Затворените деца

Здравей! За съжаление не мога да ти дам нито професионален съвет, нито такъв, основан на личен опит, но това, което според мен е най-важно в случая е да откриете причината. Може би на детето му липсва самочувствие, може би самата среда с нещо го подтиска, може би нещо друго го подтиска, може би просто си живее в някакъв си свой, по-интересен за него свят, може би.... – с две думи, ако това се изясни, по-лесно ще намерите пътя за разрешаване на проблема.
Хубаво е, че се опитвате да го „подтиквате” към повече общуване, но не зная какво разбираш под подтикване. Просто правете всичко възможно да създавате естествена среда за общуване. Разберете какви са нещата, които го вълнуват, които наистина са му интересни и ако примерно е спортна натура, изберете колективен спорт, ако обича киното -организирайте посещения заедно с други деца, запиши го на нещо, което изисква колективна работа, запознай се с майките в класа, все ще намериш сродни души, излизайте заедно с децата, организирайте излети, ей такива неща ми идват наум на първо четене... А, и поговори с класната му, тя също би могла да ти помогне както с идеи, така и примерно давайки му групови задачки с други деца, така че и те да имат възможност да го опознаят...  И най-важното, създавайте му самочувствие! Много е важно детето да се социализира, децата трудно приемат различните и ако не се вземат мерки овреме, много е вероятно проблемът да се задълбочи.. Затова, каквито и съвети да получиш тук, добре е наистина да се обърнеш към детски психолог! Успех!

Разбира се, би трябвало да се изкаже детски психолог, но ако искаш някой от нас да се опита да ти помогне, ако е имал сходна ситуация, трябва много повече да разкажеш за детето си, за семейството ви. Как да гадаем иначе? Причината може да е всякаква. Може вие самите да сте такива хора - по-затворени, може детето да е надраснало връстниците си, може да има ниско самочувствие...всичко може да е... няма как да бъдем полезни на този етап, струва ми се. 
Никакви приятели ли няма? Спи ли спокойно? Усмихва ли се?.................

Спокойно, не се шашкай! По годините- явно сте в първи клас! Нова е средата и детето се чувства чуждо! Класната не е ли видяла, че е сам? Тя трябва да подтиква децата към общуване и игри в група!!!
Ако е много възпитано и умно, и това може да му пречи- за съжаление! Повечето от "лидерчетата" в класовете са нагли и невъзпитани, децата им подражават, за да не станат прицел на подигравка и лошо отношение! Ако не е там проблема, обясни на детето, че не страшно- нека прояви инициатива и сам потърси приятели-1,2. После ще разширите кръга. Импровизиран рожден ден или имен ден ще помогне- ще се запознаеш и с майките, и с децата!!!  Поканете и дете у дома! Успех и пиши пак! Искам да помогна!!!

Мойто голямо момче , което сега е 2 клас също се държеше така и в предучилищната и първи клас .В началото като тръгна на у-ще не искаше да говори и да играе с децата , оставаше си на чина докато другите лудееха. Госпожата умишлено го включваше в общите игри и занимания за да се поотпусне. Първо го отдавах на това че не е ходил на градина , но мисля че си е просто такъв по-затворен. Сега втори клас  има приятели и играе с тях , но пак има нужда да остане сам и доста често в стола яде сам. Доста се тормозех и измъчвах от тази негова затвореност , докато не реших че това е мой проблем не негов.

Според мен консултация с учителката и с психолог са добри варианти, но ако положението не е крайно бих ти предложила следните трикове, които ако не помогнат, то поне няма да навредят.
В първи клас децата са все още големи дечковци и се заглеждат в какви ли не джунджурии. Ако синът ти си играе например с трансформери (женска майка съм и не знам с какво си играят момчетата) може да си взима в училище някакви по-завързани трансформери или нещо, което да привлече вниманието на съучениците му. Децата ще го гледат, ще го помолят и те да се включат и така малко по малко ще се установи диалог между тях. Мразя рекламите, но наскоро даваха една за едно момиченце, което очевидно отива в непозната обстановка, майка му му казва "ще се справиш" и му дава киндер шоколадчета. Направи ми впечатление, защото не е лишена от логика като подход.
Друг вариант е да го разпитате кои деца са му най-симпатични и непринудено да ги каните, първо по отделно, по-нататък може и заедно, да си поиграят у вас. Предлагам у вас, за да може синът ти да се чувства на своя територия. В класа на дъщеря ми децата се канят така от първи клас. Имаше баба, която организира групово писане на домашни - покани 5-6 деца, взе ги от училище, даде им да обядват, остави ги да поиграят, след което ги натири заедно да си пишат домашните. Децата бяха във възторг от следобеда. Имаше родители, които обявяваха, че в събота примерно отиват в зоологическата градина и могат да вземат още 2-3 деца с тях.
Вероятно синът ти няма другарче, колкото и да мразя тази дума, и затова не смее да се включи в общите занимания от страх да не бъде отритнат.
Останалото е самочувствието, както вече ти го казаха. Успех

