Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 9 апр. 2009, 23:12 ч.

Имат ли право на лично щастие?

  • 4 946
  • 92
  •   1
Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 134
За вас всичко е пързалка.
Нали яйцето не е до вашия г*з допряло...  Joy
Друго си е Споделете и как беше другата темичка...
Спам ли  Whistling
Там вече всичко е истинско.
И артистите, и декора, ипроблемите, и решенията....

# 31
  • Мнения: 4 892
Това, че Ви смятат за различна не е повод да се чудите дали имате право на щастие Вие, да не говорим, че питате изобщо за хората с увреждания като цяло.
Хората смятат непрекъснато някого за различен.
От Вас зависи щастието Ви.
Не от Бог, Батман или девата от Гваделупа.
Да, имате право на щастие, надаявам се искрено да сте щастлива в друго отношение и да си намерите щастието, което жадувате!

# 32
  • Мнения: 2 792
Polinka_12, ако не греша ти ни питаше дали преди е било така (по времето на светлия социализъм). Хората с твоя проблем бяха в ъгъла и идея си нямаш как не общественото мнение, а самата система може да те нарита там.
От това, което прочетох аз лично не виждам, човек с увреждане, още повече плашещо за околните.
 Ти лично как се възприемаш като различна или ти е проблем отношението към теб, защото те възприемат за различна?

# 33
  • Мнения: 4 892
За вас всичко е пързалка.
Нали яйцето не е до вашия г*з допряло...  Joy

Не е въпросът до къде е опряло яйцето.
Такива теми са тъпи. Не щото авторите им не са интелигентни или каквото и да било, а защото най-малкото са провокирани от тъпотията на някой, който се смята за съвършен и недосегаем за съдбата. Принципно говоря дори. Не за конкретния случай.
Щото утре аз лично мога да пусна спокойно тема - имат ли африканците право на щастие? Не за друго, а защото някой ги смята за различни.
Мога да пусна и за хора с увреждания също, а и с различна от нашата религия.

# 34
  • София
  • Мнения: 134
Харесватми изказвания от този род.
Пълнят ми душата просто. Най-вече след полунощ.
Непукизъма е страхотна екстра,
която обаче не всеки може да си позволи.

# 35
  • Мнения: 4 380
Ами питам просто, не че има човек до мене де.........Но съм от малък град, хората тук са пълни с предразсъдъци..........
Е, да, познахте, тежи ми нещо.харесвам един човек, но.............просто ми е чудно как може да се влияе от глупостите, които някои простаци му говорят.Смятат, че не съм за него и той за мен, била съм твърде "различна"..........Как може да  има такава простотия сред хората?



Polinka_12, трябва да спрете да си задавате въпроса дали хора с увреждания имат право на щастие. Особено ако Вие имате увреждане и някой провокира такива въпроси. Вие ако сте човек с увреждания - как смятате? Нямате ли право на такова?


Мисля, че имам, но според някои хора не ставам за брак защото съм почти несамостоятелна. Готвенето и домакинстването ми се виждат адски трудни. Иначе моето не е сериозно, просто съм с увреден слух, но някои хора пак ме смятат за прекалено различна. Cry Cry Cry Cry Cry Cry А на мен ми втръсна да им доказвам, ЧЕ НЕ СЪМ! #Cussing out #2gunfire


Готвене и домакинстване как са свързани със слуха?
Има много примери на щастливи бракове между здрав и глухоням, но връзката е сложна и за двамата. Не може да не си даваш сметка за това.

# 36
  • Мнения: 3 574
Xenia, авторката пише, че е с увреден слух, не споменава нищо за речта.

Не виждам връзка между състянието й и личното щастие. "Препоръки" от роднини и близки някой да не се обвързва с друг има и при клинично здрави хора.

# 37
  • Мнения: 410
Като се стигне до официално заключение по темата, моля да ми го пуснете по пощата, да знам, дали ми се дава щастие или не.
Дотогава обещавам да не почерням никого.

# 38
  • София
  • Мнения: 16 890
Имам бегли наблюдения върху две такива семейства.
И след първоначалното ми стъписване и размисли на тема : "Как може човек да се вкара в такъв филм?" мога да ви кажа, че тези двойки дори ми се струват по-щастливи от "нормалните"!

# 39
  • Мнения: 1 517
Авторката ако обича да разтвори малко завесата. Че ние тука само си чешем езиците, а подробностите са важни.
Дали са важни наистина? Факт е, че не сме толерантни към различните, независимо, дали става дума за хора с увреждания, други етноси, религии или друг цвят на кожата. Факт е, че бързо отричаме и направо осъждаме различните, без да си направим труда да ги опознаем и разберем. Не с аважни подробностите, защото съзнанието ни е зациклило толкова, че изобщо не се опитваме да приемем хората такива, каквито са. Заради това, с което биха ни обогатили и независимо от различията.

Това, което казваш е вярно за съжаление. Но според мен подробностите са важни. По принцип в живота.
А здравословното състояние на един човек не е гаранция а щастие/ нещастие.

# 40
  • София
  • Мнения: 1 003
Създадена съм и съм израснала в такова семейство. През 1950, на година и 3 месеца, майка ми се разболява комбинирано от туберколоза и менингит, в резултат лявата половина на мозъка й е силно засегната, не може да извършва волеви движения с дясната половина на тялото си.
Това не пречи на баща ми да реши, че иска да създаде семейство именно с нея.

# 41
  • Мнения: 2
Намирам темата за интересна...

Понеже обичам конкретните неща, ще дам примери и ще кажа за себе си.

Първият пример, който познавам, е момиче, родено в семейство на глухонеми. Към момента те са починали, тя е 26 годишна, има приятел и НЕ  е споделила за това, какви са били родителите й. Преместила се да живее в друг квартал и прави всичко възможно настоящият й приятел да не разбере...
Имала е приятел, чиито родители са се противопоставили на връзката им и заради това тя е приключила...

Вторият пример е много богато гръцко семейство, сляп по рождение /роден с генитично увреждане/ професор по византийска история, който е израстнал в Woulster College /колеж за слепи ‘джентълмени’/, учил е в Оксфорд, въобще семейството му е дало най-доброто, което многото пари могат да дадат. Изследвания в Щатите са приключили със заключение, че вероятността да се наследи увреждането е 50/50. Този човек търсеше в интернет източноевропейки, които да се съгласят да му родят дете /той е първороден син, наследник на фамилията/, като за всяко родено дете обещаваше определени материални облаги. Възможността да се роди дете с неговото увреждане и да преживее целия ужас на подобно съществуване НЕ надделяваше над желанието за наследник и жена, която да му бъде постоянен и сигурен сексуален партньор.

За себе си: Аз не бих могла да понеса тегобите на подобно съжителство. Надежда Захариева притежава качества, които аз нямам. Бих била приятел на такъв човек, но не негова съпруга и майка на неговите деца. Съдете ме. Това е. Излишно е да казвам, че се възхищавам на хората, които притежават тази духовна сила, необходима за подобна връзка.

Отговорът на въпроса: Разбира се, че имат право на лично щастие.

# 42
  • Мнения: 527
Разбира се, че имат право на щастие!!!!!!  И е добре според мен бракът с човек без увреждания, така ще си помагат и дори, смятам увреждането да се намали до минимум. Винаги подкрепям и помагам с каквото мога Peace

# 43
  • Мнения: 1 983
    Бракът между поетът Дамян Дамянов и поетесата Надежда Захариева показва, че това е нещо съвсем нормално. Peace
    Наистина, странна тема... Thinking

    П.П. тони сопрано, аватарът ти е супер! Laughing
аз да питам-Сопрано ти ли си на аватара? Crazy Laughing

# 44
  • Мнения: 1 567
Реших да направя тази тема, тъй като искам да чуя мнението на колкото се може повече хора.
Какво мислите за хората с увреждания и смятате ли, че те имат право на лично щастие? В смисъл как бихте приели брак между здрав човек и такъв с увреждания? А ако човека с увреждания е малко по-несамостоятелен? Или смятате че бракът не е за такива хора?


Самата формулировка на темата, както и зададените въпроси, са изключително обидни за хората с увреждания... ooooh! ooooh!

Дано те не четат тук и тези "философски" дилеми...

Какъв е точният смисъл на тази тема и какво се цели с нея...

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт