Редовно пиша такива на таблото, без да се подписвам. Какво мише има тука? Някой е поел задължение и е длъжен да си го гони.
Длъжен? На кого? Става дума за проява на добра воля!
- Публикувана: 27 март 2009, 14:57 ч.
- Последно мнение: 29 март 2009, 13:11 ч.
За "мишия синдром"
Длъжен? На кого? Става дума за проява на добра воля!
Преди 4 години ни направиха една "мизерия", бях писала тук.
Прибирайки се една вечер с бебето в количка и мъжа ми, виждаме че има нещо закачено на дръжката на входната брава. И понеже светлината беше слаба, крушката беше изгоряла, взехме плика (доста тъпо, ама аз очаквам някакъв дребен подарък от някаква игра и помислихме, че е това). Та взимаме плика, отключваме, светваме лампата в нашия коридор и познайте какво намерихме. 3 нас...и детски памперса, номер 5(пояснявам, че дъщеря ми тогава не носеше нито този номер, нито този вид), сложени в този плик, но старателно увити в друг.
Направо побеснях, защото с хората от входа се държа абсолютно нормално. Не си оставям боклука пред врата да им мирише, не вдигаме шум, а бе на пръв поглед всичко ок.
На следващият ден разказах на абсолютно всички съседи, включително и на най-големите клюкарки от блока. Натъртих, че ако някой има нещо против мен или семейството ми, да дойде и да говори с нас лично. Естествено не стана.
Съседите отгоре явно вече не намират смисъл да ми отварят, щом веднъж са ми казали, че няма да се съобразяват с мен, въпреки че съм с бебе. А тропат ужасно, музика посред нощ, две кучета, които когато са сами вият и лаят нон-стоп. А когато има някой при тях, явно този някой играе с тях и събарят столове и т.н.
Решили сме да пуснем една жалба в общината, пък да видим.
Та вече на нищо не се учудвам, такива т.....и има.
Прибирайки се една вечер с бебето в количка и мъжа ми, виждаме че има нещо закачено на дръжката на входната брава. И понеже светлината беше слаба, крушката беше изгоряла, взехме плика (доста тъпо, ама аз очаквам някакъв дребен подарък от някаква игра и помислихме, че е това). Та взимаме плика, отключваме, светваме лампата в нашия коридор и познайте какво намерихме. 3 нас...и детски памперса, номер 5(пояснявам, че дъщеря ми тогава не носеше нито този номер, нито този вид), сложени в този плик, но старателно увити в друг.
Направо побеснях, защото с хората от входа се държа абсолютно нормално. Не си оставям боклука пред врата да им мирише, не вдигаме шум, а бе на пръв поглед всичко ок.
На следващият ден разказах на абсолютно всички съседи, включително и на най-големите клюкарки от блока. Натъртих, че ако някой има нещо против мен или семейството ми, да дойде и да говори с нас лично. Естествено не стана.
Съседите отгоре явно вече не намират смисъл да ми отварят, щом веднъж са ми казали, че няма да се съобразяват с мен, въпреки че съм с бебе. А тропат ужасно, музика посред нощ, две кучета, които когато са сами вият и лаят нон-стоп. А когато има някой при тях, явно този някой играе с тях и събарят столове и т.н.
Решили сме да пуснем една жалба в общината, пък да видим.
Та вече на нищо не се учудвам, такива т.....и има.
Не ми е работа да седна да го издирвам и да го мотивирвам да си свърши работата.
Нещо май се отклоняваме от темата, струва ми се. Въпросът е - даваме ли си сметка, че понякога нещата не зависят от човека. Или сме по-склонни веднага да решим, че отсрещният не си върши работата. Не е ли по-нормално да попиташ какъв е проблема. Или току виж са те въвлекли в неща, с които не искаш да имаш нищо общо?
Нещо май се отклоняваме от темата, струва ми се. Въпросът е - даваме ли си сметка, че понякога нещата не зависят от човека. Или сме по-склонни веднага да решим, че отсрещният не си върши работата. Не е ли по-нормално да попиташ какъв е проблема. Или току виж са те въвлекли в неща, с които не искаш да имаш нищо общо?
Не, за съжаление, никой не си дава сметка и някои отговори в темата го доказват. Всеки иска да му е чисто, светло и сметките да са платени, но някой друг да го свърши. И, ако може, този някой да не занимава милите живущи с досадни подробности. На такива анонимковци им върни на таблото подобаваща бележка, само така се комуникира с подобни хора.
malko_mishlence,
вече е направено.
"Уважаеми съседи,
Проблемът със стълбищното осветление ще бъде разрешен до понеделник.
Разлепянето на анонимни бележки - запитвания до входната ми врата, е най-малкото несериозно и няма връзка с евентуалното ускоряване на процеса! Още повече трудно мога да отговоря поради липса на адресант.
На тел. ххххххххх всеки желаещ може да получи адекватна информация относно проблема и предприетите мерки за разрешаването му.
Ако някой счита за свое призвание поста “домоуправител”, да заповяда. Ще му бъде предадена цялата документация и касата."
Едва ли ще има желаещи, но все пак...
Първа поправка - не аз, а съпруга ми е домоуправител.
Втора поправка - едва днес, след n-тото позвъняване на n-тия тел. на ЕОН разбрахме какъв е аджеба проблема.
Платихме сметките на въпросната г-жа. Дано не пием студена вода...
вече е направено.
"Уважаеми съседи,
Проблемът със стълбищното осветление ще бъде разрешен до понеделник.
Разлепянето на анонимни бележки - запитвания до входната ми врата, е най-малкото несериозно и няма връзка с евентуалното ускоряване на процеса! Още повече трудно мога да отговоря поради липса на адресант.
На тел. ххххххххх всеки желаещ може да получи адекватна информация относно проблема и предприетите мерки за разрешаването му.
Ако някой счита за свое призвание поста “домоуправител”, да заповяда. Ще му бъде предадена цялата документация и касата."
Едва ли ще има желаещи, но все пак...
Тя самато ако беше толкова точна и принципна би трябвало да напише едно такова съобщение долу, с което да обясни временния проблем. Ама откъде накъде? Да не им е длъжна на съседите - "мишоци"
Втора поправка - едва днес, след n-тото позвъняване на n-тия тел. на ЕОН разбрахме какъв е аджеба проблема.
Платихме сметките на въпросната г-жа. Дано не пием студена вода... 
Малко сме във входа(6 етажа х 2 = 12, като не всички са пълни) и всичко си знаем, с всички се разбираме. Който нещо се притеснява или не му е удобно - казва си болката и получава разбиране. Много са ни разбрани всички съседи. Този синдром ми е непознат.
Само с чистачката не можахме да се разберем и то аз бях причината - ми, минаваше много рядко. Сега си чистим всеки на етажа и общо пред входа.
Анонимките може би им е по-лесно в големите общности.
Само с чистачката не можахме да се разберем и то аз бях причината - ми, минаваше много рядко. Сега си чистим всеки на етажа и общо пред входа.
Анонимките може би им е по-лесно в големите общности.
С анонимност не съм се сблъсквала, но виж със съседска наглост - Оооо, дааа... Майка ми е дълги години касиер на входа, на доброволни начала. Вкъщи се превърна в Аврамов дом - жалби от съседи, от липса на крушки, от не/светещо осветление, от мръсотия, от неработещ асаньор, от който каквото се сети.... В наглостта си, хората много често пропускат един изключително съществен елемент - че въпросната позиция е доброволна и че не можеш да досаждаш на човека, жертвал се в името на общото благо, по всяко време на денонощието.
То поради тази причина въпросът в цивилизованите сгради и държави е решен с пропърти мениджмънт фирми, но.... трудно работещ вариант в нашенски условия.
То поради тази причина въпросът в цивилизованите сгради и държави е решен с пропърти мениджмънт фирми, но.... трудно работещ вариант в нашенски условия.
И аз пиша бележки. И съседите го правят. Не по вратите на апартаментите, а на мястото за тази цел. И хич не мисля, че е нужно да се разписвам коя съм, и го правя съвсем не поради страх.
И това си има решение и то се нарича пак бележка, или вътрешен правилник.
В наглостта си, хората много често пропускат един изключително съществен елемент - че въпросната позиция е доброволна и че не можеш да досаждаш на човека, жертвал се в името на общото благо, по всяко време на денонощието.
И това си има решение и то се нарича пак бележка, или вътрешен правилник.
И аз пиша бележки. И съседите го правят. Не по вратите на апартаментите, а на мястото за тази цел. И хич не мисля, че е нужно да се разписвам коя съм, и го правя съвсем не поради страх.
В наглостта си, хората много често пропускат един изключително съществен елемент - че въпросната позиция е доброволна и че не можеш да досаждаш на човека, жертвал се в името на общото благо, по всяко време на денонощието.
В повечето случаи позицията е платена. Тук във форума съм чела за месечни суми, при на сумата е годишна.
Което разбира се, не значи, че някой насила е станал домоуправител, но като му се плаща трябва да си изпълнява задълженията.