2 430

Странно,но в тези дни аз често се замислям точно над това!
Днес си вървя и гледах как прибират децата от детската градина,и си върнах лентата назад когато бях дете,а скоро самата аз ще ставам родител.
Стана ми меланхолично,спомням си онези зими с големите преспи,как нямаше автобуси или нашите бързат за работа и баща ми ни возеше с шейна на детската!Тогава съм си мислела,че е най-могъщият баща!
Сега след поредица от заболявания на баща ми,ужасно много се подтискам,като го гледам как се уморява бързо.Не е същият татко "супермен".Белите коси на майка ми.............Не ми се пише ,че почвам да плача.Много ги обичам и гледам и при най-малката възможност да се чуя и видя с тях

# 17 16 март 2009, 19:46 ч.

Galaxy 13197853088
Мнения: 2 392

радвай се, че остаряват, както и ти остаряваш.
уважавай ги и им показвай обичта си, твърде кратко са с нас.

# 18 16 март 2009, 19:50 ч.

Мнения: 7 837

Не съм виждала майка си от четири години. И въпреки, че сигурно ще се скараме на втория час, съм готова и цигара да запаля, когато се видим, за да й правя комания с кафето.

# 19 16 март 2009, 19:52 ч.

Мнения: 1 893

Направиха ме силна и самостоятелна, за което ще съм им вечно благодарна Hug

Сега с удоволствие съм им опора във всичко и се моля само да са живи и поне относително здрави.

# 20 16 март 2009, 20:45 ч.

Мнения: 435

# 21 16 март 2009, 21:09 ч.

Мнения: 2 386

Tова е един от най-тежките ми моменти на всяко прибиране в България. Виждам осезаема разлика и се чувствам безпомощна.. Искам да ги накарам да се чувстват важни и полезни, затова ги карам да правят само неща, които умеят добре - готвене на нашенски ястия и т.н.. Говоря за баба и дядо.. Мама все още отказвам да приема, че ще остарее някога. Confused

Да са живи и здрави, другото - лесно.

Кейси, и ние се караме, но се обичаме..колкото и трудно да е за някои да го разберат.

# 22 16 март 2009, 21:27 ч.

Мнения: 17 407

Цитат на: Донa Флор в пн, 16 мар 2009, 18:10

Трудно. Но се радвам, че имам любящи и подкрепящи родители. Старая се, синът ми да прекарва възможно най- много време в компанията им и се надявам той да изкупи отчасти вината ми, че не бях най-добрата дъщеря.

Така е и при мен. И мен ме страх. Много.

# 23 16 март 2009, 21:31 ч.

по света
Мнения: 1 587

Мога само да ви кажа,радвай те се до като ги има.Макар и възрастни родителите са нещо изключително важно и след раздялата с тях живота не е същия.Какво не бих дала да ги имам до себе си и да се грижа за тях....

# 24 16 март 2009, 21:32 ч.

Мнения: 2 811

Цитат на: Ева на сцена в пн, 16 мар 2009, 21:09

Tова е един от най-тежките ми моменти на всяко прибиране в България. Виждам осезаема разлика

Кейси, и ние се караме, но се обичаме..колкото и трудно да е за някои да го разберат.

И аз сега си идвам. Наистина така по силно се усеща. И ние се караме Heart Eyes

С мама, де. зашото сме си по-близки. По-скоро тя с мен. Аз вече не мога Cry

След 15 минутки обаче отново всичко е тип топ. В нашето семейство сме малко италянци.

# 25 16 март 2009, 21:35 ч.

Мнения: 2 386

Знаех си, че не живееш в България..

Hug

Разделите са най-трудни, мислиш си..
Недей, просто се наслаждавай на времето, прекарано с тях. Всички родители остаряват; всеки остарява, просто ти го виждаш по-добре.

# 26 16 март 2009, 21:45 ч.

Там,където се събуждам щастлива.
Мнения: 8 967

Цитат на: Ева на сцена в пн, 16 мар 2009, 21:35

Знаех си, че не живееш в България..

Hug

Да, чувството е различно. Много различно. Когато дойдох тук, не се бях прибирала две години...И все още не мога да свикна с разликата. Cry

Майка ми по характер не се е променила и си е същата бойна натура ( начин за оцеляване), но външно....Интересното е, че на снимки по-малко си личи и тя обича да се снима....Така че, като се видим все трябва да й правя 1001 снимки. Wink

# 27 16 март 2009, 21:49 ч.

Мнения: 4 187

Цитат на: Markrit в пн, 16 мар 2009, 18:40

Охххх момичета , много тъжна тема .

Много тъжна тема.... Sad

Знам, че това е част от живота, но ми е тъжно....
Все нямах време за тях, ангажирана с мои "проблеми"..... Сега и да искам да отделя внимание на баща си вече не мога.....
Майка ми се държи, но с всяка изминала седмица виждам печата на старостта върху нея... За баба ми да не говорим, тя е на 96, да ми е жива и здрава Grinning

. Така ми се иска да празнуваме нейните 100, дано Praynig

# 28 16 март 2009, 21:50 ч.

Мнения: 4 300

Много тъжно ми стана. Всеки път като ги видя и сякаш виждам други хора, пренесла съм се по някаква нелепа грешка в бъдещето. И става все по бързо, и по бързо.
Гледам да не мисля за това и си повтарям като мантра "Те са щастливи, ако и аз съм щастлива, да изглеждам щастлива, да изглеждам щастлива, да изглеждам щастлива..."

# 29 16 март 2009, 22:03 ч.

Мнения: 27 524

Цитат на: Кейси в пн, 16 мар 2009, 19:50

Не съм виждала майка си от четири години. ...

Кейс, не се сърди, но това не го разбирам Confused

Препоръчани теми

Политиката в България - Тема 5

Снимки – спомени от близко и далечно минало - 3

Тълпи от мигранти към Европа - какво ще последва от това? - Тема 3

Птичи грип

Причина:

Причина: