Може ли да се появи втора "Голяма любов"?

Разбира се, че няма да останеш сама! Познат ми е този страх- преди време и аз имах дълга връзка, която не прекратявах точно поради същите причини като теб- страх от предстоящето. Какво се оказа в последствие- имах още няколко чудесни връзки и така до като не се запознах с мъжа ми. 

Разбирам те защо те е страх и въпреки това ти казвам- не трябва да те е страх, няма от какво   

А може и да се окаже, че не той е бил "голямата ти любов", а тя тепърва да ти предстои. Но това можеш да го разбереш само, когато срещнеш наистина голямата любов и тогава да разбереш, че както ти каза "си живяла с дух от миналото", за който само си се заблуждавала, че е "голямата ти любов" . От личен опит ти казвам , не се живее с някой от съжаление и защото виждаш, че той много те обича. Успех ти желая и по-скоро да се освободиш от духовете   

Не прави тази грешка.

Тя голямата любов е до време, после човек се оглежда за нещо по мярка.
Чупено не се залепя.
Има някакво противоречие с твърдението ти, че си темерут - какво ти пука с кой ще си тогава...?

Ами ако той сега е такъв, само и само да си те върне и после пак стане същия? Пак ще се укоряваш. И пак ще си задаваш въпрос "Ако не се бях върнала при него, как ли щеше да е?"
Никога не можеш да бъдеш сигурна за нищо. Наистина е трудно решение, но имам чувството, че ако се съберете отново, ще  е само защото си свикнала с него.

Малко ми е трудно да си представя ,че завинаги ще останеш сама...доколкото разбирам си още много млада...не казвам,че не е възможно,но вероятността е нищожна.Разбира се ,няма нищо сигурно в този живот...всеки в някакъв момент е имал тези притеснения.Но да останеш с някого,само за да не си сама...така сама ограничаваш възможността да срещнеш друг.

Човек не се променя особено много, с изключение на случаите на някаква вътрешна взривена бомба, т.е. много силен стрес. Казвам ти го не защото те пращам при самотните, а защото съм пробвала втория шанс. Той приключва доста по-бързо, но поне ти решава дилемите. За разлика от теб обаче, аз не обмислям дълго, а действам. Късмет ти желая в намирането на усещане за любов.

На колко години си ?


Съвсем нормално човешко чувство е страха от самота.Това не бива да те притеснява или да мислиш,че ти не си в ред.В живота винаги има избори,които ние правим.И слава богу,че ги има.Отговори си само на един въпрос,,Щастлива ли съм с този човек?,, отговори на себе си,сигурно вече си си отговорила.Знай,че ако днес не си щастлива с него то никога няма да бъдеш и винаги ще ти тежи като камък на шията.Дерзай! И не се оставяй на страха да те обладава....най-голямата ни грешка е,че се вслушваме в страха,а той е лош пътеводител.Никога не е късно да откриеш щастието.....НИКОГА....    

Да, правила съм грешката да  продължавам да бъда с човек единствено заради страха да не остана сама. Твърде е егоистично, пък и това няма да направи щастливи нито теб, нито него. А нали целта е не просто да бъдеш с някого, а да си щастлив, обичан и обичащ.

Няма единствена любов. Колкото и невероятно да ти се струва сега със сигурност ще се влюбиш в друг (ако си дадеш този шанс). И не, когато наистина намериш 'твоя човек' не сравняваш.Напротив-понякога се чудиш какво чак толкова си намирала в предишния и защо, по дяволите, си се задържала толкова дълго с него.

Ulia е написала всичко, което аз искам да ти кажа. Само подчертавам: "да  продължавам да бъда с човек единствено заради страха да не остана сама. Твърде е егоистично, пък и това няма да направи щастливи нито теб, нито него."

Разбира се, че може да се появи. Все пак "Голяма любов" е определение към настоящия момент, не значи, че няма да бъде изместено занапред от друг обект.

Но това дали да продължиш една връзка или да прекъснеш -  не вземай решението на база дали има втора голяма любов, а най-добре на база чувствата към партньора в настоящия момент.

Мила Уплашена! Недей да бъдеш толкова уплашена! На 38 години съм и ще ти кажа някои неща, базирани на собствения ми опит и наблюдавани през годините при други хора. Хората не се променят. Не и генерално. Случва се да се променят временно, съзнателно или не, обикновено с цел да постигнат нещо. И тъй като тази промяна е продиктувана от външни обстоятелства, а не е истинската природа на съответния човек, тя бързо изчезва след постигане на желаното. В твоят случай приятеля ти иска да си те върне. Знае, че ако се държи по стария начин, това няма да стане, затова пробва друг вариант. Мога с голяма сигурност да ти гарантирам, че ако се съберете пак те чака същия живот, който сте имали допреди да се разделите. Не веднага, но скоро. Опитай се да прецениш трезво би ли искала да продължиш наистина да си с този човек, такъв, какъвто го познаваш, дали не искаш да се върнеш при него подтикната от страховете, които си споделила с нас. Ако е второто, повярвай ми, не си заслужава! Опасенията ти са съвсем неоснователни. Няма да останеш сама. Нито си престараяла, предполагам, нито живота ти свършва с този мъж. Ще срещнеш още много мъже. А това с голямата любов........ какво да ти кажа, убедих се че си е една голяма глупост. Можеш да имаш и десет големи любови, стига да не си налагаш сама ограничения и сърцето ти да е отворено. Приятелят ти очевидно не е "голямата любов". Разделили сте се, значи е имало защо. Спомни си  с какво те е дразнил, какви усещания е предизвиквал у теб, държейки се по определен начин, спомни си защо се разделихте и се запитай - това ли искам? Не се оставяй да те омае със сладки приказки и жестове, които иначе не са в характера му. Сигурна съм, че ти е мъчно и се изкушаваш да се върнеш, но по-добре заложи на здравия разум и продължи напред.  Не се страхувай, всичко ще се нареди! Със сигурност! Колкото и да не ти се вярва сега. 

Щом си е тръгнала любовта значи...не е била голямата ти любов
Сама няма да останеш...винаги съм казвала, че за всеки влак пътници си има.
Променил??? Мъжете са като вълците Козините менят...но нрава не.
Не се страхувай...отишла ли си е любовта просто няма смисъл.

Моят отговор на въпроса от заглавието е : 100% да
Просто продължаваш да си спомняш и чустваш и предишните си най-големи любови.
Лошото е, че когато се разделиш с един мъж, не винаги влиза в живота ти нов. Което е много жалко.
Минеш ли определена възраст , шанс май няма! пък какво да кажем за любов!

Искам да обясня, че говоря само и изключително от личен опит. Късметът не го намесвам

Ина, извинявай, но това изобщо не е вярно! На всяка възраст можеш да се влюбиш и да получиш любов! Както и да се събереш да живееш с някого. Просто не трябва да затваряш сърцето си и да си оптимист!

Тя Голямата любов за това е голяма, защото никога не се питаме дали е такава. Усещаме го, знаем го, дори и ако по някакъв начин не можем да изживеем остатъка от живота си с нея. Но дори и тогава не е задължително сме живели нещастно.
Да останеш с някого само заради мисълта "дали няма да остана сама" не си заслужава.

НЕ!

Най-голямата Любов е последната!
Ако той остане последния мъж в живота ти, съвсем нормално е да наричаш него така, друг е въпроса до колко си готова да направиш компромис със себе си и дали няма да бъде само едно чисто самонавиване.

Ако искаш да плуваш, трябва да се намокриш. Няма начин

Малко ми е смешно това с "голямата лИбов. Преди малко говорихме на тази тема с мъжа ми, не се сещам даже по какъв повод. Та.... казах му- Не си мисли, че точно ти си голямата ми любов. Честно казано, и аз се чудя дали има такава и ако да, коя от всичките е. Просто докато бях с теб се разтиктака биологичният ми часовник. И сигурно затова съм с теб, не знам.

Той....ами засмя се. И ме прегърна.

много малки = една голяма

къде е грешката в уравнението

Виж сега мила УПЛАШЕНА, ако продължаваш да мислиш по същия начин, да се отдаваш повече на страховете си може и никога да не срещнеш  щастието си. А дори и да го срещнеш може и да го подминеш, защото ще си заета с мисли подобни на тези, които имаш в момента. Отвори сърцето, душата и очите си - живей, а недей просто да съществуваш. Не се страхувай да бъдеш щастлива! Аз мисля, че голямата ти любов тепърва предстои!!!

Липсва ти експонентата в лявата част 

Не се заблуждавай,няма да е за вечни времена.
А на въпроса-може да се появи втора,че даже и по-голяма любов.

Няма една единствена любов според мен

Минава време,забравяш,влюбваш се и ти се струва че отново идва  голямата любов ....

Споко..всяка следваща е по-хубава и по-голяма..(поне при мен)..
Тази ми е 3-тата и е огромна..и изпитвам и правя неща, които никога не съм предполагала..
П.С - Ина, моля те с тази възраст..
На 36 съм по-влюбена от всякога..

Имах една гоооляма любов,след която една още по голяма а ето че сега(вече 9 години)живея в приказка с последната си най-голяма ЛЮБОВ.

Ще ми се да благодаря на Ина за това искрено мнение. Толкова земно и реалистично ми се стори. Влизам във форума, чета, но рядко имам време да напиша нещо. В другата тема за жените на/над 35 имаше толкова много /неестествен/ 'бодряшки тон'...Видите ли...на/над 35 години животът започвал...
Мойте наблюдения не са такива.
И дали ще откриеш друг/нов човек до себе зависи от възрастта.

Особено в България.

Благодаря, Ина. За откровеността.

не мисля , че има "голяма любов".Трудно е да уцелиш дори и малката.Поне при мен .как разбрахте , че е голяма любов?Какво ви се случи че сте осъзнали  че е голяма любов?Била съм влюбена - наистина чувството е страхотно.Но при мен винаги има неуцелване те когато аз обичам не ме обичат , когато ме обичат аз не обичам.Общо взето мъка.Затова си мисля ,че "Голямата любов "е само мит.Дай боже да не съм права.Иска ми се да не съм.

Страхът от самота го разбирам напълно. Той обаче не е причина да започнеш приключена вече връзка, особено ако вече нямаш и чувства към този човек (ако е такава).
Виж,ако го обичаш,ако искаш да си с него и разбира се, ако причината за раздялата ви е нещо непреодолимо..., тогава вече може да се замислиш да не би той да е голямата ти любов. Ако си по скоро НЕ, скоро ще откриеш мъжът за теб.
Пожелавам ти го.   

Любовта не се разбира, нито се осъзнава. Тя се чувства!
Разбирам, че съм влюбена, едва когато го усетя. С цялото си тяло, със сърцето си, с душата си.
Преди години и аз си мислех, че все така става - когато ти обичаш, теб не те обичат и обратно. докато не срещнах човек, който промени представата и усещането ми за Любов.
Въпрос на късмет и позитивно мислене

Уплашена,здравей.Ти тук може да зададеш хиляди въпроси и да получиш хиляди мнения за всеки въпрос.
Всеки ще ти отговори от своята си гледна точка.
Ако ти е писано да останеш сама,няма да срещнеш любовта в този си живот.
Повечето хора не срещата "Голямата " любов,не срещат идеалната ,съваршенна любов като от филмите....
Важно е сама на себе си да отговориш-струва ли си да съм с този човек?Струва ли да съм с него? Дава ли ми това от което имам нужда? До къде съм сконна да направя компромиси със себе си? ....
Любовта е трудно нещо.Не е страшно да останеш сама,обаче.Лошо е останеш самотна...Ако си с някой ,който не те прави щастлива,ако някой с който имате различен мироглед ,ти на практика няма да си сама,но ще си самотна.
Ти ще си прецениш какво да правиш.НО не се страхувай да останеш за малко сама.

И още нещо -по повод сравнението.Сравнение винаи има-съвсем инстинктивно.
Но никога не бива да позволиш сравнението да ти попречи в следващата връзка.Между хората има прилики,но всеки е уникален сам по себе си.Това не забравяй.Не търси никога неговите положителни качества в лицето на друг
УСПЕХ!

Тази тема май потвърждава максимата, че жените са като маймунките - не пускат лесно единия клон, преди да са хванали другия. Стоят с хора, които не обичат, които ги тормозят, бият - от кал да е, мъж да е.

Уплашена, не разбрах каква е възрастта ти, че имаш толкова силен страх от самотата. Мога само да ти препоръчам да не идеализираш бившите, да не пишеш "него" и "той" с главна буква, а "аз" с малка. Никога. Не си спомняй сантиментално само хубавото, помни и лошото, помни защо сте се разделили. Освободи се от клишетата за Големи любови (пак без главно Г), колко пъти се случвали и подобни прийоми, измислени от незадоволени домакини и девствени поети. Никой не може да ти гарантира какво те чака зад ъгъла, някои намират любовта и на 80 години в старческия дом. Но докато висиш на един клон е трудно да хванеш друг. Унизително е някак да си цял живот функция на един мъж, а не личност... Всъщност въпрос на избор, ти ми се струваш решила да останеш с този човек, въпреки че не го обичаш. Успех.

мдаа човек трябва да се бори докрай за да не плаче после че просто си е хванал багажа ...

Преди малко в Биг брадър точно за това си говореха Гала и Кошлуков-жените вечно се надяват,че следващия в живота им ще е по-добър и за това с лекота отричали настоящето/което е груба грешка  и според мен/ и търсели кусурите на мъжете си.Относно сравненията-те са само в началото ан връзката,после приемаш човека,свикваш с него и няма място за сравнения.Но ако сравненията продължават с години и ако ти наистина предпочиташ "духовете от миналото"....не е той,мисля.Нормален е страха от самотата. Пробвай да живееш сега и с този ,реалния  мъж

Не.
Случва се само веднъж в живота.

О, няма начин да не се разбере !Човекът се променя, целият му свят става различен.Но за мене голямата любов беше и голяма мъка! Това беше една невъзможна любов!

Не бъди страхлива, за всеки влак си има пътници. Не оставай с него само защото те е страх да не останеш сама 
Животът е сън, ти обаче решаваш какъв да е той 

http://www.youtube.com/watch?v=UrCh9D5CcBI&feature=related

"Голямата", "Истинската" или както и да е там наречена Любов е само една.
Тя има мирис и вкус, има изтръпване "под лъжичката"...
има една топка в корема, която не си заминава след 3та ,4та  среща..., нито след 5тата година...
Тя е чиста като утринна роса и порочна като нощта ...
в нея има всичко което те кара да те боли от щастие...
Тя е като женският оргазъм - когато го изпиташ за пръв път не се чудиш това ли е или не.
Любовта ...
Другото са много връзки на база страст, уважение или общи интереси, с които не казвам, че не може да се живее прекрасно, но -!
"Онази" любов е една
и тя може да бъде срещната и чак на 50, ако досега не е изживяна
Никога не е късно да те халоса и да завърти живота ти на съвсем друга посока 

от известно време мисля за един мъж.Фантазирам си за него .Не спя , не се храня, не мога да мисля за нищо друго.Интересен ми е .Когато се срещнахме си говорехме , по точно той говореше, а аз го бях зяпнала и само си мислех че искам да го целуна и  др.Това любов ли е или просто похот?Чувствам се като ученичка.Това за стягането на гърдите , свиването на стомаха ,чувството на безтегловност което изпитвам и разтреперването само като го видя да ми пише по скайпа токова е хубаво отново да изпитвам нещо .За съжеление едва ли ще има бъдеще , той е само приятел.

Не знам дали е любов, но влюбване със сигурност. 
А какво вещае бъдещето, никой не знае със сигурност.

ЗАщо да не може да се появи втора голяма любов...Хората сме със големи сърца   
Или просто един ден, когато се появи "твоята любов" разбираш, че онзи когото си мислел за голяма любов всъщност е бил малка или просто любов.

и аз така мисля тази твоя жертва не си заслужава

 Ние всеки път когато се влюбваме си мислим ,че това е Голямата ни любов и така до новото влюбване.

 Всяка връзка и любов е толко различна ,че не знам как могат да се сравняват.Наиситна с времето избираме и отсяваме любовта и се отдаваме в по-голяма част на определен човек , но никога не се знае какво ще случи и кой ще се появи.И пак ще започнат пеперудите в стомаха и налудничевите мисли.И тогава пак ще мислим ,че това е Голямата ни любов.

 Светът така е устроен - вечно да търсиме и да променяме.А като се променяме , то променяме и връзките си,чувствата си и изцяло възгледите си.И когато някоя любов издържи на всичките катаклизми и промени , то тогава мога да я определя като Голяма любов.

 Важното е ,винаги да си с човек , който за определения момент смяташ ,че е Голямата ти любов.Всичко е въпрос на време.
 
 
 

Не.Тя е една.Мое мнение.Моята не можах да задържа-тръгна си и до сега мисля за него,нямаше как да се боря,борих се,но проблемите бяха големи.

и аз мисля,че загубих голямата си любов,но нищо не мога да направя освен да се моля той да е добре,защото го обичам

И аз съм на път да загубя голямата си любов.
Заради проблеми,които не може да решим.Всеки гледа в разлчна посока.
А любовта не е само веднъж в живота.Не е!
Влюбваме се многократно.Но рядко обичаме истински.
И колкото повече остаряваме-толкова по-трудно става да срещнем отново любовта.
Когато сме млади,любовта за нас е прикючение-спускаме се във вихъра й без да му мислим-спонтанни,необременени сме...Но годините сипват мъдрост в чувалите ни,тази мъдрост-или по-скоро опит -ни прави по-предпазливи,по -бдителни и мнителни.
Тогава не само любовта и спонтаността са фактори,тогава се появяват множеството АКО или ДАЛИ...Страховете ,да не се случи същото като с предния,мисълта дали е достатъчно надежден,че да създам семейство.Дали е достатъчно благороден,че да обича детето ми и да ме приеме с него...??? И хиляди -хиляди-хиляди подобни питанки...
И една основна питанка има-ако беше свестесен защо все още е сам.или защо е раведен?
Трудно нещо е любовта...а е толкова рядка и необходима!

 Толко точно е написано. 

категорично смятам че има 2 ра голяма любов!при мен е факт имах 3 годишна връэка с първата голяма любов щяхме да имаме дете и прочие ,но не било писано.мислех че като се раэделим и животът ще свърши,беше ме страх да остана сама.......но когато той си тръгна и останах сама осъзнах че не е толкова скрашно и животът продължава!да боли но ...продължава!аэ намерих моята 2 ра гобяма любов,съэдадохме семейство и сме щасливи!и за протокола и за мъжа ми съм втора голяма любов,той е бил женен  и има дете от първата си жена,но тя е починала!
има 2 ра голяма любов само ако си готов за нея и ако си наложиш да загърбиш първата!
и още нещо аэ съм плод на вторите любови на моите родители! и не е важна възрастта,те са били на по 40 години и пок са срешнали любовта!
Ardea alba  по въпроса с приемането на детето ако те обича ще обикне и детето

Писето да си смениш ника на Сладурката - по-откровено и човешки написано послание скоро не бях чела. Повечето по форумите са все горе на черешата и даже не ходят до тоалетна.  Да са ти живи и здрави девойките, големи мадами да станат за радост на теб и любовта ти. 
Бъди все така позитивна, евалла!

