Здравейте,
Съжалявам, че пиша като анонимна, но съпругът ми чете форума, а и няколко мои роднини, а историята не е много за споделяне пред роднини.
Получи се така, че със съпруга ми сме пред раздяла. Може би не развод, но раздялата е сигурна. До преди година и половина всичко изглеждаше добре – и двамата имахме работа, имахме планове... абе, нормалните етапи в едно семейство. Говорихме за дете, за къща на село... Като погледна назад не виждам нищо, в което да не съм го подкрепила или да съм го подразнила.
След това той реши, че иска да работи извън страната за повече пари и престиж. Аз не бях съгласна, защото тук щеше да остави стабилна работа, само заради едното приключение. Казах му, че няма да замина с него, но за него това нямаше никакво значение – след няколко месеца той замина сам. След три седмици ми писа, че ми е намерил работа близо до него, с българи. Вече бях полудяла от самота и си пуснах неплатен отпуск, за да замина при него. Шефът ми направи огромен скандал по случая, разубеждаваше ме, обвиняваше ме, обаче аз нали бях влюбена съпруга заминах. Работехме си там, кютахме по някакъв начин в абсолютно непозната и чужда среда, и двамата бяхме нащастни, карахме се всеки ден за най-обикновени неща. Той вече беше открил, че животът извън Бг не е само мед и масло. Но не можехме да разговаряме за нищо, аз се потисках, плачех всеки ден, в резултат на което той се затваряше в другата стая пред телевизора. Постепенно за няколко месеца се отдалечихме един от друг. Не можех да споделям с него елементарни неща – че на майка ми са й открили проблеми със сърцето, че друг е направил инсулт, такива неща. Стоях по цяла нощ в едната стая и плачех. А той се затваряше в себе си и обвиняваше мен за проблемите. Всеки опит за разговор завършнаше с невероятен скандал, не можете да си представите такова нещо, което аз съм преживяла там – сама, без нито един приятел или познат, само колегите, които търсеха материал за интрига.
Една вечер след редовния скандал той ми каза, че не можел да ме гледа повече как се мъча и се е обадил на шефа ми и казал, че напускам. Аз бях шокирана, но по навик го подкрепих, защото все пак той беше този, заради когото бях там. Каза, че и двамата напускаме, връщаме се в България и ще започнем всичко отначало. Оставихме всичко там и се прибрахме.
Заварихме пълен хаос – в наше отсъствие родителите му бяха изнесли половината ни апартамент. Това както и да е, но проблемите продължиха. Не ми се говори за скандалите, защото ми е много тежко в момента. Резултатът е, че той смята да се връща там, но без мен (това го подчерта много дебело). Аз съм можела да му отида на гости някога. Оказва се, че е подписал моята заповед за напускане, но за себе си е пуснал молба за отпуска. Цял месец правехме планове за ново начало, а сега разбирам, че всичко е било предрешено и не съм имала никакъв шанс. Най-странното е, че той ме убеждава как това не е раздяла, а нещо временно и несъществено. Аз не разбирам от такива неща като временно разделено семейство, което ще се събере на някакъв далечен етап от живота, когато на другия му скимне да се прибере у дома. Сигурно има такива семейства, но аз не знам как да живея така.
Посъветвайте ме какво да правя. Предполагам, че повечето отговори ще бъдат да го зарежа – обаче как се изоставя десетгодишна връзка? За мен това е целият ми свят, всичко е общо - приятелите, спомените, плановете, надеждите, мечтите... Как се зарязва цял един свят и как се започва отначало? Без приятели, без пари, без никого?
Аз искам да спася каквото мога, но не знам как. Каквото мога съм го пробвала – той със сигурност няма да остане в страната, но и няма да ме вземе със себе си там. Какво да правя? Как да продължа сама? Ами ако имам някакви шансове с него?
Съжалявам, че пиша като анонимна, но съпругът ми чете форума, а и няколко мои роднини, а историята не е много за споделяне пред роднини.
Получи се така, че със съпруга ми сме пред раздяла. Може би не развод, но раздялата е сигурна. До преди година и половина всичко изглеждаше добре – и двамата имахме работа, имахме планове... абе, нормалните етапи в едно семейство. Говорихме за дете, за къща на село... Като погледна назад не виждам нищо, в което да не съм го подкрепила или да съм го подразнила.
След това той реши, че иска да работи извън страната за повече пари и престиж. Аз не бях съгласна, защото тук щеше да остави стабилна работа, само заради едното приключение. Казах му, че няма да замина с него, но за него това нямаше никакво значение – след няколко месеца той замина сам. След три седмици ми писа, че ми е намерил работа близо до него, с българи. Вече бях полудяла от самота и си пуснах неплатен отпуск, за да замина при него. Шефът ми направи огромен скандал по случая, разубеждаваше ме, обвиняваше ме, обаче аз нали бях влюбена съпруга заминах. Работехме си там, кютахме по някакъв начин в абсолютно непозната и чужда среда, и двамата бяхме нащастни, карахме се всеки ден за най-обикновени неща. Той вече беше открил, че животът извън Бг не е само мед и масло. Но не можехме да разговаряме за нищо, аз се потисках, плачех всеки ден, в резултат на което той се затваряше в другата стая пред телевизора. Постепенно за няколко месеца се отдалечихме един от друг. Не можех да споделям с него елементарни неща – че на майка ми са й открили проблеми със сърцето, че друг е направил инсулт, такива неща. Стоях по цяла нощ в едната стая и плачех. А той се затваряше в себе си и обвиняваше мен за проблемите. Всеки опит за разговор завършнаше с невероятен скандал, не можете да си представите такова нещо, което аз съм преживяла там – сама, без нито един приятел или познат, само колегите, които търсеха материал за интрига.
Една вечер след редовния скандал той ми каза, че не можел да ме гледа повече как се мъча и се е обадил на шефа ми и казал, че напускам. Аз бях шокирана, но по навик го подкрепих, защото все пак той беше този, заради когото бях там. Каза, че и двамата напускаме, връщаме се в България и ще започнем всичко отначало. Оставихме всичко там и се прибрахме.
Заварихме пълен хаос – в наше отсъствие родителите му бяха изнесли половината ни апартамент. Това както и да е, но проблемите продължиха. Не ми се говори за скандалите, защото ми е много тежко в момента. Резултатът е, че той смята да се връща там, но без мен (това го подчерта много дебело). Аз съм можела да му отида на гости някога. Оказва се, че е подписал моята заповед за напускане, но за себе си е пуснал молба за отпуска. Цял месец правехме планове за ново начало, а сега разбирам, че всичко е било предрешено и не съм имала никакъв шанс. Най-странното е, че той ме убеждава как това не е раздяла, а нещо временно и несъществено. Аз не разбирам от такива неща като временно разделено семейство, което ще се събере на някакъв далечен етап от живота, когато на другия му скимне да се прибере у дома. Сигурно има такива семейства, но аз не знам как да живея така.
Посъветвайте ме какво да правя. Предполагам, че повечето отговори ще бъдат да го зарежа – обаче как се изоставя десетгодишна връзка? За мен това е целият ми свят, всичко е общо - приятелите, спомените, плановете, надеждите, мечтите... Как се зарязва цял един свят и как се започва отначало? Без приятели, без пари, без никого?
Аз искам да спася каквото мога, но не знам как. Каквото мога съм го пробвала – той със сигурност няма да остане в страната, но и няма да ме вземе със себе си там. Какво да правя? Как да продължа сама? Ами ако имам някакви шансове с него?
. Просто те е екскортирал до България. Хващаш се и полека лека свикваш без него..., както и преди да го срещнеш. 
