Моят мил син всеки ден яде бой от сина на приятелката ми.Всеки ден сме заедно,то е 1г. по-голямо и много палаво.Аз се карам тя се кара шляпва,говори аз му говоря.....но в момента, когато синът ми не му даде играчката ,с която си играе отнася някои тупаник.А моето слънце не може да се защитава още и все сме на щрек.Виж ,когато си играе с по-големи деца не посяга така.Не съм се сърдила на приятелката ми ,че детето й бие моето,знам го какъв е щурчу,за това пазим и сме все на щрек и много му говорим.Няма да се разсърдя и на друга майка за такова нещо,деца са.Според мен има деца които си допадат и си играят и такива с които не.Пази го,ако не може да се разберете.Не спирай да говориш.
- Публикувана: 3 апр. 2009, 15:24 ч.
- Последно мнение: 6 апр. 2009, 01:03 ч.
как реагирате когато.....
Мисля, че ако си тръгвате всеки път, когато постъпва така и му обясняваш, че ще правиш така докато престане и това му е наказание, защото се държи лошо с децата ще отмине по-бързо този период. Преди време и при нас имаше такова ддете, само че беше момиче и хапеше децата и то до кръв. Но най-дразнещото беше, че майката не му правеше забележки, а просто си пиеше кафето. Едва когато майката на ухапаното дете станеше, тогава и тя благоволяваше, но предимно да се кара с майката, че се е скарала на дъщеря и 
, което за мен е недопустимо. Както аз не искам моето дете да бъде блъскано, хапано и т.н., не позволявам и моето дете да се държи така с другите деца. Но при децата всичко е на периоди. Дъщеря ми, нищо че е малка се научи да хапе и за да я отуча, след като не прие обясненията ми 
когато ме ухапеше я ухапвах и аз. И за да не ми се нахвърлят някои, че съм майка-садистка, моето хапане беше леко стискане със зъби, колкото да усети, че така не е много приятно. Но пък като я гледам как става все по сладка скоро ще си я изям и ще стана майка-канибалка 
, което за мен е недопустимо. Както аз не искам моето дете да бъде блъскано, хапано и т.н., не позволявам и моето дете да се държи така с другите деца. Но при децата всичко е на периоди. Дъщеря ми, нищо че е малка се научи да хапе и за да я отуча, след като не прие обясненията ми когато ме ухапеше я ухапвах и аз. И за да не ми се нахвърлят някои, че съм майка-садистка, моето хапане беше леко стискане със зъби, колкото да усети, че така не е много приятно. Но пък като я гледам как става все по сладка скоро ще си я изям и ще стана майка-канибалка 
Сега, на никоя майка не й е приятно да й бият детето, но според мен другите майки не реагират адекватно ако пък се цупят на твоето че е по-палаво. 
че те са деца, при това малки!
аз нямам още опит с
че те са деца, при това малки!
аз нямам още опит с
Това, че едно дете е палаво, изобщо не е оправдание да бута и удря другите деца. Моите също са палави, но не са се били по градинките.
По едно време синът ми беше усвоил неприятния навик да хапе. Беше на около 1.5 г. Изтърпях стоически точно три негови набези /хем бях на крачка от него, ама той беше по-бърз и от светкавица/. Е, след третото ухапване така ми причерня, че го ухапах и аз. Рева като магаре, но повече не е посегнал.
Това, дето на 1-2 годишно дете му се говори с мазен тон: "Не, мами, туй не е хубаво, така не правят добрите дечица!", според мен няма никакъв ефект. Заради такъв вид възпитание, спрях да се виждам с най-добрата си приятелка, докато детето й не навърши 6 г. Просто не можех да понасям нейният син да бута и бие моите деца, а тя гальовно да го мъмри, явно без никакъв ефект.
