МАРТенски хлапета

ivap благодаря!   
Ще ги потърся тези "Ръка за ръка"  .
Ще попълня дупки от коледния календар с книги  .

Приказки на Братя Грим и ние имаме, ще потърся въпросната "Чудноватият свирач". Мъжа ми настоя по едно време да му чете книга от неговото детство с грузински народни приказки - отврат. Отказа се след 2-3 абзаца, приказката беше като филм на ужасите. Книгата после отиде в казана. Той самия беше забравил за какво иде реч, не знам как сме израстнали с такива приказки. Само в една бяха събрани, убийство описано подробно, изневяра и не помня още какво, но беше много гнусно.
Младежа освен приказки и в стихотворна форма рядко иска да му чета нещо. В "Мечо Пух", "Алиса" и сега в "Чарли и ШФ" има малко стихове, които виждам че са му досадни, понякога направо ме прекъсва и да не сме го чели. Ако е кратко стихче - да, но дълги не иска.

Какво друго сме чели: "Антон и ТОчица"(главите са по-дълги и като че ли е за по-големи деца, но пак я прочетохме, не беше особен интересна за Иси);
"Матилда" от любимия Дал - пак не е с много къси глави, но беше интересна за Иси. Това се сещам към момента. Иначе доста книжки с по една история от поредицата "Чародейства" на Егмонт, но те са дълги, освен Мечо Пух, която е с няколко кратки истории.

Привет, Мартенички!
Пожелавам ви светла и вълшебна Коледа!
Нека дечицата да са здрави и да се радват на желани и неочаквани подаръци!
  

Момичета, вчера учителката на Дара ни застреля от упор. Според нея Дара била "индигово" дете. Много по-умна от другите, но като изпадне в състояние на ярост /безпричинно поне според нас/ няма земна сила, която да я спре. Сама си изхвърля играчките, сама се наказва да не яде сладко и т.н. Вчера четох, четох и нищо не разбрах. Не знам какво да я правя. Просто сме шах с пешката и двамата с баща и. Дайте някакви съвети, ако знаете за какво става въпрос.


ПОЖЕЛАВАМ ВИ ВЕСЕЛО ПОСРЕЩАНЕ НА КОЛЕДА! НЕКА В СЕМЕЙСТВАТА ВИ ДА ЦАРИ МИР, ЛЮБОВТА ДА ГОРИ СИЛНО И КРЕПКО ЗДРАВЕ! 

джуджанка, като за начало се успокой. 
Дай си време да свикнеш с мисълта.
Имам съвсем бегли познания от прочетено тук-там. Не мога да съм полезна в конкретика.
До колкото знам и да се окаже факт, детето няма какво толкова да го правиш.
Това не е болест.
По - скоро себе си ще трябва да настроиш на нейнатата вълна, за да сте си полезни.

То това е най-големия проблем. Никъде не откривам информация как трябва да се възпитава такова дете, а от едно известно време имаме сериозни проблеми. Просто на моменти ми иде да скоча от балкона. Толкова твърдоглаво дете няма. Като влезе във фаза, даже сама си се наказва, сама се определя като лошо дете, никой не я обичал. А е от децата, които постоянно се прегръщат. С баща и постоянно и повтаряме, колко е добра и умна, колко много се радваме, че точно тя ни е дете. Ако някой има информация как да постъпвам в тежките моменти ще съм благодарна. Вече се чувствам в безизходица. Скоро им смениха и госпожата в детската и там има проблеми /вече/. Чета, чета и няма никъде информация за това как трябва да се държим с нея 
Съжалявам за писането, но просто се чудя къде да гледам и какво да чета.

Консултирайте  се с психолог.
Мисля, че такова посещение ще ви даде  най- компетентно мнение "отстрани" за взаимоотношениоята дете - родител - дете.
 Когато сме в преки отношения, много често важни неща ни убягват, ососбено в ситуации на афект.

Джуджанке, наистина се обърнете към психолог, но такъв, който има опит с деца. Това, което е казала учителката може въобще да не е вярно. Психологът, ако е добър, ще изясни проблема и ще ви даде указания как да действате.
Тази пролет и на нас ни се наложи да направим няколко консултации, че Яна беше взела да се държи невъзможно - непрекъснато ме ядосваше (изясни се, че го прави нарочно и според психоложката ме ревнувала от малката), изпадаше в истерия, ако и се откаже нещо и въобще беше много тежко. Аз също смятах, че няма причина за подобно поведение, но децата възприемат нещата по свой си начин. Слава Богу нещата все пак се оправиха.
Пожелавам на всички весело посрещане на Новата година и нека да ни донесе най-вече здраве, душевен мир и хармонични отношения с околните 

джуджанка, аз също имам бегли познания по темата, но това което съм запомнила е, че тези деца са много чувствителни и трябва да бъдеш изключително откровен с тях, за да те допуснат до себе си и да се вслушат в съветите ти. Освен това сами стигат до много изводи и нямат нужда да им обясняваш абсолютно всичко.
Общо взето са спциални деца в хубавия смисъл на израза. Просто са малко по-развити от останалите и не е подходящо да се отнасяме с тях като към обикновени деца - един вид трябва да ги третираме като възрастни.
 

Аз малко се поуспокоих. Днес сутринта пак имахме опит за тормоз над родителското тяло, но приехме всичко на майтап и се успокои много бързо. Вчера пък за пореден път обяснявахме защо всяка вечер трябва да се къпем и мием зъбите, защо трябва да се прибират играчките. Тези ежедневни премеждия са всяка вечер. Майка ми ме обяви за луда, а с баща ми въобще и не мисля да говоря, защото е доста закостенял. Вчера правихме един тест с баща и и после гледахме как сме отговаряли. Припокриваха се отговорите. Сега сме решили да я водим при един приятел да рисуват заедно и той да и обяснява за различните техники в рисуването. Той се впечатли от няколко нейни рисунки и сам прояви желание да се занимава с нея, но като повечето хора на изкуствата е доста несериозен и не знам дали ще можем да разчитаме на него дори за 1 час седмично. В общи линии ежедневието си продължава. Аз все още се чудя дали Дара е точно индигово дете /и дали съществува нещо подобно/, но ще ни е трудно да се справим при всички положения. Не за друго, а защото децата трудно се гледат и възпитават. Много ви благодаря на всички! Целувки и едно незабравимо посрещане на Нова година!

Много трудна тема сте захванали - тази с възпитанието. Напоследък и при нас има по-ревливи моменти - натъжава се и започва да плаче за мини проблем все едно е края на света и започва да обобщава колко лошо е всичко... ужас. Това почна преди да се роди малкият. Исках да се похваля, че като кака засега е много доволна и щастлива и много помага.Харесва "зайчето" и много го гали и целува. Помага ми с каквото може и не иска да ходи на градина, останахме си тримата в къщи между пазниците.

Джуджанка, не се притеснявай толкова, да са здрави децата, имат всякакви периоди. Аз имам няколко трика като се задава буря:
1. опитвам се да отвличам вниманието, отдалече - "разбиам те, но искаш ли да отидем да направи палачинки с шоколад и после ще говорим" или в този дух... при нас минава, ако не е разтроена. И много забравя хайванчето.
2. Обяснявам, обяснявам.... на втори етап - не може така, защото аз не го правя, защото ще падна през ноща ако се спъна в играчката ти, защото нямаме парички за това, трябваше да купим другото - ето виж...
все по-малко действа напоследък обяснението  
3. оставям я сама в стаята да помисли дали се държи добре. След 5 мин. идвам и ако й е минало пак обяснявам, ако не, пак я оставям да си помисли.
4. Наказвам я да стои на леглото си в ъгъла и да си помисли как се е държала, това се прилага при много лоша постъпка, вместо стария и изпитам бой  

Когато я хвалите не й казвай, че тя е добра, а че това и това, което е направила много ти е харесало и е много хубаво. Говори за действията и потъпките й - не за нея самата. И споко, всичко е на периоди, според мен.

