За агресията между децата в детските градини!?!

  • 7 300
  • 99
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 009
Здравейте,

искам да Ви попитам мили майки и татковци, как бихте реагирали ако дете от групата на вашето дете го удари през лицето в присъствиието на майката, бащата, госпожата и собствената му майка. Без причина!За това дете отдавна се знае, че е агресивно, тормози всички деца наред, дъщеря ми неведнъж се е прибирала бита или ухапана и вече ми се ще да взема някакви мерки, но незня от къде да започна. Наистина ми омръзна да съм безгласна буква, която търпи агресията на едно и също хлапе в градината. За мен детето което удари дъщеря ми има проблеми и трябва да му се помогне, в противен случай, това е потенциален убиец точно след не повече от около 10 години. И точно ъук си задавам въпроса, къде е наяата роля в този момент, както и ролята на учителките и трябва ли да се правим, че нищо не се е случило? Искренно ви моля за съвет от къде да тръгна и как да постъпя? Rolling Eyes Rolling Eyes
/

# 1
  • Мнения: 636
Бих се скарала на другото дете, без никакво колебание.

# 2
  • Мнения: 299
А нямаше ли реакция от страна на родителите , на въпросното детенце ? Какво , стояха безучастно и гледаха ли ? И моя син има в яслата един Любо , който го хапе и му бърка в очите , но госпожите си го знаят и го наблюдават по-изкъсо.

# 3
  • Мнения: 1 009
А нямаше ли реакция от страна на родителите , на въпросното детенце ? Какво , стояха безучастно и гледаха ли ? И моя син има в яслата един Любо , който го хапе и му бърка в очите , но госпожите си го знаят и го наблюдават по-изкъсо.

Имаше реакция от страна на майката, разбира се, започна да му се кара, но самия факт, че детето няма притеснение да удря през лицето друго дете в присъствието на родители и учителка, ми говори, че няма сила която да го спре....въпросното дете е ивестно с агресияата си и все си мисля, че е крайно време да се вземат мерки. А, относно моята рекация като родител, бе че в последния момент успях да се опитам да отбия удара, но не успях, бях толкова шокирна, че не успях да реагирам адекватно на ситуацията, просто изобщо не очквах подобно поведение и то без причина. Това естетвено ме накара да се почувствам още по-зле в последствие...

# 4
  • Мнения: 2 110
Забелязвам все повече агресивни деца. Много пъти съм се опитвала да си отговоря на въпроса "Защо"?!Предполагам ,че защото живота ни е станал много напрегнат ,ние родителите сме много нервни,по-малко говорим с децата ,те гледат повече телевизия, защото се толерира такова поведени и в обществото ....Не знам ?!
Онзи ден бях свидетел на това как едно момиче  с ритник удари в корема едно момче,то се обърна и я удари в лицето с шамар. Момичето заплака и майка и вдигна страхотен скандал на момчето ?!
Тази сутрин се загледах в едно детско по телевизията в което детско се чувах само "тъпанар","смотаняк","който не е първи в играта ,не заслужава да живее",гледах как анимационни герой се пребиват и обезглавяват....

Не знам дали нещо разбрахте от това което написах, аз просто споделям...и търся отговор "Защо децата наистина са толкова агресивни ?!"

# 5
  • Мнения: 24
 И аз бях в подобна ситуация преди няколко дни.  И от тогава постоянно мисля и търся информация защо така постъпва едно дете. Разбирам, едно дете да удари друго за някаква играчка, за нещо което и то иска да има. Но да блъснеш друго дете, или да хвърлиш една играчка право в лицето на друго, което е с 2 години по малко от теб, да го блъснеш, когато то е с гръб към теб и по никакъв по начин не може да се защити, това вече не го разбирам. Да събориш дете на 2годинки , да седнеш върху него  и да го удряш с юмруци, а ти да си на 4години.  И всичко това става пред очите на майките.  Аз за мен си направих извода какво да трябва да направя и при мен е по лесно, защото аз мога да реша дали да събирам моето  с агресивните, поне за сега. Но при теб тъй като става въпрос за градина, според мен говори с учителките и съответно те да поговорят сериозно с  родителите. Агресивните изблици не са нормално нещо, това според мен  не е период, който от само себе си. Някъде има проблем. Не може родителите да се оправдяват с думите: " Ами такова ни е детето, какво да го правя." На мен така ми казаха.

# 6
  • Мнения: 299
   
Предполагам ,че защото живота ни е станал много напрегнат ,ние родителите сме много нервни,по-малко говорим с децата ,те гледат повече телевизия, защото се толерира такова поведени и в обществото ....Не знам ?!


    Децата са огледалото на нашето общество .

# 7
  • Мнения: 7 384
Имаше реакция от страна на майката, разбира се, започна да му се кара, но самия факт, че детето няма притеснение да удря през лицето друго дете в присъствието на родители и учителка, ми говори, че няма сила която да го спре....въпросното дете е ивестно с агресияата си и все си мисля, че е крайно време да се вземат мерки. А, относно моята рекация като родител, бе че в последния момент успях да се опитам да отбия удара, но не успях, бях толкова шокирна, че не успях да реагирам адекватно на ситуацията, просто изобщо не очквах подобно поведение и то без причина. Това естетвено ме накара да се почувствам още по-зле в последствие...
                Ти какво очакваш от детето след като реакцията на майката е "започна веднага да му се кара"? И не се чуди защо детето няма притеснения да удря в присъствието на възрастни и деца.
                Агресията не расте по дърветата! Когато детето  наблюдава прояви на агресия то съвсем нормално е да започне да я проявява.Първата му среща с агресията е в семейството.Още бебе не иска кашата ,ама мама тъпче в устата,губейки търпение почва да крещи,понякога леко плесва.А след това "олелееее,мале" какво агресивно дете.За да не се притеснява пред възрастни значи не му е за първи път това поведение и явно номера му е минавал.Това,че майката е започнала веднага да му се кара не значи,че друг път не си е затваряла очите или не е обвинявала другото дете ,че го е провокирало.
                Скоро направихме подробно обследване на детската агресия .Бяхме екип от педагози,психолози,включихме и родителите с анкети.Резултатите бяха поразителни.Включихме много въпроси /към родителите/ така,че да не могат да се нагодят към тях и да покажат само положителните си качества.Оказа се,че при децата проявяващи вербална агресия /викове,крясъци,нецензурни думи/ има реален пример в семейството,оказват влияние и СМК,никой не контролира какво точно гледат децата му и не обяснява.Физическата агресия ,която проявяват пък се базира в повечето случаи на скандали и прояви на домашно насилие.
                Така,че преди да лепнем на детето етикета "агресивно" трябва добре да се потърси първопричината и да се направи опит за корекция на поведението на членове на семейството,на приятели и да се замислим КАКВО наблюдават децата ни всеки ден.
                А за конкретния случай - няма ли ДЗ психолог?Ако има уведомете го и нека той понаблюдава детето заедно с учителите в групата и съответно да се потърси причината.Да се изготви индивидуална програма за детето за да се избегнат други прояви на агресивност.

# 8
  • Мнения: 118
Напоследък и аз виждам агресия в някои познати дечица. Наскоро момиченце на приятелско семейство, с което моят син е израсъл и са доста играли се опита без причина в сладкарница да се сбие с моето дете. Това момиченце посещава общинска детска градина, в групата са над 30 деца и майката обезпокоена сподели, че има информация, че ежедневно се бият помежду си. моето дете беше озадачено, ние посещаваме частна детска градина, в групата са само 9 деца и не съм чула за агресия помежду им. Може би недостига на места в детските градини и завишеният брой на групите оставя незабелязани от персонала  някои агресивни прояви на децата, които понякога може би дори не осъзнават какво правят.

# 9
  • Мнения: 2 197
За съжаление освен да направиш забележка нищо друго не ти остава. И евентуално оплакване пред директорката, в градината имат някакви правомощия при такива случаи.
Лошото е, че в повечето случаи децата просто не получават нужното възпитание в къщи. Примерно в яслата на дъщеря ми има едно по-малко момченце, което е и винаги е било агресивно. Това е от началните месеци когато постъпи досега. Вече е на 2 години и 5 месеца - т.е. достатъчно голямо е. Неговата майка твърди, че не може да му прави забележка, защото бил малък и не разбира. За мен това обяснение е абсурдно, защото мисля, че по този начин той никога няма да се научи какво е лошо и неправилно. Между другото аз съм присъствала на няколко случая, когато на майката на детето  се правят забележки от страна на персонала и всеки път обяснението е едно и също -малък е, тя не можела да го наказва и т.н. Дъщеря ми почти всеки ден се връща със синини и рани и всеки път обяснява, че са и от въпросното детенце. Понеже тя доста си измисля аз дълго време не и вярвах, докато последния път на тръгване същото момченце я блъсна във вратата толкова силно, че изпопадаха закачените до нея играчки. Естествено аз му се скарах доста сериозно, но за съжаление не мисля, че ще има ефект при положение, че майка му седяща  до нас не реагира по никакъв начин. Добре поне, че не ми се нахвърли, че му правя забележка.

# 10
  • Мнения: 7 384
                 В детски колектив трудно се пропуска и остава незабелязана агресията.Децата веднага търсят помощ дори и да са 100 и то търсят помощ от възрастния.Бройката деца не е първопричината на агресията и не това е единственото условие , при което се проявява.Аз пък знам ЧДГ с 6 деца и едното тормози другите ежедневно и персонала се е видял в чудо какво да прави защото татко плаща и има претенции детето да расте неограничавано.При това в групата има и по-малки деца и не могат да се пазят.Не ви ли прилича на агресивно поведението на бащата спрямо персонала?Не можеш да искаш само твоето дете да е толерирано и гледано защото си по-богат от другите.Децата много добре разбират тези отношения и се възползват от тях.

# 11
  • Мнения: 636
Хайде да спрем да обвиняваме телевизии, компютри и т.н. Вината е на родителите основно.

# 12
  • Мнения: 226
Хайде да спрем да обвиняваме телевизии, компютри и т.н. Вината е на родителите основно.
Точно!

# 13
  • Мнения: 629
То е ясно, че вината е на родителите в частност и на обществото като цяло. Защото ако до 1 или 2 години поведението на детето и забранените и разрешени неща зависят изцяло от родителите, то след това влиянието на обществото става все и все по-осезаемо. Родителите са изнервени, обезверени, преуморени и подложени на стрес, което води доста често до това да паркират децата пред някой компютър или телевизор за да гледат някакви безумства. То вярно, че и в приказките за Червената шапчица и Снежанка и седемте джудета има насилие, обаче съвременните филмчета са ужасна бълвоч. Там освен безформени и безполови герои (употребяващи изрази, които и възрастен не би следвало да си позволява да има в речника, еле пък дете) рядко присъстват други герои. Ама то в тези анимации дори котката не прилича на котка. Детските магазини са пълни с пушки, пистолети и трансформери, новините приличат по-скоро на криминална хроника, рекламите са пълна безумица от типа как децата подменят всеки плод с кутия сок или с поредното магическо хапче, с което някакъв разплут шопар си оправя пръдните и киселините след като е изял храна поне за 4-ма души...
И дори и да искаш да въведеш някаква цензура на това, което гледа детето ти....в един момент го превръщаш в аутсайдер защото в градината другите деца вече имат пълна колекция от лепенки или нещо си там на не знам колко броя трансформери или пък на някакви кукли-анорексички в безумната розова гама.
А после си чешем главите там дет не ни сърбят защо децата били станали такива...а какви да станат?

# 14
  • Мнения: 2 132
Освен всичко, което сте изписали, чета във форума, че повечето майки казват на децата си да отговарят на агресията с агресия. Даже скоро си мислех да пусна една анкета- Какво правите, ако някое дето блъсне/удари вашето? Почти на всякъде майките пишат, че казват на децата си, ако някой ги удари/блъсне и те да направят същото. Мислите ли, че това е правилно? И изобщо правят ли разлика децата ни кога да блъскат и удрят някое друго детенце?

# 15
  • Мнения: 2 885
Ми аз казвам, да казва на госпожите...не да удря. Но се оказва, че е набеден за предател и дърдорко от децата.
Иначе синът ми е много кротък, но девойките го пердашат яко. Скоро ще се срещам с майката на едно момиченце от нашата група, че си имаме проблем последната седмица.
Имаше едно дете в яслата, което сега в градинската група му е първи приятел. Моя бе инциативата да събираме децата да си играят извън ДЯ, събота и неделя. С майка му станахме първи приятелки, даже бременеем заедно в очакване пак на момчета. Гледам все с добро, но при невъзпитани родители не върви. Много се плаша от нискокултурни фръцли/мутри. Кошмарно е.
Филмчета се гледат у дома, има си LCD в неговата стая - Франклин, Мечо Пух, Самолетчето Джей-Джей, Бамби, руски народни приказки, Колите, В търсене на Немо....Закърмен е с BabyTV. Т.е. всичко, което се гледа е внимателно подбрано. Детето е на 3 и половина години и досега нито е нападал, удрял, една вулгарна дума не е казал. Плаша се чак, че ще го смачкат психически след време....

Вината е основно на родителите!

# 16
  • Мнения: 118
Да, ясно че основна вина имат родителите, но да не забравяме, че и възрастните понякога дори неосъзнато давят пример за агресия.

# 17
  • Мнения: 200
Забранила съм на детето да се бие в яслата, да посяга първа и съм и казала да се оплаче на лелята в случай че някой и посегне, това не пречи неведнъж да идва бита и одраскана жестоко по лицето под брадата ( което не видяхме при вземането от яслата за да го отбележа на лелите).
Ето защо я уча как да отговори на насилника - да бяга и си играе с други кротки деца, но ако наистина няма друг избор да го хване за косата и дърпа - жестоко е но е ефикасно.
Когато  аз самата бях в първи, втори клас имаше няколко момчета с които много се карахме и понякога си разменяхме удари - до момента в които не  ги дръпвах за косата - слабо място е и разбират веднага че не са толкова велики, и не само те могат да причиняват болка - ефекта беше че ме оставиха бързо на мира.
Моето мнение е че децата сами трябва да решават споровете помежду си, без родителска намеса - така намират място в този свят. Единственото което можеш да направиш поговори с твоето дете и го научи да отвръща на насилника. Аз бих питала моето когато го ударят какво му се иска то да направи. И бих ограничила желанията му в рамките на разумното.
Ситуацията наистина е неприятна УСПЕХ.

# 18
  • Мнения: 9 814
Хайде да спрем да обвиняваме телевизии, компютри и т.н. Вината е на родителите основно.

Съгласна съм на 200%.
Стига вече другите са виновни за агресията, болестите, липсата на възпитание...
Нали семейството е в основата на възпитанието. А пък и в случая говорим за деца в предучилищна възраст, при които влиянието външната среда не е толкова силно както при един тинейджър например.
Винаги съм защитава тезата, че децата агресори не трябва да се изолират, защото проблемът се задълбочава.
Напротив, на тези деца трябва да им се помага, именно за да не се превърнат в още по-големи агресори.

# 19
  • софия
  • Мнения: 386
Имам спомени от моето детство,преди 30г,че доста се биехме.Времето и обществото бяха различни,но и в детската,и в началните отделения,и на поляната пред нас все играехме на лагери и доста се поступвахме-напр.момчета с-у момичета

# 20
  • Мнения: 1 009
И аз бях в подобна ситуация преди няколко дни.  И от тогава постоянно мисля и търся информация защо така постъпва едно дете. Разбирам, едно дете да удари друго за някаква играчка, за нещо което и то иска да има. Но да блъснеш друго дете, или да хвърлиш една играчка право в лицето на друго, което е с 2 години по малко от теб, да го блъснеш, когато то е с гръб към теб и по никакъв по начин не може да се защити, това вече не го разбирам. Да събориш дете на 2годинки , да седнеш върху него  и да го удряш с юмруци, а ти да си на 4години.  И всичко това става пред очите на майките.  Аз за мен си направих извода какво да трябва да направя и при мен е по лесно, защото аз мога да реша дали да събирам моето  с агресивните, поне за сега. Но при теб тъй като става въпрос за градина, според мен говори с учителките и съответно те да поговорят сериозно с  родителите. Агресивните изблици не са нормално нещо, това според мен  не е период, който от само себе си. Някъде има проблем. Не може родителите да се оправдяват с думите: " Ами такова ни е детето, какво да го правя." На мен така ми казаха.

Точно това ме притенява истински, агресията му не бе провокирана от скарване между децата, за нещо, това ще го разбера... донякъде, скарали се, после се ошамарили, това не е прецедент, но да удариш без причниа, това вече ми прилича на сериозен проблем и точно за това не спирам да си задавам въпроса, каква е моята роля при положение, че всичко се случи пред очите ми...трябва ли да се направя, че нищо не се е случило или трябва да направя нещо и колкото повече мисля, толкова повече мира не ми дава, това, че не искам да съм безучастна и безгласна буква....

# 21
  • Мнения: 1 009
Забранила съм на детето да се бие в яслата, да посяга първа и съм и казала да се оплаче на лелята в случай че някой и посегне, това не пречи неведнъж да идва бита и одраскана жестоко по лицето под брадата ( което не видяхме при вземането от яслата за да го отбележа на лелите).
Ето защо я уча как да отговори на насилника - да бяга и си играе с други кротки деца, но ако наистина няма друг избор да го хване за косата и дърпа - жестоко е но е ефикасно.
Когато  аз самата бях в първи, втори клас имаше няколко момчета с които много се карахме и понякога си разменяхме удари - до момента в които не  ги дръпвах за косата - слабо място е и разбират веднага че не са толкова велики, и не само те могат да причиняват болка - ефекта беше че ме оставиха бързо на мира.
Моето мнение е че децата сами трябва да решават споровете помежду си, без родителска намеса - така намират място в този свят. Единственото което можеш да направиш поговори с твоето дете и го научи да отвръща на насилника. Аз бих питала моето когато го ударят какво му се иска то да направи. И бих ограничила желанията му в рамките на разумното.
Ситуацията наистина е неприятна УСПЕХ.
Честно казано, аз не искам моето дете да отговаря на шамара с шамар, това не решава проблема, който ме измъчва в момента, по този начин нищо не променям, пак казавм, че осношвно ме смути факта, че всичко се случи без причина и аз сериозно си задавам въпроса дали това дете след време няма да убие, друго.....и дали аз като свидетел не съм длъж на да направя нещо  newsm78

# 22
  • София
  • Мнения: 2 271
В случая е трябвало на момента да разговаряш с родителите - имала си повод и доказателство. Ако не се променят нещата, разговаряш с госпожата или направо с директорката на градината ПИСМЕНО! После до общината и до разни институции, под формта на оплакване от директорката, че не си върши работата. Ако детето видимо има проблем, педагозите са длъжни да сигнализират и да преместят детето в специализирано заведение, или да му се назначи лекарска помощ.
В яслата на моят син имаше такова агресивно дете, което държаха на 4 години в яслата за бройка... и след като нито с родителите, нито със сестрата се разбрахме, написах една молбичка до директорката и следващата седмица детето отиде в първа група. Не е нормално 4-годишно да бие, хапе и псува по цял ден синът ми, който беше на 1 г. и 8 месеца....

# 23
  • Мнения: 7 384
В случая е трябвало на момента да разговаряш с родителите - имала си повод и доказателство. Ако не се променят нещата, разговаряш с госпожата или направо с директорката на градината ПИСМЕНО! После до общината и до разни институции, под формта на оплакване от директорката, че не си върши работата. Ако детето видимо има проблем, педагозите са длъжни да сигнализират и да преместят детето в специализирано заведение, или да му се назначи лекарска помощ.
В яслата на моят син имаше такова агресивно дете, което държаха на 4 години в яслата за бройка... и след като нито с родителите, нито със сестрата се разбрахме, написах една молбичка до директорката и следващата седмица детето отиде в първа група. Не е нормално 4-годишно да бие, хапе и псува по цял ден синът ми, който беше на 1 г. и 8 месеца....

                  Направо ме уби! Как така може да се сложи етикет на едно дете,че е агресивно САМО защото е ударило един път пред всички без причина.Пък и да се изпрати в специализирано заведение.
                  Я,моля те,ме осветли КОЕ е това специализирано заведение.Направо ме е срам ,че работя 35 години с деца и за такова СПЕЦИАЛИЗИРАНО заведение не съм чула. Mr. Green
                  Не мога да се съглася с поста ти и мнението което изказваш в него.Съжалявам,но това са деца на 3-4 години и не можеш да го нарочиш за черна овца преди да знаеш това ситуативна реакция ли е или постоянно има проблем.Дори да е действително агресивно дете НЕ е това начина.Ами ако беше твоето дете така ли щеше да реагираш?Я си представи ,че отиваш да го вземеш и учителката ти казва "То е агресивно и трябва да е в специализирано заведение!"
                  Как искаш децата да не са агресивни след като самата ти предлагаш на майката да отиде "до общината и до разни институции, под формта на оплакване от директорката, че не си върши работата. "
                  Ти сигурна ли си ,че персонала не си върши работата?/Умишлено не визирам директорката,тя не гледа децата/ Как можеш така с лека ръка да зачеркнеш труда и грижата на хората при това без изобщо да знаеш какъв точно е случая!Това,че при теб някой си е нарушил реда и е държал дете след определената възраст НЕ значи,че всички постъпват така.
                  Сори,ама твоето поведение и съвети са агресивни и мисля,че един родител не може да се изрази така за чуждо дете отгоре на това нито го е виждал ,нито го е чувал.
                  Ако всички деца ,които са ударили някого стават след това убийци то отдавна да не е останал жив човек ,пък и помежду си да са се избили.Даже практиката показва,че най-жестоките убийци са обикновено от "примерни" семейства.Дано ме разбра какво исках да ти кажа.

