Как може такова нещо да ме вбеси толкова много

много драматизираш
Но главният проблем,струва ми се ,е че не го обичаш вече,като съдя и по другите ти писания

Ше ти мине.
Не задълбавай и не се самонавивай.
Иначе и аз бих се вбесила, да.
Незнам как бих постъпила, но със сигурност не бих вдигнала скандал.
Бих се скапала не от факта, че не е съблякал децата, а от пренебрежителното отношение.
Смятам, че и теб това те е разтреперило.
Ама мъжете са доста алогични, днес като е 20 градуса му подай скиорското яке да походи на сянка 

Обичай ти човек, който непрекъснато ти демонстрира, че няма да бъде твоята, просто така, заради идеята, да видим как ще стане. Обичам го като се държи човешки. Като е гад нито мога да се насиля да го обичам, нито да излъжа себе си или хората, че го обичам в този момент.  
Въпросът ми обаче е, как вие бихте се почувствали или постъпили в тази ситуация и дали ситуацията за другите също е толкова дразнеща, или аз преекспонирам. А не да се правите на психолози и да анализирате колко го обичам. В случая не става дума за любов, а решаване на конкретен проблем. Ако искаш си мисли, че не става дума за мъжа ми, а за детегледачката. Ама тогава щеше да е по лесно, щото всички щяхте да ме посъветвате да си я смея, а не да я обикна до дъното на душата си и да я приема каквато е.  

Никси, именно това ме вбеси. Почувствах се бепомощна и отчаяна, защото много сме говорели за гледане на деца и колко се дразня, ако не го прави като хората. Ядоса ме и това, че ме вижда ядосана и изобщо не му пука, а вместо това се спасява да не ме гледа и слуша. Не е ли нормално всеки да се ядоса от подобно отношение. 

ами аз също сигурно ще се ядосам,не знам......
Но има голяма неразбирателство във вашата връзка,защо си го причиняваш.
Децата не би трябвало да са причината заради която го траеш,вредиш на себе си,той постоянно те дразни

Напълно нормално за моя мъж, но с тази разлика, че не го прави напук а от невнимание.Аз естествено ще се вбеся и ще си разменим по някоя по-остра приказка, но бързо ще ни мине, защото се обичаме и не ни се издребнява толкова.

Другият вариант е да вредя на децата. Искам да кажа, че ако сме разделени ще се налага сам да гледа децата по цели дни. Това не мога да им го причиня. Неразбирателства има във всяка връзка. Фрапантни мерки се вземат едва когато вече не може да се издържа. Аз явно още мога да търпя и да се надявам че нещата ще оправят лека полека. Май даже е добре, че са децата и ни крепят заедно, щото като знам какъв бес съм и си вдигам партакешите за нищо... цял живот ще си седя сама. Така се усъвършенствам, уча се на търпение 

abina , точно щото знам, че е нормално за мъжете и го правят по невнимание съм го приела. Но именно затова и го предупреих да ги съблече. Ако не го бях предупредила изобщо нямаше да се ядосам, щото съм си му свикнала. Ама на другото още не мога да свикна.

Така като чета,едва ли ще стане чудо...Не търпи вечно,дай си някакъв срок да речем от още 2-3м и се развеждай.Не боли,само олеква!

 

И аз колко съм се ядосвала... или ще го облече неадекватно, или ще забрави да го нахрани навреме "Не било гладно" - той го питал де. Естествено, че няма да е гладно, ако е нейде на площадка или се занимава с нещо интересно. А после прегладняло го заболява стомахчето. Или му купил сладолед, а то навън зима, е, слънце греело, нищо че сме с шубите...
Мога много да разказвам - някой мъже явно са трудни с преценките - студено ли му е на детето, горещо ли му е , време ли е за ядене, не е ли... и пр. Сега не се притеснявам - детето порасна, казва си само и само си преценява Аз ако разчитах на бащатаааа...

 P.С. И моя се сърдеше, ако му направех забележка - все съм искала да му се карам 

Аз мисля, че той не те обича вече. По някакъв начин сте претоварили и изтощили връзката си и сега само се провокирате и заяждате.

Rima , не е невъзможно да си права. Но ако е така дай да си сменям плановете за живота, а не да си губя времето. Кой да ти каже братче 

Учиш се ти на търпение, ама нещо не ти се отдава...
Майтапа настрана, но наистина много се вторачваш и драматизираш. Имам някакво вътрешно усещане /и от другите ти писания/, че мъжът ти демостративно ти прави напук като противодействие на крайната ти емоционалност. Какви са тия бесове, тия доказателства, че му пука за теб като си ядосана ...извинявай ама звучи изключително детинско. Това че се покрил като те е видял бесна е повече от нормално, аз самата прилагам същата практика. Защото гнева е лош съветник и е по-добре да оставиш човека да му поразмине на спокойствие. Изясняването на ситуацията под напора на емоцията води по правило до казването на неща, които са грозни  и честно неверни. Теб бих те посъветнала същото - щом усетиш че кръвта ти се качва в главата си наложи да замълчиш и да отложиш упреците за време, в което ще си овладяла нервата.
бтв - такави случки с времето стават част от фолклора в едно семейство. Ще го разказвате като изключително комична ситуация и  ще се смеете.

Как бихте постъпили вие



Бих си намерила работа извън дома. Това ще промени фокуса на емоциите; съответно ще престана да се навивам и ядосвам на подобни събития; живота ще си влезе в колелата; мъжа ми започне да ме уважава повече.

Кел файда, щото аз ще спра го уважавам. Току виж съм станала съвсем самостоятелна и независима и вече нямам нужда от него. Ясно е какво ще последва. Мен ме ядосват истински малко неща,  и почти всички са свързани с неправилно отношение към децата. Изяснила съм неведнъж и по скоро ме дразни факта, че не се съобразява с това, а като че ли напук доказва, че няма да е моето. Ще видим ние... аз не съм от хората, които си запазват връзката на всяка цена 

Това причина ли е да остави децата да се сварят

Очевидно държи да и "натрие носа" по всякакъв повод.  Това,че децата ще се сварят е страничен ефект. Човекът си има приоритети явно...

ами ако наистина го е направил напук имаш право да се ядосаш.
ако просто е преценил,че не е толкова топло..нямаш причина.
и тук вчера беше доста топличко,ама аз излезнах с яке..и си ми беше добре.

Аха, е тва е нещото което би ме разтреперило мен в подобна ситуация.
Но пък аз не претендирам да съм нормална 

NikiFin, ще ти кажа какво разбрах дотук: мъжът ти е решил да разходи децата, като по този начин ти е дал възможност да поемеш глътка въздух.
От тук нататък всичко ми се струва претенции и борба за надмощие от твоя страна :А това, че щял да умори децата, направо ме втрещи 

Няма да дойде краят на света, защото децата са били облечени малко повече. Обаче явно ще се случи, ако ти не успееш да наложиш своето.
Не мислиш ли, че той като родител, също има право на мнение по въпроси свързани с децата. Решил е така да ги облече, и се е аргументирал. Това, че неговата позиция не съвпада с твоята, не я прави непременно грешна.

На въпроса как бих се почувствала в такава ситуация: бих се зарадвала, че има кой да ме отмени в грижата за децата, макар и за малко, и ще се насладя на това време, ще ми стане мило че децата прекарват приятно с баща си и не бих истерясвала за глупости  .

Честно от любопитство погледах да видя какво пък сега вбеси нашата Ники. 
Ти палиш от четвърт, бе мила. 
И аз съм правила забележки на мъжа ми, ако е облякъл неадекватно детето ( което в почти всички случаи ми се струва така, ако не по дебелина, то не ми допада съчетанието и избора на дреха изобщо, но така е, мъжете не ги мислят много тези неща).Но чак пък да му кажа, че не е наред с мозъка.
Айде не търсете липса на любов. С три такива дечурлига повечето от нас ще изкукат. 
Просто ти си малко по рязка в изказванията си и той колкото и да ти е свикнал, може би му е криво за грубите думи при всяка негова грешка. В един момент няма да те приема на сериозно за нещо, което е наистина от съществено значение.

NikiFin , чела съм постовете ти в различни теми. Дано да не те засегна, но ми прави впечатление, че явно връзката с мъжа ти се е изчерпала. Доста негативи има  в теб спрямо него. Като ти е толкова трудно, защо продължаваш да понасяш това положение? И защо казваш, че би се махнала, ама той сам няма да може да гледа децата? Смяташ на него ли да ги оставиш? А ти в Бг ли ще се прибираш или имаш други планове? И развода не е най-лошото за едно семейство, за децата е ад да живеят в такава среда - казвам го като дете на разведени родители. Съжалявала съм, че толкова години родителите ми се "търпяха" (разбирай непрекъснати конфликти) само "заради децата".
Лично за себе си бих искала и съм по-самостоятелна и независима, доказана професионално. Това не пречи в отношенията с мъжа ми - уважаваме се взаимно, все още имаме достатъчно теми за разговори (след 25 г брак) и като че ли с години все повече се сближаваме.
Просто за себе си трябва да си изясниш положението и да подредиш приоритетите си. Желая ти успех!

изтерясала си нещо.
пий едно и се успокой, и не се опитвай да го превъзпитаваш нито да му вадиш курс по бащинство.

Ама сте се събрали и вие  Единия инат, другия нервак 

Това са глупости, нищо особено не е станало. Опитай се да гледаш по-усмихнато на живота, мъжа ти сигурно те мисли за типична мрънкаща лелка...Аз такова чудо трудно бих изтърпяла.

Трябва просто да почакаш малко децата да порастнат и сами да преценяват какво да си обличат.   Разбира се, че щях да откача и аз на твое място. Моят поне пита. Понякога и за елемнтарни неща, но ...е по-добрия вариант.

Без да коментирам етапа на брака на Ники, минавам директно на въпроса как бих постъпила. И понеже мога да дам мнение само от моята си камбанария, от гледна точка само на нашите отношения с моя мъж, реакцията ми би била да се разсмея на картинката: Седи си той на сянка, и гледа малко безпомощно как около него в двора щъкат две хлапета в космонафтчета... И после ще отида право до гардероба, ще взема зимното му яке и ще му го занеса. "Обличай!" - ще ми е репликата - "слагай якето да видиш какво им е на децата и ако ти е добре така навлечен, ще ги оставим с космонафтите да играят"
Подозирам, че до 5 минути децата ще тичат наоколо по тениски...
В крайна сметка, нищо лошо не е станало - той също като теб, Ники, е родител на децата и преценката му за облеклото, храненето и възпитанието им има същата тежест като твоята. Можеш да се опиташ да му покажеш, че не е прав, но да се цупиш и да вдигаш скандали? Кому е нужно? Освен ако нямаш други причини да беснееш и просто си търсиш повод...

