амбициозни майки ли сте?

Да.
Доволна съм и съм благодарна на родителите ми, че са имали амбиции спрямо мен и сега прилагам същата схема за моите деца. Имам амбиция да получат добро образование и да се развиват в област, в която са най-добри и която би им харесала.
Имам и амбиция да не ги оставям да са посредствени и да се задоволяват с малкото, искам да търсят знание и да го прилагат в живота си. Искам да са със самочувствие на знаещи хора, а не да се успокояват, че има и по-зле от тях.
Не мисля, че им вредя с амбициите си, както на мен не са ми навредили моите родители.
Няма да ги набутвам в моята област или да ги натискам да осъществяват мои мечти, но ще им помагам да се развиват там, където са силни.

Амбициозна съм дотолкова, че няма да оставя дъщеря ми да се носи по течението. Направлявам движението й засега, като предлагам форми на обучение (за развитие на ума), спорт (за здравословно развитие на тялото) и развлечения за развитие на общата й култура. Не бих я карала да учи нещо, което видимо не й се отдава, но няма да се примиря с мисълта, че на тази държава й трябва и неквалифицирана работна ръка.

Имах една съученичка, много умно момиче, всички точни науки много и се отдаваха. Математика, физика, химия-вървяха и просто, всъщност и литературата и вървеше, но точните-повече. Но физиката и беше хоби! Сигурно е трудно за някои да си го представят  . Тогава нямаше интернет и тя висеше по читални, библиотеки и изнамираше всевъзможни източници на информация, хоби ви казвам. От ядрената физика до астрономията.  
Майка и държеше да стане лекар, защото тя не могла навремето. И тя не продължи с физиката, поне не професионално. Не стана и лекар, нещо съвсем друго работи. Добре е реализирана, сигурно по-добре, отколкото ако се занимаваше с физика. Но за мен това е един пропилян талант именно поради родителски амбиции.

Бъркате амбицията с правото на избор.
Аз професията на децата си не бих избрала. Това е като да им избера съпруг.
Обаче възможности те да избират ще им дам много.

Абсолютно съм съгласна.
Едно е да им предначертаеш целия път по твой вкус.
И съвсем друго е да им предоставиш много алтернативи /под формата на курсове, обучения и т.н./, от които те да изберат.
Липсата на каквато и да е амбиция лично за мен е равносилно на безхаберие - все пак, в динамичното ни съвремие да оставиш детето ти да взема абсолютно всички решения за себе си и да няма никакви интереси, освен игри и телевизия, ми е адски неприемливо...
Благодарна съм на родителите ми, че бяха "здравословно амбициозни" и ми дадоха възможности да направя своя избор, който се оказа успешен.

По-скоро не съм амбициозна майка. Осигурявам необходимите извънкласни занимания, но не насилвам и не натяквам /много/ за постижения и оценки. Това е вредно за психиката на подрастващите.
Смятам, че децата трябва да усвоят определени основни знания - а по натам, където имат афинитет.

Wild_rabbit, а трябва да й завиждаш!
Защото майка й знае какво означава думата "амбиция". Амбиция означава силно желание за преднина, за предимство, за успех. Няма нищо общо с правото на избор, за което говорят повечето майки тук. Родител, който твърди, че не е амбициозен, т.е. не притежава силно желание детето му да успее и да бъде от най-добрите, няма как да е полезен на децата си - те ще възприемат неговата посредственост, мързел и задоволяване с "каквото дойде".
Успелите хора са амбициозни хора. Няма успех без силно желание и хъс да го постигнеш.

А според мен амбициозният за децата си родител много често отнема правото на избор на детето. Кой е казал, че едно дете непременно трябва да спортува или да учи английски или да е пълен отличник в училище? Нагледала съм се на деца, които правят нещо само заради родителите си. Получава се нещо като в "Изпити по никое време" и амбициозната майка с цигулката. Е, такива майки има колкото щеш. Ако човек посети един концерт към някое читалище много лесно ще различи талантливите деца, които наистина с удоволствие се занимават със съответната дейност и кога са станали жертва на родителските амбиции. Същото е и в училище. Всеки нормален учител ще ви каже кои деца наистина обичат да учат и кои учат заради очакванията на родителите си.

Много правилно си го написала - успелите хора са амбициозни хира. Което не е еквивалентно на успелите хора са деца на амбициозни родители. Имам желание детето ми да успее (каквото и да означава това), но не и на всяка цена. Детето има право да постигне своите си цели, а не моите представи за успех. Мисля, че съм най-полезна на децата си с това, че ги наблюдавам още откакто са се родили накъде дърпат като интереси и търся начин да развият тези интереси, но само АКО ИСКАТ. И аз съм на принципа "каквото дойде" в това отношение, защото вярвам в това, че случайността и късметът отиват при този, който е готов за това. Както се казва, ако му е писано ще се развие. Поне досега при моите деца и при мен най-хубавите и подходящи неща са се случвали на късмет. Разбира се, това е само началото. Нататък е много работа.

И това с насочването ми се струва доста лицемерно. Преди време една моя позната се изрази така - интересува ме какво иска детето ми, но в крайна сметка е важно след съответното насочване от моя страна да го заинтересува това, което ме интересува мен. Та, въпросното дете в момента се подготвя за влизане в математиеската след четвърти клас, но не гори от ентусиазъм.

Учудвам се на самомнението ти, позволяващо ти да даваш определение за непознати за теб хора, с различни от твоите възгледи. Тъй като аз съм от тези, които написаха, че не са амбициозни майки съм длъжна да кажа, че не съм "посредствена, мързелива и задоволяваща се с каквото дойде", а съм се реализирала, съгласно приоритетите си в живота и не смятам да прехвърлям неосъществените си амбиции върху децата си. 


Напълно подкрепям това.

Никой не казва, че е задължително, но намирам за далеч по-полезно за децата ми да си запълват с нещо времето, вместо да гледат цял ден телевизия. Далеч съм от мисълта, че са гениални и никога не бих ги задължила да се развиват в област, която не им е приятна. Спортът и изкуството за мен са удоволствия, а дали ще станат поприще на някоя от дъщерите ми, те сами ще го решат. Но защо да не се използва моментът, когато едно дете изрази интерес към нещо? Примерно, едната поиска сама да плува, покрай филма с русалките и аз само й дадох възможност да го прави. Когато не й се плува, просто не я водим. Всъщност, оказа се, че тя май е по-амбициозна от мен, защото й се ходи по-често, отколкото аз имам желание да я водя.
Под насочване визирам това, което правеха моите родители - в един момент започнах да се интересувам от много неща накуп - не знаех накъде да се ориентирам и те ми разрешиха да си избера 5 различни извънкласни занимания и да ги започна. Постепенно от тях отсях какво ми беше най-интересно и сега дори е моя професия.
Т.е. въпросът не е да кажеш: "от утре започваш да свириш на пиано", а да изчакаш детето ти да прояви интерес към нещо /ама това пак става с пример - да речем, отивате на концерт и питаш дали му харесва определен инструмент; учите цифрите и питаш дали му е интересно да ходи на курс по математика; отивате на басейн и питаш дали има желание да се научи да плува като истински плувец, а не "кучешката"; това е съвсем елементарен пример/. След това отделяш време и средства и пробвате, без да насилваш...
Това е идеята ми. И моята майка се надяваше да стана лекарка, ама не ми вървеше химията и не ме е пращала на уроци по химия. Прати ме на уроци по предмет, който ми вървеше. Противното си е чисто съсипване...
Всъщност, най-щастлива ще съм не ако децата ми работят нещо, което ми харесва, а са щастливи от избора си. Но твърдя, че без учене, без развитие и без труд, нищо не може да се постигне.

Радостина, мисля, че болшинството от децата ако бъдат оставени на самотек биха избрали игрите навън, игрите на компютъра и телевизията. В което няма нищо странно, човек принципно се движи по пътя на най малкото съпротивление. Обикновенно това, което те кара да се размърдаш, е някаква принуда- дали обществена, родителска, материална- няма значение.
Болна амбиция наричам да натикаш детето си да учи медицина, когато виждаш че го влече физиката, да го караш да свири по 18 часа на ден и тем подобни извращения.
Аз сама избрах с какво искам да се знаимавам, никой не ми е посочвал пътя, нито е оказвал някакъв натиск да уча едно или друго. Родителите ми просто искаха да уча и в периоди на влошаване на успеха ми ( било поради мързел, някакви тийн любовни терзания или нещо от сорта) много учтиво, но категорично ми напомняха, че от това зависи целия ми живот след това. Сестра ми също, тя дори смени коренно желаната професия, след години упорит труд и немалко пари, вложени от нашите за уроци. Не знам дали бих имала тяхното спокойствие да приема, че след като почти десет години тя искаше да рисува, накрая пак сама реши, че не иска вече. Но пък беше избрала вече нещо друго.Т.е. не остави всичко, за да си клати краката. Ако беше второто мисля, че нямаше да го приемат.

Рокси, то е ясно,че няма да останат на самотек.  Идеята ми е,че нещата не трябва да стават на всяка цена, точно на момента и точно по този начин. Аз съм горе-долу такава и някак държа да не го прилагам върху децата.Искам да използвам техните интереси за нещо полезно. И съм склонна да приема и по-нестандартни методи. Примено, баткото е киноманиак. От бебе почти е така(баща му е същия). Мога да забраня да гледа(правила съм го), мога и да го огранича донякъде и да го използвам за подобряване на английския. 
Пак той-иска да играе на комп. игри(като мама и тате  ). Или ще се впусна в неравна битка, или ще му сложа на неговия компютър "Буквенка" и "Цифренка". Без майтап, хлапето се забавлява изключително много.  Буквите още са му трудни, но вчера 1 час е смятал(е, понякога брои, вместо да смята, но пак не е зле)! И това за него е времето, в което той си е играл на компютъра. 
Иска приказка да му чета. Разбира се, но разсеяната му майка не се сеща коя точно приказка иска. И трябва да ми разкаже, ако може по-подробно за какво беше точно тази , която иска.  Диването вчера не мога да го накарам да изброи 5 думи с П, но 15 мин. ми разказваше "Спящата красавица".

Това са произволни примери, надали ще мога още дълго да го баламосвам. Мисълта ми е,че предпочитам да търся мотивацията, отколкото резултатите. Не мисля,че ако го натисна да учи 2 езика, цигулка и тенис, ще му дам "добър старт". Той стартът му може и да е добър, но още по средата на дистанцията ще бъде задминат от тези, на които това им е интересно. 

Радвам се, че не си ми майка. Горките ти деца... Един ден, когато ще пораснат достатъчно, ще се събудят от преследването на твоите амбиции и няма да знаят кои са всъщност, какво искат, какво могат... Ще им отнемеш личността и увереността именно по този начин. Вкарвайки и нереалистичната представа, че е най-добрата и всичко може, съвсем ще стане мазало. И светът ѝ ще рухне, когато види и осъзнае, че всъщност има и по-добри и по-можещи от нея... 

Ако мисълта за бъдещето на детето е болна амбиция, може и да съм такава.
От сега мисля на какъв спорт е удачно да си запиша детето...какъв ще е той обаче ще я оставя да си избере сама.
От сега мисля, че е редно да знае поне 2 езика добре, защото в днешният свят без чужд език за никъде не си.
Иска ми се да успеем да и уредим обучение в чужбина, за да може професионално да се реализира...тук шансовете са и далеч по-малки.
Но от тук-натам сферата и формата на развитие остава в нейни ръце.Искам да бъде научена да се справя във всякакви житейски условия, да бъде креативна, да се научи да уважава хората такива каквито са и откъдето и да са.
Явно аз ще изляза майката с най-големи амбиции. , но има една мисъл, че е хубаво да искаш повече, за да ти се даде поне това от което имаш най-голяма необходимост....Всъщност по който и път едва ли ще си я обичам по малко....

Ще се опитам да му дам избор, както други преди мен отбелязаха. Държа да се научи да плува и да кара ски, ако не му хареса, естествено няма да го насилвам. Държа да научи поне два чужди езика - английският е задължителен в наше време, втори - силно препоръчителен, оттам нататък ще се водя по неговите интереси. Музика, рисуване, науки - каквото го влече. Аз съм длъжна да му покажа какви неща съществуват. Надявам се , разбира се, да се изучи добре и накрая да има хубава професия, която му носи пари и радост. Но кой не иска това за детето си?!