Кога ви беше най-трудно?

  • 4 743
  • 103
  •   1
Отговори
Кое ще запомните като НАЙ-ТРУДНИЯ МОМЕНТ след раждането на бебето: smile3504
- Болката от коликите или никнетето на зъбите (физически или емоционални...но за всички в семейството)? newsm45
- Безсънието и нервите  smile3511 около плачещия бебок или дългия "трудов" ден изпълнен с нови отговорности  newsm75 newsm79 1ironing wash hang newsm71?
- Новия вид "асоциалност и изолизаност " и потъналите в забрава стари занимания (в професионален  hitи личен   lalalalaплан? 
- Невъзможността да намерите и една секунда лично време за себе си?  newsm39
- Променените взаимоотношения с половинката?  luvbed
- Още?

Родителството носи много радост, но и поставя много предизвикателства.
Кое ви измъчи най-много, но ви донесе и най-много удовлетворение като премина?
И с кое все още се борите?

# 1
  • Мнения: 9 814
Детето ми беше от спокойните бебета, които не плачеха, не разбрах какво са колики, нито пък никнене на зъби.
Но пък се будеше по три-четири пъти на нощ да се кърми.
Та безсънието ме убиваше най-много. С него така и не свикнах.

# 2
  • София
  • Мнения: 1 387
Тъй като съпругът ми ми е огромна опора и ми помага във всичко, свързано с гледането на децата и домакинството, мога да кажа, че най-тежко ми понася нощното будуване. Така съм от раждането на голямата ми дъщеря, защото тя започна да спи по цели нощи, когато вече бях към края на втората си бременност, а аз вече не можех да си намеря място.  Сега по разбираеми причини наспиването ми се отлага за неопределен период от време Mr. Green

# 3
  • Мнения: 165
При мен най-трудния момент беше безкрайното изпомпване на кърма(бебка не искаше да сучи).Не съм усетила нито колики,нито зъби.Промениха се и отношенията със съпруга ми,но слава богу той е много търпелив...
Удоволствие ми носи всеки миг прекаран с детенцето ми,а най-много в момента се забавлявам с това,че дъщеря ми ми вика "баба"(трудно и е да каже "М")  

# 4
  • Пловдив
  • Мнения: 2 163
Аз имам най-щастливото и спокойно бебе на света.Трудностите ми ако може да се каже така бяха невъзможността да кърмя и нямането на кърма за моето добро детенце , което го заслужаваше.Нищо от изброените категории от авторката при мен не е било трудност.Не знам със зъбките как ще е дай Боже да не я боли и да ги вади леко .Не усещам , че имам бебе  Heart Eyes

# 5
  • Мнения: 1 896
Засега най-трудно ми е било да се справя с истериите и тръшкането покрай прословутата криза на 2-годишната възраст и да съумея да запазя спокойствие и самообладание в такива моменти.

# 6
  • Мнения: 121
И коликите и зъбите ни разбиха.  fight Не знам, кое беше по-гадно.  Cry
Неговото страдание е и наше!!!
Те и двете бяха съпроводени с безсъние и мое и на детето, което утежнява(ше) ситуацията.
По другите въпроси проблем няма да има човек ако има кой да помага с гледането на детето. Naughty Да могат и мама и тати да се разсеят поне за малко.
Но когато си го гледате сами (като нас), неизбежно натоварването е голямо - не можеш никак да разтовариш. Оценяваш онова понятие "баби" Simple Smile, от чиято помощ по ред причини рядко можеш да се възползваш.
За нас най-голямото щастие е, когато Бебо си върне усмивката.  Hug
Тогава всичко се забравя! И настъпва Радост Голяма!!!

# 7
  • Мнения: 297
Такааа на мен ми беше най-трудно първия месец,защото имах проблем с кърменето(първите месеци изпомпване на излишната кърма),заддържане,температура,но слава богу продължавам успешно.И не е от най-кротките,но не е и от най-ревливите бебета.Другото което е че ние с мъжа ми си гледкаме бебка сам самички и нямахме помощ от мамита,тъй като са далечко.И в дадена ситуация звъним,четем за да видим как да постъпим...Време за себе си имам вече като по отрасна малкатаи се заглежда,гука и може да стои сама поне за 5мин,за интимния живот се промени драстично,но мъжа ми ме разбира.В началото няма да имаш време всичко да правиш колкото и да ти се иска като пране,чистене и т.н.Всичко ще става по етапно,но важното е бебо и ти да сте добре.Радвате само като го погледнеш и то започне да ти се усмихва ,да се закача и така...
Успех   bouquet

# 8
  • Мнения: 1 817
Безсънието smile3511 бях изтрещяла тотално -Няма да го забравя!
 Коликите, тежко ги понесе. Постоянното носене на ръце /иначе ревеше/до 5-6 мес.
Липсата на време за баткото, за мен пък въобще Rolling Eyes
Добре, че всичко отмина Praynig

# 9
  • Мнения: 2 334
Най трудно ми беше когато и избиваха 4 зъба еднвременно  ooooh! това траеше три месеца в които по цели нощи плачеше и пиеше вода #Crazy съответно аз бях като парцал от безсъние и с големи кръгове под очите.Добре че отмина този период.За сега това е най трудния ми период.

# 10
  • Мнения: 210
Безсънието е най- страшно особено когато бебо просто иска да си играе и нищо му няма защото иначе го оправдавам.Иначе домашната работа и грижите не ми тежат. luvbed в това отношение нищо не се е променило и аз и той бърза си възвърнах ме апетитите. Всяка седмица поне по два пъти се виждам с колежките и всеки ден излизам с майките от квартала така че и комуникацията не ми липсва много. С две думи да си мама и прекрасно Hug

# 11
  • Мнения: 567
Ох, това безсъние направо ме разби..С коликите минахме по леко, дано и със зъбките е така. А време засебе си нямах, а какво остава за таткото Sad

# 12
  • Мнения: 4 965
...
- Болката от коликите или никнетето на зъбите (физически или емоционални...но за всички в семейството)? newsm45
- Безсънието и нервите  smile3511 около плачещия бебок или дългия "трудов" ден изпълнен с нови отговорности  newsm75 newsm79 1ironing wash hang newsm71?
- Новия вид "асоциалност и изолизаност " и потъналите в забрава стари занимания (в професионален  hitи личен   lalalalaплан? 
- Невъзможността да намерите и една секунда лично време за себе си?  newsm39
- Променените взаимоотношения с половинката?  luvbed
- Още?
...

Никое от горните неща не са ми били трудни. Но децата ми бяха доста спокойни.
Трудно ми беше единствено изнасянето и внасянето на двойната количка при разходка и моментът с прохождането, когато решаваха да тичат в различни посоки...

# 13
  • Мнения: 2 960
Най-разтърсващо за мен беше тоталната смяна :от среда ,изпълнена с хора,колеги ,срещи , безгрижни емоции-към  един коренно различен ритъм.Безсънието за мен ,/макар че бебо от рано спеше почти цялата нощ-/си беше основен проблем.Колики  синът ми не е имал  почти .За зъби не мога хич да се оплача.
Наистина сериозно беше-"свикването"на дъщеря ми с бебенцето.Трудно и болезнено го прие.Дълго време и трябваше ,за да осъзнае ,че не е застрашена от  него.Милата тя Heart EyesСега се разтапят заедно ,но в началото беше ужасно трудно.
 И още -   в началните месеци за мен трудното беше-липсата на  достатъчно свободно време , за каката ,за разходките ни с нея "по женски" ,за кефа да се излегнеш безметежно пред телевизора ,да седнеш спокойно пред компа.....НО  пък какво са тези неудобства пред новия скъпоценен живот. baby_neutral
Ммммммм да.И за нас с таткото нямаше кой знае колко време -в началото.После нещата леко полека се подреждат. Peace

# 14
  • Добрич
  • Мнения: 3 223
Най- трудни ми бяха:
- първия месец на децата ми (заради болки от операцията, трудности с кърменото (по- точно липса на кърма));
- коликите на сина ми (дъщеря ми по- мъжки Wink понасяше всичко) през 3-тия месец + безсъние;
и основно периода, в който станаха много подвижни и учещи се да ходят. (между 9 и 15 месеца долу-горе). Тогава трудно съчетавах домакинстване, готвене и опазване на децата. Дъщеря ми беше 1 клас, когато синът ми бе на 15-16 месеца и тогава трудно се справяхме с опазване на учебници и тетрадки; едновременни занимания с малкото и учене с голямото. Нямах помощ от никого, само вечер от таткото.
Но това отминава и се забравя. Всичко се нарежда малко по малко.

Общи условия

Активация на акаунт