Току-що се прибирам и като че ли нямам търпение да видя вашите мнения за следното нещо:
Завела съм дъщеря ми,1год и 10 мес да си поиграе малко в пясъчника.Носим,както подобава,кофичка,гребълца,сита,пластмасови лъжички.Из целия пясъчник са разхвърляни нечии чужди играчки.Откакто излизаме,(откакто е хубаво времето),уча малката да не си играе с чуждите играчки,освен ако не й ги предложат,което се случва понякога.И днес не беше изключение.Малката си взе своите неща и почна да си обикаля пясъчника .Идва някакво детенце,може би на същата възраст,или малко по-голямо,взима от ръцете на дъщеря ми едната пластмасова лъжичка и забягва извън пясъчника.Окей.Малкото продължи да си играе.Майката на детенцето не реагира.Излизаме от пясъчника и си оставяме кофичката и вътре в нея нещата в единия край.Отиваме на люлките,които са точно срещу пясъчника.Същото детенце отива и разбутва кофичката на малката и разпилява всичките й неща.Майката отново не реагира,аз само го забелязвам и толкова.НО по-късно,когато малката влезе в пясъчника ,същото това детенце взе кофичката и почна да я пълни с пясък.Окей,ноу проблем.Но след малко взима кофичката и излиза от пясъчника,докато през това време дъщеря ми седи и гледа другите деца как си играят.Това ме накара да помоля майката на детенцето да вземе кофичката.Бях достатъчно любезна.Отговор:"Ами само да направи едно кръгче!".Казвам:"Но моето дете може да иска да си поиграе .".Майката върна кофичката .Явно беше,че се ядоса.Върнах кофичката на детето,но друго й я взе от ръцете и почна да си играе.Дъщеря ми пак не реагира.Тя просто не е дете,което ще вземе от ръцете на друго каквото и да е.Това за мен не е чак толкова добре,както се вижда от случая.ПОмолих майка му,която беше на сантиметри,седнала срещу детето си,да й върне кофичката.Това след малко изчакване.Тогава детето ми беше свободно да си играе със собствените си играчки,които бяхме донесли точно с тази цел.А майките почнаха да ме гледат накриво.
Сега...РАзказвам всичко толкова подробно не само ,защото съм си подробна по принцип
,ами и за да си представите нагледно и точно ситуацията.
Вашето мнение? ТОлкова ли е лошо да учиш детето си да не играе с чуждите играчки,да се научи,че чуждите вещи са си чужди,а своите свои?И да си иска своето?Въпросът е принципен ,предпочитам да почна с възпитанието отначало,отколкото да си викам:"Ами тя е още малка!"и да я пускам да прави каквото си поиска.
И ,след като тя явно не може да си поиска играчките,трябва да го правя аз.
Та...?След като ме обявите за прекалено подробна...нататък?
Завела съм дъщеря ми,1год и 10 мес да си поиграе малко в пясъчника.Носим,както подобава,кофичка,гребълца,сита,пластмасови лъжички.Из целия пясъчник са разхвърляни нечии чужди играчки.Откакто излизаме,(откакто е хубаво времето),уча малката да не си играе с чуждите играчки,освен ако не й ги предложат,което се случва понякога.И днес не беше изключение.Малката си взе своите неща и почна да си обикаля пясъчника .Идва някакво детенце,може би на същата възраст,или малко по-голямо,взима от ръцете на дъщеря ми едната пластмасова лъжичка и забягва извън пясъчника.Окей.Малкото продължи да си играе.Майката на детенцето не реагира.Излизаме от пясъчника и си оставяме кофичката и вътре в нея нещата в единия край.Отиваме на люлките,които са точно срещу пясъчника.Същото детенце отива и разбутва кофичката на малката и разпилява всичките й неща.Майката отново не реагира,аз само го забелязвам и толкова.НО по-късно,когато малката влезе в пясъчника ,същото това детенце взе кофичката и почна да я пълни с пясък.Окей,ноу проблем.Но след малко взима кофичката и излиза от пясъчника,докато през това време дъщеря ми седи и гледа другите деца как си играят.Това ме накара да помоля майката на детенцето да вземе кофичката.Бях достатъчно любезна.Отговор:"Ами само да направи едно кръгче!".Казвам:"Но моето дете може да иска да си поиграе .".Майката върна кофичката .Явно беше,че се ядоса.Върнах кофичката на детето,но друго й я взе от ръцете и почна да си играе.Дъщеря ми пак не реагира.Тя просто не е дете,което ще вземе от ръцете на друго каквото и да е.Това за мен не е чак толкова добре,както се вижда от случая.ПОмолих майка му,която беше на сантиметри,седнала срещу детето си,да й върне кофичката.Това след малко изчакване.Тогава детето ми беше свободно да си играе със собствените си играчки,които бяхме донесли точно с тази цел.А майките почнаха да ме гледат накриво.
Сега...РАзказвам всичко толкова подробно не само ,защото съм си подробна по принцип
,ами и за да си представите нагледно и точно ситуацията.Вашето мнение? ТОлкова ли е лошо да учиш детето си да не играе с чуждите играчки,да се научи,че чуждите вещи са си чужди,а своите свои?И да си иска своето?Въпросът е принципен ,предпочитам да почна с възпитанието отначало,отколкото да си викам:"Ами тя е още малка!"и да я пускам да прави каквото си поиска.
И ,след като тя явно не може да си поиска играчките,трябва да го правя аз.
Та...?След като ме обявите за прекалено подробна...нататък?
И имам против играчките да не бъдат връщани...Не мога да си представя да купувам след всяка разходка до пясъчника нови комплекти..за мен това ще е просто излишен разход....Наречете ме дребнава,но въпросът за мен е принципен.
Ако дъщеря ми вземе чужда играчка от ръцете на друго дете и то се разплаче или не иска да си даде играчката - намесвам се и връщаме играчката на детето. 
