"Познах" половинката си от първата секунда

Твърдо Не
Когато ни запознаха той беше с друга,а аз с друг И през ум не ми е минавало,че след една година ще съм женена за него и бременна 

То и ние като се запознахме си имахме други но го познах както писах по-долу  -

и аз се включвам към вас  както писах и по- рано освен, че не го познах, а и на първата ни самостоятелна среща изпаднах в истински ужас. Той реши да ме впечатли и да отидем на по- отдалчено заведение, а аз щом изгубих от погледа си светлините на града и вдигнах телефона да се свържа с приятелка, да й обясня къде отивам на вечеря със сладура, с който тя беше причината да се запозная.

Страхотна тема, страхотни откровения - винаги ми е харесвало да чета такива публикации..Та по темата видях го точно за 3 секунди минавайки с колата и вече знаех, че е Той..верно още сме заедно само от 2 години, но любовта и привързаността растат главоломно дано да е така завинаги..

"Познавах" го служебно и не можех да го понасям! Беше чудо, че имаше първа среща, след нея знаех, че е той .....

  И моят така казва, явно е печеливша реплика  !

Познах  го аз...другия път Една  година   го правех  на луд, като ту бях мила, нежна и добра, ту  яхвах метлата и  му погаждах невероятни  номера с цел да го разкарам от живота си, в който, неизвестно и  до ден днешен защо, го бях допуснала Сигурно съм му изпитвала границите на търпението, знам ли... Пък той, завалийчето, колкото повече го тормозех, толкова по- упорито  ми  демонстрираше чувствата си Накрая, след една година  година  издевателства от моя страна, той  ми каза, че получил  предложение за работа в един недалечен град, но  че щял  да си идва  всеки път, когато може. И тогава  капитулирах- не можех да си представя, че  няма да има на  кого да мачкам фасона  за щяло и за нещяло Нощта преди заминаването му  я изкарахме  в рев и бърсане на  сополи Денят, в който трябваше да замине- също. Замина ден по късно, аз го изпратих  подпухнала от рев, сякаш отиваше на другия край на света Да, обаче- изненада-а-а-а. Милото  вечерта  се върна и каза, че  ще пътува всеки  ден, само и само да не  се разделяме. Месец по- късно заживяхме заедно  и така- вече  седма година Между другото, в пътуване  изкара още само няколко месеца, а после  си намери работа в нашия град. Така или иначе, колкото и да ме вбесява понякога, не съжалявам. Добре, че той прояви   волско търпение, докато ме  "ухажваше", иначе  със сигурност нямаше да сме заедно. Впооследствие  се оказа, че не си падал по кротки жени. Жената трябвало  да е като  дива котка, за да  може да държи един мъж  в напрежение Да стои под напрежение сега, като му е бил толкоз акъла

Познавах го от дете и много го харесах. После ни запознаха официално на РД и така вече 23 години. Боже, колко са много.
Минахме през хиляди ситуации ту тъжни, но и много весели.
Но за всичките тези години разбрах, че важното е да я има тръпката. Ще я поддържам още занапред..........