Времето...

  • 2 261
  • 49
  •   1
Отговори
  • Мнения: 468
....не ми стига за нищо. Нито за ядене, нито за телевизия, нито за разкрасяване, не мога да се изкъпя дори, и до тоалетна ходя когато има някой в къщи. Tired А най-ужасното е дето съм зарязала баткото съвсем. Embarassed Добре, че е голям и сам се оправя. А при вас как е? Променят ли се нещата по-нататък? newsm78

# 1
  • Мнения: 66
Ох, мила не знам как е с две деца, сигурно е така, няма време за нищо, децата си искат своето. но като пораснат ще са си дружка и ще се занимават двете.

# 2
  • Мнения: 4 335
Когато синьт ми беше толкова мальк(колкото дьщеря ти)голяма част от деня си го прекарваше в сьн.Имах време за чистене,готвене,ядене,телевизия и форума Laughing.Желанието ми за разкрасяване се появи по кьсно EmbarassedНа мен след 9-я месец ми стана по трудно с времето,малкия започна да шава и аз все сьм след него.

# 3
  • Ланкър, планините Овнерог
  • Мнения: 10 353
.... но като пораснат ще са си дружка и ще се занимават двете.

Това не е съвсем така при такава разлика. Баткото тепърва ще влезе в пубертета и малката няма да му е първа дружка. Със сестра ми имаме 6г разлика и не бих казала, че сме имали много общи интереси.

Към авторката...какво да ти кажа. Добре, че поне голямата ходи на занималня, иначе, ако трябва да й помагам, все с ненаписани домашни ще ходи  Crazy

# 4
  • Мнения: 959
Когато родих синът ми, бях така. Никакво време за нищо ...  ooooh! Но, той си беше такова бебе, че изискваше внимание 24 часа в денонощието.
След като родих малката, пък много странно, някак имам време за повече неща, нищо, че вече са ми две диванета на главата  Laughing
Не съм занемарила отношенията си с баткото, но силно ме спасява това, че той си ходи на ДГ...















# 5
  • София
  • Мнения: 3 752
Съчувствам ти.На същото положение съм.

# 6
  • Мнения: 9 973
Когато синьт ми беше толкова мальк(колкото дьщеря ти)голяма част от деня си го прекарваше в сьн.Имах време за чистене,готвене,ядене,телевизия и форума Laughing.Желанието ми за разкрасяване се появи по кьсно EmbarassedНа мен след 9-я месец ми стана по трудно с времето,малкия започна да шава и аз все сьм след него.
съгласна съм
сега ако нямаш време,после....

# 7
  • Мнения: 302
Когато синьт ми беше толкова мальк(колкото дьщеря ти)голяма част от деня си го прекарваше в сьн.Имах време за чистене,готвене,ядене,телевизия и форума Laughing.Желанието ми за разкрасяване се появи по кьсно EmbarassedНа мен след 9-я месец ми стана по трудно с времето,малкия започна да шава и аз все сьм след него.
съгласна съм
сега ако нямаш време,после....

И според мен етъка Simple Smile

# 8
  • София
  • Мнения: 3 789
Засега се справям, дано така продължи и занапред. Според мен всичко е въпрос на добра организация.
Или може би, защото като е лошо времето и през по-голямата част от деня сме си вкъщи и имам време за почти всичко. Като се постопли и сме повечко навън....може би и на мен няма да ми достига за определени неща newsm78

# 9
  • Мнения: 566
Когато родих синът ми, бях така. Никакво време за нищо ...  ooooh! Но, той си беше такова бебе, че изискваше внимание 24 часа в денонощието.
След като родих малката, пък много странно, някак имам време за повече неща, нищо, че вече са ми две диванета на главата  Laughing
Не съм занемарила отношенията си с баткото, но силно ме спасява това, че той си ходи на ДГ...