Нямаше да се ядосам. Нищо им няма на децата от това, че са седели 1 час навлечени. Не е 40 градуса, че да пукнат от топлинен удар. Ето, сега моят мъж изведе детето и забрави да му вземе връхна дреха, по тениска го изкара, а той е с якенце 
Повечето мъже, които познавам не знаят как да си обличат децата и затова винаги им слагат приготвените от майката дрехи. Ако на мъжа ти му се е наложило да импровизира - нищо чудно да му се е сторило, че ще им е хладно без космонавтите.

Ох и аз вчера видях едно детенце с космонафт, шапка и шал, направо ми стана лошо, пък после защо боледуват 

Лекичко събери зимните дрехи, изпери, опаковай в пликове и прибери някъде дълбоооко

НикиФин,ти да не би да описваш моят съпруг-колко пъти съм го псувала за такива неща,а той си мисли и ми спори,че не съм права аз,а той... Лошо е когато двама души мислят толкова различно...А пък аз ,мила,приличам абсолютно на теб-трябва да пиме кафе някой ден 

NikiFin,съдейки по други твои мнения,смятам че теб те дразни всичко в този човек-в конкретната ситуация как е облякъл децата.Мисля,че когато нещата започнат да стават напук и всеки иска да докаже на другия колко маловажно е мнението му,всичко се обезсмисля.Нали за това е семейството-да вървим заедно напред,а не да се дразним и да превръщаме съжителството си в ад!

Не е задължително да се разделяте. Спрете да се заяждате, остави го и спри да го караш каквото и да е, дори и най-елементарни неща. Ти не му се оплаквай. И така 1-2 месеца.

Ок де, ясно е, че съм ненормална. Ама къде са нормалните да кажат как се реагира в подобна ситуация, че нещо не забелязвам единомислие и консенсус по въпроса. Ненормалните се изказаха, сега групата на нормалните да се изкаже с компетентно и адекватно решение на проблема.

Rima, аз съм го оставила да си прави квото си иска за всичко. Но за децата не мога да се примиря. Той наистина има нужда от инструкции как да гледа деца, ама не го осъзнава. На всеки нормален човек му е ясно, че не може при над 20 градуса, което за Дания си е лято, пък даже и за БГ да навличаш децата във възможно най зимните им дрехи. Аз не съм заядлив и инатлив човек, но явно предизвиквам заяжданици по някакъв начин и после не знам как да се справям с тях. А мъжът ми съответно обича да се заяжда и да се инати, той е който се заяжда, аз искам единствено на децата да им е добре. Усещам се как звуча като Стефани от Дързост и красота вече 
Именно това дразнене в семейството не го разбирам. И това го попитах, какво цели с това поведение, но не получих отговор. Останах с впечатление, че иска да ме ядоса, постигнал си е целта и се спаси щастлив и доволен. И въпреки всичко не вярвам да е толкова глупав, че да съм права. Но явно е достатъчно глупав да не знае как да се държи с жена си и изобщо с жените.

Е,ти как се омъжи за него ,по обява ли/?Толкова ли се промени след като имате деца

А той как беше облечен?

Като тях, с дебел пуловер и яке беше.

mama 123, не се е променил много. Но ако не си виждал мъж как се грижи за деца не можеш да познаеш как ще се грижи за своите си. Изобщо нормално е преди брака нещата да изглеждат по един начин, а след брака да се променят. Искам да кажа не толкова нормално, но често срещано. Аз не съжалявам, че съм се омъжила за него, щото ако не е той, щях да си седя сама, по добър не съм срещнала. Не казвам, че няма, но в моя живот не е имало. Затова и съм страшно разочарована от мъ жете като цяло, но това е друга тема. Изобщо като чета тук в клуба според думите на съфорумки какви мъже имат чак не мога да повярвам, че съществуват и къде са се били изпокрили като бях мома.

За ядосване си е спор няма.
Пробвай различни тактики пък може да налучкаш как да му влизаш под кожата.

Знаеш ли,Никифин, в случай като този кой кого колко обича няма значение.Да оставим емоциите настрана и да погледнем практично.

Не всеки има усет и умения да се грижи за някой друг,та дори това да са собствените му деца.Но това може да се научи.
Вместо да се карате и да си правите напук,опитайте се да правите колкото се може повече неша заедно, с идеята,че решаването на проблем ви сплотява, а не ви разделя.
И моят мъж не умее да облича детето като мен и понеже всеки път като го доведе отнякъде все го е обул с домашните дрехи,например, или с много хубав,почти официален панталон и горнището на пижамата (понеже и то много хубаво) и няколко ката чорапи,понеже не намерил чорапогащниците ,ама се разбрахме,че щом не умее,по-добре да пита някой,който се справя по-добре от него.Сега съм подредила дрехите на сина ми на закачалки, като съм ги комбинирала кой панталон с коя блуза и кои чорапи се носят.Той просто изважда закачалката. А якето, с което излиза стои окачено пред вратата,така,че няма как да се обърка.
Мъжът ми работи като старши съветник и не е свикнал друг да му дава акъл,но като му посочиш къде е сгрешил без да му се караш и му предложиш друг вариант се заслушва.

Аз на твоя място бих пробрала космонавтите и бих извадила якетата, с които преценя,че е по-добре децата да бъдат облечени без да се обяснявам.А и всеки път казвам на мъжа ми как да облече детето, ако мен ме няма.Даже ако го слага да спи преди да съм се прибрала го питам как го е сложил в леглото,измил ли му е зъбите,чели ли са приказка,чак вече той сам ми казва без да го подканям.

Ако нямаш усет и не ти и пука да се научиш, както е в случая с мъжа ми няма научаване. А като добавим и собствено мнение, на което си държи и положението става такова, че да го е страх човек да му остави децата. Той инструкции не спазва, такъв си е. Мисли се за компетентен по всички въпроси. Най много на нещо написано в книга или вестник да повярва, или на майка си. Ама и него скоро го забравя и си действа как му е сгодно на момента.
Отделно дете по книга не може да се гледа, защото нещата са толкова различни, специфични и субективни.... Иска се усет и ако липсва истинска загриженост, която на моя му липсва или поне до сега не е показал, че съществува. Приела съм го, ама поне да ме слуша поне за нещата отнасящи се за децата. Ни с добро, ни с лошо става. А женските фатки със секс и четки нон стоп не са ми в стила

Такъв скандал ще му вдигна,че да ме помни цял живот.От много мълчене изобщо няма полза,това отдавна съм го разбрала. То си трайш ,трайш в името на добрия тон ,ама то ти  идва до гуша 

Със сигурност бих се ядосала. И то много, защото децата не са се чувствали добре.
Но не знам дали не ги е съблякъл, след като ти си му се обадила, от инат или просто е смятал, че
 не им е топло - след като и той е бил дебело облечен.
Той явно няма усет как да се грижи за децата.

Е, стига , липсвала му загриженост. Едва ли е така, все пак той им е баща и сте си родили не едно, ами цели три. Това, че усета му не е като твоя, ами нормално е, все пак ти си майката. Още повече, че дори ти си изпадала в чудо с проблемите на децата си, които никак не са от лесните.
А пък честно да ти кажа почти всички мъже се мислят за многознайковци и че разбират от всичко.  
Понеже явно доста често го навикваш и той се чувства все едно само го поучаваш. И от там ти прави на пук. Дай му шанс да се изяви в области, в които го смяташ за добър, дори и нещо което е направил за децата го похвали, макар, че мислиш, че ти би го направила по добре.Не знам дали е така, но от темите, които постоянно пускаш излиза, че все за нещо се дърлите. Какви са ви хубавите моменти, не може да няма нещо, с което да те кефи този мъж.
Не може да е толкова малоумен, че като си му показала, че са вир вода потни и да не си е разбрал грешката.
Ако си мислиш, че другите мъже се справят перфектно с обличането на децата си, грешиш. Като ще ги пращаш с него на разходка, оставяй дрехите, които мислиш за подходящи и така. Ако вече съзнателно те дразни и облича друго е неприятен проблем и явно цели да се заяжда с теб.  

Няма смисъл да му вдигаш скандали и насила да искаш да го научиш, защото така само ще се намразите взаимно. ОставИ го да бъде баща и да преценява какво да прави. Няма никакъв смисъл в това да го мислиш за некадърен да гледа децата, защото после ще откаже да ги гледа и на теб ще ти бъде много по-трудно. Един път ще ги изведе неподходящо облечени, втория път също, на третия ще му светне.

NikiFin
 или не ти е писнало  до припадък или си търсиш с някой да се заяждаш...

моя мъж  е почти същият -  не може да прецени кои са домашни дрехи, кои са за излизане.. ако го оставя детето ще яде цял ден филийки, или ще стои гладно понеже не винаги яде по команда. това е откакто се е родил малкия. в началото се вкисвах, мрънках.. говорих по тежки от необходимото думи... сега  само да ми каже, че  ще го гледа( а го прави всеки един момент, в който не е на работа)... давам дрехите за обличане, нахранвам детето( ако не спя де) и да се спасяват двамата
нито им се бъркам нито ме интересува... аккто не знам, не ме дразни!

какво значи, като е за детето, не мога да мълча...знаеш ли колко приятелки ми се оплакват от прекалено загрижени бащи, които постоянно ги следят какво и как правят -  а не, мерси ... щом и двамата сме родители и двамата ще си гледаме детето, кой как може -  другото е опит за контрол( над партнцора) или чист максимализъм!

Ми как да реагирам - ще му кажа, незлобливо, че е луд и ще съблека детето. И ще го майтапя после При нас така минават тия неща - на майтап. Все пак наистина не е нещо чак толкова сериозно

Моя е такъв .На село съм с детето за два часа -два пъти звъни "Май стана горещо съблече ли му якето?"  на свеки/тя го гледа през деня/ по същия начин "сложихте ли му шапка"  ........... и т.н.
Ми досадно си е.

НикиФин, извинявай много ако темата ти е наистина сериозна, но понеже напоследък съвсем случайно чета теми, в които ти все провокираш останалите съфорумки с цел да ги изкараш неперфектни, и то защото те дразнят, че не биха напуснали мъжете си за нищо на света, темата ти ми прилича на опит да ги провокираш отново да видиш дали случайно някоя няма да каже, че би го напуснала, само защото не е съблякъл децата!

Няма да те разследвам в предишните ти всички постове за да преценя дали наистина не се разбирате с мъжа ти, ама тази драматизация ми дойде прекалено много... То не са псувни, то не е напускане, ама заради децата ще си траеш, много нагласено някак...

Валентина , търсиш под вола теле, затова всичко ти изглежда нагласено. Ако просто приемаш написаното буквално, приемеш че човек в един момент може да мисли едно защото е в едно настроение, а в друг момент друго, защото е в друго настроение или просто гледа от друга гледна точка на нещата ще ти бъде много по лесно да разбереш за кво иде реч.
Всъщност като нямаш кво да кажеш по темата понеже не я разбираш, просто си замълчи. Има хора които ме разбират обаче... за щастие...

Ники, приеми че той не влага усилия в гледането на деца. Мисля че му идват в тежест.
И според мен връзката ви е изчерпана, защо не помислиш да го отдалечиш малко от себе си, може да разбере че така не се действа в едно семейство. И ако няма промяна, наистина помисли за себе си, все пак децата са деца , но и ти си човек.

НикиФин, може би мъжът ти ти прави напук, защото си мисли, че се опитваш да го командваш и искаш всичко да е под твой контрол. Един вид изразява малко детински бунт.
Абе я пробвай другия път като ги извежда да му кажеш:
"Облечи ги както ти искаш. Достатъчно голям човек си да прецениш как да постъпиш. Децата са и твои." Остави той да решава! Няма да им навреди, вярвай ми, надявам се че ги обича колкото теб. Довери му се, не бъди обсебваща.
Ако съм разбрала нещо за повечето мъже е, че мразят да се чувстват контролирани.

Ще се погрижа за себе си след като се погрижа за децата. Те са ми приоритет. Освен това не виждам какво мога да направя за себе си. Със сигурност няма да е нов мъж, липсва ми желание да се занимавам с мъже на този етап. Нещо друго планувам да направя, но не знам точно какво. Ще е някаква голяма промяна в живота ми, но трябва да я измисля. Но за осъществяването и мъжът ми няма да ми пречи със сигурност. На моменти наистина ми идва да го напусна ама то е по скоро с цел за да му натрия носа. Реално не вярвам нито той нито аз да сме по щастливи разделени. Просто така ги усещам нещата. Гледам да не правя неща без да съм 100% сигурна че ги искам. Изчаквам на всяко нещо да си му дойде времето или просто да се получи от самосебе си. Поне в моя живот нещата никога не стават по план, а точно обратното, когато най не очаквам. Всичко, което планувам се проваля. Затова смятам да го карам бавно, леко и кротко. От време на време ще изпускам енергия я тук, я на който трябва и така ще крепя положението  
Идеята ти обаче да се отдалеча от него за известно време може би не е лоша и щеше да се случи ако не бяха децата. Така ще разберем всъщност като сме разделени дали ни е по добре или по зле. Но за сега не виждам как ще направя този експеримент.
И за гледането на децата май си права. За него те са едно досадно задължение. Не се оплаква, защото по начало не се оплаква за нищо. Но си личи по начинът, по който ги гледа. В бизнеса си наистина си влага душата и прави всичко с желание и хъс. А децата ги гледа за да отбива номера, понеже им е баща и се очаква от време на време да ги гледа.

Hastar , ами аз точно това направих. Дори не съм му казвала да ги облича както иска, нищо не му казах. Само решихме, че ще пазарувам с големия а той ще изведе малките на двора и всеки си пое работата. Ама после като видях колко е жега всъщност се почувствах длъжна да го подсетя с цел да не мъчи децата, а не с цел да го контролирам и правя забележки. Нещата не са както много хора останаха с впечатление. Изобщо не съм постоянно мрънкаща и претенциозна лелка. Трайкам си обикновено. Ама не е нормално дори като виждам, че децата страдат или има опасност за здравето и живота им да продължавам да си трайкам.
Значи имаме басейн и езеро в двора, където децата много обичат да ходят. Ева все иска да скача вътре. Като се огледам и не ги видя покрай мен веднага тичам пързо на басейна и езерото за да видя дали не са там. В интерес на истината в 90% от случаите там ги намирам щото умират за вода. Да ама баща им примерно се заприказва с някой или си прави нещо и изобщо не забелязва, че децата липсват. Оня ден излизам на двора, той уж с децата. Гледам го него, тях ги няма. Питам го Къде са, той вика Не знам. Седи и си приказва с майка си. Майка му вика Сигурно са в мазето, че обичат там да ходят. Аз се втурвам към езерото, а мъжа ми след мен Влез в мазето, влез в мазето. Добре че имам мозък и реших първо на езерото да погледна и точно там ги намерих. Той изобщо не мисли къде може да са, кое е опасно място а чул от майка си че са в мазето и повтаря като папагал. Така Давид под носа му една зима вкочи в езерото в космонафта, и пак под носа му едно лято скочи в басейна, който е 2 метра дълбок. Буквално под носа му се случват ужасни неща и той не се усеща хич.

Въобще не са дреболии, особено това, което разказа за езерото и басейна! Дано Господ да ги пази децата, когато са с него. 
Вярно, много си изнервена, ама как да не се изнервиш при това положение?! 
Ние живеем в град с много висока престъпност и просто сме си свикнали, че детето никога не трябва да се изпуска от поглед. Оставяме ги понякога на мъжете, но сме спокойни - те си знаят. Нашата госпожица е голяма и няма навик да се отдалечава от нас (т.е и тя си ни държи под око), но въпреки това я наглеждаме, защото положението е такова - "да падне и да се удари" е най-малкия проблем, който може да се случи.
Тъй че на въпроса: Как може такова нещо да ме вбеси толкова много - Ами  трябва да си абсолютен дебил и да не ти пука, за да не те вбеси.
Ако това се случваше при нас - и аз щях да изперкам и да пиша в ДиС!

Дядо ме е забравял на плажа, дори забравил че ме е взел. Баба само дето не му издрала очите.
С нашия татко бяхме при 17 градуса на плаж и детето се къпа, а седмица след това при 25 градуса на сянка го беше навлякъл с дебела жилетка, за да угоди на свекито, щот на нея винаги й е студено. Личицето на милото беше като нажежен котлон. Завърши със скандал, по принципа казвам ти мъжо, сещай се свеки.

явно си комплексна личност и форумна любимка   

за случая, който описваш, ще ти кажа една крилата фраза на един приятел по отношение на отглеждането на деца: "Децата оцеляват във всякаква ситуация, въпреки положените усилия от родителите им". Ударението - смислово и вербално е именно на думичката "въпреки". Дано да разбереш какъв е дълбокия смисъл  (подсказка: помисли за естествения отбор и еволюцията)

оф-топик: к'ви са тез космонафти, мили дами 

НикиФин, колкото и да ми е ... странна, в случая ми се струва, че съвсем на място се ядосва, децата много по-лесно се претоплят, отколкото изстиват. Ужасно е на тази жега да са с космонавти. С мъжа ми онзи ден бяхме доста по-леко облечени, въпреки това се прибрахме червени, с главобол - явно слънцето ни е дошло в повече.

мъжът ти се е опитал да разболее децата.в тая жега какви космонавти?! мина им вече времето на космонавтите,те са за сняг.ти го знаеш де.ами зада не се повтаря ги прибери.на твое място и аз бих се ядосала.

Опитал се да разболее децата...?
Тоя да не е сатаната в мъжки образ 
Никифин, стегни си бурмата, душко.
От инат или от мъжка несъобразителност, няма значение - вярно, не е прав. Като жена, която смята, че се справя с много от ситуациите
в живота си, можеш да немариш друг начин да му обясниш, колко вредно е за малките да се претоплят така, и че не е твой каприз.
Ама да го развяваш като прани гащи из форума,
и да обясняваш как си го псувала - супер грозно ми изглежда.
Да, наистина трябва да си зададеш въпроса - как може такова нещо да те вбеси толкова много, и то за твое добро.
Разбирам тенденциозно да ти се прави напук чрез децата, да се притесниш.
Имам чувството, че понякога се приемаш за главна цел на световната конспирация.

Хайде стига, децата и са на почти 2 години. Не са пеленачета, нищо няма да им стане. Ако им е било много горещо, щяха да се мушнат на сянка, да се размрънкат, да искат вода...Мъжа и нито е искал да ги разболее, нито да им навреди по някакъв начин. Явно не се вживява много в гледането и резултатите не са много добри. А и Ники , като го вижда това, гледа да не му ги оставя   и за него е още по-добре.

Ники, намери си работа. Или хоби някакво, каквото и да е, да си ангажирана и да не си втренчена само в децата. Да, да, децата са най-важното   , но както ти бяха писали, те обикновено оцеляват въпреки грижите на родителите си.   Намери си друга реализация, освен детегледачка и ще видиш как нещата ще се поуспокоят. Нито ти ще се вживяваш толкова, нито той ще се опитва да кръшка от задължения. Няма да ти давам оценки за връзката, щото не ви познавам. От писанията си звучиш изнервена и сякаш се чудиш за какво да се скараш с него. Той изглежда като да не те чува или дори да се опитва да те дразни. Излез от коловоза, намери си друг източник на емоции -положителни и отрицателни и нещата ще се нормализират. Или няма- зависи доколко са истински проблемите ви.  

ЛемонДеси, и мен ме учуди това, че го е псувала. Ние вече 27 години никога не сме си позволили дори и в яростен спор да обидим или унижим другия. Този начин на комуникиране не го разбирам Е ако нашата героиня я псуват, изкарват ненормална или неадекватна, некомпетентна и без усет към децата си как ли би реагирала. Човек съди според себе си и- на него му е било студено/ той също е бил топло облечен/ и като родител е преценил какво да им облече. Може да не е било адекватно, но според мен не е повод да го псуват, обиждат и навикват колко не е способен.... Това , че е излязъл е най-добрия начин да прекъсне скандала. май той е по-умния и по-стабилния от двамата ми се струва.
Съжалявам НикиФин , ако мнението ми не ти харесва, но ако не уважаваш партньора си как очакваш той да отвърне със същото?Нещата могат да се решат с елементарен разговор а не със скандал И ако това е твоя начин на действие във всяка елементарна ситуация, знай че не само не трябва да го изпускаш тоя мъж, а да си му благодарна , че все те търпи.
Дано съм ти дала друга гледна точка към ситуациата и да можеш сама да си прецениш

До тук стигнах с четенето на темата... Как кой да ти каже?! Защо не говориш с него? И за конкретната случка, и по принцип. Искай обяснение защо се държи така- на теб ли ти прави напук, или е безотговорен към децата?! Аз нямаше да го оставя изобщо на мира докато не си изясним нещата напълно.

NikiFin мъжът ти е идиот! 
Прекрасно  те разбирам, аз също бих избесняла в такава ситуация. Остави ги тези дето ти обясняват със снизходителен тон, как нищо чак толкова страшно не е станало. Техните мъже, едва ли са такива. То и моят не е, но има такива изцепки, че ми е идвало да го удуша. То не може все ние да сме разбиращите, знаещите и даващи указания. Като са мъже, да не са малоумни.
Съвет обаче не мога да дам, защото аз самата не съм намерила работеща формула.
Здрави нерви ти пожелавам и повечко спокойствие! 

Ама разбира се, че ще излезе и ще прекъсне разговора! Нали е виновен, хич не му изнася да да дава обяснения на неадекватната си постъпка. Къде по- лесно е да навириш нос и да се спасиш от мрънкащата си жена, чист като "света вода ненапита".

Моят миналата седмица извел детето по фланела. Резултат на вторият ден хрема и кашлица. Ей как се вбесих. За две дена гледане. Топло било. Абе човек на тебе ти е топло защото работиш. Малкото обикаля само. Вижда ме как го обличам. Знае. Толкова бях ядосана. А той не си признава грешката. Но останах на работа, а той да го гледа. Поне сега знае какво е сътворил.

Никой не се е родил научен. И с родителстването е така. Моят съпруг също в началото не знаеше как да ги облича или да ги нахрани, но с времето се научи. И аз в началото имах някакви изблици на недоволство, но после осъзнах, че така не става. Тъй като аз бях постоянно с децата се научих по-бързо да реагирам и предвиждам кое как да направя. Затова му дадох възможност и той да се научи - по пътя на опита и грешката. А и мрънкането и недоволството от това, че не се справят с децата е много дразнещо, направо обидно за един мъж, защото поставя под въпрос способността му да бъде баща.

Затова според мен най-добрата тактика е майката да си сложи ключ на устата и да не критикува начина, по който бащата се грижи за децата си.

Andariel така е, права си! Ама до кога да го чака да се научи човека? Та те децата са на почти 2 години, а имат и по- голямо. Той до сега ако е блял и бягал по тъча, сега ли тепърва ще влезе в роля? Който иска се учи, който не иска си намира оправдания или напуска разгорите когато не му изнася. За мен има две възможни "диагнози" за мъжа и - или е идиот, както вече казах, и не успява да попие нищо от това, което му се обяснява, или е абсолютно безхаберен към децата си и смята, че един родител им стига. И двата варианта са машина за късане на нерви на половинката. 

Сега прочетох всичко по темата. Първо е страшно неангажиран с децата. Как така няма да знае къде са, когато ги гледа. Най - малкото за това бих избесняла здраво. Явно е свикнал ти да полагаш основно грижи за тях. Познавам се и ако съм в такава ситуация  не бих ги оставила спокойна на баща им. Какво значи не се е родил научен? То за да се научиш трябва да полагаш усилия. А не да си лафиш без да ги погледнеш. Пък и при добро желание да се научиш, не правиш на пук.  А и като се замисля представа нямам как се постъпва в такава ситуация.

Ето тоеа е - здрави нерви ти трябват. Колкото и да ти е тежко (защото няма как да останеш безразлична и да се самонавинаш, че нищо не е станало). Просто се опиртай в един такъв разговор да проявиш малко повече уважение към съпруга си.  Обиждайки него,  обиждаш и себе си - ти си с него по собствена воля. 
Както каза Andariel, никой не се е родил научен. При добро желание от негова страна и с твоя помощ, това може да стане.  Успех!

cybercat Така де, и аз това казвам, "при добро желание". Да, ама мъжа на авторката за няколко години и три деца, нито желание е проявил, нито се е научил самостоятелно. Е, не и ли стигат на нея трите дребоси ами и четвърти да котка?
На мен би ми било обидно, да имам подобно (като на мъжа) поведение, наистина. То бива да не вдяваш, ама да имаш езеро и да не следиш непрекъснато децата си с поглед си е направо дебилско.
Хайде, кажете, че е нормално да оставиш децата си на баща им и да трепериш през цялото време дали няма да пострадат? За мен е непростимо, за вас не знам! Шапка ви свалят за проявяваното търпение и снизходителност, на мен явно ми е трудно.

По-добре късно, отколкото никога. 
От тук нататък всичко зависи от тях двамата.

Мдааа. Начи аз мъжът ми като го псувам първо го правя на български, а той не разбира и дума. И второ, понеже все пак е ясно, че се досеща какво му бая, гледам да не го правя пред него. В конкретната ситуация той беше на двора с децата, а аз в къщи бах надула прахосмукачката и си дуднях. Така че за пореден път ви казвам, нито обиди е имало, нито скадали, някои хора не са разбрали за какво иде реч.

Северина, благодаря ти за откровеното и дирелтно мнение. Няма да ти се разсърдя, защото същите неща са минавали не веднъж и през моята глава. Но като че ли отказвам да приема че съм женена за такова същество. Не че ще се изненадам особено много ако в крайна сметка се окаже точно така. Въпреки всичко ми е интересно как може един човек, перфектен в очите на всички, всъщност да е толкова гнил отвътре. Защото всеки като го види как се държи и благата физиономия казва че е много добър човек и ако се оплача нещо ставам егати неблагодарната вещица. А в моите очи нещата изглеждат точно обратно. Той е непукиста и идиота, а аз съм горката му жена 
Интуитивно усещам че съм права да се ядосвам. Ако го мисля също стигам до този извод. Но ако обърна гледната точката и почна всичко да възприемам водена от мотото Квот ти пука, тогава всичките ми ядове изглеждат направо смешни. В крайна сметка никой не е нито умрял, нито се разболял, нито удавил, а аз съм се затръшкала като че ли светът е свършил

Ти пък  за едните псувни ли си? Никфин бие майка си, не бих се учудила и мъжа си да шамари. Псувните са ни-що за такава огън-жена 

И ти биеш баща си, ама си трайкам нали 

Никой не бия аз. А ти си призна, че биеш майка си- всеки път като ти мерна ника за това се сещам. 

   Четох, четох, докато стигнах до този пост. Ако той е бил леко облечен, а е оставил децата да се сварят на слънцето с дебелите дрехи, щях да те разбера. Но вместо да си мислиш, че иска просто да те дразни, не можеш ли да помислиш, че е сметнал, че и на децата им е добре, щом като на него си му е добре с пуловер и яке. След този ти пост въобще не смятам, че не е съблекал децата, защото ти си му казала, а просто защото си е мислил, че са си добре. Аз пък ако видя и мъжа ми и децата така облечени на топло време, ще се притесня и ще си помисля, че може да е болен, щом му е студено.

да бе да. Затова цяла сутрин дават по CNN в Breaking News кадри от интензивното, дето лежи човека след като си го претрепала.

Tincheto 78 , аз пък си помислих, че и на него му е било жега ама нарочно е търпял за да не кажа, че него си съблякъл, а децата сварил. Знам, че звучи налудничаво, ама човек явно си не е с акъла

Може би е искал да умори не само децата, но и себе си, за да ядоса NikiFin  .

А, тя се включила. Познах, значи 
 

Абе има някой дето не си е с акъла, ама не бих се заклела, че е мъжа ти.

ццц, глей ква китка била НикиФин 
А децата ?

 Прекалено си вкарваш филми в главата. Може да не е имал никакви задни мисли, а просто да си е казал: "Айде-айде, за кога ще ги събличам- ние сега ще се приберем." или " Абе къде да ги съблека тука на пътя, ще потърпят още малко." аз бих се ядосала само за момента, но ти го обръщаш на война- не е нужно.

Ще кажа само ,че моите деца са големи,на 20 и на 12 години,то едното вече не е дете даже...
Обичат да са с баща си,навсякъде ходят с него,събота и неделя са били все заедно ,и той много ги обича и се занимава с тях....и все още не знае винаги какво и как да прави.Не че не иска,не че не може, просто мъжете не мислят за нещата като нас.
Ако приемаш по-философски нещата,и ти ще си по-спокойна ,и децата ще растат по-щастливи.
Някой по-напред беше писал "Децата оцеляват въпреки грижите на родителите си."  Много е вярно,ще знаеш. 

И аз,и аз
Лелеее,как не се бях сетила-мда,това ще да е истинската причина,поради която и той не се е съблякъл.Не само звучи налудничаво и смешно,но ако наистина го мислиш,имаш голям проблем и нужда от специализирана помощ!

Е айде сега. Той си ги мисли и прави нещата, накара аз лудата. Не че не съм ама и него си го знам що за стока е. Вие като не познавате човек как може така актегорично да съдите за него се чудя 

Ами,съдейки по твоите думи,аз имам чувството,че вече познавам лично не само съпруга ти,а цялото ти семейство!Поразрових се в други теми и като видях изказванията относно близките ти- !!!А и да те питам защо след като толкова много те дразни с поведение,отношение ивсичко останало,не си хванеш самолета и обратно в БГ?Не го разбирам аз това-нали знаеш,че хората се събират според сходни интереси,характери и ниво?Т.е.-плюейки по него,плюеш върху себе си!

как искаш съвет, като не познаваме ни него, ни тебе

Каква драма се разиграва тука за две несвалени космонавтчета!!!!! 

ирина_85 , какво общо има бракът ми с БГ. И да се скапе не виждам защо трябва да се връщам в БГ. Вие ще ме разперушите, по добре тук да си седя  Абе не бих казала, че мъжът ми ме дразни толкова много колкото се опитваш да го изкараш. Ако беше така щях ли да седя с него. Не съм от тоя тип хора, повярвай ми. Всъщност мен всички мъже ме дразнят непоносимо. Само този ме дразни поносимо и затова съм с него. 

звездичка , сега ако кажеш че всички тук се познавате лично барбар с цялото фамилно дърво веднага се банвам от тук.

не закачайте НикиФин - без нея какво е наше село (а.к.а. форум)  
трябва някой да ни развеселява  

НикиФин, още ли си нервирана или ти мина 

Сигурно повредата е в моя телевизор 

Мина ми ама още се надувам, да не си помисли, че така лесно ще му се размине.

то ако беше така и аз не бих писала тук... но чела с удоволствие

писах понеже, хем искаш съвет, хем после казваш, че не можем да имаме правилна преценка, понеже не го познаваме...стана ми смешно