една е ... при нас аз си тръгнах

Може да се появи и втора и трета и четвърта и т.н. голяма любов.

Много зависи и какъв човек си-ако си отворен към хората може и 100 големи любови да имаш-аз съм много затворен и ужасно емоционален човек,трябва наистина нещо много да ме разтърси,за да стигна до извода,че любовта е голяма...сега имам любов,но не е голяма...определено. И съм сигурна,поне за мен си,че няма втора,пета,стотна голяма любов. Това е явно различно за различните хора,нека обаче не се обобщава за всеки...

Абсолютно ДА на въпроса ти. 

Ц!

Според мен Голямата любов е веднъж в живота,както и Първата и Истинската...
При някои хора едната се припокрива с някоя от другите,но лично при мен бяха поотделно
Първата любов беше по детски чиста и ...много болезнена за мен....
Голямата ми любов продължи цели 10 години ...приключи когато се беше изчерпала ,много тежко я оставих да си иде и то защото не аз бях направила тази крачка,въпрекиче знаех че е правилното решение...
И когато мислех че никога няма да мога да се съвзема се появи Тя- Истинската- непредсказуема,неочаквана,но истинската-каквато грябва да изпита всеки в живота си ,но когато е готов за това...може и да е късно но ще дйде и...не трябва да и се съпротивляваш,защото ако  се отдадеш ще разбереш че точно нея си чакал цял живот...
Успех и горе главата

Само се морите да слагате етикети... първа, трета, десета, по-по-най-голяма... "Големите" са все недоизживени, преждевременно прекъснати, с много "ако"... само това им е голямото. Ако някой ден имам дъщеря, ще я науча да бяга от женските клишета и от тежките думи като единствена, завинаги, вечно. До към 20-тата година бива, ама нататък е инфантилно. Това е все едно сам да се вкарваш в мисловни решетки и да си пречиш на щастието. И то защо? Заради егото да си изживял нещо "изключително" и романо-подобно. А повечето разказани големи любови дори не звучат голямо... не звучат и с потенциално щастлив завършек. Голяма любов ще е, няма що, ако се е разпаднала от страх, поради роднинско вмешателство или ей така, заради нищо конкретно... 

МОЖЕ!!!

За Любовта няма Голяма и Малка! Тя си е ЛЮБОВ!
Най-хубавото предстои

  А как разбра ,че това е Истинската ?
Не изпитваше ли всеки път чувството,че настоящата -е истинската
Аз винаги съм мислила,че истинската любов е последната...
Боже,всичко е толкова относително...
Но все пак си написала страхотен пост-с толкова чувство и така обнадеждаващ   

не веднага, разбрах го след няколко години.... и сега съм все още сигурна че това е истинската любов за мен-от 7 години сме заедно

подкрепям мнението

Оффф, изобщо не мога да преценя вече. Объркана съм.

Че какво има за преценяне  то нали за всеки е индивидуално
втора-трета-пета...важно е как усещаме нещата  истински
Аз иначе поне 5-6 примера мога да дам за "Голямата любов"...ама в момента и моя милост е на ктъстопът -относно Любовта,така,че реших да вярвам в теорията,че всичко е относително...и  ,че ако е писано на човек е среща,ако ли не...си седи с главоблъсканицата "Има ли изобщо голяма любов,или всичко е единствено въпрос на интереси ,допирни точки   и изсмукана от пръстите философия,че да прикрием усещането,че не ТОВА е сродната ни душа-голямата любов" ....