и при нас е така ,само дето ние сме с кака а не с батко Mr. Green

Последна редакция: вт, 24 мар 2009, 00:02 от AnMary

# 10
  • Мнения: 4 513
Имам породени деца, обаче не помня чак така да не ми е стигало времето. И със закуските им се оправях, и за къщата намирах време, и за себе си - също.  Peace Даже мъжа ми вечер като се прибираше, го чакаше сготвена манджа и накълцана салата.  Wink Че даже и лягах да спя следобед, ако не ме лъже паметта.  Crazy Баткото си ходеше на ясла, може би затова ми стигаше времето.

# 11
  • Мнения: 2 110
Имаш проблем с организацията или вършиш всичко много бавно. Не може да не ти стига за нищо цял ден ,даже и да не се изкъпеш и да не отделиш време на по-голямото дете.

# 12
  • София
  • Мнения: 44 088
в началото е така, особено ако детето е по-неспокойно, с колики силни и т.н.... нормално.

# 13
  • София
  • Мнения: 1 535
Ами да не те отчайвам и аз, но по-зле ще става  Crazy
Малкия вече спи по-малко, трябва да съм повече време около него, защото е започнах да пълзи навсякъде, да се изправя и съответно да се пуска и пада (все още не както трябва), търси повече внимание, повече време го храня...
Понякога и аз имам нуждата от 48-часово денонощие, за да свърша всичко, но се стягам и полека-лека отхвърлям задачките.
На голямата понякога и аз си мисля, че не отделям достатъчно време, поне не колкото преди  Rolling Eyes. От друга страна тя много ми помага. Мога да разчитам на нея, че ще занимава малкия, докато аз свърша нещо в кухнята  Peace. Оправя се вече почти сама с домашните.

.... но като пораснат ще са си дружка и ще се занимават двете.

Това не е съвсем така при такава разлика. Баткото тепърва ще влезе в пубертета и малката няма да му е първа дружка. Със сестра ми имаме 6г разлика и не бих казала, че сме имали много общи интереси.



 Peace и аз не разчитам на това.

Въпрос на организация е  Peace. Успявам да водя и да вземам голямата от училище, от английски, танци, да оправя къщата, да работя от къщи, да вися и да пиша тук  Crazy, дори и да отделям време и за себе си. Винаги има още какво да се желае, но и за него ще намеря време  Peace
И да допълня, че не мога да разчитам на грам помощ освен на каката - и за 5 минути няма на кого да оставя малкия. Цяла зима хвърчи заедно с мен по задачи - няма сняг, няма студ... Не сме излизали на разходка не помня от кога - винаги излизаме да свършим някоя работа Crazy

# 14
  • Мнения: 2 090
След по-малко от месец ми предстои нещо такова Rolling Eyes.Батко на 3 годинки,и бебе.Таткото в чужбина.
Идея си нямам как ще ми стига времето за всичко,но съм убедена че ще се справя.И трябва,просто няма накъде Grinning

# 15
  • град Русе
  • Мнения: 78
Не винаги е въпрос на организация. Много зависи от детето. Ако майката има помощници около себе си, то е ясно... Ако детето е по-спокойно, времето също няма да е такъв проблем. Просто това е период, през който трябва да преминете. Поне при нас беше така и сега имам повече време в сравнение с първата годинка от живота на бебето Simple Smile.

# 16
  • Мнения: 5 997
ами то се свиква,особенно когато няма кой да помага,ама никой (даже количката те гледат съседите че мъкнеш по стълбите и даже път не ти правят),но винаги имах сготвенио ядене за обяд за нас и детето(детската кухня ми идваше далеч),и бях напазарувяла,но нямах ком,а живот и здраве планираме номер две незнам как ще е

# 17
  • Мнения: 543
При мен определено най-трудният период беше до 7-8 месеца на бебето. В началото беше много зле, по цял ден и по цяла нощ ревеше от колики, а когато свършиха коликите, взе да мрънка от скука, струва ми се, все не беше доволна от занимавките. Когато започна да седи на дупе стабилно, ситуацията стана по-добре, а като порлази - съвсем добре. Просто като отида някъде да свърша нещо, тя бръмчи след мен и й е интересно. Като реша да изчистя - ходи да плицука с кофата - голяма забава. После я измивам и преобличам, естествено. Но определено сега върша разни домакински работи, докато преди беше пълен абсурд.

# 18
  • Мнения: 1 650
И аз мисля, че е въпрос на организация. Thinking

# 19
  • София
  • Мнения: 44 088
А аз мисля, че не е само организация...за да пуска темата майката явно преди 9 години с баткото не е изпитвала подобни затруднения, надали е станала по-неорганизирана с годините..обикновенно става обратното....младият човек е по-попилят, с годините  все по-организиран става......
Според мен, който е имал по-спокойно дете просто не може да си представи за какво иде реч....
Естествено например винаги има варианта да се остави бебето с часове например да реве, за да измиеш, сготвиш и т.н..... но не за всички това е  допустимо решение Wink


Да не говорим, че например има не малко кърмачета, които сучат например начесто и то по половин час и нагоре.....това през 2 часа да губиш по половин един не е малко, ако през 2/3 ти от останалото време  се дере от колики например вместо да спи или спи само ако е гушнато или нещо такова..... колко време остава за други неща.....и все пак  майката и тя трябва чат-пат и да дремва например....

# 20
  • в Надежда-та
  • Мнения: 4 983
Ще влезеш в ритъм, въпрос на време е.
И аз първите 2 м- ходех напикана и  наповръщана. За разкрасяване изобщо не смеех да си помисля ooooh!
Ама към 3м. се поосеферих Laughing

# 21
  • Мнения: 153
Постепенно ще влезеш в ритъм. Hug Но по принцип не стига за всичко, което желаем.  Sad

# 22
  • Мнения: 4 292
Трудно е с две деца, наистина. Колкото и да е човек организиран, не винаги успява да се справи с всичко. Ако малкото е кърмаче и няма режим, ако голямото е вече ученик и също има нужда от помощ и време само за него... От къде тогава време за майката, когато то не стига дори за ежедневните задължения?
Хубавото е, че с всеки изминал ден бебето расте и нещата си влизат в релси. Просто човек трябва да прецени приоритетите си и да гледа философски на ситуацията. Всичко ще се оправи, но в мааалко по-късен етап. Търпение!  Simple Smile

Последна редакция: пн, 23 мар 2009, 16:52 от Клото

# 23
  • след Околовръстното
  • Мнения: 1 812
На абсолютно същото дередже съм. Времето ми се разкъсва между двете, всяка със своите нужди. Едното реве, че иска да ходи, другото мрънка, че задачата от домашното нещо не излиза, да преобуеш малкото, да го нахраниш, после тичаш при голямото - домашни, раница, обяд и т.н. Търча да я взема от училище, после обратно да я карам на плуване, понякога имам чувството че времето не ми стига. Добре, че майка ми от долния етаж се включва от време на време, че иначе съм го втасала...

# 24
  • Варна
  • Мнения: 3 953
В началото е стресиращо, ще свикнеш.
Моя син е по-голям и от самото начало много ми помага, нищо че е пубер.
Готов е да зареже всички домашни за  да играе с дребната.

# 25
  • Мнения: 9 776
Аз затова се радвам, че децата ми са с такава голяма разлика. Някак не ми допада идеята да ощетявам едното дете, за сметка на другото. Дъщеря ми е самостоятелна доста, но пък и бебето е много спокойно засега и не изисква 100% вниманието ми нон-стоп. Като поотрасне, ще видим.
Моят съвет е да я караш по-спокойно, обръщай внимание на децата си, другото не е важно Peace.

# 26
  • Мнения: 1 264
Имам само едно дете, но картинката ми е много позната. Да, нещата се пооправят, но постепенно.

# 27
  • Мнения: 306
Имаш проблем с организацията или вършиш всичко много бавно. Не може да не ти стига за нищо цял ден ,даже и да не се изкъпеш и да не отделиш време на по-голямото дете.


някак не съм съгласна. аз нямам второ дете, но за сметка на това денят ми е изпълнен с малката принцеса. почти нямам време за други неща, като беше по- малко още повече- силни колики, много рев, постоянно на ръце... явно твоето бебе е от по- спокойните, аз имам позната, дето плете например - нейното бебе си спи почти денонощно. а на мен ми се е случвало да оставя бебето да си поплаче, че да ида да пишкам.

към авторката- напълно ти съчувствам , мила, надявам се скоро да се регулират нещата!

# 28
  • Мнения: 2 746
Laughing Авторката, ако си мислиш, че сега ти е трудно, чакай да проходи, да видиш какво чудо е.... Laughing
Дъщеря ми е на година и половина.Ходи, катери се ,шкафове отваря-затваря, разхвърля, навсякъде играчки.Прибави и третокласника, който вече почти изцяло сам се оправя с домашните, но пък има нужда да го изслушам как му е минал деня, проблеми ако е имал и т.н. И той има нужда мама да си го види. Laughing
 А пък тези,дето казват, че успявали със всичко не знаят какво е палаво дете!

# 29
  • Мнения: 316
В началото /до 2 месеца/ и аз се чувствах по същия начин, дори изгубена. Денят не ми стигаше за нищо, но с течение на времето сякаш нещата си идват на мястото. Грижите за бебето влизат в някакви рамки и времето започва да достига.

# 30
Безспорно ми беше по-лесно когато малката беше бебе и спеше по цял ден и цяла нощ (тя беше златно бебе).Сега и с първолак определено имам нужда от още 7-8 часа на денонощие , но ако ги имам ще ги ползвам за себе си и за половинката...Децата и къщата са добре ,но с цената на няколко излишни килограма и липсата на сили за секс Wink

# 31
  • София
  • Мнения: 553
Аз мисля, че постепенно нещата ще си влязат в ритъм и с добра организация ще може да съчетаваш бебето, баткото и домакинските си задължения. В началото е най-трудно. Успех !

# 32
  • Мнения: 2 013
При мен не е така.Биси е кротко бебе,общо взето колики почти не сме имали,ядем спим и акаме,това е!Имам време за всичко!През часовете между храненията дори съм се боядисвала,лакирала и т.н.Изобщо всичко мога да си свърша.  Peace

# 33
  • Мнения: 2 334
Въпрос на време е да влезнеш в ритъм.Аз лично от раждането на дъщеря ми до сега винаги съм си организирала добре нещата и ми остава време за всичко.

# 34
  • Мнения: 1 817
Временно е. Ще се организираш.
И аз бях така , с бебе, но и с първокласник. Много време ми трябваше за баткото, а бебо от друга старна. За мене време все нямаше. Много трудно ми беше, и с това безсъние. Бебето ми беше от ревливите и неспящите.
 Но с времето при мен нещата се наредиха.
Само че доста има да почакаш. Rolling Eyes Търпение  Peace

# 35
  • Мнения: 2 015
Трудно е, но трябва да се радваме на тия мигове с децата.После като пораснат, ще имаме време за себе си, но те...

# 36
  • Мнения: 1 725
Ох, съвсем ме отчая! Аз мислех, че майките с 2 деца са по-организирани, ако може така да се каже, абе направо факири, че успяват да се справят дори по-добре от нас - дето сме с едно, макар и трудно дете. Поне познатите ми с 2 деца не мрънкат така като мен. И аз нямам време за това, което си изредила. Дори не мога да изчистя - тя плаче от прахосмукачката. Последния път баща и спеше дълбоко, не можех да го чакам да се свести (че беше пил), а чаках гости и трябваше да изчистя - и тя плака, милата, през цялото време, а вечерта като я приспах, на първото събуждане много плака, стресната от кошмар, и дълго я успокоявах.  Sad  Какво да ти кажа, не само, че не си единствена, ами си направо героиня, в сравнение с такива като мен - все пак съм само с 1 съкровище.

# 37
  • Мнения: 1 447
В началото и при мен така стояха нещата,времето не стигаше за нищо. ooooh!
Но сега всичко си дойде постепенно на мястото.Остава ми повече време за мен самата.

