Имам проблем с родителите си...Преди около 2 год. се запалих страшно по баскетбола.Молих наще да ме запишат на тренировки,но те не пожелаха,причината за отказа не бе финансова,а недоверието,че ме бива в това.След дългите молби,пак следваха откази..Тази година съм 7 клас и реших да не уча.Започнах да изкарвам слаби оценки нарочно.Не след дълго,наще забелязаха това и една вечер ме попитаха:Къде мислиш да идеш с този успех?Каква професия искаш да имаш?Какво мислиш за бъдещето си? Аз им казах:Моята професия е баскетбола,това искам да съм-баскетболистка.Това е бъдещето ми! Те казаха: Няма такава професия! Думите им ме нараниха много... Аз имам талант и бъдеще в това...казва ми го всеки,който ме види как играя.Сутрин ставам за даскало,отивам по-рано и играя,независимо от времето.Не знам дали мe разбирате какво е да ставаш с мисълта за баскетбол,да заспиваш с нея.... Само,когато играя съм щастлива.... Предстои ми кандидатстване,но ми е се тая къде ще влезна. Кажете ми,какво да правя?