Страх ме е!Но най-вече за бебчето...
- Публикувана: 24 апр. 2009, 12:57 ч.
- Последно мнение: 28 апр. 2009, 18:43 ч.
страх ли ви е от промените?
Преди няколко дена разбрах, че съм бременна и умирам от страх - за първи път ми е, още не сме казали на бабите и дядовците, предстои ни сватба и преместване в новия ни апартамент. Всичко това беше планирано от по-рано, но трябваше да се случват нещата едно по едно и в крайна сметка се отказах от всякакви планове.Нещата ще се подредят, роднините могат да реагират както искат - бебето си е наше - а сега само се моля да имам лека бременност, здраво бебе и любящ съпруг.Успех на всички уплашени! 
Не, никога не съм се замисляла по тези въпроси. Особено преди да родя. Проблемите съм ги решавала, когато са се появявали.
За неродените си деца съм се притеснявала, но след като си направих всички необходими изследвания, нямах вече никакво съмнение, че ще са здрави. Което е най-важното. А за това, да се родят живи, грижа имаха лекарите.
За неродените си деца съм се притеснявала, но след като си направих всички необходими изследвания, нямах вече никакво съмнение, че ще са здрави. Което е най-важното. А за това, да се родят живи, грижа имаха лекарите.
Много ме беше страх! Даже в началото на бременността се будех посред нощ и ги мислех едни...но смятам, че това е нормално, толкова много промени, и физически , и емоционални, за толкова кратко време. Особено за по чувствителни жени, или за такива като мен, които не си падат много по промените, страхът е напълно нормална реакция. С времето нещата се уталожват и ще се успокоиш.
Промяната определено в началото беше малко стряскаща, но сега това е моят живот, който напълно ме удовлетворява. 
Страх от самите промени- не.
По- скоро ми е интересно как ще се промени всичко около нас- ритъм, ежедневие и т.н.
Първия път също не ме беше страх.
Искам вече всичко да е свършило и да си гушкам бебето, да си правя същите безкрайни разходки, както и с дъщеря ми, да виждам как всеки ден открива по нещо ново, как се променя пред очите ми.
Оф, нямам търпение вече!!!
По- скоро ми е интересно как ще се промени всичко около нас- ритъм, ежедневие и т.н.
Първия път също не ме беше страх.
Искам вече всичко да е свършило и да си гушкам бебето, да си правя същите безкрайни разходки, както и с дъщеря ми, да виждам как всеки ден открива по нещо ново, как се променя пред очите ми.
Оф, нямам търпение вече!!!