# 38
  • Мнения: 4 513
Дори не мога да изчистя - тя плаче от прахосмукачката.
Ето това вече е гадно! Моите са маниаци на тема прахосмукачки, парцали, четки и т.н. Вчера си пуснали сами прахосмукачката и чистят. Големият е на 3, малкият - почти на 2. Дори в белите са заедно, голяма партия са си, така че аз наистина имам време за доста неща.

# 39
  • Мнения: 1 080
В началото ми беше по - трудно, отколкото сега.
Преди нямах време за нищо.
А сега ми стига.

# 40
  • Мнения: 805
Аз пък имам точно обратния проблем - умирам от скука...с това кротко бебе и послушна кака...
Не се шегувам, наистина е така!

# 41
  • Ланкър, планините Овнерог
  • Мнения: 10 353
Аз пък имам точно обратния проблем - умирам от скука...с това кротко бебе и послушна кака...
Не се шегувам, наистина е така!

Пу-пу-пу  Flowers Four Leaf Clover fingerscrossed

# 42
  • Мнения: X
Не мога да се оплача, че не ми е стигало времето. Не знам от какво зависи, може би от това дали бебо е по кротък или не, но имах време. Баткото беше в първи клас, но и домашни пишехме и бебо гледах и готвех и въобще домакинската работа. Успокой се и си направи организация на работата, може би още не си свикнала с малкото човече и си притеснена, мисля че всичко ще си дойде на мястото   bouquet

# 43
  • Мнения: 137
....не ми стига за нищо. Нито за ядене, нито за телевизия, нито за разкрасяване, не мога да се изкъпя дори, и до тоалетна ходя когато има някой в къщи. Tired А най-ужасното е дето съм зарязала баткото съвсем. Embarassed Добре, че е голям и сам се оправя. А при вас как е? Променят ли се нещата по-нататък? newsm78
все едно описваш мене ooooh! аз нямам време да мигна камоли нещо друго почивам си единствено тук във форума и то с малката на ръце #Crazy незнам дали ще мине щото сме още малки но много се надявам Praynig и ние сме същите за прахусмукачката и затова таткото като си доиде отиват в другата стая двамата апък аз чистя

# 44
  • Мнения: 1 322
Аз съм с едно дете, но в началото също нямах време за нищо, но после нещата се нагласят от само себе си.

# 45
  • Мнения: 252
Дааа, и аз в началото бях така. Все нямах време за нищо, но постепенно се нормализираха нещета, аз станах по-спокойна и по организирана и всичко си дойде на място.
Спокойно ще се справиш, всички минаваме през такъв етап.

# 46
  • BG
  • Мнения: 2 217
....не ми стига за нищо. Нито за ядене, нито за телевизия, нито за разкрасяване, не мога да се изкъпя дори, и до тоалетна ходя когато има някой в къщи. Tired А най-ужасното е дето съм зарязала баткото съвсем. Embarassed Добре, че е голям и сам се оправя. А при вас как е? Променят ли се нещата по-нататък? newsm78

Единственото, което ми хрумва е, че се претоварваш и искаш да свършиш всичко идеално ... Аз бях така (въпреки, че имам едно дете) в началото - да изгладя, да изчистя, да сготвя, да изпера, да се изцедя, да нахраня детко, да го преоблека ... Въртях се в омагьосан кръг и бях заприличала на призрак - не знаех ден ли е, нощ ли е?! Държах всичко да е перфектно, а сега като се замисля май не е било нужно да се натоварвам толкова много ...  Thinking

# 47
  • Мнения: 2 447
Аз съм с едно дете, но в началото също нямах време за нищо, но после нещата се нагласят от само себе си.
И при мен така

# 48
  • Мнения: 506
С две деца не е никак лесно.

# 49
  • Мнения: 1 372
Не съм с две деца, но опита който мога да споделя е че имам време за всичко. Имам време и за домакинската работа и за разходки и за себе си. Нямам помагачи само аз и детето сме през деня и вечер с баща й. Е той ми помага много,но това няма общо с организацията ми през деня. Според мен е въпрос на организация, има значение разбира се и детето. Моето смея да кажа, че е кротко и ми стига времето. Надявам се да мога да кажа същото и когато децата станат две.

Общи условия

Активация на акаунт