Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 14 апр. 2009, 19:22 ч.
  • Преглеждания  2 271  Мнения  33  Онлайн  1
Отговори
Пиша тук за първи път и се надявам да се справя.Предварително  ви благодаря за вниманието!
В живота ми има човек,за когото бих свалила и кожата от гърба си,бих преминала през ада,бих му дала и последната си глътка въздух...Човек мил,нежен,любещ,единствен накарал ме да се чувствам жена...За първи път в живота си усещам това чувство,че ако него го няма,изчезвам и аз...Обичам го до болка,а той наистина заслужава да бъде обичан...Чувствителен е и болезнено раним...И някак си усещам,че в нашата връзка той е добрият,а аз лошата...Защото често допускам грешки,без да искам,уж невинни,неосъзнати,безобидни...недомислени действия...Без никаква умисъл да го нараня,а точно така се получава...И от тези грешки много го боли...И го боли,защото му пука за мен,защото не съм му безразлична и проявеното ми лекомислие го убива...Знам,че вярва в чувствата ми,до мен е въпреки болката...Но когато се случи така усещам ,че започвам да го губя ...Него, доверието,любовта му....Никога не бих го предала...Никога не бих си играла с чувствата му...А допускам да го боли...Не мога да си представя,че някога ще го загубя и няма да го има...Защото той е моето момче...Обичам го,а си позволявам да греша...Питам се кое не ми е в ред?!?Случвало ли се е с вас подобно нещо?

Реклама
# 1
  • RSA
  • Мнения: 600
Ако съм разбрала правилно:

Обичаш го, но го нараняваш и той започва да се отдръпва от теб.

Хм... newsm78 дали не се опитва да те манипулира?
Когато обичаш някого, обичаш без условности и уговорки. Просто опознаваш човека и го приемаш  такъв, какъвто е.
Незнам какви са ти прегрешенията към него, така че не мога да кажа нищо...

# 2
  • Пловдив
  • Мнения: 473
Прекалено си чувствителна. Усещането ми като чета поста ти, е че не обичаш достатъчно себе си и прекалено строго се осъждаш. И съм сигурна, че си малко момиче, най-много на 18. Ако те обича истински трябва да те приеме такава, каквато си. И  с какво толкова го нарани, че търсиш нередности в себе си?

# 3
  • София
  • Мнения: 4 677
И какво толкова си сгрешила , че така се обвиняваш ?

# 4
  • Мнения: 4 202
Какво да ти кажа... Не може винаги да оправдаваш очакванията на човека до теб, колкото и той да го иска, колкото и ти да се стараеш. Понякога хората се нараняваме независимо, че не го искаме. В крайна сметка никой не е идеален.

# 5
  • Мнения: 3 672
Много сърцераздирателно го описваш и нищо не се разбира. Дай малко по-конкретно.

# 6
  • Мнения: 2 361
Дали подсъзнателно не го предизвикваш, за да излезе от ролята на добрия мечок? Може би търсиш определен вид емоция, не става много ясно от поста ти.

Много сърцераздирателно го описваш и нищо не се разбира. Дай малко по-конкретно.
Ти пък какво се разсейваш. Нали щеше да се мяташ от прозореца.  Laughing Hug

# 7
  • на тъмно
  • Мнения: 156
оф. напомня ми на някои мои отдавнашни връзки, в които съм била и от едната, и от другата страна. имала съм връзки с тооолкова добри, търпеливи и всеотдайни мъже, че тяхната "перфектност" ме е предизвиквала несъзнателно да им се качвам на главата по безобразен начин. също и обратното ми се е случвало. като поузрях малко, престанаха да ми се случват такива връзки (поне по начина, който си го представям така описано от теб). не че съм особено узряла де Crazy

я дай малко повече инфо да видим права ли съм (:

# 8
  • София
  • Мнения: 691
Нищо не разбрах  newsm78
Какво толкова правиш че толкова да го боли тоя човек?

# 9
  • Мнения: 1 007
Пиша тук за първи път и се надявам да се справя.Предварително  ви благодаря за вниманието!
В живота ми има човек,за когото бих свалила и кожата от гърба си,бих преминала през ада,бих му дала и последната си глътка въздух...Човек мил,нежен,любещ,единствен накарал ме да се чувствам жена...За първи път в живота си усещам това чувство,че ако него го няма,изчезвам и аз...Обичам го до болка,а той наистина заслужава да бъде обичан...Чувствителен е и болезнено раним...И някак си усещам,че в нашата връзка той е добрият,а аз лошата...Защото често допускам грешки,без да искам,уж невинни,неосъзнати,безобидни...недомислени действия...Без никаква умисъл да го нараня,а точно така се получава...И от тези грешки много го боли...И го боли,защото му пука за мен,защото не съм му безразлична и проявеното ми лекомислие го убива...Знам,че вярва в чувствата ми,до мен е въпреки болката...Но когато се случи така усещам ,че започвам да го губя ...Него, доверието,любовта му....Никога не бих го предала...Никога не бих си играла с чувствата му...А допускам да го боли...Не мога да си представя,че някога ще го загубя и няма да го има...Защото той е моето момче...Обичам го,а си позволявам да греша...Питам се кое не ми е в ред?!?Случвало ли се е с вас подобно нещо?

Я си поговорете с авторката на тая тема, тя пък се самоубивала  Mr. Green
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=388708.0

За протокола: не, не ми се е случвало подобно нещо

# 10
  • В. Търново
  • Мнения: 70
Или ти драматизираш, или той се опитва да те направи емоционално зависима от себе си. За твое щастие се надявам да е първото...

# 11
  • София
  • Мнения: 353
Нищичко неразбрах...  newsm78 Сигурно вече съм уморена...

# 12
  • Мнения: 13 513
 Popcorn И аз чакам да чуя за грешките. Че като знам какви грешки са способни да направят някои жени, особено след като си пийнат, леле-мале...  Mr. Green

# 13
  • София
  • Мнения: 353
Popcorn И аз чакам да чуя за грешките. Че като знам какви грешки са способни да направят някои жени, особено след като си пийнат, леле-мале...  Mr. Green

Е само с пуканки ли? Ще ти стане много солено..  Heart Eyes

# 14
Това е човек,на когото се възхищавам във всяко едно отношение.....и мисля не напразно...изключително умен,много прозорлив,борбен,невероятно честен,толкова прям,че понякога боли,вярвам във всяко негово действие или дума...в моите очи и в моето сърце,той е най-прекрасният мъж...характера му е труден,но аз такъв си го харесвам...живота му го е направил свръх чувствителен и много мнителен...нараняван е много и поради тази причина трудно допуска хора близко до себе си...а мен ме е настанил дълбоко в сърцето си...показва ми го всеки ден...аз обаче съм по-импулсивна,по-джаста праста...това е единствениа човек,с когото наистина желая и се старая да бъда внимателна...и знам,че той го усеща..но много често тази мнителност се промъква...сякаш като самозащита,опит да се съхрани от ново предателство...идват моменти,в които изпитва съмнение в мен,смята че действам лекомислено,че не е важно дали съм го предала,след като съм го накарала да се чувства предаден...смята,че се възползвам от това,че ме е допуснал така близо,че аз осъзнавам това и умишлено го наранявам,че го карам да ревнува,за да си доказвам любовта му...а аз никога,никога не бих го предала!!!

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт