Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 28 апр. 2009, 23:25 ч.

МНОГОДЕТНИ МАМИ

  • 32 728
  • 394
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 1 744
Цоци, за съжаление няма да дойдем на Търново.  CryМъж ми ще ни остави с децата на Кърджали при свекървата, и ще бърза обратно насам - за да работи.
Много, ама много ми се искаше да дойдем, но в крайна сметка семейния съвет реши да пропуснем този път, макар че ще бъде много готино - пикник с толкова много деца...
Дано не ми се сърдите, че бях от сигурните, ама човек не знае кога каква въртележка ще го завърти! Ще чакам следващата среща! Hug

# 46
  • Мнения: 306
Здравейте мами
Ако съм засегнала някой,моля дя ме извини! Hug А до въпроса,кой е прав,времето ще си покаже.С думата малодетни,не съм искала да обидя никой,не съм я използвала с такава цел.
много са ми объркани мислите,почти не мога да сиги подредя...
Аз съм единствено дете,въпреки това баща ми никога не се е грижил за мен.Спомням си,когато ходех на училище и майка ми не ми е оставила пари за закуска,той никога не е имал.Отивах си гладна...Бях лишена от неговото внимание...чувствах се отхвърлена...
Бях малка,когато се запознах с сегашния ми мъж...някъде около 16г.той е 10г по-голям от мен.Влюбих се бузумно...лелее каква любов изпитвах към него...Когато бях на 18г се разделихме,как го понесох само аз си знам...нямах стимул да живея.След период от време се запознах с едно много свестно момче,много ме обичаше.Но аз не...уважавах го,опитвах се да го обикна,но сърцето беше другаде.Нещата станаха много сериозни.Един месец не ми дойде и след теста се окозо,че съм бременна.Естествено,момчето пожела да се съберем,но аз бях категорично против.
Сега като се замисля,май подсъзнателно съм имала някаква надежда за любовта ми...
бащата на детето,се разсърди и ме остави,бременна...Родих на 9 юли.2001,момче... и сама...отчаяна до безумие.Не знаех от тук нататък какво ще правя.как ще гледам дете сама?Майка ми беше против.Но успях да се стегна и си го взех у нас.Гледахме се самички към година и нещо.Бащата беше в чужбина.
Моят мъж междувременно се беше оженил и той с едно детенце.Когато са се разделили с жена му,той ме потърси...аз се дърпах,но накрая поддадох...И като пламна онази любов,всичката сдържана с години.Бях сляпа за много неща от живота и характера на мъжа ми.Прие детето ми,аз приех неговото и заживяхме заедно.Майката на детето му беше в чужбина и моят бивш беше там...
 2002г разбарах,че съм бременна,щаслива...само аз...дойде си майката на детето му и си го взе.При развода родителските права са били на нея присъдени.Той изпадна в някаква дупка...Започна да се напива и да се кара с мен...Разделихме се когато бях в 5м.До раждането на второто ми дете бях унас.Отново сама и бременна...Колко безсънни нощи съм имала...с много сълзи...
На 28.01.2003г започнаха болките,аз му се обадих,зящото нямаше на кой друг.той ме закара в болницата.Родих.Майка не пожела да дойде докато бях в родилно...татко също...баба дойде и ме навиваше да оставя детето...а моя мъж идваше със сестрите му,споделих им какво става и на изписването дойдоха и ме забраха.Заведоха ме у тях.
Голямото ми детенце остана у нас при майка,тя с баба го гледаха.Исках да го видя те не ми даваха.Сърцето ми се късаше за него.Майка се обадила на бащата.Един ден идва призовка за съд.Той ми завел дело за попечителство над детето.Аз нямах пари за адвокат и отидох без такъв.Обвини ме,че съм  изоставила детето,че не съм му казала за детето и т.н.Присъдиха правата на него.От тогава до сега съм го виждала най-много 10пъти.Само му се обаждам тайно по телефона.И винаги плача...не мога да си спря сълзите.Моят мъж ми забрани да търся детето си...да го виждам...защото съм щяла да се виждам с другия и да ми станел любовник... ooooh!
Родих и момиченцето ми...той не работеше...аз на 100лв майчинство.ужасно трудно...нямах пари да си купя крем за ръце и си мажех зимата ръцете с мас.
мина този период.Но нещата у нас бяха крайно оптегнати.Той пиеше,посягаше ми.А Аз глупачката търпях всичко.Търпяла съм защото не съм имала на кого да разчитам.Баща ми живееше с друга жена и не го интересуваше за мен.Не ме търсеше изобщо.А сега не иска и с мен да говори...жена му не му дава...така ми каза.Много съм наранена.Но не мога да му се сърдя и мразя.Той ми е баща.Той ме е създал и аз го обичам и уважавам.Не е виждал бебето ...
Майка беше много против последните три деца.Но вече сме в добре отношения и аз много я обичам...дори като пиша, плача.и баба си обичам,тя ме е изгледала,но не е добре.Сърцето ми се къса за тях.
дойде и бебенцето,неочаквано.Предпазвах ме се...много ми беше трудно да приема че ще имаме още едно човече.Сега много го обичам.И баща му много го обича.Другите две дечица никога не са видяли ласка от него.Никога не ги е гушнал.Те треперят от него.Страх ги е.Те са били свидетели на неговите викове и обиди към мен.
Миналата година започнах работа,взимах хубава заплата.Бяхме много добре.Оредих моя мъж при мен.Теглихме заем,купихме си кола,обзавеждани.Направихме си дома приятен за живеене.Съкратиха го.Не му даваха парите дълго време.С моето майчинство се плаща заема.картата за майчинството е в него.Той си тегли и се разправя.Аз се обърнах за помощ към момичетата във форума.Отзоваха се .На 28.01 Наско отиде на градинка,като предварително се разбрахме да не казва,че има рожден ден.Защото мама няма пари за торта.Детенцето отиде с насълзени очи.Но Яна ореди тота и я изпрати в градината.Когато се пребра,Наско подскачаше от радост.Не мога да ви опиша как сърцето ми се изпълни с радост.Благодаря Яна
Голям заплес ми изпрати много хубави дрешки за бебето.защитаваше ме в едни теми.благодарна съм й,наистина.Маринка от Варвара ми дадоха легло за бебенцето,защото той спеше на спалнята до мен.Мит ми изпрати хубави зимни дрешки за големите ми дечица.
Благодарна съм ви,щастлива съм,че зарадвахте децата ми.Те не се радват често...
Всички дрешки и обувчици,които са малки на бебето и големките съм ги раздала на други мами.
Моят започна работа,поуспокойх се...но ето,че онзи ден отново го съкратиха.вчера цял ден е стоял пред фирмата да му дадат заплатата.Но не са...
Преди няколко дена готвих леща,но без да искам я загорих и вечеряхме маргарин с чубрика.Децата не са яли салам от 1м.Не са яли вафли от няколко седмици.Вчера сготвих боб,а днес ще са кортофи.Моят мъж продължава да си пие и да си вика.Продължава да ме обижда.За всичко...че съм безгръбначно,че съм крива,галош и т.н.страх ме е от него...Яна ме видя с каква синка бях на лицето.Но няма и къде да отида и на кой да разчитам.Затова търпя...
така е у нас...споделих с вас,за да може да ме опознаете,колкото позволява с писане...
извинете ме за разхвърлените мисли...за грещки,ако има...това е накратко моята история.
живея с постоянна мъка в сърцето ми...а тук намирам спокойствие,приятелство и разбиране...сякаш ви познавам от години.

# 47
  • Мнения: 1 886
Здравейте, милички.
Откраднах малко време и се настроих за дълги писания, но в този момент видях по телевизията репортаж за недоносените дечица. От интензивната неонатология на "Майчин дом". Показват бебченца с тегло под 1 кг. в кувьози. Толкова са мънички, а толкова борбени. Целите са омотани с жици и маркучи, на системи са, някои са с кислородни маски. Ръчичките им са затиснати с по една пелена (за тях и толкова е достатъчно - те и нея не могат да помръднат), за да не разместят системите. Те се опитват да мърдат, да ритат, но силичките не им стигат.... Гледката наистина е покъртителна.
Тези дечица още от първите си мигове научават, че живота е непрекъсната борба за оцеляване. В една или друга форма. Но при тях е абсолютно буквално. Никой не може да каже колко от тях ще се преборят. Нито дали ще има някакви поражения след това. Те са родени толкова преждевременно, че повечето им органи са недоразвити. Кои ще се развият напълно и кои - не?  Слушам лекарката, която обяснява какво, как и защо се прави за тези дечица и какви са рисковете.... А техниката е недостатъчна. Боже, живеем в 21 век, а нямаме достатъчно средства, за да опазим здрави дечица, родени преждевременно по една или друга причина.
Много ми е тъжно. Когато Поли се роди, я сложиха за 24 часа на кислород (не в кувьоз), защото пъпната й връв беше вързана на възел, който се беше затегнал при раждането. Помня колко уплашена бях, въпреки, че ми бяха казали, че детето е добре и че кислородът е просто превантивна мярка. А какво ли им е на тези родители, чиито дечица се борят за живота си в кувьози, често пъти залепени с лейкопласт, за да не се разпаднат!
Съжалявам, че ви натъжих от сутринта.
Но това е нещо, което засяга всички ни.
Засяга нашите деца.
Аз съм оптимистка и все още вярвам, че този проблем ще бъде разрешен скоро. Че ще се отделят повече средства за необходимата животоспасяваща апаратура (и не само в София), че с помощта на държавни фондове и дарения от частни лица и фирми ще дадем шанс на повече дечица.
Все още вярвам, че ще има по-малко конкурси за Мис-не-знам-какво-си и повече инициативи за грижи за децата ни. За бъдещето на България. За да ни има.
Обичам ви, момичета.
  Hug

П.П./ Сега видях поста на Тони.
Много съм чувствителна на тема мъжко пиянство. Имам горчив опит - за щастие вече отдавна погребан в миналото.
Тони, сигурно и други са ти казвали: има телефони за пострадали от домашно насилие, на които можеш да се обадиш и да ти осигурят защита за теб и децата. Потъсри в нета, а и тук някъде из форума имаше такава информация.
Ти си знаеш колко можеш да изтърпиш, но децата трябва да живеят в спокойна среда. Ти като майка си длъжна да опиташ да им я осигуриш. Момичетата са ти помогнали да облечеш децата си и са им набавили някои други необходими неща. Те не могат да направят нищо повече за теб. Останалото е твоя грижа. Успех.

Последна редакция: чт, 30 апр 2009, 11:35 от Пролетната Фея

# 48
  • Мнения: 7 263
Лени, погали корема....Хайде с нас на Търново......

Цоци  Hug много благодаря за поканата - искаше ми се наистина, но не смея вече да мръдна от София. При последното ни пътуване в началото на този месец истински се спекох като ме нападнаха едни контракции в Бургас. Така че живи и здрави докато съм 2 в 1 - мога евентуално да се присъединя само на срещички в София.
Но на всички ви пожелавам щур купон - много хубаво да изкарате и после да разказвате в снимки и картинки  Hug

# 49
  • Мнения: 11 610
Фея, мен недоносените дечица също ме разстройват много.....Тъжно и страшно е, и аз като теб се моля наиситна проблемите им да се разрешат на тези дечица и държавата да се погрижи навсякъде да има максимално добри условия за да им се запази животът и да излязат от болницата живи и здрави.


Тони, разказа и историята ти е затрогващ, не искам темата обаче да се превърне в другарски съд.....По някакъв начин и аз съм чувствителна на тема пиянство, и моя съвет е този на Фея:

има телефони за пострадали от домашно насилие, на които можеш да се обадиш и да ти осигурят защита за теб и децата. Потъсри в нета, а и тук някъде из форума имаше такава информация.
Ти си знаеш колко можеш да изтърпиш, но децата трябва да живеят в спокойна среда. Ти като майка си длъжна да опиташ да им я осигуриш. Момичетата са ти помогнали да облечеш децата си и са им набавили някои други необходими неща. Те не могат да направят нищо повече за теб. Останалото е твоя грижа. Успех.


Животът - твоя и на децата ти - е и в твои ръце. Бори се за него, потърси професионална помощ, момичетата не са те оставили без дрехи, но този, който трябва да поведе семейството си в здравословна и спокойна посока си само и единствено ти. Ние можем да помагаме тук повече морално, отколкото материално, защото вярвай ми......ако при теб проблема се казва пиянство, при мен проблема носи друго име, при Фея - трето и т.н. Всеки има своята затрогваща история, но и всеки има глава на раменете си и в животът - за добро или лошо - всеки яде това, което сам си е надробил.......Вкл. и аз!



Ех, Лени, Лени......щеше да е хубаво да сте сред нас....Но на другата среща - да сте с нас!

# 50
  • София
  • Мнения: 679
Здравейте мамчета, Благодаря на Мама Цоци, че ни е включила в списъчето.   bouquet
Напоследък не ми остава много време за форума, но така, ще бъде докато се роди нашето бебче.

Новината от миналата седмица е, че се потвърди окончателно, че чакам момче. Аз съм много щастлива, винаги съм  искала да имам момченце, но немога да си представя живота без двете ми принцеси, обожавам ги, сега като знам, че няма да има кой да обличам в бебешките рокли малко ми е тъжно. Та по този повод ще трябва да раздам малко розовки дрешки, за да се освободи място да купя синички. Ако някой иска да ми пише на лични, ства въпрос за от около 3месеца до към 1.6г. най- малките ги изпратих преди година на една мама. Намират се и обувчици, носени са от мойте госпожици, както и пантофки.
Вчера голямата ми дъщеричка гостува в На кафе при Гала, заедно с още няколко момиченца от балета и разбира се тяхната преподателка Маша Илиева. Моята каквата е устата веднага стана център на вниманието, хем е най-малката от всичките й ученички. Снощи пък бяхме на бенефиса на Маша в операта и прекарахме чудесно.
Тони-бонбони прочетох поста ти, много ме трогна, досега живота ти не е бил лек, дано с времето да се подобри.
Пролетна Фея аз също съм много съпричастна към проблемите на недоносените деца, моята сестра роди 1150гр. и трябваше месец и половина да живее племеницата ми в кувьоз. Колко страх изпитвахме как ще се справи малката в борбата за оцеляване.

# 51
  • Мнения: 803
Ето ме...куук... bowuu
Добър ден на всички феи,бърборанки,мълчанки,четящи,пишещи,маминки,татковци,  Mr. Green батковци,каки,бебоци...Дали обхванах всички...? newsm78  За останалите- newsm51
За мамите с по три моми- smile3525
За конкуренцията- tooth
Наденце,жалко че няма да можеш да дойдеш.Натали ми е разказвала много хубави неща за теб...Правите си разни срещички по София,а тия от провинцията кучета ги яли,нали? #Cussing out
Наслуки,благодарско за предложението,а така,предлагайте и момите,защото тук вече взеха да ме мислят за нахална...Три моми,а?Браво!Евала!Аз някой път ако се реша да родя още едно,ще ви ползвам за жокер-обади се на приятел,щото помощ от публиката ми е твърде много....Ама вие пък и момче имате и не сте много сигурни,тъй че отпадате за сега... Mr. Green
Цоц,ти много не се хвали,щото да не викаш после-Ние пътувахме с Лилето...ама с не много весел тон smile3511Надявам се да не вдигам много адреналина на милото ти,докато ме изчаква...
Пеши,нещо май се опитваш камъчета да хвърляш в двора ми,а...Това имотна как да го разбирам-деца,коса бол за скубане от снахите или другото,ма нЕма да кажа кое е... Mr. GreenКога беше черно бяла,кога стана плазма,кога ел си ди...бързо еволюираш-тая дума ако щеш ме утрепай,но не мога да я изговоря,даже се съмнявам,че правилно я написах...Нищо де.Цункай момата,а пък ние с Цоци,ще излезем навън да се разберем по мъжки,та да не правим лошо впечатление тук...
Уф,Виктрес,миличка,хич не ми се говори на тая тема,но ти пак ме провокираш...Снаха ми ми каза също,че съм оная циганка с многото деца,като се има впредвид,че те са три деца-има и брат и сестра.Майка й също е многодетна...Не се опитвам да я разбирам,нито пък правя опити да й простя,може би не съм толкова благородна и узряла за това.Знам ли?Не очаквам от хората също да разбират нашата лудост да имаме три деца в този толкова труден и напрегнат живот.Няма как да знаят,че децата го правят по-пъстър,по жив,по-смислен,по-задружен.Благодарна съм на Бога,че ме е дарил с три прекрасни деца и Го моля всеки ден да ми ги пази живи и здрави,а пък на хората взех да обръщам все по-малко внимание напоследък.Големите батковци вече трудно ги придърпвам в скута си и не ми се дават много да ги целувам,но аз продължавам с опитите си,и с всеки изминал ден стават все по-неуспешни. Mr. GreenА малкото Денисче е толкова миличко,така сладко се гушка и баща му често пълни очите със сълзи като му каже-Тате,обичам тееееее.Какво щяхме да правим сега,ако не беше то,а?Вярно е,че децата са тревога,но пък са и радост,може да е твърде отговорно да си родител,но пък е удовлетворяващо и изпълващо сърцето.Не знам дали се справяме да сме добри родители,но ми се иска някой път децата ми да кажат за мен това,което аз казвам за мама.
Ларива,Ларива и ти се зарази от хубавите рисунки на Пикасото и си нарисувала също за всекиго по нещо.Браво. smile3501Брой си ги децата,няма срамно... Mr. GreenУф,мила,аз имам само един пубер за сега и като си помисля,че твоето е моето умножено по две,не знам какво да ти кажа.Мен класната ме вика най-редовно в училище,вече си станахме близки дори.Все нещо ще измисли,не знам как му ги ражда главата тия щуротии,дано вземе вече да се влюби,та да се укроти малко,иначе това неговото е...нямам думи.
Феичке,и Денис беше на кислород 24 часа,защото се роди с близо четири седмици по-рано,с неузрели бели дробове.Когато отидох да го видя,се разплаках-главата му беше в някаква стъклена кутия и ми се стори толкова беззащитен и мъничък,че щях да припадна.Казах си-как това малко човече ще се справи,дали ще успее,но ето-сега е страшен динозавър,острозъб и знаеш ли,че ни надува главите с това ръмжене вече.
Тони,прочетох поста ти и се развълнувах.Вече си бях помислила,че не ти се пише тук,дори бях разочарована,че не го правиш.Хубаво е човек да може да се извинява,да иска прошка,да умее да благодари.Няма нищо лошо в това да си искрен с хората,да ги приемаш такива каквито са,без да очакваш от тях да се променят,както на теб ти се иска.
 Надявам се,че си прочела предния пост на маминка Цоци,много е мъдра,аз си я харесвам и почва да ми става слабост,но ще се опитвам да го прикривам това си мое увлечение. Mr. GreenКакто и да е...
Съжалявам,че минаваш през това,но още повече,че не мога да ти помогна.Дано намериш правилния път и вземеш най-доброто решение-за теб и за дечицата ти.Стискам палци.
Пиги,чакам добри новини вече,хайде зарадвай ни,че си добре и че всичко е наред с теб. Hug
Пикасо,рисунка искам и молба да ползвам таткото за жокер Mr. GreenШегувам се де,вече сигурно нищо няма да пишеш за мен. Embarassed
Хаде,че пак се отплеснах...Много ви обичкам всички,нали знаете.
А гостите ни що си отидоха? newsm78

# 52
  • Мнения: 331
Навън е толкова усмихнато времето, а в нашата тема е малко тъжно. На мен и трите ми деца са минали през кувьоз. Последно Марти беше за 2 дена в такъв. Аз стоях край него със сълзи на очите и се чудех какво точно му има. Раждах в Плевен, а там лекарите са много добри и гледат да те информират за всичко. Когато д-р Бързашки, на когото ще съм благодарна цял живот, видя как стоя до малкото кувьозче и плача, веднага намери детската лекарка, за да ми даде тя пълната информация. Много е страшно, когато не знаеш какво точно се случва. На шестия ден от престоя ни / аз винаги лежа по 1 седмица, защото все се налагаше да раждам със секцио/, чуха сърдечен шум. Повикаха специалист, който в първия момент каза, че Марти има голям отвор между двете камери и може след година да се наложи операция. Не знаех на кой свят съм. Тези два часа, през които чаках резултата от ехографа ми се сториха цяла вечност. Оказа се, че отворчто е съвсем малко и трябва да се затвори до втория месец. В Търново имаме само една детска специалистка, която прави ехокардиограми на толкова малки деца. Една седмица лежахме в детско отделение, където и тя даваше дежурства, но така и не ни направиха ехокардиограма. Може би пак ще се наложи да отидем до Плевен. И вкъщи се е налагало да ядем лапад и коприва, и то съвсем наскоро, но да са ни здрави дечицата, ще се справим. Вкъщи проблемите ми идват от свекъра. Ние живеем отделно, но сме в един и същи град. Имаме няколко кредита на нашите имена, заради бизнеса на фирмата му. Сега се оказва, че той не може да ги плаща и на мен постоянно ми звънят от банките. Без нерви останах. И не знам докога ще е така. Най-лошото е, че той не показва да е загрижен или пък да полага максимални усилия. Ох, малко си поизлях и аз душата пред вас. Сега няколко от вас да се похвалят с децата си или, че са спечелили от тотото, че и ние да се зарадваме с тях. Ние всички имаме по няколко слънчица в домовете и в сърцата си-какво повече ни трябва?!

# 53
  • Мнения: 1 886
Вили, гледах ги вчера малките бонбонени принцески от балета на Маша Илиева. Не знаех, че едната от малките Софии е твоята. Но много добре си спомням как отговаряше, когато я питаха за какво се кара Маша.  Grinning Голяма сладурана е, да ти е жива и здрава. А и дава вид на сериозна млада госпожица - ще си имаш помощничка за бебчо в нейно лице. А вярвам, че и малката ще бъде като кака си.   Hug


А ние, дето сме с по две, дискриминирани ли сме? За нас нещо - цветенце, тортичка, а?  Wink

Лиле, моят мъж е сигурен - дава уроци и за момчета, и за момичета. Когато бях бременна с Коко, ме гледаха на видеозон два пъти и нищо не можаха да видят. Всички наоколо смятаха, че ще родя момиче, а и на мен така ми се струваше, защото бременността ми беше доста различна от предишната. Но той каза: Момче съм правил - момче е! И наистина - роди се Константин.
Когато забременях с Поли, трябваше да ми правят амнеоцентеза поради крехката ми възраст.  Mr. Green И му казвам: ето, сега вече ще съм сигурна предварително дали е момче, или момиче. А той: няма какво да се чудиш - момиче е! Ами, да, момиче е.
  Grinning

Цоци, браво, милчика. С малко думи, но право в целта - както винаги! Шапка ти свалям.   bouquet 


Валя, мисля, че всички ние можем да се похвалим с децата си. Смея да твърдя, че ако не друго, то поне в раждането и отглеждането на деца ни бива. Но пък има и някои кадърни мами, дето ги бива и в много други неща: въртят книжарнички, правят проекти, шият спално бельо, рисуват, готвят невероятни неща..... На всички тях се възхищавам най-искрено. Мен не ме бива много в тези работи.....  Embarassed

Нека винаги греят детските усмивки в домовете ви, момичета. Тогава и на вашите лица ще има усмивка.
И понеже се чувствам виновна, че ви поразвалих настроението, ето един опит да изкупя вината си:


Последна редакция: чт, 30 апр 2009, 12:26 от Пролетната Фея

# 54
  • Мнения: 803
Ееееее,Феичке,караш ме да спамя сега. Mr. Green АЙде мини на първи ред тогава,за жокерите де,ето ти и една китка. newsm51.
Ще се разчекна аз тук като жабата,малееее... #Crazy
Той и моят съпруг като твоя...Казва:-Аз само момчета мога да правя,за Даниел ако знаеш каква розова подготовка бях ударила,защото ми казаха сто процента,че ще е момиче и име бях измислила дори момичешко,но после-изненада... Shocked
И много ми се смяха на реакцията,като се опулих и викам:-Ама аз име не съм измислила за момче! Mr. Green
Това го казвам на лекарката,след като дори ми се стори,че не съм чула добре,че имам син пак. Embarassed

# 55
  • Мнения: 1 410
Цитат
Танче, ще ми липсваш в Търново, но в Израил заедно ще ходим........
Цоци,Добре си ни дошла на гости в Израел.Както се разбра - въпрос на време е да се преместим там  Mr. Green
Наде,много се радвам,че таткото е направил този избор,.Човека е преценил,че ще му се скъса сърцето от мъка по вас.А ти сама с децата....Вярвам,че и тук ще се намери добра работа...ПОжелавам ви го .... Praynig

Цитат
всеки яде това, което сам си е надробил.......Вкл. и аз!
И аз,и аз!

Момичета,ако някой има телефонен номер на Пиги,моля ви се дайте ми го на ЛС.Да й пусна смс,няма да я притеснявам с обаждане.

Фейчке,твоя мъж да няма нещо - око-рентген или подобно?  Thinking
 И аз гледах баРелините на Маша - наистина малки сладки бонбончета.И двете Софии,дори се замислих,ако запиша Миши на балет ,дали ще й хареса,тя и без това си ходи на пръсти.... Grinning

# 56
  • Мнения: 186
    Привет и от мен!Мале за два дена колко много сте изписали!Стигнах до 2-ра стр.,довечера ще ви чета,че сега отивам на работа.
    Пикасо,оказах се права, че по нощите,освен че пишеш и рисуваш.Възхищавам се на таланта и енергията ти!Не напразно си Пикасо.И дон Кихот, и тореадора са страхотни,с нетърпение очаквам да видя и другите стени.А другите ти творения-трите красавици,са най-големите ти шедьоври-да са ти живи и здрави,много са сладки./И те са рисувани по-малките часове,нали/За гормитите,Деян също беше луднал по тях,в "Люлин",при нас има още,а и една моя познага ги продаваше,ние за три дни отиваме на "Цигов чарк",но като се върнем ,ако искаш мога да ти купя.
  Поздрави на всички и весело изкарване на празниците!

