Възпитавам я така както са ме възпитавали мен- че с блага дума всички врати се отварят, за това се тръшка рядко, повече го удря на умилкване, ако иска нещо. От друга страна в началото в яслата имаше момченце , което я биеше, а тя не отвръщаше. Сега съм я научила, че никога не трябва да удря първа, но ако се стигне до физическа разправа трябва да отвръща. Не съм привърженичка на библейските закони за бузата..., тъкмо наопаки. Това , че не атакувам никога първа не ме прави слаба и го доказвам в своя отговор на атаката. Същото искам и за дъщеря ми. А относно доброто и лошото- морала е много относително понятие. И всеки си го чупи през собствената призма. Виж законите са друго нещо- те трябва да се спазват. та ще се опитвам да й давам насоки спрямо морала ми, но искам тя сама да открие доброто и лошото.
- Публикувана: 1 май 2009, 08:27 ч.
- Последно мнение: 4 авг. 2009, 16:55 ч.
как възпитавате децата си
Много време отделям на децата си, сега поне мога да си го позволя. Мисля, че това сега е най-важно. Много си говорим. Възпитавам ги предимно с личен пример -така най- си тежи.
Възпитавам ги да обичат и пазят природата, да държат на думата си, да са честни, да имат добри обноски, добри хранителни навици, да ценят добрите хора , приятели. Стремя се да ги ориентирам към добрия вкус, да ценят красивото, да се самоуважават, да стоят далеч от простотията и агресията.
Да не причиняват на другите това, което не искат на самите тях да им се случи. Да вярват в доброто. Да не са груби , да са отговорни и решителни, да отстояват принципите си и т.н. .
Има резултат засега. Чувам добри отзиви.
Възпитавам ги да обичат и пазят природата, да държат на думата си, да са честни, да имат добри обноски, добри хранителни навици, да ценят добрите хора , приятели. Стремя се да ги ориентирам към добрия вкус, да ценят красивото, да се самоуважават, да стоят далеч от простотията и агресията.
Да не причиняват на другите това, което не искат на самите тях да им се случи. Да вярват в доброто. Да не са груби , да са отговорни и решителни, да отстояват принципите си и т.н. .
Има резултат засега. Чувам добри отзиви.
Водя се по детето си.. гледам да му осигуря спокойствие, не ограничавам свободата му до колкото ми е възможно, не го насилвам за почти нищо, обяснявам когато нещо не може, избягвам да му се налагам... малък е още и сме едва в началото на възпитанието.. но забелязвам, че доста неща ги учи без да съм го учила.. например кашля с ръка на устата, без да съм му покавала, не дърпа играчки от другите деца, нито удря .. просто не е агресивно дете и е по лесно.. четох че за неговия характер няй добрият подход е метода на положителното възнаграждение.. т.е. не да порцавам лошите прояви, а да стимулирам добрите.. действа безотказно..
Възпитавам ги да обичат и пазят природата, да държат на думата си, да са честни, да имат добри обноски, добри хранителни навици, да ценят добрите хора , приятели. Стремя се да ги ориентирам към добрия вкус, да ценят красивото, да се самоуважават, да стоят далеч от простотията и агресията.
Да не причиняват на другите това, което не искат на самите тях да им се случи. Да вярват в доброто. Да не са груби , да са отговорни и решителни, да отстояват принципите си и т.н. .
Има резултат засега. Чувам добри отзиви.
Това се опитвам и аз да направя.Доколко съм успяла времето ще покаже.Засега добри резултати се виждат в графите обноски,добри хранителни навици,да не е груба,да пази природата.За другите ще трябва да почакам за резултати.
Всяка родителка учи децата си на това, което за нея е ценност.Ценностната с-ма при различните хора е различна.Различно се възприема и добро/лошо.Много е обширна темата.
Така е.Да, така е! но, да не забравяме и факторите - ясла, градина....
Всяка родителка учи децата си на това, което за нея е ценност.Ценностната с-ма при различните хора е различна.Различно се възприема и добро/лошо.Много е обширна темата.
Така е.Да, така е! но, да не забравяме и факторите - ясла, градина....
Всяка родителка учи децата си на това, което за нея е ценност.Ценностната с-ма при различните хора е различна.Различно се възприема и добро/лошо.Много е обширна темата.
Така е.Да, така е! но, да не забравяме и факторите - ясла, градина....
Засега възпитанието ми се опира на няколко основи:
- да не е агресивен
- да разбере, че винаги с добро е по-лесно и правилно
- да обича
- да бъде толерантен
Отчитам фактът, че синът ми е много добродушно дете и засега не е трудно да се разберем. Той предпочита да гушне пред това да изблъска някое дете. Но все пак това е личният пример.
- да не е агресивен
- да разбере, че винаги с добро е по-лесно и правилно
- да обича
- да бъде толерантен
Отчитам фактът, че синът ми е много добродушно дете и засега не е трудно да се разберем. Той предпочита да гушне пред това да изблъска някое дете. Но все пак това е личният пример.
Нямам предвид възпитанието там, а "лошите" навици, които "попиват" едно от друго там.
Нямам предвид възпитанието там, а "лошите" навици, които "попиват" едно от друго там.
Да, за сега поне при мен няма проблем. Разбира и не прави повторения. Не знам обаче, как ще е за напред. Гледам дечица на мои приятели 5-6 годишни, тогава нещата стават по трудни.
Напоследък това ми е болна тема, защото възпитавам децата в толерантност, неагресивност, вежливост.
Но на нашата площадка има една мама, която ме втрещява с ценностите, на които учи дъщеря си и племенниците си: "Не, не се бийте и плюйте помежду си! Вие сте братовчеди и сте силни заедно! Бийте се само с другите деца!"
И сега се чудя в какъв свят всъщност ще живеят и на какво да ги уча...
Но на нашата площадка има една мама, която ме втрещява с ценностите, на които учи дъщеря си и племенниците си: "Не, не се бийте и плюйте помежду си! Вие сте братовчеди и сте силни заедно! Бийте се само с другите деца!"
И сега се чудя в какъв свят всъщност ще живеят и на какво да ги уча...
И аз я учих дъщеря ми да отстъпва, да не удря и в един момент какво стана. Всички я бият и тя стои. Майките на децата , които удрят съответно не реагираха по никакъв начин... е, защо детето ми, което уча на ценности да страда... И в един момент и казах ако те удрят удряш и ти, но никога първа. И все пак я напътствам да се опитва да се справя в подобни ситуации с думи, а не с удар. И май там и е силата, защото успява да се справя. Една позната майка когато нейното дете удряше моето не и правеше впечатление, но когато дъщеря ми започна да наранява детето и с думи веднага реагира. Нито едното е хубаво, нито другото, но още по лошо е пък ако стои и търпи обиди и удари.