Здравей. Виждам, че имаш горе-долу нашият проблем. При нас проблема започна около втората годинка. Хората са си измислили определения за нея - "ужасните две" или "бебешки пубертет". В момента децата се опитват да се самоопределят като отделна и самостоятелна личност и съответно да вземат надмощие по-възможност над другите. Това, което мен ме успокоиха мой приятелки с малко по-големи дечица е, че периода отминава. Аз също се стремя да го оставяма да си играе с по-големи от него дечица, да говориме кое е хубаво и кое не. Случвало ми се е и да го шляпна, но по скоро във връзка с други бели. Случвало се е и него да го бутнат, но това не значи че ще гледам кръвнишки детенцето или майка му. В живота се сблъскваме с много по-голяма агресия всеки ден и странно как тя не ни прави впечатление, а за едно малко дете сме готови публично да го порицаеме.
Възможно е този проблем да се е отключил и в резултат на новата бременност. И аз лично бих те посъветвала да си насочиш усилията натам - да го възпитаваш отсега да обича бебето
, защото това е много важно.
Възможно е този проблем да се е отключил и в резултат на новата бременност. И аз лично бих те посъветвала да си насочиш усилията натам - да го възпитаваш отсега да обича бебето
, защото това е много важно. 
не, не, аз не оправдавам такова поведение, просто исках да кажа, но май не съм била много точна, и затова ще се допълня, че ми е направило впечатление че има един момент в който и караниците на детето не помагат. пей ми пенке ле, кой те слуша.
и исках да кажа че за мен метод на противодействие би бил този, който съм описала- със съгласието на майката някой друг да се скара.
и аз мисля че само галене с перце не е редно, но и другата крайност не мисля че дава желани резултати.
между другото ми прави впечатление и си мисля, че има много майки, които се карат на децата си само в присъствието на външни хора, заради "какво ще кажат хората" ако не се скарат, а не толкова защото смятат че този метод би подействал при тяхното дете.
а хайде да отчетем и факта че всяко дете си има индивидуалност което съответно би предполагало индивидуален подход от майката, която познава рожбата си най-добре... или греша?!?
и исках да кажа че за мен метод на противодействие би бил този, който съм описала- със съгласието на майката някой друг да се скара.
и аз мисля че само галене с перце не е редно, но и другата крайност не мисля че дава желани резултати.
между другото ми прави впечатление и си мисля, че има много майки, които се карат на децата си само в присъствието на външни хора, заради "какво ще кажат хората" ако не се скарат, а не толкова защото смятат че този метод би подействал при тяхното дете.
а хайде да отчетем и факта че всяко дете си има индивидуалност което съответно би предполагало индивидуален подход от майката, която познава рожбата си най-добре... или греша?!?
Споре мен детето ти е по- темпераментно и този проблем ще отшуми. Това е период просто. Никол мин. лято посягаше на децата, сега вече не. Аз пък се дразня на майки, на които им идва нас да ни набият, че нашето детете е блъснало тяхното. Имам и пример с 1 майка, която се караше на детето ми много сериозно, че взима играчките на нейното.
Прави са родителите да се сърдят.Аз също се дразня.
Аз също съм попадала в такива ситуации и знам че не са приятни,но говоря постоянно и даже
съм и прилагала бутването на нея,след което я питам дали така е приятно и въпреки това ,пак се
е случвало,интересното е че не го правеше със всички,а най голям тормоз налагаше на братовчедка си.
За радост и този период отмина,така че продължавай с говоренето и търпение му е майката.
Мисля, че при всички деца е различно някои минават през такива периоди, други не.
Хубавото е, че ти търсиш разрешение на проблема, а не си казваш "Нормално е ще му мине"
Добре е, че му говориш и обясняваш, но когато това не дава резултат се преминава към дейтсвия - тръгвате си или по някакъв друг начин му показваш, че това не може да продължава и в същото време гледаш да не обръщаш кой знае колко внимание на въпросното поведение. Кратко и категорично.
Това действа при моето детенце, но си признавам, че не винаги успявам да го приложа
Хубавото е, че ти търсиш разрешение на проблема, а не си казваш "Нормално е ще му мине"
Добре е, че му говориш и обясняваш, но когато това не дава резултат се преминава към дейтсвия - тръгвате си или по някакъв друг начин му показваш, че това не може да продължава и в същото време гледаш да не обръщаш кой знае колко внимание на въпросното поведение. Кратко и категорично.
Това действа при моето детенце, но си признавам, че не винаги успявам да го приложа