Публикувана: 20 март 2009, 01:01 ч.
Последно мнение: 3 май 2009, 12:59 ч.

Истинското АЗ!

3 036
41
1

# 15 20 март 2009, 10:42 ч.

Мнения: 293

Според мен няма истинско и неистинско Аз.

Когато човек не е това,което ние познаваме в дадена ситуация смятаме,че преиграва и,че това не е той.А то не е точно така.Човека не го правят обстоятелствата,те просто го разкриват. Ако дадена ситуация разкрие нещо неочаквано за нас за даден човек ние отказваме да повярваме,че това е истина.Но то е.

Опитвам се да не очаквам от хората нищо,а само да им давам.Така няма шанс да остана ,,разочарована,, .

# 16 20 март 2009, 10:53 ч.

Мнения: 884

Да , но когато става въпрос за работа в екип, тогава всеки очаква нещо от всеки, за да се постигне някакъв резултат, и то добър, от общата работа.

# 17 20 март 2009, 11:04 ч.

Стара Загора
Мнения: 3 919

Допускам до себе си много хора. Не се притеснявам да го правя, вероятно защото съм в мир със себе си.
Отдавна съм се опознала достатъчно, за да знам, че не мога да се нарека нито лоша, нито добра. Всякаква съм!
И винаги търся добрите страни на хората. Вярвам, че всеки ги има и никак не ми е трудно да ги открия.
Имала съм контакти с престъпници, с цигани, с хора които на пръв поглед нямат нищо общо с мен. И повярвайте ми, точно тези контакти много са ме обогатили и са ми помагали през годините да осъзнавам собственото си Аз.
И макар да съм понесла не един и два удара, мисля, че точно екстроверсията ме е направила това, което съм.

Да, има хора, които си поставят граници в отношенията си с хората и по този начин някак се предпазват сами себе си.
Но това е тяхно право и не ги прави неистински.
Тук става дума по-скоро за хората, които те допускат до себе си, но в същото време не свлят масаката.
Хора, които ти стават близки и ти е драго ти самия да ги допуснеш до теб.
И голямата ми болка не е това, че са ме разочаровали, че съм се излъгала за тях. Не мисля, че съм попадала на човек, който си е слагал маска специално за мен с единствената цел да ме излъже. По-скоро това е някакъв вътрешен техен проблем, който неминуемо се експонира върху хората, за които са станали близки. Боли ме защото знам, че няма начин да помогна на такъв човек. А опцията просто да го забравя рядко е в наличните ми способности.

# 18 20 март 2009, 11:08 ч.

София
Мнения: 406

Според мен Истинското АЗ е различно на работа,вкъщи,сред приятелите,сред семейството,сред непознати.И всичките проявления на това Истинско Аз са истински,защото човек не е един и същ и не действа по един и същ начин сред различни обстоятелства и сред различни хора.

# 19 20 март 2009, 11:09 ч.

Мнения: 431

Джейд,

А защо смяташ, че това е проблем за тях и имат нужда от помощ?

# 20 20 март 2009, 11:09 ч.

Мнения: 2 448

А според мен не е редно да се опитваме да помагаме на някого, без той да иска това и да ни помоли.
Бих се почувствала ужасно, ако някой пожелае да ме спасява от самата мен, мислейки, че имам проблем и смятайки, че слагам маска. Ще го сметна за нахлуване в личното ми пространство без покана.

# 21 20 март 2009, 11:32 ч.

Стара Загора
Мнения: 3 919

Паси, не се опитвам да помагам. Казах, че ме боли, защото знам, че няма как да помогна.
Всеки е отговорен сам за себе си и никой няма право да раздава правосъдие на околните.
Това на мен ми е до болка известно. Съдена съм откъде ли не и за какво ли не...

Лизбет, колкото и странно да звучи проблемът на един човек е проблем на всички.
Ние сме социални същества и по природа сме едно цяло. Нищо, че от момента на раждането ни още се делим по какви ли не критерии.
И всяка отделна личност е градивна единица на това цяло, без значение къмо коя раса, религия или социален статус принадлежи.

# 22 20 март 2009, 11:34 ч.

Мнения: 36

Цитат на: pasinet в пт, 20 мар 2009, 09:05

А и има хора, които каквото и да им показваш, те виждат само това, което искат да видят и после се разочароват.

Да, и много боли, когато това е човека до теб и едно семейство се разпада.

# 23 20 март 2009, 11:36 ч.

Galaxy 13197853088
Мнения: 2 392

Цитат

Тук става дума по-скоро за хората, които те допускат до себе си, но в същото време не свлят масаката.

какъв е проблема ако и на двамата им харесва това положение?

# 24 20 март 2009, 11:51 ч.

Мнения: 4 733

Истината все някога лъсва. Предполагам изисква кански усилия денонощно човек да се прави на нещо, което изобщо не е и все идва момент в който сам се издава.

# 25 20 март 2009, 11:58 ч.

Мнения: 1 232

Усещанията са ми горе долу като на ДЖейд истиско разочарование преживявам тогава когато съм се разкрила някому безприкословно,а той е слагал маски през цялото време и не не го е правил умишлено просто такъв тип и това е начин да защити себе си.В такива случай болката ми не идва от самото ми разочарование,а затова че отношенията между хората остават на някакво повърхностно ниво,допускаме някой до нас на такова разстояние,че да не може да злоупотреби с нас...

# 26 20 март 2009, 13:24 ч.

Мнения: 2 448

Много странно ми звучи това. Аз съм се разкрила някому безпрекословно, но той не е (сега дали за да защити себе си или по друга причина, няма значение) и вината е в него?! Rolling Eyes

Какво ви става бе хора? Нито някой ме е карал да го правя, нито някой е длъжен да приеме отдаването , разкриването ми. Нито пък е длъжен да постъпи, или да бъде като мен, да харесва такива взаимоотношения , каквито на мен ми харесват.
Не е моя работа дори да си мисля кой как трябва да се защити, да слага или не маски, и изобщо да се вживявам в ролята на Бог, който може да прецени дали това е така. Че аз може да съм с най добри чувства и пак да се заблудя по отношение на някого. След като той не споделя да е нещастен и не търси от мен някаква помощ, нямам право да определям той истински ли е, не е ли и дали има нужда от "спасяване" и променяне на светогледа си.

# 27 20 март 2009, 13:37 ч.

Мнения: 1 232

Паси права си да,а и не търсим вина няма такова нещо.Ама всеки си е с характера,някак като е имало споделяне,диалог от двете страни в един момент се увличаш и си казваш ето още един човек които е на моята вълна има прозрачност някаква чистота в отношенията,може и малко наивно да звуча знам ли Rolling Eyes

и като се обърнат нещата на 180 градуса почваш да се чудиш аз ли нещо сбърках.....Иначе съм съгласна с казаното от теб ,че не е моя работа кой как трябва да се защитаване и да живее.

# 28 20 март 2009, 22:31 ч.

Стара Загора
Мнения: 3 919

Цитат на: pasinet в пт, 20 мар 2009, 13:24

Не е моя работа дори да си мисля кой как трябва да се защити, да слага или не маски, и изобщо да се вживявам в ролята на Бог, който може да прецени дали това е така.

Но е моя работа начина по който се чувствам от това.
За това е и темата. За усещането което оставят тези хора, за начина по който се справяме с любовта си към тях.

Не ми е приятно да го кажа, но тази тема всъщност ме натъжи още повече.
За пореден път се убеждавам какви вълци единаци сме хората. Живеем повърхностно, ограничаваме контактите си до някаква малка удобна за нас общност. Когато срещнем проблем, който не ни касае пряко, му обръщаме гръб... да не би някой да ни помисли за всесилни като ни се иска да му помогнем.
Жалко и тъжно...

# 29 20 март 2009, 22:38 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: Jade в пт, 20 мар 2009, 22:31

Цитат на: pasinet в пт, 20 мар 2009, 13:24

Но е моя работа начина по който се чувствам от това.

Защо смяташ за по правилно да промениш човека създал ти това усещане? Опитай се за чувстваш като него, ще го разбереш и няма да го съдиш в сърцето си.
В момента се натъжаваш то факта, че не всички са като теб. Но не знаем кой всъщност има нужда от помощ ...

Препоръчани теми

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Проблем с котките на свекървата

Баща ми и ненормалните събития покарай него

Променя ли се човек със зависимост към хазарт?

Причина:

Причина: