И днес , аз пак звъня сутринта да ми кажат аджаба ще ли идват или не, да си подредя деня. Те пак "Не знаем", ще умуваме и ще ти се обадя. Обаждат се след като им приключи визитацията при роднината и питат ще можем ли да идем да ги вземем с колата. Не беше проблем с колата е за 10 минути няма и толкова, за пеша е далече и неудобно, но в последния момент им хрумнало, при положение, че ги молех да ми кажат от по-рано. Стана ни ясно, че не са имали нито желание, нито намерение да се отбиват, защото казаха, че не носели багажа, който имали за мен. Обадили се на брат ми , уговорили се, той ги закарал и той ходил при роднината, на мен не ми казват, нито се обаждат, минават покрай нас и нямат време да се отбият.
Е, почувствах се отново пренебрегната, както един цял живот. То предистория колкото искате, но да не ви отегчавам.
Отказах им да идват, майка се почувства гузна, извинява се и иска да дойде след 2 дни, отново когато е свободна от ангажиментите към брат ми /гледа му детето/, и за мен остава една дупка- последната на кавала.....
Боли ме, и цял ден ми е тъжно за това отношение.....
Аз ли съм прекалено чувствителна и не наред?! Или родителите ми не са на място?!