Писах и по- напред в темата, синът ми на две години и осем месеца някъде се качи на дванайската на една от най- натоварените спирки в Бургас около18ч., докато аз му купувах кроасан от павилиончето. Пуснах ръката му за да извадя пари от чантата и когато подавах кроасана надоло и чаках за рестото осъзнах, че няма кой да вземе кифлата. Паникьосах се и започнах да търча като безумна по кръстовището на "Трапезица", бургазлийки разбират за какво иде реч. Накрая застанах на островчето между платната и се разревах с глас незнаейки на къде да хвана, в къщи да звъня на полицията, ами ако през това време той се появи от някъде и мен ме няма. Никога няма да забравя как далече в началото на улицата видях един мъж да води русо момченце за ръка, навело глава и някак си върви на разстояние, за ръчичка, но някак дръпнато и уплашено, после след като разбрах, че е той на бегом и със силен рев ги посрещнах за да го прегърна. Качил се наследника за да ходи в София и след като аз не съм го последвала ревнал, човека слезнал на следващата спирка на "Ботева" и ми го води.
Така и не успях да му благодаря, аз толкова силно плачех, че май го изплаших, или просто си е имал работа човека и след като е свършил едно добро дело си е тръгнал по делата незнам, но по късно се замислих и сериозно се уплаших, че можеше и да не ми го доведе, по какво ще разберат околните, че детето не е негово, вярно, че изглеждаше уплашено и дръпнато, но това мисля го виждах само аз.
След тази случка редовно го плаших с каквото се сетя и най- вече с полицаи, но с уговорката, че те са тези които прибират лошите и бездомните, водят ги в ареста където има наистина зли и безмилостни хора и ги оставят с тях сами в тъмната килия.
Толкова беше впечатлен, че до скоро искаше да става полицай.
Сега се сетих за едно друго момченце от случка преди дни. След като приберем чаветата от яслата се събираме в двора на градината и стоим до като се стъмни. Двора е хубав, тревичка, храсти, дървета и като цяло доста широк. Една от майките извика на дъщеря си да не се отдалечава, че там в храстите има меца, вече се здрачаваше и всички хлапетии на бегом всеки при майка си и за полите, но едно момченце в обратна посока да търси меца и къде е? та къде е? Как да заплашиш такова дете Колумб? Как и да не го заплашваш?
Така и не успях да му благодаря, аз толкова силно плачех, че май го изплаших, или просто си е имал работа човека и след като е свършил едно добро дело си е тръгнал по делата незнам, но по късно се замислих и сериозно се уплаших, че можеше и да не ми го доведе, по какво ще разберат околните, че детето не е негово, вярно, че изглеждаше уплашено и дръпнато, но това мисля го виждах само аз.
След тази случка редовно го плаших с каквото се сетя и най- вече с полицаи, но с уговорката, че те са тези които прибират лошите и бездомните, водят ги в ареста където има наистина зли и безмилостни хора и ги оставят с тях сами в тъмната килия.
Толкова беше впечатлен, че до скоро искаше да става полицай.
Сега се сетих за едно друго момченце от случка преди дни. След като приберем чаветата от яслата се събираме в двора на градината и стоим до като се стъмни. Двора е хубав, тревичка, храсти, дървета и като цяло доста широк. Една от майките извика на дъщеря си да не се отдалечава, че там в храстите има меца, вече се здрачаваше и всички хлапетии на бегом всеки при майка си и за полите, но едно момченце в обратна посока да търси меца и къде е? та къде е? Как да заплашиш такова дете Колумб? Как и да не го заплашваш?
Олеле, изтръпнах докато прочета историята...
Крайно време е да започнат да се продават каишки / поводи за деца...
Веднъж съм ходила на пазар с дребния - ами, за да си избера зеленчуците и плодовете, да взема плика, да извадя парите, да прибера рестото... мушках си го между коленете, отпред, между мен и тезгяха, горкото дете от всякъде притиснато - сега виждам, че не е бил страх, дължащ се единствено на моята параноя... той бързичко изчезва... а като е пълно с хора... ужас, добре, че ти се е разминало само с уплахата, но...
ПП
Моето също би тръгнало да търси къде е Мечо.
