Пробвай навсякъде.. 
преди 2-3 години ми каза за тях. Да ти разкажа на кратко мойта "сага" - Детето ми се роди в Малта, с баща му - малтиец - нямаме брак, живеехме заедно. Всичко и при мен беше както го описваш - мислех че съм срещнала принца на мечтите си - прекрасен, умен, красив, човек почнал от нищото и сам постигнал толкова много със честен труд! Мъж - мечта, със положенив в обществото.Работеше за правителството, и все още работи там, занимава се с реализиарнето на проекти и разработава разни компютърни програми, както и да е. Приятел с министри, премиери.... а аз една пикла, дошла от България ( къде ли е това?!?!). Не пропускаше случай да го отбележи, особено когато имаше и други хора, ноаз също както теб прощавах всичко, защото го обичах и вярвах, че ако му докажа че наистина го обичам, той ще се промени. Но уви! Няма да се впускам в подробности...бях пускала тема преди време тук, ако не е изтрита може да надникнеш, важното е че накрая събрах смелост и се върнах в България и си останах тук! Еди ( синът ми ) е с двойно гражданство. В Малта живеех със социални помощи, защото богатия и известен татко не искаше да дава пари. Нещо повече - искаше да му давам половината от тези помощи, защото детето било на половина негово. Сега като го виждам това написано и осъзнавам колко абсурдно е било всичко...Много е дълга историята ми, не искам да те отегчавам, затова направо ще пиша за заминаването ни от Малта. Ние също нямаме писмена декларация - съгласие от бащата че детето може да пътува с мен. Два пъти сме пътували с Еди за България и не сме имали проблеми, не са искали декларация. Първия път когато ни пусна да си дойдем до БГ седяхме 3 месеца, той дойде за 2 седмици и през тези 2 седмици докато беше тук дъщеря му ( той е разведен и има дъщеря от първия си брак, и освен това е първия мъж в историята на малтийското право, който е получил родителски права), та значи дъщеря му живееше с майка му, когато забременях, заживяхме тримата заедно, и когато аз се изнесох, дъщеря му пак отиде да живее при баба си, та докато той беше в БГ при нас, тя избяга при майка си и започна съдебни дела срещу него за психически и физически тормоз. Той се върна в Малта, беше арестуван, но пуснат под гаранция. След около месец и ние се върнахме. това става август - септември 2006г. След 1 година, септември 2007 след поредното ходене по мъките се съгласи с еди да дойдем в БГ, като му обещах да се върнем. В началото ме беше страх да му кажа че няма да се върнем, но след няколо посещения във фондация Анимус, събрах смелост и му казах че си оставаме тук. Той идва до България през декември 2007 за 2 дни, тъй като си правеше пътешествие из Европа и нямаше да говори добре за него ако не дойде до БГ да си види детето. След това миналата година пак дойде за няколко дни - да се опитва да ме убеждава колко ни обича и колко се е променил и колко иска да живеем заедно като семейство. Като казах не, психопатската му същност пак се показа, почна да заплашва, нещо което може много добре 
От тогава спрях да говоря с него. Той пише по скайпа, аз не отговарям. Едиствено му отговарям когато каже че иска да говори с Еди - питам детето ако то каже да- говорят, ако каже не - не говорят. В последния месец спрях и това да правя - абсолютно игнориране. До вчера. Каза че делата му с бившата му жена и с дъщеря му са към своя край и ще ме почва мен. 17 години се съдят със жена му, какво ли не е правила милата и той винаги се измъква...Всички адвокати го знаят, изучават неговия случай, казават че това е делото, което никога не свършва... Шансът ти е в някоя организация за закрила на децата и жените! Звучи абсурдно, но съжалявам че не ме е тормозил физически, защото аз няма как да докажа психическия тормоз, на който ме е подлагал денонощно, провокациите му, особено пред неговот семейство, за да покаже колко съм аз пдихически нестабилна, опасна и агресивна.. Много е хитър......Всички такива мъже са хитри, но си имат слабо място - когато видят силата на жената и когато разберат че тя не се страхува се объркват. Така че - не се страхувай!!!! И задължително се обади в Анимус, в сайта има телефоните им. Могат да ти помогнат! И май за съжалемие само те могат! 
Колкото повече хора знаят -толкова повече възможността да ви се помогне е по..голяма.Затова не мълчете вече. Знаем,че се страхувате,но щом искате добър живот за вас и близките си и най..вече справедливост,трябва да дадем гласност на такива случаи.
