лошо настроение

Навреме открих тази тема и аз ще се включа тук.
Лошо настроение е даже меко казано.Направо вече се отчайвам, до последния момент тая надежда ,че този месец няма да ми дойде, но днес като се появи МЦ направо ми идеше да ревна с глас.
А и това за биологичния часовник преди време се смеех на Али Макбийл , но сега като се гледам май на нея мязам вече...тик-так тик-так сякаш в главата ми кънти...Вече желанието за дете е толкова силно ,че всички други неща около мен ми се струват маловажни живея като на сън..а като не стане се чувствам непълноценна и излишна ...
и ДА на всякъде виждам бременни жени и като че ли всички са се наговорили да съобщават един през друг че чакат бебе ... искрено се радвам и същевременно ми иде да се гръмна
Единствено тук мога да напиша как се чувствам и да прочета това което мисля в думите на други ...иначе разбиране няма ,всеки  си мисли че това не е никакъв проблем..."Спокойно...Много го мислиш...Ще стане..."
Понякога си мисля ,че това сигурно е някакво наказание Свише ...Вече не знам

 момичетааааааа,немога повече да го тая в себе си,да се преструвам че всичко е под контрол.С никого не споделям че ме боли и се чуствам отвратително,дори мъжо незнае каква болка се таи в душата ми,защото никога не съм се облегнала на рамото му и да си поплача или да се хварля в обятията на мама и да излея душата си,та как аз сам силната,вечно усмихващата се,борбената с чуство за хумор момиче.Но кой подозира че гледам все да остана сама за да се нарева на воля,не смея да изляза в града,накадето и да погледнеш все бременни,жени с колички,парка е пълен с малчугани,а аз се чуствам толкова самотно и отвратително,затварям се в себе си и даже и мъжо ме дразни често не ми се иска да го виждам,дразня се без повод и все му крещя.Знате ли как ме боли за него,брат му е по малак от него с 4 години и се ожени година след него а вече има дете.Аз нека страдам,да умра ако ще,но немога да понеса това че го боли и него,когато види някое дете и ме попита "ние кога ще си имаме"аз само се обръщам настрани за да не види сълзите в очите ми,защото нямам одговор на тоз въпрос или когато започне да измисля имена за детето ни едвам скривам мокрите си очи. Това са 4 години,все си мисля че до сега трябваше да имам дете на 3 годинки и това толкова ме измъчва всички познати които неможеха да забременяват,вече са бременни а някои имат вече  бебета,само аз все още съм с празни ръце.

На мен често ми е минавало през ума, дали тази настройка да сме борбени и "мъжествени"  един вид не ни пречи? Защото вече е доказано , че мисловно и духовно ние влияем на собственото си състояние и ... дали не трябва да бъдем по слаби, женствени , плачливи и просто да поотпуснем малко контрола и напрежението 
Една приятелка докато работеше много имаше проблеми и се разболя за 2 седмици остана в къщи ... спане , глезене , почивки и ... теста беше положителен та трябваше да отменят една насрочена операция за полипи в матката. Голяма чуденка падна как е станало. А след като роди нямаше и помен от полипите без операции 

оффф момичета...и мен хубавото слънчево време ме хвърля в страшна депресия. Всички са навън, грее слънчице, ухае на пролет , а аз се затварям в себе си  ... проблема си е в мен Не мога да седна едно кафе да изпия, защото пак мисли ме връхлитат и пак се чувствам нещастна. Предпочитам да се затворя вкъщи и да бъда като къртица... и с какво си помогам така. Знам, че е страшно тъпо и въпреки всичко ...въпреки всичко... Чудя се как човек може да се пребори с това. Давайте съвети... мислих си да тръгна на йога...дали това ще помогне да възвърна поне малко душевния си мир

От всичко написано и казано до тук мога да кажа само, НИЕ СМЕ ИЗПАДНАЛИ В УЖАСНА ДЕПРЕСИЯ!!!!
Да, всичко това, което мислим и чувстваме се нарича Депресия. И еднственият начин да се справим с нея е да споделяме, да говорим повече с нашите половинки, да не задържаме отчаянието, гнева и самосъжалението в себе си...От това само ние страдаме и си довличаме всички тези симптоми на вина и чувството за непълноценен човек!

Депресията е състояние, което повлиява едновременно тялото, настроението и мислите на човека. Тя се отразява на начина, по който се храним и спим, на начина, по който гледаме на себе си и на начина, по който възприемаме нещата около нас. Депресията е нещо повече от лошото настроение, което "ще ни мине" ако спрем да мислим за него. Страдащите от депресия не могат просто да "се вземат в ръце” и да се разведрят, напротив, без подходяща помощ, техните симптоми могат да траят седмици, месеци или дори години. И все пак, в болшинството от случаите, на тях може да им се помогне - факт, който твърде често бива пренебрегнат.

Повечето от симптомите на депресията са лесни за разпознаване и може би заради това често остават неразпознати. В общия случай се срещат едно или няколко от следните оплаквания:


- Трайно понижение на настроението, изразяващо се в тъга, безпокойство или "празнота"
- Чувство на безнадеждност и песимизъм; песимистично или равнодушно отношение към бъдещето
- Чувство на вина, безполезност и безпомощност
- Понижена самооценка, неувереност
- Загуба на интерес към или удоволствие от дейности, които преди това са били приятни – като хобита, социални контакти, развлечения, секс
- Понижена енергия, повишена уморяемост, състояние на "забавеност" (често се наблюдава силна умора след минимално усилие)
- Проблеми с концентрацията, запомнянето, вземането на решения
- Безсъние (инсомния), ранно събуждане или склонност към преспиване
- Загуба на апетит и на тегло или обратното – преяждане и бързо напълняване
- Мисли за смърт и самоубийство, опити за самоубийство
- Необяснима неудовлетвореност, нетърпимост, раздразнителност
- Упорити физически симптоми, които не се поддават на лечение – напр. главоболие, храносмилателни проблеми и хронични болки.[/li][/list]

Повечето хора, страдащи от депресия, не търсят помощ. За съжаление, много хора отказват да признаят дори и пред себе си, че се борят с депресивно състояние или пък предпочитат да си го обясняват изцяло с обективни фактори.

Ето няколко начина за да се справим донякъде със депресията!!!

- съобразете се със състоянието си – не очаквайте да правите всичко както преди. Направете си реалистична програма.
- не вярвайте на отрицателните си мисли, които Ви карат да се самообвинявате или да се чувствате несигурни в начинанията си. Това помага за облекчаването на депресията. Тези мисли ще изчезнат когато депресията се премахна.
- занимавайте се с дейности, които Ви карат да се чувствате добре или в които сте постигали успехи.
- избягвайте вземането на важни решения за живота докато сте в депресия. Ако все пак се налага, консултирайте се с някого, на когото имате доверие.
- избягвайте алкохола и медикаменти - и двете могат да влошат депресията, както и предизвикват странични ефекти при комбинацията с антидепресанти
- физическата активност помага за подобрение на настроението. Добра цел е упражнения с
продължителност 30 минути 4-6 пъти на седмица, но дори и по-разредената активност е полезна.
- не се обезкуражавате - лечението на депресията отнема време.

Малко ми е трудно да го кажа, понеже знам колко е лесно да се дават съвети, но ако не си помогнем сами, няма кой друг да ни изкара от това състояние!!! Затова, дайте да вземем в ръце и да продължим напред. Повече позитивизъм и никакви самосъжаления. 

Разсейвам лоши мисли като чета интересни книги. Не каквото и да е , важно е да е интересно. Ако имаш тераса сложи си 2 стола на терасата и си подпри краката на единия и си чети книжка 
Спорта също е начин, но аз съм мързел и не върви. Йогата е организирана и това не ми е по вкуса ... я ми се ходи я не , а ако трябва да ида  Пробвай сауна и масаж, добре влияе.
За депресията съм съгласна, че трябва да си обърнем внимание навреме, за да не изпадаме в депресия 

Мен напоследък от лоши мисли ме разсейва градинарстването - по точно пресаждане и подреждане на цветя. Всеки път като садя нова китка ми е едно хубаво. Сега е точно моментът за озеленяване на терасата. Само че не ми достигат финанси да се развихря както трябва

Хайде и аз в темата за лошото настроение...И на мен ми е писнало повече от 2год. да се правя че всичко е под контрол
На мен много ми тежи това че когато сме се събрали  в компания и някой ме попита :"Хайде няма ли да си имате бебе ?" аз мълча а мъжо отговаря "Не ставало така лесно,питаш ли ме какво ми е...едвам държа вече....(малко шеговито)".Много тъжно ми става като чуя това от него  сърцето ми се къса,той обожава децата.Когато ми е тъжно понякога споделям с мъжо,но не винаги за да не го натоварвам излишно.
Не мога да кажа че съм изпаднала чак пък в депресия 
На последък ме разсейва шиенето на гоблени или ученето(уча за изпити).А като се замисля напоследък не го и мисля чак толкова много,по спокойна съм.
Според мен трябва да си измислите някакво хоби или нещо друго с което да заместите отрицателното мислене 
Лошото настроение или депресията не ни помагат особено,напротив - вреди ни.

....редактирах

_Hope_ , от една страна си права, от друга ... все пак живота на човек са и неговите слабости и неговите желания, надежди, мъки и тъга, неговите очаквания и мечти ... не ми се струва пълноценен живота в който загърбваш и не обръщаш внимание на тъгата и в който не живееш поне малко в мечтите си.
Има красива пролет, близки и роднини ... но ние сме си ние и не живеем само за тях , а и за себе си. Пропускаш едно, имаш друго ... всички усещания са си в нас и за нас и не можем да ги игнорираме . шаблон за идеален живот няма.

 

_Hope_ абсолютно си права. това го знаеш и ти и аз и всички, които са на този хал. Мислиш ли, че не осъзнавам, че животът ми изтича между пръстите ми ,  че съм сляпа за всико и всички около мен, че съм   като навита пружинка... Всичко това го осъзнаваме предполагам всички ...и въпросът тук е как да се преборим с тази човешка слабост , как да си затворим очите и да продължим с ясното съзнание , че живеем пълноценно и че един ден чудото ще се случи. Защото е лесно да се каже , и аз непрекъснато си го повтарям , но сърцето продължава да ме боли. Това ми беше идеята. Не искам да се самосъжалявам, не искам да отблъсквам и хората, които обичам.  Искам да живея нормално...но незнам как,  като само за това мисля. Мен лично хобитата ми не ми помагат, или поне не за повече от 1-2 часа. Сутрин се събуждам с една мисъл , вечер си лягам със същата.

Искренно вярвам , че всички можем Незнам какъв е метода обаче. Именно с това си блъскам главата . Може би , за всеки човек е различен и всеки трябва сам да намери пътя ....незнам .  Тази крачка е най-трудна, прекрачи ли я човек ще може да диша с пълни гърди. Това,  разбира се,  е лично мнение

......редактирах

_Hope_ според мен твърде лично го взимаш .
Всеки пише и тълкува нещата от своята гледна точка. Това, което ти предлагаш аз го интерпретирам, като да се откажеш от мислите и старанието си да постигнеш дадена мечта. Няма лошо, стига да искаш да го направиш. Понякога на човек му иде твърде много и се отказва, но за мен това не означава , че си е пропилял годините по гонене на вятърни мелници. Всичко в нашия живот в крайна сметка са си вятърни мелници. Дали твоята ще е желание да имаш дете или да живееш на карибите или да се харесаш на родителите си, на шефа си, да постигнеш кариера, да имаш много нещо си , да си най красива, най умна ... хм всичко това са идеали , желания и цели. Няма човек без цели. А колко са смислени? Ами те представляват нашия живот ден след ден и година след година, а не загуба на време  Аз лично предпочитам да гледам позитивно на всяко свое усещане, отколкото да нарочвам тъгата като загуба. Всяко нещо ни учи и без всяко преживяване нямаше да сме това, което сме сега 

.......редактирах