# 57
  • Мнения: 2 597
момичета Hug  bouquet пожелавам ви прекрасно време за пикника, пешеходката ще ви на-гушка от мое име
мама цоци и аз имам син така че може да се конкурираме с Цвети за снахата

Лени- миличка Hug лежи и си почивай, сина ми се роди в седмия месец и само аз си знам какъв кошмар беше докато го закрепят
Татянка -бърборанка ще напише нещо но малка част не съм толкова сладкодумна
моя баща също е алкохолик, не ми се говори за това по ред причини, а за трудния живот на всички е ясно, когато аз родих изпаднахме в голяма криза, под наем 300лв. ( сега е 400лв.) син ученик и майчинство 120лв. мъжът ми беше без работа няколко месеца, но съм много горда че сами се справихме, продадохме, телевизор, телефони, на малката преносима кошара,  кърмата ми спря още края на  втория месец защото гладувахме, а и психически се натоварвах, когато започваш да се чудиш дали да си платиш наема и тока но да  гладуваш, или да останеш на студено и на улицата е страно, ноември месец малката беше на 4 месеца и ходех с нея да събирам кестени, изкупуваха ги по 0,15лв. за да има за кисело мляко и 3 памперса за 24 часа, събирала съм кашони до нас, но ми беше неудобно да пусна тема че имам нужда ( здрави млади хора)  а ме познават момичетата от ДБМ и не беше нужно и тема да пускам за ми помогнат, но не ми дава сърце да искам от човек който с 2лв. кара цял ден, нет имах на работа върнах се бързо че не стигат парите, юни и юли месец берем липа и така се справяме
живота на повечето хора тук е труден, аз познавам много от тях лично

няма да ви занимавам повече всеки си знае какво му е

пожелавам ви много хубаво и слънчево време  bouquet  bouquet
ще ви чета и ние като се върнем от гости

Последна редакция: чт, 30 апр 2009, 14:32 от ЛАРА КРОФТ (rut)

# 58
  • София
  • Мнения: 1 001
Днес съм благодарна на всички ви - че снимки пускате, повечко споделяте - така ви искам!
Не мога всички да спомена, че рискувам да пропусна някой, обаче съпреживявам с вас и радостите и неволите...на десктопа ми цъфнаха зюмбюлите на dil, от снимките на Наслуки си краднах идеята за тортата с цветенца, калинки и пеперуди (за снимките с басейна не говоря...потапям сееее).....
После дойде ред на сълзичките в ъгълчетата на очите ми...
Тони-бонбони, какато казаха преди мен, всеки си има своя история, но съм поразена от това колко тмного си приличат някои от тях....Кураж, момиче! От позицията на негушканото, изпълнено със страх дете, което цял живот се бори с чувството на отхвърляне и чувството на вечна жертва да кажа, че децата ти са попивателни...ти реши какво заслужават...но не нагърбвай себе си с чужда вина...мъжа ти може да се промени само, ако го поиска...ако ли не - в сърцето ти има достатъчно сили да вземеш друго решение....сложно е....
И безпаричието ми е болезнено позната тема...тази сутрин телефона на мъжа ми иззвъня...тайничко погледнах кой е...той само го отмести и забили поглед в масата го оставихме да си звъни...той нямаше сили пак да обяснява защо не смогва да внася ипотеката, аз нямах сили да му кажа, че всичко ще се оправи и че го обичам, и че още не съм му простила една обида, и че ми липсва - не физически, а на душата ми липсва (да му се не види, с вас споделям повече неща за личния си свят, отколкото с него  Embarassed)....
Всичко в живота ни е плетеница от толкова много неща...
Понякога чувството е, че едва си държиш главата над водата...Но сега се сещам една случка:
Лежим си с мъжа на спалнята с празни погледи...потъващи в грижите, неплатените сметки, умората...и пристига Кати! Покатерва се при нас и почва да скача и да се бухва на спалнята с радостни писъци - безгижна и свободна....И без да се усетим вече се заливахме от смях с нея, и я зацелувахме по зачервените бузки и немирните къдрици....Забравихме за какво се тревожехме...Знаехме само, че всичко ще се оправи, нищо, че още нямахме идея как точно...може би нямаше нужда да знаем...

Пролетна...какво да кажа. Веднъж, преди години, гледах един репортаж от Майчин дом. Не помня темата, защото ми се запечатаха в ума само олющените бебешки креватчета....Потресена и погнусена останах от мизерията....От неспособността да се подреждат приоритети и да се излиза с репликата:"Ами, няма пари!"...и то все за важните неща няма пари....все за животоспасяващите няма пари....И аз съм оптимистка, но тя няма връзка с действителността и е гарнирана с доза безпомощност...

Тъй, тъй.... Не трябваше да сядам тук, че малката като ме види седнала или легнала пристига да суче  Mr. Green, та гледам да съм в движение и да й отвличам вниманието чат-пат, че поне през деня да не си търси "макото с какао" Laughing

Радвам се, че се чух със сестра ми - вече е много по-добре, бебока рита и корема расте! Ето случка от последната й консултация, която се носи вече като виц из родата:
Качва се на кантара - 52 кила и половина.
Доктора пита:"Я кажи колко беше в началото на бременността да запиша тука колко си наддала?"/тя е в края на 4-тия месец/
Сестра ми:"Ами докторе...54 кила бях!"  Confused Rolling Eyes  hahaha hahaha hahaha
Е, сега вече ще си допълни манекенската фигурка с едно прилично коремче, та да добие по-майчински вид и ще докладвам до колко кила ще я докараме. Grinning

Хубав ви ден на всички!  bouquet

# 59
  • Мнения: 7 263
ЛАРА КРОФТ опитвам да почивам, ама и не може да се лежи само. Стискам зъби, пия хапове, наливат ми системи и така.
Иначе не ми се искаше да взимам отношение по темата .....
Но .....

Тони-бонбони, какато казаха преди мен, всеки си има своя история, но съм поразена от това колко много си приличат някои от тях....Кураж, момиче! От позицията на негушканото, изпълнено със страх дете, което цял живот се бори с чувството на отхвърляне и чувството на вечна жертва да кажа, че децата ти са попивателни...ти реши какво заслужават...но не нагърбвай себе си с чужда вина...мъжа ти може да се промени само, ако го поиска...ако ли не - в сърцето ти има достатъчно сили да вземеш друго решение....сложно е....

Това го бях писала още доста одавна по повод на някой от началните постинги на Тони /тогава още Емко/.
Всеки е имал тежки моменти и душевно и физически и финансово. В днешно време много малко са хората, които са спокойни и няма финансови притеснения. Кризата / колкото и да си мислех, че е преекспонирана истерия/ в края на краищата ни настига....
Но ....
Има едно голямо но, ........
Всеки проблем може да се реши, всеки връх може да се изкачи, ако в дадено семейство има любов и разбирателство и обратното и планини със пари и хубави вещи да се изсипят отгоре ти това няма да промени факта че си наранен, самотен, недоразбран. И докато за един възрастен това е голяма тегоба - за едно дете това е тежка доживотна присъда.
Знам какво е да си лягаш накрещян, наказан, набит - да си нежелан и вечно гонен, знам и какви са последиците от това да заспиваш с крясъците на възрастните в съседната стая ..............
Как се чувстваш ти е важно нещо, но то е несъизмеримо с това, което преживяват децата ти и което ще преживяват цял живот.

В живота си съм молила за помощ доста пъти и доста пъти съм получавала такава. Дори съвсем наскоро молих приятели за помощ и останах изумена колко много хора ми се притекоха на помощ с такова желание, че чак ми стана неудобно / не ставаше дума за материална помощ, но въпреки това жестовете бяха наистина страхотни   bouquet/
Много пъти и съм помагала - доста често без да искам да се шуми, около това какво, колко,  кога и на кого съм дала. Човек дава от сърце - така е редно.
Винаги обаче съм се отдръпвала, когато реша че от мен се очаква прекалено много / не става дума за материалната страна на нещата или поне не основно за това/.
Всеки може да изпадне в нужда и да се подхлъзне, но ако не си помогне сам и не се опита сам да вземе нещата в ръцете си - никой не би могъл да му помогне трайно.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт