Здравейте момичета!
Ще се опитам накратко да разкажа историята си.
С мъжът ми имаме син на 3год. и живеем при свекърва ми.За 4-ри години в които живях с нея си разбих нервите.Ако казвам какво искам съм инатлива, ако премълчавам ми се натрупва и накрая става лошо.Мъжът ми я защитава.Била много интелигентна и аз и семейството не сме можели да се сравняваме с нея.Помагала ни е много, но предпочитам да я няма, за да дишам спокойно.Исках да се изнесем, но моя и дума не дава да се продума за това."Сега сме в затруднено финансово положение"- са аргументите на моя съпруг.Мъжът ми, ми е посягал, заради нея.Караме се, тръгвам си, после се връщам.Сега съм си в нашите.Бях решила да дам още един шанс на съпруга си, но родителите ми смятат, че нищо няма да се промени.Страх ме е, че ще излязат прави, а не става все да си тръгвам и връщам.
Ще ви кажа няколко случки, за да разберете за какво говоря.Например се прибирам от работа, а детето ми се радва и аз му подавам бонбони(виолетки).Свекърва ми започва да мърмори, че не трябвало да му давам бонбони.Тогава я питам, защо му дава крем "Данет" вечер, а аз не мога да му дам бомбон.Аааа, той бил хранителен, а моите бонбони не.Тя била жена с опит, а аз съм млада и не съм ги разбирала тия работи.
Може би от страни са дребни, но не ми се живее така, някой да ми казва как да си гледам детето, а ако се обадя да ми заявяват, че съм инатлива.Значи трябва само да мълча.Толкова ми е трудно!Не исках да става дълго, а стана и почти нищо не казах.
Ще се опитам накратко да разкажа историята си.
С мъжът ми имаме син на 3год. и живеем при свекърва ми.За 4-ри години в които живях с нея си разбих нервите.Ако казвам какво искам съм инатлива, ако премълчавам ми се натрупва и накрая става лошо.Мъжът ми я защитава.Била много интелигентна и аз и семейството не сме можели да се сравняваме с нея.Помагала ни е много, но предпочитам да я няма, за да дишам спокойно.Исках да се изнесем, но моя и дума не дава да се продума за това."Сега сме в затруднено финансово положение"- са аргументите на моя съпруг.Мъжът ми, ми е посягал, заради нея.Караме се, тръгвам си, после се връщам.Сега съм си в нашите.Бях решила да дам още един шанс на съпруга си, но родителите ми смятат, че нищо няма да се промени.Страх ме е, че ще излязат прави, а не става все да си тръгвам и връщам.
Ще ви кажа няколко случки, за да разберете за какво говоря.Например се прибирам от работа, а детето ми се радва и аз му подавам бонбони(виолетки).Свекърва ми започва да мърмори, че не трябвало да му давам бонбони.Тогава я питам, защо му дава крем "Данет" вечер, а аз не мога да му дам бомбон.Аааа, той бил хранителен, а моите бонбони не.Тя била жена с опит, а аз съм млада и не съм ги разбирала тия работи.
Може би от страни са дребни, но не ми се живее така, някой да ми казва как да си гледам детето, а ако се обадя да ми заявяват, че съм инатлива.Значи трябва само да мълча.Толкова ми е трудно!Не исках да става дълго, а стана и почти нищо не казах.
Хващай си детето и дим да те няма!ПОсле ще мислиш дали и колко ти липсва индивида с бързите ръце.... 
ясно е,че нещата така няма да продължат дълго-да си живеете заедно всички.ако все пак искаш да спасиш семесйството си и не си готова на раздяла,категорично кажи на съпруга си,че или се изнасяте двамата самостоятелно с детенце,или край,дотук.
Никога няма да се променят нещата ,ако стоиш и търпиш тези неща -напротив!!Знам,че е унизително ,трудно и мнооого тежко- била съм в такава ситуация 
,но няма друг начин 