Щях да забравя - Честита Коледа и весела Нова година! Много, много здраве и късмет на всички!

Джу, виж тук има доста инфо за индигови деца http://indigota.com/index.php?PHPSESSID=91f4fd63fbe80b2810b02e79 … fb7&board=2.0

c'Mon, честит ви Никола! 


И при нас често има такива моменти.
Даже, тази вечер, след няколко бури и ревове за какво ли не, баща й взе да й обяснява, че не е хубаво да плаче така за всяко нещо.
Преди това и ние, двете, имахме разговор, по повод агресията и грубото отношение към предметите вкъщи.

c'Mon, честито ви малко момче! Да порасне голям, силен и грижовен мъж!   

Благодаря за начините за справяне, но при нас наказания и молбите "постой тук да си помислиш" са последвани от тряскане на врати, изкъртване на мазилка и късане на тапети. Като в Бейрут е в нас. Страхотия. Оставим ли я сама в такъв момент последствията са невероятни. После много съжалява и сама се извинява, но не може да оправи стените. Вчера вечерта пак се опита да прави номера, но я наблюдавах и сега чак ми хрумва, че ако е прекарала много време през деня с баща и когато се прибера аз не иска той да я води до банята или да я сложи да си легне. Просто си иска внимание и от двамата и ако единия е обърнал повече иска и от другия. Благодаря и за линка. Аз го бях намерила преди 2 дни и после не успях да го открия и ме беше яд, че не съм си го добавила във фейвъритс! Но това за похвалите за дадена постъпка е много добра идея.   

Весело посрещане на Нова година!

Честит малък мъж на К'Мон и кака Габи  Много се радвам, че сте добре, хиляди пожелания за здраве, късмет и всичко най-най-хубаво!!! Снимки???

И Весела Коледа на цялата мартенска група! Да е спокойна, здрава и късметлийска новата година!

Ние сме ваканционни; аз започвам нова работа през януари, и сега до последно се радвам на свободните празнични дни  Решихме да не пътуваме тази Коледа и спокойно наблюдаваме снежните бури и отложените полети около нас (иначе все сме дейни участници).

За индиговите деца: също не знам много, попадала ми е случайна информация. Индиговото се отнася за "цвета на аурата" и съм силно скептична към тези етикети, и "науката" зад тях. Ако говорите пак с учителката - по-полезни биха ви били другите и наблюдения - какво я мотивира, кой възприема за авторитет, как учи/запомня най-добре, отношенията и с децата - и консултация със специалист. Малки личности са си вече.

Екшън има и у нас; всеки с номера и характерчето си. Различни неща ги мотивират, по различен начин запомнят и учат неща; като темперамент са много различни. Но пък много играят заедно и един без друг не могат, най-накрая стигнах до момента, в който "сами се гледат" 

c'Mon, честит ви син   . Да расте много здрав и с късмет.

Весело посрещане на Новата Година на всички  .

Много благодаря за поздравленията, момичета.    Мислех, че малкият ще е спокоен и тих  , защото аз съм много спокойна и уверена с второ дете - ама не. Иска да го гушкат и да суче постоянно.
 Миша, значи трябва да изчакам има няма 3 години за да си почина и да се занимават сами..
Сега оставям бебето и тичам да играя с каката. Ама е весело и съм много щастлива, макар и недоспала.
Снимки засега - не, не съм много по това, незнам, страх ме е. Хайде, дано се видим на живо на пролет, а?
Има ли някой от вас фейс-бук профил да се сприятелим, че там качвам по една -две снимки и влизам по-често.
Честита Нова Година на всички! Щастие, много, много здраве и хубави моменти и през тази година!