Вече ми е само смешно...

Тя простотията няма граници. Следващият въпрос сигурно ще е - От къде го взехте? Кажи и от България и ще и затвориш устата.

Ами тя си е жалка мила .Аз пьк си мислех ,4е ве4е не сьЩествуват подобни хора .Кефя ти се адски много как реагираш и 4е не ти пука............супер продьлжавай само така.
Детето си е твое а на такива малоумни госпожи никакво внимание

Както каза Галатея то простотията граници няма.
Аз лично не съм изпадала в такава ситуация в смисъл непознати хора, да вземат да ме разпитват.Почти всичките ни съседи, знаят че синът ни е осиновен, но са тактични.Единственият човек, който искаше да узнае всичко с подробности, беше етърва ми с която въобще не се разбираме.Веднъж почна тя разговор за да научи подробностите около Боби, обаче в тоя момент се появи съпругат ми и набързо и затвори устата, като и каза че не е нейна работа.
Но намеци от рода на"То не прилича на вас" не сме имали, защото най-странното е че Боби поразително прилича на баща си.
Отначало много се смущавах и притеснявах от факта че ще започнат неудобните въпроси, но сега не ми пука от нищо.Нека си чешат езиците клюкарките, пък ние да сме живи и здрави.

Незнам илюзия ли какво е, правило ли Ви е впечатление, но лично аз съм виждала деца ама точно копие на родителите си. Преди да променят закона се записваха като изисквания и очи, коса... , сега вече това го няма, но едва ли е това причината.

Вярно, и при нас е така. Няколко пъти хора, които въобще не знаят, че синът ни е осиновен са ми казвали, че ужасно прилича на мен.
Е, въпросната госпожа прави изключение, но тя си имаше ясно набелязана цел.
Всъщност пуснах темата просто защото ми беше интересно да видя как е при вас, а иначе то човешкото любопиство е нещо нормално когато е в разумни граници. Нямала съм нищо против да говоря по въпроса, когато човекът насреща ми е достатъчно добронамерен.
Ако пък не ви се  е случвало още и ви се случи някой ден, хич не се впечатлявайте, хора всякакави.
Още помня първата си разходка с детската количка. Една бивша колежка се закова на средата на тротоара, мълча две минути и накрая изтърси: Ти откъде го взе това?
Казах й да провери нейните в къщи ли са и ако са там, значи не е от тях.

Разсмя ме! Ама много е важно на време да ти дойде какво да кажеш. Но то и каквото повикало такова се обадило.

А, здрасти, наборе:-))) И на мен ми писва от тази реплика, при мен обикновенно добавят "Много си смела".. и прочие:-) Ухилвам се до уши! Каква ти смелост.. това да не е скално катерене...

Колкото до грубите и нетактични хора...няма да свършат. Да не ви пука..  Моят брак е втори, таткото е втори, бебето е второ:-)И за малко щяхме да осиновим, бяхме започнали процедура, но то пък взе , че стана:-) така, че разбираммм!!! Някои гарги ни проглушиха ушитес типични малоумни доводи, а ни е твърдо си бяхме решени.
всъщност имаме идея,  /ако можем да си го позволим/..след 2 години да си осиновим.., аз вече не мога да издържа  повече операции. Дано да сме здрави и да стане.

Ще ти разкажа кратка история.Моята приятелка ве4е на37 години се опитваше да има дете от много години разбирай над 10. Правиха 2 пъти инвитро, в Испания и в България.За съжаление нищо не се полу4и.Решиха да осиновят дете. В на4алото криеха, после след един мой спонтатен аборт, много плаках на нейното рамо и тя ми сподели, 4е ще осиновят дете.Минаха 2 години докато един ден им се обадиха, 4е имат прекрасна дъщеря. Бяха казали предарително на вси4ките си познати и приятели, разбира се и роднини, 4е ще осиновяват и да стискаме палци. Нямаше 4овек, който да не се зарадва много и да ги поздрави. Когато си взеха бебето всеки един от нас (приятелите и познатите) направихмее много изненади и подаръци, една фиеста в 4ест на малката Палома. Сега майката и таткото са щастливи и спокойни. Хората ги уважават даже пове4е за тази тяхна постъпка и ги поздравяват.Тук (Испания) осиновяването е хубаво и нормално нещо. Има много хора които го правя. За съжаление искат да осиновяват деца и от България, но законите са такива, 4е е по4ти невъзможно, много е трудно.Можеш да видиш  стотици хиляди семейства осиновили дете , китай4е, южноамерикан4е, африкан4е......това е повод за празнуване и голяма радост в живота на едно семейство.Жалко, 4е в България вси4ко се гледа с други о4и.
Бъди горда 4е си осиновила дете, радвай му се, пренебрегвай думите на хората, защото те са достатъ4но дале4 от нещата за да разберат истинските 4уства. Има хора, които никога не биха го направили, които искат само дете от собствената си кръв. Нима другите носят мастило във вените си?

Аз никога не съм се впрягала на думите на някой си.Една съседка , възрастна госпожа един път ми каза:Ами аз не съм те виждала бременна? На което й отговорих-ами те много хора не са .Иначе нещото което ме дразни е, че хора които знаят, че детето ми е осиновено и започват да ауууу, ми то много прилича на теб и т.н.(а той не прилича).Аз не крия и не ме интересува мнението на околните, ако някой се опита да ме "постави в неудобна ситуация", е горко му

Жалко е,че хората у нас не са такива като познатите и съседите на Теа!
Когато осиновихме Ваня,а тя беше на 5г и половина и се почна -чи що ви е туй сега,ми нали си имате свои с Петю/на втори брак сме със достатъчно "свои"/,леле ми тя прилича на теб-приликата е голяма в интерес на истината, и от тоя род приказки.В един момент се чу,че то неможело чак такава прилика да има с нас и най-вече с мен осиновеното ни момиче-хич не сме я осиновили  ами тя била наше извънбрачно дете ,родила съм я и съм я оставила в дома да я гледат и като сме се развели и двамата и сме се събрали сме си я прибрали  После като забременях пък почнаха-сега защо ти е да раждаш на тез години/тогава 37 /като си искала да раждаш защо го взехте туй дете от дома-отговарях че ако родя момче ще родя още едно дано си родя момиче най накрая а на Ваня смятаме да и вземем компания-момиче на нейната възраст от някой от домовете в областта.Направо нямам думи за физиономиите които правеха и ме гледаха все едно виждат слабоумен човек-но пък спряха да ме закачат

Четох някъде, че приликите с родителите не са само генетичните, а в голям процент и имитация на мимиката на родителя. Затова осиновените дечица приличат на родителите си.

Да се включа и аз...

Един приятел по повод на това, че синът му не приличал много на него, казваше: " ...Ееее, ми те се омязват след време, не се притеснявайте..."

(за тези, които не разбраха: мязам си=приличам си)

да, даже съм гледала по телевизията съпружески двойки с дъълъг семеен стаж как си заприличват по между си.