Притеснявате ли се, че изоставате от работа покрай майчинството?

Аз пък откакто се върнах от болницата и пак започнах по малко работа Но все пак от вкъщи си я върша и в същото време мога да си я гледам бебка 

Да ви кажа от опит!

И моята ребота е хубава, посдигурена фунансово и със соц. придобивки. Работя с много хора, много контакти, м/ународна фирма. Бях предуоредила шефа си, че ще се върна след като Борис навърши 1 г. Исках да проходи , да стане по-смислено човече и така да тръгна на работа. Но също целта ми бе и да избегна момента в който стават болезнено привързани към мама. По-трудно бе с бавачката, да я намеря де, но се справихме и с това и Борисбе на 1г1м и половина когато се върнах на работа. Така правят и др. мой колежки от фирмата. На около тази възраст се връщат. Не бих имала и грам проблем, ако бях казала, не ще карам до край майчинството. При нас всичко е по закона.
М/увременно шефа ми се смени, дойде друг чужденец, но с него се познаваме от преди и сега работата върви.
найстина мисля, че повече от 1,5 г откъсване от работната среда са си доста, предвид интензитета на промяна в успешно работещите компании.
НО,, важно е прекия ви началник да ви разбита, да знае че детето си е дете, всички имат деца. Иска болнични, иска мама да се прибира на време, ( преди не си тръгвах по-рано от 19 ч от работа, не че някой ме е насилвал за това ) да не ходи често в командировка, за повече от ден, 2 ( преди по 1/2 от седмицата пътувах из страната ). радвам се, че шефа ми има детенце на 2г. жена му също работи и ме разбира. Но чпвек трябва да си знае границите, разбира се.
Ако ви кажа колко тежат очите след безсънни нощи, а си се надявал, че 2 дена ще починеш! нама такова нещо като почивка, освен ако някой не вземе дечко за цял ден, а вие да се скриете от света! Ех, ако имаше кой да свърши това за мен! Ама мама е далечееее!

моето връщане на работа не беше планирано и нямах време за мислене какво ме чака. просто отидох и започнах. всички ме посрещнаха все едно въобще не съм отсъствала 1г.3м. Първите два дни "пипах с ръкавици", защото си мислех, че съм забравила всичко, но бързо се убедих, че само си въобразявам-трябва повече самоувереност и рутината се връща на мястото си. Иначе, няколко месеца преди въобще да съм си мислила за връщане на работа, сънувах кошмари, че започвам и съм в небрано лозе, никой ни ме обръща внимание и съм кръгла нула. сега ми е смешно как може да съм гледала толкова емоционално

Да, притеснявам се! Имам чувството, че януари 2006 идва като лавина към мен и ще ме помете!  Но какво да се прави, ще трябва да се справя, толкова жени го правят!

Притеснявам се и то много. Професията ми е свързана с постоянни новости, изменения ... всеки ден нещо се променя ... едва ли ще си бъда 2 години у дома, пък и на мен ми се работи, не ми се стои по цял ден между четири стени.

Не се притеснявам.
Вече почти три години съм вкъщи. Имах намерение да се върна по-скоро на работа, но така се стекоха нещата, че не успях. Сега чакаме второ бебче, т.е. няма да работя скоро 
Работата ми липсва, но гледам да използвам пълноценно времето с детето (децата) си, защото това са едни от най-хубавите ни мигове заедно... пък и професията ми е такава, че тази дълга пауза няма да повлияе негативно.

Въобще. Детенцето  ми е най-важното.

Когато родих ми се обади една леля на майка ми и ми каза - "Виж, моето момиче, аз имам двама сина, ти знаеш - това е най-хубавото в живота на една жена. Всичко друго е суета!"
Не искам да испускам хубавите моменти.

След някой друг месец ще мислим и за второ бебе. Дай Боже!

Малко се притеснявам. Няколко пъти, откакто съм по майчинство, ми се случи да замествам за по седмица колежката и имаше моменти, в коити не се чувствах много сигурна. Но аз си обичам работата, така че, живот и здраве, ще вляза в крачка

Съни, много бързо ме душа

Ами, нали знаеш при мен колко е проблемно. За първото отидоха 5 години, кой знае след колко ще стане второто, ако въобще стане.

Притеснявах се малко. Но когато шефката ми каза, че ще ме освободи, защото дъщеря и трябвало да почне на мойто място, веднага и тотално спрях да се притеснявам. Даже си направихме още едно бебе, та да не ми се налага да преглътвам такъв горчив хап още веднъж. Както се казва в една поговорка: "Направи ме на глупачка веднъж - срам за теб. Направи ме на глупачка втори път - срам за мен." Сега вече хич не се притеснявам - знам, че като се върна максимум за месец ще съм влязла в час.

Ох, болната ми тема!
Мен ме подтиска мисълта, че желая и трябва да си намеря нова работа, по-добре платена, в по-желана от мен сфера, и дай Боже да попадна на по-разбран шеф! По-подтискащото в случая е, че аз за момента нищо не правя, а и няма как да правя в близката една година - ще я давам на ясла куклата следващата есен...
 Може бе щях да съм по-спокойна, ако си имах харесвана от мен работа,която ме чака да се върна един ден. А това дали ще бъда изостанала - е, не е толкова фатално, а и е човешко. Все пак веднъж като си работил нещо се наваксва почти веднага...

Преди да забременея, непрекъснато мрънках как искам дете ...и да си стоя по цял ден вкъщи с него...и да си гледам дома и себейството и........ реалността се оказа съвсем друга.
Оказа се, че това да работя е било много по-значителна част от личността ми, отколкото съм предполагала. Имало е моменти, когато се чувствах буквално затъпяла и напълно извън борда.
Много ми липсваше работата.
Върнах се, когато Славена беше на годинка и два месеца.
И двете се адаптирахме много лесно и за секунда не съжалявам за решението, което взех.
Нито пък се чувствам виновна.
Напротив: дори като майка сега съм много по-пълноценна.
И се оказа, че не е особен проблем да върша всичко онова, което вършех и преди, плюс несравнимото усещане за професионална полезност и независимост.

Това ми е болната тема.
Тези дни ми се наложи да помисля по въпроса, колко време ще остана в къщи за да гледам бебока.Обхванаха ме противоречиви чувства и сега, каквото и да изтикам като приоритет се чувствам виновна.
Не искам да подвеждам хората, които разчитат на мен, НО не мога да премахна и чувството на изоставяне, което ме тормози.
С две думи ШАШ СЪМ!

Притеснявам се при това доста. Работата ми изисква постоянно да съм в час с нови неща и ако не внимавам много лесно ще ме изместят. Страх ме е че след като ми свърши майчинството ще трябва да уча много нови неща и да се доказвам наново, при това като се боря с младежи без семейни ангажименти и нахъсани да работят почти денонощно. През това време кариерата на любимия върви нагоре а не искам да съм зависима от него.