# 24
  • София
  • Мнения: 2 271
В първия пост го пише - случаят съвсем не е единичен...

Здравейте,

искам да Ви попитам мили майки и татковци, как бихте реагирали ако дете от групата на вашето дете го удари през лицето в присъствиието на майката, бащата, госпожата и собствената му майка. Без причина!За това дете отдавна се знае, че е агресивно, тормози всички деца наред, дъщеря ми неведнъж се е прибирала бита или ухапана и вече ми се ще да взема някакви мерки, но незня от къде да започна. Наистина ми омръзна да съм безгласна буква, която търпи агресията на едно и също хлапе в градината. За мен детето което удари дъщеря ми има проблеми и трябва да му се помогне, в противен случай, това е потенциален убиец точно след не повече от около 10 години. И точно ъук си задавам въпроса, къде е наяата роля в този момент, както и ролята на учителките и трябва ли да се правим, че нищо не се е случило? Искренно ви моля за съвет от къде да тръгна и как да постъпя? Rolling Eyes Rolling Eyes
/


Иначе, ако е моето дете и има проблеми, не смятам че някой е длъжен да търпи и децата да бъдат бити и хапани, защото е моето дете. Бих потърсила помощ.
За специализирано заведение, не знам - изразих се по-скоро образно за някакъв вид специализирана помощ.

И искам да те помоля, Didia, да не ми вадиш думите от контекста! Защото това с институциите е поредна стъпка, в случай, че разговорите по каналния ред не свършат работа, защото съм минала през това. И не смятам, че да си търсиш правата е агресивен подход.
И това за убийците не е моя реплика....

Последна редакция: нд, 22 мар 2009, 23:53 от Lara

# 25
  • Мнения: 2 110
Имам спомени от моето детство,преди 30г,че доста се биехме.Времето и обществото бяха различни,но и в детската,и в началните отделения,и на поляната пред нас все играехме на лагери и доста се поступвахме-напр.момчета с-у момичета

Това е абсолютно вярно ! И аз имам спомен как се биехме.Сега какво се промени ? Дали не е защото се дава голяма гласност на всяко нещо и децата си мислят ,че така стават известни ?! И им се обръща вниманието, което когато направят нещо добро липсва ?!
Или защото някое дете удря друго и родителя взима страна и показва на другото дете ,че все пак по-силният побеждава ?!

# 26
  • Мнения: 9 814
Така е най-лесно и не веднъж съм писала типично сталиниско: Има човек- има проблем, няма човек- няма проблем".
Аз съм за създаването на специализирани детски заведения тип ТВУ-та, където да се "прибират" всички деца в предучилищна възраст, които дори и веднъж са ударили друго дете. Така няма да се появят такива теми.
Защо винаги се търси най-лесното отстраняване на проблема- детето да се маха, да се премести в друга група в друга ДГ?
Защо никой не си зададе въпросът дали на това дете, а пък и на неговите родители, не им трябва помощ?
Защо жалбата до директора на въпросното ОДЗ или до шефа на инспектората не е придружена с искане на това дете да се осигури работа с психолог?
Защо веднага се праща в специализирано заведение? И наистина какво всъщност е то, както пита Didia?
Ако не може ние като възрастни да се справим с агресията на едно 4-годишно дете, то какво ще правим като стане на 15? Все така ли ще го отстраняваме....?

# 27
  • Мнения: 1 547
Ако не може ние като възрастни да се справим с агресията на едно 4-годишно дете, то какво ще правим като стане на 15? Все така ли ще го отстраняваме....?

Да, все така. Ще продължаваме да твърдим, че "иначе" то е много добро дете, че генът му е такъв и че другите го предизвикват.

Децата се бият, защото няма кой да ги спре. Онзи ден наблюдавах майки, чиито деца се ритаха и скубеха, оставени на самотек. Видях и 2-годишно, което налагаше видимо по-големи деца под радостния взор на мама и нейната едничка реакция беше: "Ха-ха, юнакът ми той, виж го какъв е боен, ха-ха! Добре че са по-големички, че да се пазят от него". За какво говорим изобщо...

# 28
  • София
  • Мнения: 2 271
Защо жалбата до директора на въпросното ОДЗ или до шефа на инспектората не е придружена с искане на това дете да се осигури работа с психолог?
Аз не смятам, че имам право да взимам решение и да изисквам някакво лечение или помощ на чуждо дете, което си има родители и учители. Мога единствено да изисквам да не се позволява неговият проблем да влияе физически върху моето дете. Мисля, че се правите на прекалено широко скроени. Истината е, че не може едно дете, което се държи антисоциално и тормози останалите, да бъде оставяно да си прави каквото иска. Родителите и педагозите трябва да предприемат някакви мерки.

# 29
  • София
  • Мнения: 62 595
Точно така - децата се бият, защото възрастните ги оставят. И бих допълнила, че дори негласно ги поощряват. И колкото и да ми е мъчно понякога грубата сила в отговор на грубата сила върши работа. Не мога да разбера защо е толкова разпространено мнението, че децата трябва да бъдат оставени да се оправят помежду си. А възрастните за какво са, за да залагат на това кой ще надвие ли?

# 30
  • Мнения: 9 814
Защо жалбата до директора на въпросното ОДЗ или до шефа на инспектората не е придружена с искане на това дете да се осигури работа с психолог?
Аз не смятам, че имам право да взимам решение и да изисквам някакво лечение или помощ на чуждо дете, което си има родители и учители. Мога единствено да изисквам да не се позволява неговият проблем да влияе физически върху моето дете. Мисля, че се правите на прекалено широко скроени. Истината е, че не може едно дете, което се държи антисоциално и тормози останалите, да бъде оставяно да си прави каквото иска. Родителите и педагозите трябва да предприемат някакви мерки.

Но изискваш детето да бъде преместено, нали?
Значи имаме право да изискваме едно, а друго не?!

Ами аз съм широко скроена.
Не съм тесногръда и не искам просто отстраняване на проблема, искам неговото разрешаване.
Иначе е много лесно и не води до никъде. Освен до още по-голямото му задълбочаване
Родителите често са тези, които възпитават подобно агресивно поведение у децата си.
И още едни въпрос: До кога децата ще бъдат само грижа на родителите си? Ако самите те не могат да разберат че имат проблем? Не трябва ли ние като общество да помогнем на тези хора и на децата им?

# 31
  • София
  • Мнения: 2 271
Не знам, дали говорим за едно и също нещо...
Моята идея е, че ако аз съм родитл на проблемно дете, моя е отговорността и правото да поискам помощ за него. Не може някакви други родители да определят от какво се нуждае моето дете. Те единствено могат да  се грижат за своите деца. Аз, подавайки жалба до директора, че чуждото дете тормози моето, се възползвам от правото си да защитя собственото си дете.

# 32
  • Мнения: 9 814
Моята идея е, че ако аз съм родитл на проблемно дете, моя е отговорността и правото да поискам помощ за него. Не може някакви други родители да определят от какво се нуждае моето дете. Те единствено могат да  се грижат за своите деца. Аз, подавайки жалба до директора, че чуждото дете тормози моето, се възползвам от правото си да защитя собственото си дете.

Lara , ако осъзнаваш че, твоето дете има проблеми, тогава ще потърсиш помощ за него. Ако за теб обаче поведението му е напълно нормално- това да бие, да псува да обижда... кой ще бъде коректив?
Само педагозите ли? Ние имаме оплакване от това дете, поведението му е недопустимо, нека се намери начин да се помогне за преодоляване на поведение.
И преди писах, че ако трябва нека се провеждат консултации и с родителите му.
Не са много обаче тези, които признават, че са родители на проблемно дете.

# 33
  • Мнения: 1 009
В случая е трябвало на момента да разговаряш с родителите - имала си повод и доказателство. Ако не се променят нещата, разговаряш с госпожата или направо с директорката на градината ПИСМЕНО! После до общината и до разни институции, под формта на оплакване от директорката, че не си върши работата. Ако детето видимо има проблем, педагозите са длъжни да сигнализират и да преместят детето в специализирано заведение, или да му се назначи лекарска помощ.
В яслата на моят син имаше такова агресивно дете, което държаха на 4 години в яслата за бройка... и след като нито с родителите, нито със сестрата се разбрахме, написах една молбичка до директорката и следващата седмица детето отиде в първа група. Не е нормално 4-годишно да бие, хапе и псува по цял ден синът ми, който беше на 1 г. и 8 месеца....

                  Направо ме уби! Как така може да се сложи етикет на едно дете,че е агресивно САМО защото е ударило един път пред всички без причина.Пък и да се изпрати в специализирано заведение.
                  Я,моля те,ме осветли КОЕ е това специализирано заведение.Направо ме е срам ,че работя 35 години с деца и за такова СПЕЦИАЛИЗИРАНО заведение не съм чула. Mr. Green
                  Не мога да се съглася с поста ти и мнението което изказваш в него.Съжалявам,но това са деца на 3-4 години и не можеш да го нарочиш за черна овца преди да знаеш това ситуативна реакция ли е или постоянно има проблем.Дори да е действително агресивно дете НЕ е това начина.Ами ако беше твоето дете така ли щеше да реагираш?Я си представи ,че отиваш да го вземеш и учителката ти казва "То е агресивно и трябва да е в специализирано заведение!"
                  Как искаш децата да не са агресивни след като самата ти предлагаш на майката да отиде "до общината и до разни институции, под формта на оплакване от директорката, че не си върши работата. "
                  Ти сигурна ли си ,че персонала не си върши работата?/Умишлено не визирам директорката,тя не гледа децата/ Как можеш така с лека ръка да зачеркнеш труда и грижата на хората при това без изобщо да знаеш какъв точно е случая!Това,че при теб някой си е нарушил реда и е държал дете след определената възраст НЕ значи,че всички постъпват така.
                  Сори,ама твоето поведение и съвети са агресивни и мисля,че един родител не може да се изрази така за чуждо дете отгоре на това нито го е виждал ,нито го е чувал.
                  Ако всички деца ,които са ударили някого стават след това убийци то отдавна да не е останал жив човек ,пък и помежду си да са се избили.Даже практиката показва,че най-жестоките убийци са обикновено от "примерни" семейства.Дано ме разбра какво исках да ти кажа.

Искам само да поясня, че има много причини поради които си мисля, че проблема е сериозен, това, което ме накара да пиша във форума беше последния случай, който описах и то съвсем не топкова подробно...Факт е, че когато искам да реша подобен проблем не ми е ясно към кого да се обърна...Незнам къде са всички, които гледат и си затварят очите, в това число съм и аз вече две години подред...

Последна редакция: пн, 23 мар 2009, 12:49 от ranimi

# 34
  • Мнения: 1 009
Така е най-лесно и не веднъж съм писала типично сталиниско: Има човек- има проблем, няма човек- няма проблем".
Аз съм за създаването на специализирани детски заведения тип ТВУ-та, където да се "прибират" всички деца в предучилищна възраст, които дори и веднъж са ударили друго дете. Така няма да се появят такива теми.
Защо винаги се търси най-лесното отстраняване на проблема- детето да се маха, да се премести в друга група в друга ДГ?
Защо никой не си зададе въпросът дали на това дете, а пък и на неговите родители, не им трябва помощ?
Защо жалбата до директора на въпросното ОДЗ или до шефа на инспектората не е придружена с искане на това дете да се осигури работа с психолог?
Защо веднага се праща в специализирано заведение? И наистина какво всъщност е то, както пита Didia?
Ако не може ние като възрастни да се справим с агресията на едно 4-годишно дете, то какво ще правим като стане на 15? Все така ли ще го отстраняваме....?
Точно тези въпроси си задавам и аз...и друго къде точно се тези психолози ... и ако въобще ги има в даденото детско заведение, защо се стига до там, че аз трябва да се чудя какво точно да направя...

# 35
  • София
  • Мнения: 2 271
Моята идея е, че ако аз съм родитл на проблемно дете, моя е отговорността и правото да поискам помощ за него. Не може някакви други родители да определят от какво се нуждае моето дете. Те единствено могат да  се грижат за своите деца. Аз, подавайки жалба до директора, че чуждото дете тормози моето, се възползвам от правото си да защитя собственото си дете.

Lara , ако осъзнаваш че, твоето дете има проблеми, тогава ще потърсиш помощ за него. Ако за теб обаче поведението му е напълно нормално- това да бие, да псува да обижда... кой ще бъде коректив?
Само педагозите ли? Ние имаме оплакване от това дете, поведението му е недопустимо, нека се намери начин да се помогне за преодоляване на поведение.
И преди писах, че ако трябва нека се провеждат консултации и с родителите му.
Не са много обаче тези, които признават, че са родители на проблемно дете.
E, нали и аз за това говоря. Ако имаш оплакване, да го отправиш към родителите, към учителите, които могат да предприемат нещо. Ако те не го предприемат, тогава да се оплачеш, че те не си вършат работата...

# 36
  • Мнения: 388
Защо не пробвате да свикате родителска среща, чиято тема да бъде агресията м/у децата в групата? Съберета се всички родители и спокойно, без да се нападате един-друг си кажете всички оплаквания и препоръки, чуите мненията и на родителите на "агресивни" деца. Добър резултат има само когато родители и учители работят заедно за "своите" деца. Такъв е принципа на работа в  ДГ, която посещава моето дете.

# 37
  • Мнения: 320
"Децата се държат така както се чувстват" . Значи не се чувстват добре!Не се чувстват сигурни, защитени.Искат да се наложат  и така им е  привидно по-добре.Агресивните деца са нещастни.Смятам, че агесията е навсякъде.  Как да предпазим децата?И обществото ни сякаш се е примерило с присъствието и.Разбира се агресията тръгва от къщи, след това агресия в детската градина и т .н .....Понякога не я виждаме улисани в нещо....... Виждаме я твърде късно ,когато стане обществено достояние. Самите ние служим ли си с агресия?Ще каже ли някой- моето дете е агресивно- помогнете ни? Не  мисля .Проблемите в детската градина  не се изкарват на показ.Може би да не засегнат родителите, защото децата са малки и ще го " израстат" или защото така е по-лесно, защото..... а бе защо да си създаваме проблеми?
Но ние вече си ги имаме и само сме ги загърбили..... като щрауса , който си сложил главата в пясъка, мислейки ,че се е скрил.

# 38
  • Мнения: 7 384
Не знам, дали говорим за едно и също нещо...
Моята идея е, че ако аз съм родитл на проблемно дете, моя е отговорността и правото да поискам помощ за него. Не може някакви други родители да определят от какво се нуждае моето дете. Те единствено могат да  се грижат за своите деца. Аз, подавайки жалба до директора, че чуждото дете тормози моето, се възползвам от правото си да защитя собственото си дете.
                Чудесно си го казала! Peace Аз съм родител в тези думички се крие всичко.Всяка от вас може да вземе отношение спрямо поведението на детето си и то както САМАТА  реши,но ПСИХОЛОГА В ДЗ /вече го споменахте/ може да вземе отношение и мерки и да работи с детето САМО АКО РОДИТЕЛЯ Е СЪГЛАСЕН И ТОВА Е ЗАЯВЕНО В ПИСМЕН ВИД! Ако някой педагог или психолог,директор се опита да работи с индивидуална програма с агресивното дете и няма писмено разрешение от родителя по ЗЗД /Закона за защита на детето/ направо си го осъждат за каквото ви хрумне като започнат с тормоз,дискриминация и т.н.
                 Ако нямате съгласието на родителя единственото което ви остава е да го държите плътно до себе си под наблюдение.И нищо друго.
                 За родителската среща - пак важи същото  Laughing вие може и да отидете,но тези родители хич не им пука и не благоволяват даже да погледнат обявата за РС.
                 Писах , че участвах в мащабен проект по изследване на детската агресия.Имате ли представа КОЛКО се различаваха анкетите на учителите и тези на родителите за конкретното дете.Деца,които са определено агресивни и хиперактивни в очите на родителите си бяха "кротки,любознателни и не са склонни да ударят".Даже някои надхвърлят средното интелектуално ниво на другите деца и им било скучно.Само,че не проявиха никакъв интерес към входящите тестове  за да видят колко високо е нивото им и от къде идва скуката им.Когато ги уведомихме къде точно имат пропуски и какво трябва да се направи съвместно с учителите за да са готови за у-ще повечето отговори на родителите бяха "хайде стига,децата са малки ,какво ще ги тормозим,в училище ще научат или ами те са родени в края на годината - малки са".Нито един не попита защо точно там детето е сгрешило.
                  Така ,че и в ДЗ родителя решава КОЙ ще се занимава с детето му,а за психолога - само пожелание и съгласие на родителя и в никакъв друг случай! Всички да се съберете и петиция до НС да изпратите пак нещата зависят от родителите.

# 39
  • Бургас
  • Мнения: 6 470
според мен агресията се проявява,когато едно дете е нащастно,ядосано,няма опит и не знае как да си изразява чувствата с думи,а не с юмруци,... или се страхува от нещо... Thinking
понякога децата се бият,защото те самите са много бити вкъщи или някъде другаде...
но всичко тръгва от дома и семейството.въпрос на възпитание,култура и семейна среда е...не искам да засегна майките с по-буйни дечица. Peace Peace Peaceпросто те трябва да се стараят да преборят тази агресия първо вкъщи и после да се надяват на ДГ,учителките и т.н.така си мисля аз.

# 40
  • Мнения: 1 896
Споделям мненията на Didia и Франческа Салиери. Децата удрят, защото възрастните ги удрят или проявяват насилие към тях и помежду си в тяхно присъствие.
Не може цялата отговорност за огромен социален проблем като насилието в семейството да бъде прехвърляна върху деца, особено пък на предучилищна възраст.
Тази тема чудесно илюстрира как проблемите на чуждите деца са проблеми на нашите деца. Затова казват, че е нужно цяло село, за да се отгледа едно дете. Когато семейството има проблеми, трябва селото да се намеси, иначе всички страдат.
Според мен детските градини трябва да имат фиксирани правила да насочват подобни деца към психологическа помощ, социални услуги и т.н. Детето от проблемното семейство има същото право да получи помощ, както и детето, което е ударено от него.
И мисля, че е крайно време детските градини да станат малко по-адекватни на времето.

# 41
  • Мнения: 1 547
Децата удрят, защото възрастните ги удрят или проявяват насилие към тях и помежду си в тяхно присъствие.

Не винаги. В доста от случаите малките агресори са всъщност деца, които не са докосвани с пръст, но са оставени на самотек от благите си и добри родители. Всъщност системно малтретираните вкъщи деца се превръщат в насилници чак около средната си възраст, ако изобщо това се случи. Като малки обикновено са подтиснати аутсайдери. Най-сигурният начин да превърнеш детето си в удрящ агресор, е да го оставиш да прави каквото си поиска безнаказано, да го лишиш от личната му отговорност и да не обръщаш внимание на душата му.

# 42
  • Sofia
  • Мнения: 8 221


Не винаги. В доста от случаите малките агресори са всъщност деца, които не са докосвани с пръст, но са оставени на самотек от благите си и добри родители. Всъщност системно малтретираните вкъщи деца се превръщат в насилници чак около средната си възраст, ако изобщо това се случи. Като малки обикновено са подтиснати аутсайдери. Най-сигурният начин да превърнеш детето си в удрящ агресор, е да го оставиш да прави каквото си поиска безнаказано, да го лишиш от личната му отговорност и да не обръщаш внимание на душата му.
И аз съм на това мнение. Peace Имам наблюдения, че малките агресори се оставят  от родителите  да правят каквото си поискат безнаказано. Не са докосвани с пръст.

# 43
  • Стара Загора
  • Мнения: 82
Децата удрят, защото възрастните ги удрят или проявяват насилие към тях и помежду си в тяхно присъствие.

Не винаги. В доста от случаите малките агресори са всъщност деца, които не са докосвани с пръст, но са оставени на самотек от благите си и добри родители. Всъщност системно малтретираните вкъщи деца се превръщат в насилници чак около средната си възраст, ако изобщо това се случи. Като малки обикновено са подтиснати аутсайдери. Най-сигурният начин да превърнеш детето си в удрящ агресор, е да го оставиш да прави каквото си поиска безнаказано, да го лишиш от личната му отговорност и да не обръщаш внимание на душата му.
Тук съм съгласна!Понякога агресорът е дете!Моят син като тръгна на ясла и се научи да се хапе и да се рита и да бие!Щом казвате,че родителите са виновни да не би аз да съм го хапала,ритала или била?По-скоро някое "мило" детенце му е преподало първи уроци,защото около месец в началото се връщаше у дома надран и насинен.И сега съм в чиденка как да се отучим от тези ни навици.

# 44
  • София
  • Мнения: 4 039

                Ти какво очакваш от детето след като реакцията на майката е "започна веднага да му се кара"? И не се чуди защо детето няма притеснения да удря в присъствието на възрастни и деца.
               ...

Didia, а каква би трябвало да е реакцията на родителя? Питам чисто хипотетично, за сега моите не се бият много(пу-пу!) , но нищо не се знае.

Преди няколко дни ми се оплакаха от баткото, че обидил едно приятелче. "Тъпак" е репликата и ми е ясно откъде е(TMNT), но това не променя по никакъв начин факта,че потънах в земята от срам. Казах,че ще говорим в къщи(че имаше 5-6 майки там  ooooh! ) и наистина имахме 2-3 много сериозни разговора. Как да не му се скарам! В смисъл-не съм викала или наказвала или нещо подобно, но бях силно афектирана и това му се разясни по всевъзможни начини.

Та какво, според теб, би трябвало да направи родителят при неприемливо поведение на детето?

# 45
  • Мнения: 1 896

                Ти какво очакваш от детето след като реакцията на майката е "започна веднага да му се кара"? И не се чуди защо детето няма притеснения да удря в присъствието на възрастни и деца.
               ...

Didia, а каква би трябвало да е реакцията на родителя?


Ами от карането няма много смисъл, особено пък в присъствието на непознати хора, помислете си вие как бихте се почувствали на мястото на детето. Според мен би трябвало да се поговори с него у дома, да се изслуша неговата гледна точка. Децата не се бият без причина, а ако ги обиждаме и ругаем пред непознати, естествено е да се агресират още повече.
Дете на възраст за детска градина не може да бъде държано еднолично отговорно за агресивното си поведение, защото тази агресия е породена от средата. Дали е в семейството или в детската градина, все някъде детето е било в атмосфера на насилие. Наказвайки го, просто вървим по пътя на най-малкото съпротивление, не отстраняваме причината за агресията.

# 46
  • Варна
  • Мнения: 773
Не мисля, че агресията у детето се поражда само от семейната среда. Давам веднага пример с една моя позната. Жената е много спокойна, не удря, не се и кара сериозно за каквато и да е било пакост /нещо, което няма как да се случи при нас/. В резултат на това детето и е супер агресивно. Налита на бой, шамаросва децата, постоянно мрънка, крещи, абе ужас. Понеже сме съседки, се виждаме почти всеки ден, но ми е супер неприятно когато разревава детето ми без причина. Същото се отнася и за другата ми съседка. Нейното дете е на 3 1/2 /моето е на 2.4м/, когато сме на площадката, постоянно се кара на моето, бута я на пързалката , блъска я , просто думи нямам вече. Писна ми от такива хлапета!!! Писна ми , защото моето дете, въпреки, че му се карам, правя забележки и т.н. е кротка, добра, винаги си дава играчките на другите деца и накрая пак някой решава да я нагруби. Е как няма да искам да я науча да се бие. Не желая като тръгне на градина да я виждам всеки ден разплакана или одрана.

# 47
  • Варна/Лондон
  • Мнения: 1 441
В Морската градина сме ,Ани а на 1.8и сме предимно на монетните клатушкащи се кончета и т.н Забелязала съм ,че понеже са с 2 седалки ,докато се кандилка това нещо се изреждат сумати деца -нали работи и нали има монети ,ама като свърши  -айде мамо да идем да видим патетата JoyРешихме да поскача в надуваемата къщичка (от 1 до 3 г)и тя тръгна на всяко дете да му вика здрасти ,но трудно се задържаше и си седна и тогава момченце с което се бяха возили на кончетата ,а майката беше от гореописаните измикеярки EmbarassedНо нейното дете хвана косата на Ани и дърпа ,но тя не плаче ,онова продължава да дърпа аз се обърнах към аниматора а той  Crossing Armsи гледам майката вика Браво там не си спомням името на детето и ,че  Embarassedкато я хванах за косата и й викам -Кажи му да пусне или ще ходиш на перукер newsm66Майка ми баща
ми и мъжа ми даже и не бяха видели как е детето ,а като ме видяха че ще се бия тогава се разбра че само аз съм я наблюдавала....а пръдлата ,детето й като видя ,че мамна вече не вика брсаво и се отказа ,отиде при мама ...Ако не бях с роднини ,щях да и отскубна косата  Rage

# 48
  • Мнения: 169
Здравейте,моето детенце е от тези които са ЛОШИТЕ ,ходи на градина от една седмица и това ,че е там не я е направило агресивна.Вкъщи никога никой не си е повишил тон или не е посегнал на нея или на когото и да е.Не гледа филмчета потелевизията и незнам ,защо е такава.Тя  е на 2 годинки и когато излезнем на вън всички деца се прибират.Умирам от срам и от страх да не направи нещо на някое детенце,говоря с нея непрекъсната,но тя не разбира и обяснява,че детенцето щяло да и вземе играчките и тя за това го бута,да се защити.Моя приятелка казва,че това е период от възраста на детето и ще премине,но аз смятам,че при твоя проблем на потърпевша трябва да поговориш първо с родителите,после с госпожата,която се грижи за тях,да обърне внимание на това детенце,да го наблюдава по обстойно и най накрая със самото детенце.Попитай го защо се държи така,какво става,защо посяга и т.н.Поговори и с твоето детенце и му обясни,че трябва да се защитава .ТОВА МИСЛЯ АЗ.

# 49
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
В Морската градина сме ,Ани а на 1.8и сме предимно на монетните клатушкащи се кончета и т.н Забелязала съм ,че понеже са с 2 седалки ,докато се кандилка това нещо се изреждат сумати деца -нали работи и нали има монети ,ама като свърши  -айде мамо да идем да видим патетата JoyРешихме да поскача в надуваемата къщичка (от 1 до 3 г)и тя тръгна на всяко дете да му вика здрасти ,но трудно се задържаше и си седна и тогава момченце с което се бяха возили на кончетата ,а майката беше от гореописаните измикеярки EmbarassedНо нейното дете хвана косата на Ани и дърпа ,но тя не плаче ,онова продължава да дърпа аз се обърнах към аниматора а той  Crossing Armsи гледам майката вика Браво там не си спомням името на детето и ,че  Embarassedкато я хванах за косата и й викам -Кажи му да пусне или ще ходиш на перукер newsm66Майка ми баща
ми и мъжа ми даже и не бяха видели как е детето ,а като ме видяха че ще се бия тогава се разбра че само аз съм я наблюдавала....а пръдлата ,детето й като видя ,че мамна вече не вика брсаво и се отказа ,отиде при мама ...Ако не бях с роднини ,щях да и отскубна косата  Rage
И гордееш ли се с това?

# 50
  • Мнения: 2 110
Ето един цитат :
Дали става въпрос за инстинкт? Или агресията е просто следствие от усещане за безпомощност? Дали агресията е присъща на децата от самото им раждане, или те се научават да се държат агресивно? Психологията няма категоричен отговор на тези въпроси. Според някои автори агресията е вродена част от детската индивидуалност. Други смятат, че родителите задават грешния поведенчески модел на децата си. Повечето психолози обаче са на мнение, че днес агресията не е индивидуална слабост и провал във възпитанието, а по-скоро следствие от културните и социалните обстоятелства, формиращи ежедневието ни. Понякога обяснението на детската агресия е по-лесно – те просто още не владеят социалните умения и самоконтрола, нужни, за да изразят себе си и да владеят поведението си.
Това е поправимо – нужните умения може да бъдат научени, но първо трябва да бъдат показани. Когато детето не може да намери правилните думи, за да изрази враждебните си чувства, или не е окуражавано да изразява себе си по принцип, то става раздразнително и огорчено. В други случаи детето не може да се справи с нарастващия гняв в себе си или в околните. И в двата случая децата се нуждаят да бъдат научени на приемливи и допустими начини за справяне с отрицателните си чувства и в същото време – на отстояване на позициите си, без това да вреди на околните. 

# 51
  • Мнения: 9 814
zuki10 smile3501 Бравооос!!!
И си мислиш, че си по-различна от цитирам "пръдлата"?!

# 52
  • Мнения: 169
лЕЛЕ СЕГА ТИ ПРОЧЕТОХ ПИСАНИЯТА МИЛИЧКА,.тИ ДАВАШ ЧУДЕСЕН ПРИМЕР НА ДЕТЕТО СИ КАК ТРЯБВА ДА СЕ ДЪРЖИ В ОБЩЕСТВОТО Sick Sick Sick SickМърла пръдла побоища и това ако е поведение на добре възпитаваща детето си майка ела ме убиииииии #2gunfire

# 53
  • Варна/Лондон
  • Мнения: 1 441
 Така възпитавам майките и се гордея защото в детето ми няма агресия и като е попаднало в ситуация в която майката насърчава агресията на детето си ,то тя е пръдла и измекярка -както бях писала си качва детето да се вози за чужда сметка ,а в Морската е скъпо ,та остава и да ми се скубе детето от лошо възпитани деца  newsm78е ,да гордея се от постъпката си и тя не е само една ,има и други пръдли изгорели Mr. Green

# 54
# 55
  • Мнения: 8 242
Синът ми е такъв. От бебе.
Постоянно налита да се удря, събаря, блъска..
Колкото повече забележки му правя, колкото повече му говоря, токлова повече се амбицира..
Нямам идея в градината как ще съжителства  Praynig Акъла ми не го побира  ooooh!

Той постоянно ми обещава, че няма да прави така.. До след 10 секунди..
Постоянно се извинява, гушка и целува този, който е наранил.. и после пак..

Знае, че не трябва.. и пак го прави..
Дали защото са му взели играчката.. и той си я е дръпнал по-силно обратно.. А той е силен много и обикновено от дърпането, другото дете е на земята  Rolling Eyes... или просто го събаря на земята "да се борят".. само дето не всички деца го възприемат като игра и започва едно лудо пискане.. а той си мисли, че пищят от кеф.. и става.. мармалад  ooooh!

# 56
  • София
  • Мнения: 4 039
...и се гордея защото в детето ми няма агресия ...

Че смее ли детето! Като знае,че ще го хванеш за косата и ще го разнасяш насам-натам!  Whistling

# 57
  • Мнения: 8 242
Така възпитавам майките и се гордея защото в детето ми няма агресия ..
Много ти е малко детето да се гордееш с такива неща.. Не се знае като порастне на съзнателна възраст, откъде може да му избие..

# 58
  • Мнения: 301
duhi_puhi, синът ти е страшен сладур!  Hug
И моят син играеше така до един момент и после, дали от всичкото говорене или просто сам го проумя, игрите му се поуспокоиха. Сега даже той е в ролята на пострадалия в ДГ. Последното не е много успокойтелно, де.

# 59
  • Мнения: 9 814
Така възпитавам майките и се гордея защото в детето ми няма агресия и като е попаднало в ситуация в която майката насърчава агресията на детето си ,то тя е пръдла и измекярка -както бях писала си качва детето да се вози за чужда сметка ,а в Морската е скъпо ,та остава и да ми се скубе детето от лошо възпитани деца  newsm78е ,да гордея се от постъпката си и тя не е само една ,има и други пръдли изгорели Mr. Green

Мила zuki10, освен да възпитаваш пръдлите и измекярките, вземи се научи, че в българската граматика има пунктуация и се използват от време на време и главни букви.
А детето ти е все още твърде малко за да се хвалиш с неагресивното му поведение. Като се има предвид обаче, че майка му е заета със скубането, упс извинявай, възпитанието на разни хора из парковете и градинките, нищо чудно утре и твоето да почне така да възпитава другите деца.

# 60
  • София
  • Мнения: 888
В Морската градина сме ,Ани а на 1.8и сме предимно на монетните клатушкащи се кончета и т.н Забелязала съм ,че понеже са с 2 седалки ,докато се кандилка това нещо се изреждат сумати деца -нали работи и нали има монети ,ама като свърши  -айде мамо да идем да видим патетата JoyРешихме да поскача в надуваемата къщичка (от 1 до 3 г)и тя тръгна на всяко дете да му вика здрасти ,но трудно се задържаше и си седна и тогава момченце с което се бяха возили на кончетата ,а майката беше от гореописаните измикеярки EmbarassedНо нейното дете хвана косата на Ани и дърпа ,но тя не плаче ,онова продължава да дърпа аз се обърнах към аниматора а той  Crossing Armsи гледам майката вика Браво там не си спомням името на детето и ,че  Embarassedкато я хванах за косата и й викам -Кажи му да пусне или ще ходиш на перукер newsm66Майка ми баща
ми и мъжа ми даже и не бяха видели как е детето ,а като ме видяха че ще се бия тогава се разбра че само аз съм я наблюдавала....а пръдлата ,детето й като видя ,че мамна вече не вика брсаво и се отказа ,отиде при мама ...Ако не бях с роднини ,щях да и отскубна косата  Rage
Много ти е мъничко детето, за  да  твърдиш, че е по- възпитано от  другите и нямало агресия.  Пиши пак като стане на три - четири. С примера дето му даваш нищо чудно да стане, това което най - малко очакваш.

# 61
  • Мнения: 4 586
и аз винаги си мисля че проблема на аграсивните деца трябва да се  търси първо в семейството,ТВ, приятели т.е детето подражава- прави това което вижда

но напоследък се обърках - имам приятелка лекар (не практикува в момента ,а го гледа) живее сама с 4г си син , той не гледа тв, ходи на частна градина. тя е изключително на'' ти ''със  съвременните методи на  възпитание , много спокойна , уравновесена
 но детето когата се ядоса за щяло и нещало просто реагира  ужасно - като в изтерия вика и удря другите деца или предмети с ръце и крака и се чудя то пък откъде  е толкова изнервено или на кой подражава

# 62
  • Варна/Лондон
  • Мнения: 1 441
В Морската градина сме ,Ани а на 1.8и сме предимно на монетните клатушкащи се кончета и т.н Забелязала съм ,че понеже са с 2 седалки ,докато се кандилка това нещо се изреждат сумати деца -нали работи и нали има монети ,ама като свърши  -айде мамо да идем да видим патетата JoyРешихме да поскача в надуваемата къщичка (от 1 до 3 г)и тя тръгна на всяко дете да му вика здрасти ,но трудно се задържаше и си седна и тогава момченце с което се бяха возили на кончетата ,а майката беше от гореописаните измикеярки EmbarassedНо нейното дете хвана косата на Ани и дърпа ,но тя не плаче ,онова продължава да дърпа аз се обърнах към аниматора а той  Crossing Armsи гледам майката вика Браво там не си спомням името на детето и ,че  Embarassedкато я хванах за косата и й викам -Кажи му да пусне или ще ходиш на перукер newsm66Майка ми баща
ми и мъжа ми даже и не бяха видели как е детето ,а като ме видяха че ще се бия тогава се разбра че само аз съм я наблюдавала....а пръдлата ,детето й като видя ,че мамна вече не вика брсаво и се отказа ,отиде при мама ...Ако не бях с роднини ,щях да и отскубна косата  Rage
Много ти е мъничко детето, за  да  твърдиш, че е по- възпитано от  другите и нямало агресия.  Пиши пак като стане на три - четири. С примера дето му даваш нищо чудно да стане, това което най - малко очакваш.
Думите по-възпитано и агресия не споменавам,но когато ти скубят детето и майката на добре възпитаното дете да вика браво 'че е зграпчило косата на детето ми (а и на което и да е дете)е трябаше да я потупам по гърба и да я помоля любезно да каже на отрочето си да пусне моето ,което е губене на време в дадената суитуация...Моя спонтанен начин подейства веднага и детето се отърва само с това ,че вече не иска играе там ,щото й дърпали косата (сега е на 2и 4м).Екато стане на 4 пак ще пиша Laughing

# 63
  • Мнения: 8 242
нейното дете хвана косата на Ани и дърпа ,но тя не плаче ,онова продължава да дърпа
Щом дъщеря ти не е проявила признак на болка, как реши колко силно дърпа? Децата постоянно се дърпат - дали по косата, дали по дрехите.. Ако постоянно мама се намесва винаги ще бъде в ролята на "дърпаната", защото ще очаква мама да я "защити" ..
Общо взето доста истерично си постъпила..

Кажи му да пусне или ще ходиш на перукер newsm66
Да не мислиш, че децата са роботи с копче и в играта си постоянно се услушват какво им подвикат възрастните?
По-вероятно е детето да се заинати и да не пусне.. нарочно.. Точно от такава злобарска реакция..

# 64
  • Мнения: 1 080
Така е, като повечето родители смятат, че живеят в джунгла.

# 65
  • Варна/Лондон
  • Мнения: 1 441
Игнорирате ,че майката е викала БРАВО на детето си докато е дърпало косата на детето ,което е упорито и не плаче ,от бебе си е такава -не плаче...като я боли и се зачервяват бузките и диша тежко ,гледа упорито и се справя сама с причинената болка ...не плаче.  Според мненията ви ,да го чакам да се разплаче та тогава да ми светне ,че го боли...а иначе си играят newsm78Тъпотии

# 66
  • Мнения: 4 586
да тя постъпила истерично , пък онази дето викала ''браво'' е супер права  ooooh!

# 67
  • Мнения: 8 242
да тя постъпила истерично , пък онази дето викала ''браво'' е супер права  ooooh!
А дали наистина го е викала туй браво.. Защото в момент на афект чуваме и виждаме нещата, не точно както са  Wink

Поне е реагирала подходящо за възрастта на дъщеря й  Laughing

# 68
  • Варна/Лондон
  • Мнения: 1 441
да тя постъпила истерично , пък онази дето викала ''браво'' е супер права  ooooh!
А дали наистина го е викала туй браво.. Защото в момент на афект чуваме и виждаме нещата, не точно както са  Wink

Поне е реагирала подходящо за възрастта на дъщеря й  Laughing
Ако не викаше: Браво,няма и афект от моя страна -майката ме подразни и вбеси не детето PeaceИ колкото и да ме плюете ,пак бих скочила на такава майка,даже и да не касае детето ми Naughty

# 69
  • Мнения: 169
Кави са тези добре възпитани деца на тази крехка възраст за какво говорим тук?Как може толкова малки дечица да бъдат така определяни и разделяни на две групи още от толкова малки????Доброто възпитание от семейството и от примера в обществото си проличава доста по късно според ман.Незнам ако аз се бия така по улиците на ляво на дясно детето ми като ме види ще изпадне в шок имаенно за това ,че все още е толкова малка и не разбира защо мама така се държи.Ами утре като порасне и стане на 10 ако ми каже на мен пръдла и хване да ме скубе на улицата,защото ме е видяла аз да го правя.Ще сметне,че това е нормално след като ме е видяла да го правя аз няколко пъти.Та тя не разбира каква е причината ,просто ме е видяла ядосана и го прави и на мен,защото ми се ядосва,че не съм и купила сок да кажем newsm78незнам.Това е грозно според много хора,но всеки има право да дава какъвто пример иска на детето си,но моля дайте си сметка за бъдещето на това дете и дали така възпитано с агресия  ще си намери място сред другите един ден  . Rolling Eyes

# 70
  • София
  • Мнения: 62 595
Доброто възпитание си личи още от градинска възраст и то точно по примера, който дават възрастните в семейството или по-големите братя и сестри. Друг въпрос е какви са родителските възгледи за добро възпитание. За някои е по-премереното поведение, за други е принципа "ако не удряш ще те удрят".

# 71
  • Бургас
  • Мнения: 6 470
Имам позната(а и не е само тя),която си учи детето да се бие най-целенасочено.в детската градина имало много агресия и това бил начинът:"ударят ли те,удряй".а някои удрят и без да си ги ударили...
в тази връзка,вие как възпитавате вашите деца(около 3-4-5 г.),ако някой ги удари какво да правят:и те да удрят,да отидат при учителката,да кажат на вас,да разрешават спора с думи(което на тази възраст много не се получава)... или нещо друго?

# 72
  • Мнения: 24 467
Да, няма защо да се лъжем, спор при толкова малки деца "с думи" не се разрешава. Ако някой го твърди- просто не е изпадал в ситуация или е твърде наивен. Малките деца не следва да се оставят "да се оправят сами". Те трябва да се научат на това, обаче, поради което практикувам именно по посочения от теб, mon4i, начин. Когато са в градината /в училище/, се докладва своевременно на учител, който е длъжен да си е на мястото и ако не е могъл да предотврати станалото, то да вземе мерки ситуацията да не се повтаря. Когато пък свърши денят аз /тати/ съответно също следва да научим. А как ще постъпим ние- при повторно или твърде агресивно поведение говоря с родителите, а ако съм свидетел на такова- говоря и със съответното дете. Не се карам, чуждо е, нямам право, но не бих останала безучастна. Така се надявам децата ми поне да се научат, че саморазправата е нещо нередно и че следва да има спазване на определен ред, за който определени хора носят отговорност.

Последна редакция: вт, 12 май 2009, 08:45 от Judy

# 73
  • Мнения: 169
Да, поведението на родителите е примера на детето във всяко едно отношени и нЕ на празно хората са казали,че първите 7г. са важни ,но ето моето дете е типичният пример за дете,което се биеШЕ,а никога не е видяло от нас такъв начин на общуване.Баща и е страшно мил и внимателен и към мея и към мен,расте в спокойна обстановка и никога никой от нас по какъвто и да е повод не е викал или удрял,но тя се бута.Това е период,защото трая 3 месеца и сега сме на вълна гушкане и цункане.Само,че от яслата сега не си дава на никой нещата и седи сама с кофите в другия край на пясъка и ги пази зорко,което също много ме дразни,но не и обяснявам нищо а с тати и с приятелките ми и показваме как си разменяме наши вещи и как си даваме това онова.Какво да ви кажа има книга специялно за децката агресия и ако смятате ,че децата са лоши и злобни и агресивни едва на 3,4,5 годинки купете си я да четете,но според мен ако детето е агресивно и след 7 годинки тогава може да се говори за децка агресия или лошо възпитание.Прекалено са малки още и сега се осъзнават като личности мислят си ,че могат да се оправят самички и се правят на лоши за да се защитават,че има родители на които всяк втора дума е псувня и се бият по парковете и градинките пред децата си това е така,но не е сигурно,че тяхното дете един ден ще бъде такова като тях.Моля се да не е Praynig

# 74
  • Мнения: 24 467
Агресията е обективен факт, а дете, проявяващо такава, не е задължително да се нарича "агресор". При три годишни дори агресия може да е налице, всеки е бил свидетел на определени /конкретни/ хлапета, които основно блъскат, хапят, ритат, замерят, често без видима причина, както и на други, за които това не е естествено поведение.
Именно защото са малки, на тази възраст е просто задължително за тях да се грижи възрастен човек и да се намесва, да показва и обяснява правилата и санкционира, съответно, тяхното често и/или твърде сериозно нарушаване. В противен случай те няма как да се научат, а времето между 4-5 години и седем е нищо разлика. Всеки оттърван миг се заплаща в последствие. Не е истина, че човек разполага с много време, напротив.

Последна редакция: вт, 12 май 2009, 08:55 от Judy

# 75
  • Мнения: 4 668
Мъжът ми много си играе с децата , дори на двора освен нашия син около него винаги е пълно с деца , но дори и той имаше случка , която го разтрепера - качил детето на клатушкащите люлки . Веднага дошло и друго дете и се качило - ОК , няма проблем . Да , ама другото започнало да щипе и да блъска Мартин , а нашия - нищо . Мъжът ми не издържал , хванал детето и го свалил .
При което веднага дотърчала една майка и му се разкрещяла , че нямал право да и пипа детето  ooooh!
Е , питам какво да направи - да остави онова да малтретира нашето ли ? И браво да му каже .
А онази майка има ли право да си оставя детето без надзор тогава ?
Просто е имала късмет , че е бил мъжът ми , а не аз , че ... не знам какво щеше да и се случи .

# 76
  • Бургас
  • Мнения: 6 470
да,наистина,права си...
в такива ситуации и аз много се ядосвам...
отстранявам агресора (не грубо,но му казвам да спре,че така не се прави и да се махне),понеже обаче има деца (наистина съм виждала такива неведнъж),които и след това не се махат,просто го хващам за ръката и го отдалечавам от моето дете.
понякога съм се чудела това ли е правилният начин,дали няма и по-добър,но не мога да гледам безучастно как някакво нахално и грубо дете,удря моето,блъска го ,щипе го и т.н. и нищо да не правя...то е и инстинкт най-малкото...дори и животните защитават малките си.
а за майката на удрящото дете,която не реагира...просто я оставям без коментар,защото думите са излишни за такива...

# 77
  • Sofia
  • Мнения: 8 221

отстранявам агресора (не грубо,но му казвам да спре,че така не се прави и да се махне),понеже обаче има деца (наистина съм виждала такива неведнъж),които и след това не се махат,просто го хващам за ръката и го отдалечавам от моето дете.


Аз пък си прибирам детето или го насочвам да играе на друго место. На агресора мога да направя забележка ако майка му не взима отношение.

# 78
  • Мнения: 169
Да прави сте естествено,че всеки трябва да защити детето си,но въпроса е как го прави.Аз никога няма да крещя на майки и деца ами обяснявам на другото детенце ,че така не се прави и го обръшам на игра,започвам да се правя на палячо за да се размине скандала ,наистина не винаги става номера,но ако не се получи пращам малката на друго място да играе .Не мога  аз да си обясня само поведенито на безразличните родители,които си пафкат спокойно цигарките на пейката докато детето им прави поразийки в градинката,ама всеки си знае как да си гледа децата и ако много се дразня ставам и се местя на друго място.
Ето снощи например малката ме разби като се прибрахме от яслата,започна да ми разказва за Анди,който много плачкал за майка си и дошъл Лъчко и го набил,а тя набила Лъчко,защото Анди и е приятелче.Слушах внимателно и накрая без да се осъзная и казах,че не е хубаво да се бият децата и ако има някакви проблеми да отиде при госпожата да и каже да помогне на приятелчето и. дадох този съвет и си дадох сметка,че възпитанието на децата ни идва от нашето възпитание ,а то от това на нашите баби и така нататък.То си е до самосъзнание .

# 79
  • Бургас
  • Мнения: 6 470
на мен рядко ми се налага да отстранявам агресора,като го хвана за ръка и го отдалеча.
става дума и за малки деца около 3-4 г.
при по-големите е по-различно.

но ви давам примерна ситуация от оня ден:моето дете се люлее.идва едно дете и ми казва:"свали го от люлката" Shocked.питам защо.то ми отговаря :"ами защото искам аз да се люлея".отговорих,че ще се наложи да почака.майката на детето стоеше зад него,не каза нищо и дори направи физиономия,че ще трябва да чака.а синът ми се беше качил преди няколко минути,не се е люлял с часове.когато се е люлял дълго аз сама му казвам да направи място,защото и другите искат да се люлеят.но такива нахалитети изключително много ме дразнят.грозно е такова поведение.

друг пример:идва дете и почва без причина да бута моето доста грубо от стълбите на пързалката.в такава ситуация не бих казала на детето си да отстъпи и да си тръгне...поне не в повечето случаи.
казвам на детето да спре и да си чака реда,че това не е хубаво и така не се прави.майката седи на пейката,усмихва се и явно се гордее колко е "борбено" детето й.понеже обаче синковецът й продължи пред мен да блъска сина ми,хванах го за ръката и го дръпнах от моето дете.не знам колко е правилно,но не мога да отстъпвам пред всяка брутална проява...ако всеки път отстранявам моето дете от агресора,това би значело да си тръгваме от всяка детска площадка.ужасена съм колко нагли и агресивни деца има...

това не значи,че дебна хорските деца и редовно ги държа за ръцете Crazy.много съм далеч от подобни идеи... Stop
говоря само за много неприятни и брутални ситуации.

практикувала съм и това да си взема детето без да се разправям с другото и да се отдалечим от агресивното дете.обаче не винаги това е най-добрият подход.така се възпитава една плахост и отстъпчивост,които на мен не ми допадат особено.в никакъв случай не казвам,че трябва децата да си пробиват път със зъби и нокти,с бутане и с  лакти Naughty.
обаче пък и да си тръгваме от детската площадка при всяка агресивна проява не може.

# 80
  • Sofia
  • Мнения: 8 221




обаче пък и да си тръгваме от детската площадка при всяка агресивна проява не може.
Затова след 4 година реших да оствям дъщеря ми да се опитва сама да се справя с агреорите. Разбира се, че наблюдавам какво се случва и ако се наложи се намесвам. Но мисля, че детето ми разбра, че само трябва да се справя с проблемите на площадката за игра. Понякога след игра разговаряме- давам и съвети, показвам и грешките.

# 81
  • Варна/Лондон
  • Мнения: 1 441
Е ,аз пак не мисля ,че е редно да се занимаваме с детето проявило агресия ,докато майката се радва на ,,борбеното''си дете.С какво е прегрешило ,след като е насърчавано към това си поведение newsm78 И коя съм аз ,че да го свалям от пързалката ,нали майката е там .Или е по-лесно да се справим с децата ,а се срамуваме да не обидим майките им ,а после ги пишем по форумите,колко са били лоши Sad

# 82
  • София
  • Мнения: 4 039
   Зуки, а какво да направим? Представи си ситуация: Едно почти 2-годишно, дето едва се крепи, се катери на пързалката. Друго-към 4, доста по-силно и бързо, започва да го дърпа. Ти какво ще направиш-ще ги зарежеш и ще тръгнеш да търсиш майката ли? Нали докато се обърнеш , малкото ще е на земята! И не става въпрос да му изплющеш 2 шамара, а да предотвратиш нещастен случай.
   И съвсем искрено заявявам, ако моето детете е в тази роля-на бабаит  Simple Smile- и аз съм се запиляла нанякъде, бих искала друга майка да се намеси и да предотврати евентуален сериозен проблем. Аз си представям ситуация, в която майката гони малкото, а по-голямото за момент е изпуснато от поглед. Е, случва се, не е задължително да се радва майката на проявите на агресия.  Peace

# 83
  • Мнения: 24 467
Точно затова, aunt Ogg , съм до моето три годишно хлапе, щото ако го оставя "да се оправя само", от 5-6 годишни нито до пързалка, нито до люлка ще припари, ще му бъдат взети колите, без връщане обратно, ще бъде порядъчно "опесъчено" и т.н.- ясна на всеки картинка. Стоя си до детето, правя забележки за недопустимо поведение от страна и на него и на други деца, с които е в досег и които няма кой да възпитава, щото е по- лесно да ги остави да се оправят именно сами /ама ако тези 5-6 годишни се "оправят сами" с 9-10 годишни или по- скоро последните се "оправят" с тях, дали ще пеят същата песен тези същите родители, мен лично ме съмнява/.
По- миналата вечер сме на площадка с много люлки и пързалки и всичко, както там си следва. Ако не стоях до хлапето, пред него имаше две- три деца по- големи, които се качваха по пързалката не по стълбите, а от към мястото за спускане и веднага се спускаха обратно. Познайте кога точно ще дойде ред на малките? Докато моето хлапе крета по стълбичките, друго пред него, на неговата възраст, което е без значение особено, казва "Ще ти стъпя на ръката!" ей- така, без нищо и протяга крак. Нямам време да му говоря любезни приказки и да чакам запилени майки- просто му дръпнах крака и му казах, че така боли, не се прави така и че ако някой стъпи на неговата ръка определено няма да му е добре. Когато видя как хлапе с пълни с пясък шепи тръгва към моето с очевдни намерения и е в бойна готовност да хвърли пясъкът в очите имам време да му хвана ръката, като майката /бабата или каквото би следвало да има там/ си чеше зъбите със семки. Докаго я открия моето дете ще е вече с пълни с пясък очи.
Такива мити работи, като оставим общите философии за идеални ситуации и преминем към реалността се получават доста заплетени казуси с различни допустими решения.

Последна редакция: чт, 14 май 2009, 09:35 от Judy

# 84
  • София
  • Мнения: 4 039
Абсолютно те подкрпям, Джуди! И смятам,че излишно се драматизира с това, че никой няма право да направи забележка или да пипне чуждо дете. Не става въпрос да го набиеш или да му се разкрещиш, а просто да го спреш. Щом аз съм се запиляла нанякъде, независимо дали пия бира и си говоря с приятелка или се е наложило да промивам раната на другото дете, примерно, и не мога да се намеся адекватно, тогава е редно да се намеси друг възрастен.  Peace
Е, не говоря за всяка глупост, а за сериозни неща. Както и не приемам, аз да се карам на детето, че нещо е направил или се е опитал да направи, и друга майка/баба да дудне и тя. Както и аз не си позволявам да го правя.
А ако започна да оттеглям детето при всеки конфликт, няма смисъл изобщо да излизаме.  Mr. Green

# 85
  • София
  • Мнения: 62 595
Изобщо не съм изненадана от почина "оправи се сам". При положение, че възрастните са оставени да се оправят сами, то е напълно нормално да възпитават по същия начин и децата си. Ами, така де, който оцелее! Да се учат от малки.

# 86
  • Мнения: 24 467
И което "малко" оживее- оживее.  Simple Smile
Тъй ами!

# 87
  • Бургас
  • Мнения: 6 470
    Едно почти 2-годишно, дето едва се крепи, се катери на пързалката. Друго-към 4, доста по-силно и бързо, започва да го дърпа. Ти какво ще направиш-ще ги зарежеш и ще тръгнеш да търсиш майката ли? Нали докато се обърнеш , малкото ще е на земята! И не става въпрос да му изплющеш 2 шамара, а да предотвратиш нещастен случай.
   

точно това имам предвид и аз Peace
ако чакам детето да се оправя само или другата майка да дойде да дръпне своето дете,моят син ще е на земята.особено когато другото дете е по-голямо ,по-силно и по-бързо.
само в такива критични ситуации дръпвам другото дете,пак казвам,не грубо,не го бия,а просто го хващам за ръката и го дръпвам малко встрани.като казвам защо го правя,без да обиждам чуждото дете и без да му крещя.

# 88
  • Мнения: 169




обаче пък и да си тръгваме от детската площадка при всяка агресивна проява не може.
Затова след 4 година реших да оствям дъщеря ми да се опитва сама да се справя с агреорите. Разбира се, че наблюдавам какво се случва и ако се наложи се намесвам. Но мисля, че детето ми разбра, че само трябва да се справя с проблемите на площадката за игра. Понякога след игра разговаряме- давам и съвети, показвам и грешките.

# 89
  • Мнения: 169
Може за това на някой майки да им се струва,че стоим безучастни на пейката,а ние просто да сме решили,че децата е време да се оправят сами с проблемите Hug

# 90
  • Мнения: 24 467
Не знам за твоя конкретен случай, поради което не го обсъждам, но майка, която не помръдва, когато нейното видимо по- голямко дете не отстъпва никой да се пързаля и обсебва люлката за час, което посяга и взима играчките на малките, което хвърля нееднократно пясък в нечии очи и често бута, блъска и настъпва околните деца, е най- меко казано "безучастна". Снощи едно такова хлапе на около четири години зае една пързалка и по описания от мен метод не я отстъпи никому- качва се отпред и се спуска, блъска детето, което се е наредило и чака и то да се спусне, подхвърля едно празно шише, мята го от горе и така си играе. Нейната маминка си седеше на едно столченце /беше към заведение/ и примляскваше нещо си.
Знам добре, че блейките, мързеланите, невъзпитаните, семкаджийките няма да ги променя, поради което просто си решавам моят си проблем- стоя си до детето и се намесвам когато и както намирам за добре, не нарушавам закона и нечии права, просто охранявам тези на моите деца. У нас, в нашата държава и в нашето общество това е очевидно нормално, докато живея в него се приспособявам към него. Който си има брада си търси браснича. Знам и съм се примирила.

# 91
  • Мнения: 413
ranimi, мисля че е добре да говориш с родителите на детето, с учителките и с психолога на детската градина; имате проблем и той е че дете е ударило твоето дете;
ако пред мен се случи нещо подобно, а то се е случвало на площадката и в един магазин - дете скубе или удря мое дете, аз моментално реагирам, защото моят син никога - засега - надявам се и вбъдеще - не удря, дори и не плаче, но е много учуден и определено обиден; как реагирам - първо вербално - така боли, недей, защо го правиш, хващам му ръчичката и се мъча да го погледна в очите и то да разбере, че е сгрешило, че е причинило болка - карам го да се извини, да си подадат ръка и постепенно се отдалечаваме от съответното детенце; Моят син на този етап интуитивно винаги разпознава по-агресивните деца и винаги ги избягва, проблемът възниква когато те започнат да го "преследват" с цел контакт.
Причините за агресията надали ще ги разнищим тук, те са многопластови; От една страна всеки е носител на агресия - към себеси или към другите, вече зависи как ще се научи да я изразява, да я овладява, да я изхвърля

 
 

# 92
  • Мнения: 504
Мили мои, пиша и сърцето ми се къса, едва си събрах мислите. Честно казано съм в шок.
Детето ми е от два месеца в нова градина. Преди това е било в други две, където никога не ми е разказвала за подобни случаи. Снощи ми сподели, че деца от градината са я удряли. Каза, че когато госпожата излезе / предполагам до тоалетна или нещо подобно/ става лудница и децата се бият. Определени деца удряли, естествено, сред тях и момичета. Веднъж я ритнали в коремчето, веднъж я ударили по лицето. И други дечица били удряни, особено едно друго момиченце /ще го нарека Мария/. Моето дете казвало на госпожата и тя наказвала виновните  Crazy Понякога я било срам да каже на госпожата.
Не можах да спя, сутринта първата ми работа е да говоря с госпожата. Тя ми каза, че детето ми е в нормални отношения с децата, само една групичка 2-3 момиченца я отбягвали, тя не знае защо. Пред очите й никога не са я удряли и каза, че ще има предвид казаното от мен. Докато говорехме /повярвайте, знам, че не бива да се оставят без надзор децата и се постарах да отнема 2-3 минути/ зад гърба на госпожата нахлу сюрия деца, които блъскаха Мария, грубо и със сила. Тя си беше свила ръчичките пред тялото в защитна позиция и отстъпваше на заден ход. Развиках се, госпожата им се скара , ама...
Какво да направя, в див ужас съм. Пак заплаках докато ви пиша. Обвинявам се, че си преместих детето, а можех да го оставя в старата градина. Ако сега стане баскетболната топка, която блъскат, ако я пречупят и смачкат и от здраво жизнерадостно дете нещо се случи... Не знам. От друга страна животът е такъв, че в един момент ще трябва сама да се оправя, т.е. знам, че и в училище агресията е много. Тя сега е трета група.
Моля, посъветвайте ме! Cry

# 93
  • Мнения: 463
Много ми стана мъчно и на мен от това, което си написала, особено като си представих другото малко момиченце, което си видяла да блъскат, веднага си помислих, дали майка му знае, че е обект на такова отношение от други деца и то не за първи път... За съжаление малките деца са такива, особено когато се е създала групичка, склонна да тормози другите, имам наблюдения за това, повярвай ми , никак не приличат на ангелчетата за който ги смятат, а по-скоро са като група вълчета и това е така и в училище, децата могат да бъдат много жестоки едно към друго...Не мога да ти дам съвет.. освен може би да говориш повече със твоето дете и да го подтикнеш  да се защитава само, не става въпрос да се бие, но в никакъв случай да не отстъпва, защото ако се превърне в жертва на тези деца това може да ги насърчи да се нахвърлят върху нея. Аз също имам малко момиченце и много се страхувам за него, но се опитвам да я насърчавам да не се страхува и да не отстъпва. Баща и я учи, ако някой посегне да я удори да крещи силно "Не ме удряй!". Така поне ще привлече вниманието и на учителката...

# 94
  • Мнения: 504
За съжаление и аз имам впечатления от училище - майка ми е начален учител, а и баба ми беше преди нея. Децата могат да са наистина жестоки, а агресията между тях е реалност. Колкото до другото момиченце - смятам да говоря с родителите му, правилно или не. Вземаме децата си горе - долу по едно и също време. Просто не е редно така да се постъпва, то може и да не е казало вкъщи, милото. Имам чувството, че изцяло е изпусната дисциплината. Да не говорим, че когато отида да я взема телевизорът винаги е на макс и го намаляват щом чуят че звъня и че заради това, че започнаха по- късно от другите градини така и не учиха почти нищо. Като прибавим факта, че са в апартамент и там е доста тясно преследваните дечица няма дори къде да се отделят така, че да не "бъркат" в очите на биткаджиите.
Още съм много тъжна и сега обмислям сериозно вариантът да върна детето в предишната детска, която е близо до работата ми. Ще ставаме по- рано, но там беше толкова щастлива и слънчева... Не ми се струва възпитателно - да не реши, че може да се мести както си иска. Или пък си е научила урока и е оценила какво е старата детска / тя настояваше да я местя, за да не става толкова рано/. Може би пък й показвам, че може да разчита на мен, а може би пък я уча да бяга от проблемите...
Не знам, не знам  Banghead Защо изобщо я местих. 

# 95
  • Мнения: 463
Разбира се, че трябва да кажеш на другата майка, аз непреманно бих постъпила така, най малкото за да съм спокойна, че знае, пък нейно е правото да постъпи както реши. Ти сама ще решиш дали да я местиш, но ако детето не се чувства добре и ти толкова много се тревожиш, защо пък не... Не виждам нищо лошо да се премести детето, ние как се местим, като не ни харесва една работа, отиваш на друга. Възможно е и това да са ви първите впечатления, за съжаление лоши,  обикновено новите деца известно време имат един период в който се чувстват по-зле и после като се почувстват в свои води стават по самоуверени, и тогава обикновено по-буйните ги оставят на мира... Сложна работа...Това частна градина ли е? Питам, защото ако е с по-малко деца учителката би могла да ги държи по-изкъсо, какви са тия работи...

# 96
  • София
  • Мнения: 4 039
Изида, а защо не се опиташ да решиш проблема? Говори с родителите на тези деца, дори в присъствието на госпожата. Те може би не предполагат какво се случва. Опитай да се разберете с тях, мирно и тихо всичко може да престане. Ако родителите не са заинтересовани да съдействат-направи ги! Кажи,че ще подадете (с майката на Мария) жалби до директорката за поведението на децата и т.н. Но първо поговори спокойно.  Peace
И да преместиш детенце, след някоя година ще е в училище, много вероятно със същите деца. Мислиш ли, че нещата ще са много по-лесни тогава?  Rolling Eyes

# 97
  • Мнения: 504
Да ви кажа събраха се и много други фактори - в петък помолих детето да преброи колко ДВД-та са им пуснали. Били 5, изреди ми ги по име.  От друга страна момичетата я избягват. Дисциплината е под всякаква критика. Едната госпожа говори меко и детето ми почна да вкарва някои чудновати фрази. Лелката е повече от госпожите, крещи, държи груб и висок тон. Абе, не са уредени нещата. Опитвам да я преместя, дано стане Praynig

# 98
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
Да ви кажа събраха се и много други фактори - в петък помолих детето да преброи колко ДВД-та са им пуснали. Били 5, изреди ми ги по име. 
Ох това с ДВД толкова ми е познато ooooh!Две години се ядосвах с тези ДВД. Децата постоянно бяха строени да гледат филмчета, не им разрешаваха да играят. Намеквах дипломатично, но ефект нямаше. И когато писах тук във форума всичко стигна до когото трябва по случайност. Въпросната госпожа се постресна малко. Тази година нещата се промениха коренно. Работят по тетрадките, играят и т.н. Ядосвам се защо още в самото начало не се оплаках на директорката.  Съветвам те да се оплачеш на директорката за настъпилият хаус в градината на дъщеря ти.

# 99
  • Мнения: 208
След като детето е толкова агресивно и родителите му не могат да го укротят са си стои в къщи Naughty

Общи условия

Активация на акаунт