Скъпи момичета благодаря ви от сърце за бързият отклик и желанието да ни помогнете. Що се отнася до сина ми той е едно много умно и добро дете и май това е пречката?! защото сме го учили да не е агресивен и да се държи добре с другите. Май-забравих да кажа нещо важно от една година сме в нов квартал и това сигурно оказа голямо влияние понеже всички приятелчета от градината тръгнаха в друго училище. Опитваме се да подържаме връзка с тях но не е същото. Що се отнася до класа за съжаление повечето се познават от близката детска и са нещо като затворен кръг до който не допускат много нови познанства ...поне на този етап. Имаме си и бебе на 9 месеца което е също нещо стресиращо и ново... е май са ни се събрали повечко неща на куп сега като си мисля:)...

Еййй, само не прави грешката да задълбаваш в тази посока!  Това са качества, с които само може да печели при общуването си с другите! Само трябва да са придружени с известно самочувствие и малко повече увереност в себе си! Повярвай ми - личен опит!

  Това си е сериозна причина , то  голям човек не се адаптира бързо при промяна , камо ли малко дете. Ние преди 3 г. сменихме квартала и големият още не е свикнал с новата ни къща , няма приятелчета от блока , а в стария квартал познава дори и бабите.

Spass, не мога да повярвам, но абсолютно всичко се отнася и до моя първокласник, от 1 година сме в нов квартал, няма приятели от блока, /аз имам и второ бебе/, умно момче е, много вербално и съответно никак агресивно. Трудно му е много, виждам го, че се опитва да създаде приятелства, но по-скоро момчетата от класа му са по-енергични и подвижни.  Е, на чина не си седи.... Аз бих поговорила с класната да се опита да го приобщи към група или едно, две по-кротки момчета. И както са ти казали по-горе, намери начин да каниш вкъщи негови съученици, най-добре по 1 момче.
Между другото, дай да ги съберем, аз ви каня в нас  , къде живеете, в кое училище е, пиши ми на лични.   

въпрос на характер- не може всички деца да са едни и същи. спокойно, това, че е затворен сега, в никакъв случай няма да му попречи в бъдеще. и аз през целия си училищен живот се държах настрани от другите в класа /с изключение на 1-2 приятелки, които имах/. просто не ми беше интересно с останалите. дъщеря ми, доколкото виждам, е по същия начин- не общува с много от децата в класа, избира си с кого да си играе. не се притеснявам особено от това поведение- характер. също така- в някои случаи по-умните и по-бързо развиващи се в умствено и емоционално отношение деца просто не се чувстват в подходящата среда- останалите са под тяхното ниво на развитие и самите деца го усещат по някакъв начин. не се притеснявай за затвореността му, по-лошо е, ако насила го карате да си играе с останалите.

Цвети77 и той имаше един два добри приятели там и понеже въпреки че е ходил на градина беше обграден от бабите си(събота и неделя или след детска) познаваше повечето приятелки на баба си от квартала, много е умен и от малък говори като голям човек:) иначе и за това сте прави че и характера на родителите оказва влияние ние с баща му също не сме от най-нахаканите въпреки че винаги сме имали по няколко добри приятели. Надявам се с времето и той да успее да създаде такива. Kalinucci в Гео Милев сме учим в Бастилията...е това е още веднъж голямо Thanks на всички мами за сърдечните и разнообразни съвети. Смятам да приложа повечето:)

Извинявам се, че се намесвам в темата, но понеже става въпрос е за затворени деца, реших, че е по-добре да не отварям нова, за да споделя моя проблем.
Моята дъщеря е в пети клас и с годините става все по-затворена. Напоследък започна да й излиза акне и от подигравките в училище се сви още повече. Дори наскоро попита не може ли да не ходи на училище, а да учи като частна ученичка. Говорих със съучениците, които й се подиграват, с класната, с директора на училището, с училищния психолог... Не знам вече какво още мога да направя. Омръзна ми да слушам как доброто възпитание пречело на детето ми да отвръща на нападките, ама нямало страшно, с времето всичко щяло да отшуми. Съвсем сериозно се замислям дали да не й разваля доброто възпитание, за да може да се оправя сред всичките тия хулигани в училище. Обаче как да й кажа - бий, обиждай, псувай, накратко - бъди като другите?! Не съм си представяла така своето дете.
Посъветвайте ме, моля ви, какво бихте направили вие на мое място?

Децата в тази възраст обичат да обиждат! Намират нещо в някой съученик и ето я целта за подигравки!
Но ти заведи детето при козметик, заради акнето! Добре действат процедури с азот.Вземете някакви мазила! Погрижи се за външността на малката госпожица- детето има нужда от подкрепа!
Но ти не спирай да му показваш, че е важно и най-красиво за теб! Успех!

Има хомеопатични лекарства, които повлияват акне. Непременно се консултирай с лекар, проблемът ще остане спомен...А за козметичка - дано да имаш добра, иначе могат да станат големи бели.

Муза, извинявай, дано не ти прозвуча грубо, ама ми става много горчиво, като чета подобни разсъждения!
На твое място като начало бих се отърсила от емоциите и бих се отървала от подобен негативизъм, най-малкото защото го предаваме и на децата си и от това определено не им става по-леко! Ако се огледаш трезво наоколо, сигурно би видяла, че не всички други са хулигани, които бият, обиждат, псуват и т.н. И че не всички, които не го правят имат проблеми. Със сигурност около дъщеря ти има и други добри и възпитани деца, сред които тя би намерила съмишленици! И да, децата на тази възраст обичат да се заяждат и подиграват, просто научи дъщеря си да има самочувствие на основание на своите човешки качества и да не се връзва на подобни глупости. Предполагам си има и своята среда и своите приятели, а ако това не е така, сериозно се замисли дали проблемът е в акнето и хулиганите... С най-добри чувства! 

М4, права си, не всички са хулигани. Става въпрос за 5-6 момчета. Тя има приятелки, говорих и с тях, момичетата казват, че и на другите им измислят разни прякори и ги обиждат, но те не го приемат толкова навътре. Свръхчувствителност ли е това, не знам, психоложката твърди, че било в рамките на нормалното 
Преди малко записах час за козметик, мислех, че е още рано, но козметичката ме успокоява, че я посещават и други деца на тази възраст.
Благодаря за идеята!

Ей, мила, струва ми се, че проблема ти е най-вече с влизането в пубертета!  Действай, "разкрасявай", за днешните девойки май наистина това е много важно! Аз като "мъжка майка" много не разбирам, ама съдя по девойките около мен! Споко, всичко ще се оправи! Казах го и по-горе - в самочувствието му е майката! 

Вместо козметик, ти препоръчвам кожен лекар, имахме проблем с акнето кожния лекар предписа няколко мазилки, хранителен режим-много важно и сега сме добре.

В ДГ имаше ли среда, в стария ви квартал, с кого и колко, как играеше детето? Посещатава ли извънкласни мероприятия и там как е със средата от деца? Сега излиза ли навън, играе ли в квартала?
Моят син тръгна на училище също с деца, които масово бяха преди това в една ДГ, но той посещаваше друга, близо до работата ми. Също имахме бебе, още по- малко, на 4 месеца. Така че ми е малко сходно споделеното от теб с това, през което сме минали и ние.

Моят син беше затворен като бебе и съвсем малко дете. Пуснах го на ясла- изтраяхме три седмици. Той говореше добре от малък, обслужваше се, а там повечето деца не говореха, чувстваше се ужасно и е бил в състояние да ми каже защо "Те не говорят. Не играем навън.".
След това го записах направо в ДГ с предходен набор, с по- големи деца. Първият месец постоя сам на едно диванче и на люлката навън, започна бавно и полека да се отърсва. Започна да играе, не без активното участие в процеса на госпожите, за което ще съм им винаги благодарна. Когато стана на 6 г. започнах да го пускам сам на нашата площадка, тогава приключи с подготвителната и предстоеше училище, роди се и брат му. Когато е искал съм го вземала с нас на разходка, но това се случваше все по- рядко, имам предвид това му желание, да идва с нас. Защото намери своя среда.
Тази свобода при него бе преломният момент- сам, свободен, намери си приятели, с които игра цяло лято. В І клас децата, съучениците му, бяха предимно от близката ДГ, в която той не е ходил, но това не му е било пречка, намери приятелчета и там, но е важно, че тръгна от квартала, придоби самочувствие, разбра и преживя много неща за трите месеца ваканция до училище. Сега е ІІІ клас, ходи на извънучилищни мероприятия, запознава се и там с деца, но играта в квартала е незаменима като опит и полза.
Той също не е агресивен, напротив, малко ми е флегматичен и отстъпчив, добродушен едър козльо, но това никога не е било пречка в контактите му.

Дъщеря ми също беше от стеснителните. Когато я записах на извънкласни занимания, театрална школа, народни танци, балет видях колко добре и влияят за да се отпусне и изрази себе си. Това много повдигна самочувствието й,  и се научи да излиза на сцена и да се изявява. Там срещна и доста различни деца и постепенно се сработи с тях. Пробвайте с нещо странично, театъра е чудесен за тази цел. Успех! 

Идеята с извънкласните занимания и особено театъра и на мен ми е минавала през главата и мисля че е наистина много добра. За сега ми е много трудно да намеря време да го водя и на това понеже вече ходи на английски и пиано, а както вече казах сме с бебешочка, но ще търся варианти. Doro вие къде ходите, търся препоръки за такива места. Judi вече намерихме едно дете от квартала с което се заиграва, но все още е много плах:)

Ние сме в Младежкия дом, театрална група Арлекин. Имат си и сайт.
http://www.arlekinart.com/

Яна, това е чак болезнено и нездраво. От кога е така? Да е сменяла клас, училище? Проблеми да има в класа конкретни с конкретни деца? Как беш в градината, а пред блока, с други деца?

Яна Иванова обърни се към детски психолог.

Непременно говори със специалист, а после я заведи. Мисля, че така ще можеш да й помогнеш най-добре. Детето явно трябва да разбере, осъзнае социалните отношения, за да може да се включи в тях. Познавам случай с момиче с проблеми от подобен вид, което вече е над 20 годишно, завърши висше образование, но точно заради проблемите нито може да се задържи на работа, нито има приятели, с които да излиза и все си седи вкъщи - трагедия за момичето, трагедия и за родителите.

Здравеите и от мен!Ние сме горе долу в същото положение,с тази разлика ,4е тази у4ебна година дъщеря ми у4и в Испания.Тя е на 9 години и много трудно свиква с езика в у4илището също стои изолирана не контактува с никое дете защото не  знаела какво да каже  .Тя още в България си беше затворено дете ,но тук ми се струва 4е нещата се задълбо4ават.

Интерена тема, ще  следя, че на моменти и мойта дъщеря става по-затворена 

Ако детето иска да е само оставете го и в никакъв случай не му избирайте приятелите вие (аз съм психолог) Успех 

Би ли споделила защо смяташ така, ако е възможно?
Моето дете също е от много затворените и притеснителни деца, просто не умее да общува, ако я карам , още по-категорично отказва.Понякога проявява самоинициатива и се заиграва, но само когато тя си реши.Ходи на две извън училищни занимания, и с двете се изявява пред публика, и то успешно, като я попитам има горе долу положителна преценка за себе си, но въпреки това не успява да общува.Освен това реагира прекалено чуствително.

Здравейте -казвам се Вероника,клиничен психолог съм и водим рубрика с Шехина ето тук-

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=301363.msg11401680#msg11401680

Това е темата за детските специалисти:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=345496.0

Бихте могли да разговаряте и с психолога в училище,който е там за това да консултира при такива случаи.
Социалните умения са много важни,за съжаление малко се прави в българското училище за това,а е жизнено необходимо.При деца със социална тревожност се работи повече в група-така се учат да общуват.

Аз пък мисля,че е нормално някои деца да не са толкова общителни като други! Когато намерят човек,с който имат желание да общуват го правят,но това не означава,че са длъжни да комуникират със всички деца! В никакъв случай децата ви не са асоциални!
И вие сте били ученици,наястно сте,че малко или много децата са жестоки едно към друго,и в тази крехка възраст от 1ви до 8ми клас е много трудно да се напаснеш във правилната компания,в която да си по-отворен и общителен. Не се притеснявайте за децата си Всичко минава!

Заравянето на главата в пясъка и принципа-всичко ще мине,може да задълбочи проблемите.Истината е,че липсата на социални умения е сериозен риск за адаптацията и психичното здраве на децата.Неглижирането на проблема и мнимото успокояване не помага с нищо.

Кой говори за заравяне на главата в пясъка?!
Искаш да кажеш,че трябва да караме децата си да контактуват максимално със съучениците си?!
Не мисля,че е необходимо! И това дали контактува с 5 или с 10 деца няма никакво значение (да,да,стига да контактува)!

Здравей spass,
моето момче също е много затворено. сега ще стане в 3 клас и почти няма приятели. прегледаха го няколко психолози и след тест за интелигентност се установи, че е в мисленето си е доста по-напред от връстниците си. Това е причината да няма приятели. Моето момче по собствено желание свири на пияно, ходи на дърворезба и разни други. понякога му липсват приятели, но винаги се разочарова като се събере с други деца (от течните постапки и действия).  Такива деца обикновено имат проблеми в общуването с връстниците си. За да уточня -ние живeeм в Германия.


Поздрави

Искам да кажа,че социалните умения се учат-никой не "кара" децата да общуват максимално-тук не става въпрос за брой-количество,а за качество на общуване.Яна Иванова споделя сериозен проблем при детето си и тя пише за своето-вие явно за вашето дете.Изказването ви омаловажава проблема,целта е той да бъде решен и да се търсят начини за това.Вашето "не се притеснявайте за децата си" е успокоение на самата вас,но не решава проблемите на децата,които страдат от това,че не умеят да общуват.Психологическата работа е насочена към децата,които се измъчват от липсата на такива умения.
Човекът е социално животно-нали така?

Аз не целя да омаловажавам нечии проблем,нито се успокоявам себе си! Явно не сте разбрали какво имам предвид. Когато едно дете категорично отказва да общува с който и да е,тогава наистина е проблем! Имах предвид,децата,които са примерно в нова за тях среда и контактуват с малко хора за момента-според мен това не е проблем!Смятам че в такъв период просто не трябва да се насилват децата да комуникират-те сами се отпускат!

Casual_girl88 явно не съм разбрала-това за което говорите е период на адпатция и е различно.За насилие не може и дума да става.

Himbeer да,интелигентността има много фактори-срещат се случаи на високонадарени интелектуално деца,но с трудности при т.нар. социална интелигентност и трудности в общуването.При тях е още по-важно да се работи,защото статистиката показва,че уменията за общуване са фактор за справяне в живота изобщо.Хубавото е,че вече се заговори и в българското училище за трениране на социални умения в група.При липса на такива умения често се стига до насилието като начин на комуникация,до ниска самооценка,до чувство на отхвърленост и изолираност-тези преживявания са тежки за децата.
Има и друг проблем-психологът в училище обикновенно работи с децата с прояви на насилие-а тревожните и затворени деца много трудно стигат до кабинета и трупат негативни преживявания.Винаги има изход ако навреме се намери точният подход и нуждите на конкретното дете.

Здравейте Вероника,
доколкото разбрах вие сте психолог по професия. Би ми било интересно да разбера как в България психолозите работят с изолираните в себе си силно интелигентни деца (говорим за ИQ>130)? Може да ми отговорите и с литчно съобстение ако сметнете, че отговорът не е по конкретната тема.

Поздрави
Himbeer

Himbeer българското образование е насочено към стандартната норма-всяко дете под или над нея е практически жертва на системата.На децата с много висок интелект често им е скучно в клас,скучно им е с техните съученици и търсят компания повече на възрастните.Предполагам,че в Германия същестуват повече програми за работа с такива деца-тук все още сме назад в това отношение.Има и още нещо-затворение деца често са много удобни за учителя-те не пречат,не бият на очи.Човекът с висок интелект често попада в графата различни-много му се възхищават,но малко общуват с него.Добре за тези деца учителят да намира предизвикателства,да стимулира развитието,често обаче при клас от 25 деца това не може да се случи.Надявам се в Германия детето да има повече шанс и перспектива-ситуацията у нас не е добра за хората с висок интелект.

Пробвай да го събереш с по-големи деца, които да са му интересни. И не искай чудеса, просто гледай с какъв тип деца му е най-приятно.
Може би обича да контактува с възрастни, от които може да научи нещо. Няма лошо. Вероятно би реагирал добре и на по-малко дете, което пък той да учи. Не винаги на човек му се общува точно с връстници.

Може пък и да не ти казва какво точно прави. Майка ми например и сега се изненадва, като ме чуе да й разказвам какви сме ги вършили в междучасията. Аз също съм интроверт, но това не ми е пречило да участвам в разни тупаници, да кажем, както и в по-невинни работи като ластик, игри на царю-парцалю и т.н. Просто не намирах за нужно да я информирам за тази работа.
Примерно на улицата се отказах да играя с голямата тайфа не за друго, а защото предизвиках едно от по-силните момчета да се бием и то ме фрасна доста здраво. Аз реших, че като не мога да победя, няма да играя с тях, и си играех само с едно момиче, отделно.
Ей такива причини и причинки може да има.

himbee благодаря ти за споделеното, мисля си че при нас нещата са много сходни. Сина ми е едно много умно дете (не го казвам като хвалба) и често ми споделя след поредният опит да се заиграе с някои деца в кварталната градинака, че скучае понеже те "само си говорят глупости" както се изразява той. Забелязала съм че му е по-интересно да играе с възрастните, например с баща си редовно изгрят шах или баскет след работа. С деца също се заиграва, но обикновено съм забелязала че са деца с по-разнообразни идеи, от които може да научи нещо. Май-стана много сложно това което написах, но идеята ми е че му е тъпо да играе на пауър рейнджъри или някои от другите зарибяващи герои от сателитките. Ти имаш късмет че си в Германия но ние тук явно ще берем ядове и ще трябва да се оправяме сами. Поздрави и успех!

Здравейте момичета, и аз съм майка на едно сравнително затворено 8-годишно момче. Като дете самата аз бях изключително затворена - твърдо отказвах да си играя с повече от 1 дете, и то трябваше все пак да ми допада, абсурд беше да се обадя по телефона на друго дете, или пък да играя с непознати. Никой не ме е насилвал, аз също не насилвам своето дете.

Смятам, че е ключово детето да се чувства добре в кожата си, дори ако играе само с едно дете няколко години. Така действам и със сина ми - той си избира едно дете и си общува с него - колкото - толкова.

Накратко - смятам, че с узряването психически и натрупването на повече умения и самочувствие децата се отпускат и се чувстват по-спокойни при трупането на социални умения. Примерно аз от изключително свито дете, в 6 клас вече успявах да си намеря по 1-2 по близки приятелки, в гимназията също, а в университета вече бях достатъчно общителна и в последните 10 години работя професионално в сферата на уменията за общуване. Вече се чувствам добре дори когато трябва да говоря пред публика, да общувам с всякакви хора - от клиенти - до курсисти на тренинги.

Е, вече не е много кратко, но бих обобщила - "за" съм на детето да се създаде спокойствие, че то е добро, умно, и поведението му е подходящото /без да се обиждат другите по възможност/. Ако можем да създадем подходящи непринудени ситуации на срещи с връстници - добре, ако - не, все ще си хареса някого в училище. Има една изключително добра книга по темата - "Тайната на щастливите деца" от Стиф Бидълф. Той обяснява, че трябва твърдо да научим детето да "поздравява", и да влиза в първоначален контакт, и описва как. И казва, че след отпускането при първоначалния контакт, когато детето е преодоляло "срама", е много по-лесно.

Ще чакам да се похвалите за положителните промени при вас:-) Успех - и ще се радвам много да споделите как вървят нещата и кое работи при вас.

 Sevyana , много ми е полезно да чета за хора, които са били срамежливи и затворени, тъй като аз не съм била , а моето дете е такова, и често не мога да разбера защо постъпва по този начин.Ще потърся и книгата непременно.Благодаря ти, че сподели!