Мила на мен ми се случи същото,но бях почти в 4 месец.Много се изплаших,но само това беше.Успокой се 
- Публикувана: 25 март 2009, 19:52 ч.
- Последно мнение: 26 март 2009, 09:21 ч.
Много се изплаших:(
Не се притеснявай за бебчо! Минало е вече! Успокой се и си мисли хубави неща, мисли си, че все пак не те е ухапало, а и детенцето ти е добре! Малкия дявол е било!
И да си се пипнала някъде - нищо няма да стане! Не вярвай на такива неща!
Лека бременност ти желая и здраво сладко бебче на финала!
И да си се пипнала някъде - нищо няма да стане! Не вярвай на такива неща!
Лека бременност ти желая и здраво сладко бебче на финала!
С първата бременност изживях какво ли не. В начлото още бях, като паднах от автобуса, към 6-ят месец някакъв доберман ми се озлоби много, в 7-ят ме ужили пчела....все готино, пък ей, на-родих здраво дете. А преди първата бременност имах още една, която приключи рано по мед. причини без да ми се е случвало нещо плашещо.
Бианка и една бабина девитина ама успокоява.....измий си коремчето и очите със водичка и си казвай на ум всичко лошо и страшно да отиде в канала....на мен ми помага като имам кофти преживявания.....мисли за хубаво....мама е била бременна с мен в 7-я месец когато нашето куче което е било злобно е скъсало синджира и....мама е трябвало страх нестрах да го върже говорим за каракачанка огромна и кучето се е хвърлило отгоре и.........е сега лая като куче но нищо друго ми няма.Така че слагай усмивката и лягай да почиваш
Здравейте,
и аз да споделя -Бях в 4-тия месец когато племенницата ми се задави с коричка препечен хляб.......
направо не желая да си спомням......посиня задуши се ....... с доста травми и кръвоизливи в очите и по лицето....надрахме и гърлото.......пълен кошмар почти ни умря в ръцете. Слава Богу успяхме да я спасим...
Вярвате ли ми че направо тръпки ме побиват и до днес ......все още я гледам в устата когато бяга и дивее да не е с дъвка, бонбона и т.н.
На следващия ден ходихме да си леем куршум .........Честно да ви кажа през цялото време на бременността си мислих че нещо няма да е наред заради шока който преживях.
Няма страшно всичко ще е наред.
Поне при мен нямаше проблем.
и аз да споделя -Бях в 4-тия месец когато племенницата ми се задави с коричка препечен хляб.......
направо не желая да си спомням......посиня задуши се ....... с доста травми и кръвоизливи в очите и по лицето....надрахме и гърлото.......пълен кошмар почти ни умря в ръцете. Слава Богу успяхме да я спасим...
Вярвате ли ми че направо тръпки ме побиват и до днес ......все още я гледам в устата когато бяга и дивее да не е с дъвка, бонбона и т.н.
На следващия ден ходихме да си леем куршум .........Честно да ви кажа през цялото време на бременността си мислих че нещо няма да е наред заради шока който преживях.
Няма страшно всичко ще е наред.
Поне при мен нямаше проблем.
Бях в 7-ми месец, когато собственото ми куче ме подгони по двора. 
Знам какво си изпитала, вярвай ми! 
И аз изживях голямстрес, а кучето ме подгони , защото ядеше кокал...който аз му дадох 
и минавайки покрай него след това си е помислило явно, че ще му го взема. Е, така ми се нахвърли - познай къде е сега кучето... 
Не мисли за това - случват се и такива неща, но едва ли на бебето ще му стане нещо.
Знам какво си изпитала, вярвай ми! И аз изживях голямстрес, а кучето ме подгони , защото ядеше кокал...който аз му дадох и минавайки покрай него след това си е помислило явно, че ще му го взема. Е, така ми се нахвърли - познай къде е сега кучето... Не мисли за това - случват се и такива неща, но едва ли на бебето ще му стане нещо.
И аз като другите момичета искам да ти кажа да не се притесняваш толкова 
Повече неприятности можеш да си докараш чрез самовнушения и притеснения, отколкото заради самата случка...
Аз лично не вярвам в такива работи, но ако теб би то успокоило, можеш да отидеш да ти леят куршум...
Повече неприятности можеш да си докараш чрез самовнушения и притеснения, отколкото заради самата случка...Аз лично не вярвам в такива работи, но ако теб би то успокоило, можеш да отидеш да ти леят куршум...
Хич не ти е тъпа темата и би трябвало да повдигне много въпроси, но тези, за които са предназначени въпросите надали четат тук.
И аз като другите, ще пригласям - успокой се и си почини. Когато бях бременна с големия син, постоянно някой ме стряскаше, гърмеше ми пиратки в краката и какво ли още не, слава Богу,. нищо му нямаше на човечето - роди се, за да спи. Малко по-плашливичък е, стряска се от силни шумове , но това може да е от характер, а не моите уплахи.
Надявам се да не ти се случват повече такива жасии. А за псетата по улиците не знам какво да кажа.
И аз като другите, ще пригласям - успокой се и си почини. Когато бях бременна с големия син, постоянно някой ме стряскаше, гърмеше ми пиратки в краката и какво ли още не, слава Богу,. нищо му нямаше на човечето - роди се, за да спи.
Малко по-плашливичък е, стряска се от силни шумове , но това може да е от характер, а не моите уплахи.Надявам се да не ти се случват повече такива жасии. А за псетата по улиците не знам какво да кажа.
Бианка, може да прозвуча малко странно. Когато ходих на първо хомеопатично интервю за малкия, хомеопатът започна с въпрос дали детето е желано и дали нещо ме е впечатлило особено, или съм имала някакво по- силно преживяване през бременността. Не знам дали вярваш в хомеопатията, не искам нищо да натрапвам, но може би е добра идея да се обърнеш към хомеопат, за да обсъдите нещата. Хайде, без лоши изненади от тука нататък.