как възпитавате децата си

Всяка родителка учи децата си на това, което за нея е ценност.Ценностната с-ма при различните хора е различна.Различно се възприема и добро/лошо.Много е обширна темата.

За мен пък "доброто" и "лошото" са сравнително изчистени категории и общо взето всички знаем за какво става въпрос. Децата се учат от пример, на принципа на подражанието.
Това, което се стремя да направя в момента, е да му дам някаква емоционална интелигентност. Да се научи какво означава радостта, тъгата. Да му покажа какво е приятелство и какви са начините да го създадеш и запазиш. Да го изведа далече от света на агресията, не да го държа в някакъв розов свят, в който по правило тя не съществува, но да му покажа, че той не трябва да е част от нея.
Правя опити да го науча, че е и хубаво да се обгражда с красиви неща -конкретно -вече няма пориви да къса цветята от градината, обяснява, че са хубави, когато цъфнат нови, забелязва.

Ами ето-пак е много относително.Защото-моето дете никога не е имало потребност да къса цветята, за да  ме подтикне това да го уча, че са красиви. Моето мнение е, че ако за теб добро/лошо са изчистени-то те са такива в Твоя си вид.За мен например са в по-различно измерение.Или за друг.

пенелопа, според мен има някакъв обществен договор за това кое е е добро и лошо, почти във всички религии понятията се припокриват. Законовота подреденост на света и тя горе долу е базирана на тях.

Интересна тема, за нашето дете мога да кажа, че много зависи кога точно си я видяла.Можеш да попаднеш с нас в супера, когато е много мила и възпитана и казва "Извинете, може ли да мина", а в следващият момент да те бутне и "Пазисе , пречиш ми".На площадката е същсото, може да си играе с детето ти и да няма никакъв проблем, да те попита може ли да играе с неговите игрчки и да каже "Благодаря", но може и да дърпа, бута и да нарича околните "Глупак" .Обяснявам, говоря, показвам, как трябва и не трябвам да се държим, кое е хубаво и кое не , и все пак в момента мога да кожа че дъщеря ни си прави каквото реши, ако иска да е лоща и невъзпитана не можешщ я спря/но се прибираме от площадката, като по пътя се обяснаваме/

Възпитавам сина си преди всичко да бъде честен,щедър и да цени приятелите си.
Другото,което е важно за нас е да не отвръща на лошото с лошо,и ако има агресивно поведение около него просто да стои далеч от такива деца.Имали сме случаи обаче,когато такива деца нарочно се навират в него и го дразнят,удрят...,в този случай позволявам да отвърне на удара,след което натрапниците вече не си и помислят да се закачат с него
И другото важно нещо е да ни уважава,както и всички възрастни около него.
Виждала съм деца,които обиждат и удрят майките си,което за мен е недопустимо

Съгласна съм, но около нас нито подреденост законова има, нито се спазват писани и неписани правила.Това за мен е доказателство, че не всички приемат тази даденост за делението-добро/зло.

Разбира се,че е така!

Така е.

Прави ми впечатление,че някои родители окуражават децата си да са по нахални,понякога дори арогантни.Не искам да давам примери за да не се заформят спорове.Други обаче от рано учат мъниците да са добронамерени и добрички.
Като се има в предвид че всички тези деца ще растат заедно,си мисля дали тези от нас които държим  именно на добрите обноски и доброто възпитание не правим лоша услуга на децата си  .

По принцип децата са с различен темперамент и често по-буйничките може да се сметнат за по-невъзпитани, а по-свитите и срамежливи за по-добри. За децата е естествено да тичат, да скачат да викат и това, че едно дете седи мирно и кротко до майка си, не е гаранция, че са положени много усилия в правилното му възпитание.

Моята 4 годишна дъщеря понякога е ужасно нахална. Определено е по-екстравертна от мен самата. Съобразявайки се с темперамента и се опитвам да запзя общителността и, а същевременно да я науча на повече чувствителност.
Малкото ми момченце е свито и страхливо. Опитвам се да поощрявам творческите му настроения и да го стимулирам да е по-решителен, но без да прекрачва добрият според мен тон.

mamamari, човек не може да се обърне срещу природата и ценностите си. Нали с тези деца самите ние ще общуваме дълги години. От собствени познанства съм се убедила, че чувствителен и добре възпитан не е равно на смотан и неудачник. И гледайки разни риалити формати ми се струва, че и в нашето общество това се харесва най-много: добронамерени и човечни, но решителни и отстояващи принципите си хора. Никой не си пада по прекалено грубите и арогантни типове.

Според мен е много важно и на каква възраст е детето.Също така едни хора и ситуации провокират доброто в децата,а други ги изнервят или провокират агресия.Без да искам да кажа,че другите хора са виновни за държанието на детето ми.Точно това се опитвам да покажа на децата,че възпитанието и доброто държание нямат общо с това да търпиш всичко,да се подчиняваш безусловно и да нямаш лично мнение.

Познавам такива родители,които целенасочено възпитават децата си в цинизъм,защото тези хора били успешни
Не смятам,че правя лоша услуга на детето си,като го възпитавам в добродетели.
Все още има достатъчно стойности хора,които ценят именно това-честност,благородство,жертвоготовност.
Останалите просто не заслужават да ни познават

Сега като се замисля...нямам никаква отработена стратегия за възпитаване. Просто когато видя нещо, което ми се струва, че трябва да се отработи и почвам. Така се научихме да говорим правилно и учтиво. С всички екстри...Здравейте, Благодаря, Извинете, Може ли....Знаем си урока за пресичането и държанието по време на разходка. Че с децата трябва да се разговаря и играе, а не да се крещи и удря примерно. Не руши неща, които са направени от друг/това го научихме доста трудно/
Не бих казала, че е нахален. Но за сметка на това е страшно упорит и нетърпелив. Знам, че му коства доста, за да се държи както трябва и се радвам, че донякъде го постига.
За едно нещо доста хора са ми правили комплимент. АЗ се гордея разбира се  Не лъже и говори много чисто и хубаво.
Та за 4-те ни години толкова.

Възпитавам я така както са ме възпитавали мен- че с блага дума всички врати се отварят, за това се тръшка рядко, повече го удря на умилкване, ако иска нещо. От друга страна в началото в яслата имаше момченце , което я биеше, а тя не отвръщаше. Сега съм я научила, че никога не трябва да удря първа, но ако се стигне до физическа разправа трябва да отвръща. Не съм привърженичка на библейските закони за бузата..., тъкмо наопаки. Това , че не атакувам никога първа не ме прави слаба и го доказвам в своя отговор на атаката. Същото искам и за дъщеря ми. А относно доброто и лошото- морала е много относително понятие.  И всеки си го чупи през собствената призма. Виж законите са друго нещо- те трябва да се спазват.  та ще се опитвам да й давам насоки спрямо морала ми, но искам тя сама да открие доброто и лошото.

Много време отделям на децата си, сега поне мога да си го позволя. Мисля, че това сега е най-важно. Много си говорим. Възпитавам ги предимно с личен пример -така най- си тежи.
Възпитавам ги  да обичат и пазят природата, да държат на думата си, да са честни, да имат добри обноски, добри хранителни навици, да ценят добрите хора , приятели. Стремя се да ги ориентирам към добрия вкус, да ценят красивото, да се самоуважават, да стоят далеч от простотията и агресията.
Да не причиняват на другите това, което не искат на самите тях да им се случи. Да вярват в доброто. Да не са груби , да са отговорни и решителни, да отстояват принципите си и т.н. .
Има резултат засега. Чувам добри отзиви.

Отделям достатъчно време на децата си,старая се да ги възпитавам добре-кой не иска най- доброто за детето си?!Времето най -добре ще покаже как съм се справила с трудната мисия

Водя се по детето си.. гледам да му осигуря спокойствие, не ограничавам свободата му до колкото ми е възможно, не го насилвам за почти нищо, обяснявам когато нещо не може, избягвам да му се налагам... малък е още и сме едва в началото на възпитанието.. но забелязвам, че доста неща ги учи без да съм го учила.. например кашля с ръка на устата, без да съм му покавала, не дърпа играчки от другите деца, нито удря .. просто не е агресивно дете и е по лесно.. четох че за неговия характер няй добрият подход е метода на положителното възнаграждение.. т.е. не да порцавам лошите прояви, а да стимулирам добрите.. действа безотказно..

Това се опитвам и аз да направя.Доколко съм успяла времето ще покаже.Засега добри резултати се виждат в графите обноски,добри хранителни навици,да не е груба,да пази природата.За другите ще трябва да почакам за резултати.

Да, така е! но, да не забравяме и факторите - ясла, градина....

Е затова сме и ние родителите ако нещо се прпуска в детските заведения ние трябва да се намесим. Не трябва да се чака да ни възпитават децата, да ни ги гледат а ние само да коментираме резултатите нали.

Нямам предвид възпитанието там, а "лошите" навици, които "попиват" едно от друго там. 

Засега възпитанието ми се опира на няколко основи:
- да не е агресивен
- да разбере, че винаги с добро е по-лесно и правилно
- да обича
- да бъде толерантен
 
Отчитам фактът, че синът ми е много добродушно дете и засега не е трудно да се разберем. Той предпочита да гушне пред това да изблъска някое дете. Но все пак това е личният пример.

За съжаление децата в градината се научават и на лоши навици, думички и т.н. , които на нас не ни харесват. Ами взимам мерки, чрез ежедневно говорене, напомняне, обясняване ако се наложи  и те нещата си идват на мяст в един момент.

Да, за сега поне при мен няма проблем. Разбира и не прави повторения. Не знам обаче, как ще е за напред. Гледам дечица на мои приятели 5-6 годишни, тогава нещата стават по трудни.

Да децата като пораснат нещата се променят. Не може да се избегне копиране на поведение или нещо друго, но може да се коригира на време.

Темата е доста обширна.Смятам,че му даваме основите,нужни да израсне ЧОВЕК в пълния смисъл на думата.Професорът ми по психология казваше,че е лесно да посочиш на човек правилният път,но дали той ще тръгне по него....?

Напоследък това ми е болна тема, защото възпитавам децата в толерантност, неагресивност, вежливост.
Но на нашата площадка има една мама, която ме втрещява с ценностите, на които учи дъщеря си и племенниците си: "Не, не се бийте и плюйте помежду си! Вие сте братовчеди и сте силни заедно! Бийте се само с другите деца!"   
И сега се чудя в какъв свят всъщност ще живеят и на какво да ги уча...

И аз я учих дъщеря ми да отстъпва, да не удря и в един момент какво стана. Всички я бият и тя стои. Майките на децата , които удрят съответно не реагираха по никакъв начин... е, защо детето ми, което уча на ценности да страда... И в един момент и казах ако те удрят удряш и ти, но никога първа. И все пак я напътствам да се опитва да се справя в подобни ситуации с думи, а не с удар. И май там и е силата, защото успява да се справя. Една позната майка когато нейното дете удряше моето не и правеше впечатление, но когато дъщеря ми започна да наранява детето и с думи веднага реагира. Нито едното е хубаво, нито другото, но още по лошо е пък ако стои и търпи обиди и удари.

Едва ли някои ще отговори, че не го прави 
Между другото моето дете говори на непознати хора на Вие и се обръща към тях с "Извинете..." Това е от доста ранна детска възраст, може би от 4 г. не говори на ти. Не съм я учила специално, просто е попивала моето поведение навън 

Уча ги, естествено. Използвам всяка житейска ситуация, за да направя анализ защо това е добро, или лошо.

Аууу, усещам как скоро в ДиС ще се появи поредната анонимна тема с нападки срещу идеалните майки с идеално възпитаните деца, подвизаващи се в този форум. 
Биваше ли така явно да развееш червения плащ? Сега някоя луда крава ще се засегне и... 

Предизвикани са всички!!!  Александра е истинска дама като майка си! 

Темата е много интересна 

Както обичам да казвам на моменти - "Никой не е казал, че ще е лесно" 

Моето дете е от кротките и неотвръщащи на нападки деца. Той просто се разплаква и му става мъчно, ако някой го е ударил или нагрубил. Сега с това се борим, приказваме, как плачът е слабост, как другото дете като удря очаква точно това-да го разплаче. Говорим как не се играе с такива деца, а се търсят добронамерени деца, с които е интересна и приятна играта. Говорим за отношенията между хората, как един човек ако нарани друг, той се обижда и му е неприятно, затова избягва срещите с него. Обаче съм на мнение, че на 5 години едно дете не разбира чак толкова.... та, няма да е лесно    ще следя темата с интерес   

Аууу Vache, пък моята Ния с влизането в магазин (без да съм я учила, честно) казва: добър ден, искам касова бележка! Сигурно ще става данъчен инспектор, не дама 

За ценности е рано да я уча,но пък я уча да помага,уча я на най елемнтарни навици,уча я да умее да се защитава защото си изпатих от обратното възпитание да не удря и отстъпва,на непознати хора не говори,тя сама си е такава,не съм я учила.

Не вярвам особено във възпитанието.
Поведението на детето е в основни линии отражение на това на родителите.
Ако те викат, удрят, късат, блъскат се, псуват и т.н... как ще възпитат нещо различно, колкото и да се стараят, дори да кажем че имат ресурс и си го наложат като системни обяснения???

Добър пример за субективността във възпитанието,у дома плач не е слабост и не го избягваме като такъв..
Обноски,както и редица други поведенчески постановки възпитаваме с безкрайни повторения (буквално безкрайни) и личен пример.
Добро и лошо и други по-неконкретни категории учим непрестанно от книги,филми,близки,ползвам всеки удобен случай да обсъдим,кога чуят,кога- не.

Трудно   

Имам предвид плач, който е в отговор на отрицателно поведение на друго дете. А не плачът по принцип. Има разлика 

Хе, хе, може пък да е дама - данъчен инспектор!

Вчера и аз научих Габи да си иска касова бележка!
Много казва "Благодаря" за всичко.
И "Обичам те".
Възпитавам я с много любов, разговори и малко наказания.

А ценностите в живота са съвсем друга тема.

Плачът е пълноценно, най-чисто изживяване на някаква емоция, и независимо какво го провокира, според мен е по- добре да не се подтиска. Естествено, трябва да се помогне на детето да се успокои, но не да му се обяснява, че е лошо да плаче.

U doma никой плач не е слабост,без значение в отговор на какво е.

Всеки- според разбиранията си. Не знам да има тотално общи правила, а и границите на допустимо- недопустимо са доста различни и размити.
Едно е сигурно- всеки родител вече се счита за дипломиран възпитателен експерт, минимум с докторат.
Не е достатъчен атестат за добро възпитание едно любезно и редовно поздравяващо дете. Нито атестат за обратното едно срамежливо и гледащо в земята такова, криещо се зад мама на 2-3 години. В очите на редица родители е супер, ако детето е пробивно, а под пробивно се разбира често отракано, нахално, блъскащо се. За други пък е чудесно, ако детето е добро, отстъпва играчки, не се кара, което в очите на някои околни е доста зловредно нещо.
Та зададеният въпрос е толкова общ, че точен отговор няма как да се даде. Какво по- конкретно те интересува от възпитанието на децата? Възпитание в какво, на какво?

anette1104, няма как да ме разбереш, защото синът ти е още на 3. Когато стане на 5 и случайно попаднеш в същата ситуация - в отговор на бутане да реагира с плач, пак ще си поговорим.

За плачът и въобще изливането на емоцията- мога да споделя от личен опит и от опита, натрупан с големия ми син, че децата се нахвърлят с още по- голямо ожесточение върху хлапенце, което изглежда слабо, уязвимо и чувствително. Поради тази причина и ние целенасочено учим и двата броя, че емоцията е добре да си я проявяват у нас, защото агресивните се развихрят още повече, когато видят, че обектът им на агресия реагира пасивно, със страх, с плач, срам, обида.
С течение на времето децата все по- рядко комуникират по между си в присъствие на възрастен и когато отидат в училище, там, щете- не щете, има междучасия, игри, отиване и връщане от училище, когато хлапетата са вече овладели техники за справяне с различни ситуации /колкото по- навреме- толкова по- добре/ и наистина са принудени да се справят сами. Затова писах, до около 6-7 години следва да се научат на такива техники и правила, но какви ще са те, конкретно, зависи от вижданията на всеки отделен родител.

И аз напоследък си мисля за справянето.
И се опитвам да се овладявам - т.е. да не ходя да ги разтървавам.
Те и не се бият де. Само спорят. А аз скачам да оправям работата.
И по едно време си викам на акъла - я си стой на пейката, големи са вече, трябва да се оправят сами.
Става дума за деца на 4,5 - 5.

Вероятно си права.
Ботилирането на емоции по 10 часа на ден обаче не ми се струва много редно. Нашите деца плачат много рядко и съм се научила да уважавам тези моменти защото явно много им идва,не знам как би било ако врънкаха постоянно.
За бутането и агресията тук имат строги правила в у-ще и е недопустимо.
Има обаче феномен "псих. тормоз"(уж строго контролиран), наскоро 2  11год деца се обесиха защото ги наричали "гей", та в този контекст бих искала да чуя рев до небето за да знам какво става.

Психическия тормоз е по-опасен от физическия, от гледна точка че е по-незабележим.
Едно дете, с чиято майка от бебета сме ги гледали, есента започна да дразни сина ми с "ти повече не си ми приятел", "ние няма да играем повече с теб", казано с подходящ тон. Сина ми го прие много тежко, сигурно месец след това ми споменаваше за случката. Зимата не са виждали децата. Сега като почнахме да излизаме повече, сина ми започна целенасочено да дразни и тормози това дете. Направо го удря. А то го стимулира, показвайки че го е страх от него, но въпреки това го предизвиква с думи. Сина ми пак му налита, то почва да пищи без да е докоснат и т.н.
На тормоза с думи, сина ми отвърна с физически.
Цялата история си беше и урок за мен....честно си казвам, че на моменти незнаех как да реагирам и какво да обяснявам. Може би проблемът е в мен. Като цяло много рядко (по изключение) съм се вкарвала в някакви спорове и битки и направо съм като в небрано лозе...
Мъжа ми се опитва да ми обясни позицията, че да се сбият не е толкова фатално и страшно, но аз нещо не вярвам. Може би за тази възраст действително е по-добре физическа битка и изясняване на позициите (макар и грубо).
Въобще умението да разрешаваш конфликти и да излезеш достойно от такъв, е нещо което се учи дълго.

Най-добре да накараш детето да изговори чувствата си.
Като покажеш, че зачиташ емоциите му това ще го успокои. Самото изговаряне също разтоварва, стига да не е прекалено травмиращ момента, но пък тогава може да поплаче в прегръдките ти. После заедно ще намерите решението.

Аз не поощрявам удрянето. След 1-2 годишна възраст не им е мястото в повечето ситуации според мен.

Дъщеря ми понякога изглежда невъзпитана, въпреки, че й отделяме доста внимание в това отношение, а и не мисля, че й даваме лош пример. Мисля, че подражава по този начин, защото такова поведение явно й изглежда силно  Повечето пъти си говорим за това, но понякога я оставям и не правя големи драми.
Не съм привърженик на "пречупването" на детето пред родителския авторитет. Още повече, че имам много добро и чувствително дете и не искам да я дресирам.


Много хубаво казано 

Въобще не става въпрос за това. Аз не уча детето си да не изразява никаква емоция, това е абсурд     Но го уча да не изразява емоция на слабост /каквато е плачът/ пред нападателни и агресивни деца. Не е нужно да обяснявам защо, надявам се.
За психическия тормоз съм абсолютно съгласна с теб, много сериозно нещо е, но няма нищо общо с това. Там трябва пълно доверие родител-дете и много споделяне, а то се учи с години.

Като чета учиш детето да се владее. Предполагам това върви със споделяне в първия удобен момент, а не  епросто капсуловане. И го разбирам. Може би аз по-скоро бих се интересувала защо плаче, а не че показва слабост - обида, яд, безсилие..., какво го кара да заплаче...  Ако детето е на 5 не е странно да се разплаче, особено ако е чувствително и е имало тежък ден.

Mislq че говорим за едно и също-учим децата си на емоционална интелигентност ,умение да се справят с конфликт без агресия (физическа или вербална).Това е доста дълъг процес,опитвах се да кажа че има начини и начини да се постигне,зависи от детето не малко, едва ли има 100% правилна формула.
Аз лично не бих заложила на "не плачи пред нападателите",а как да се избегне ситуация с нападение и с какво друго адекватно за разбиранията ни поведение  да се замести плача.

На 2 години смятам, че му е раничко да разнищва екзистенциални въпроси и да се задълбочава в основни философски понятия... засега смятам, че е достатъчно да научи частите на тялото, формите, цветовете... предметите около себе си. За добро и зло има време.

НИкога не е рано да се учи едно дете на добро и зло
На 2 голяма част от личността му е изградена според мен.
А ако майката го гледа до тогава - колкото повече, толкова повече

Възпитавам го, като му обяснявам отделните ситуации, в които е попаднал - защо някой е направил еди-какво си, как е редно да постъпи и т.н. И му говоря като на възрастен, с думи, които употребявам, когато говоря с голям човек. Не подминавам въпросите му, обяснявам докрай. Поощрявам го да споделя с нас, за да създам близост и усещане, чи го обичаме и че може да ни има доверие, защото по този начин по-лесно достигаме до сърцето му и той става по-"отворен" да възприема това, което му говорим.
Най-общо го възпитаваме да бъде добър човек, състрадателен, да не е егоист.

чета и се чудя-аз ли не разбирам..вие ли сте много напред с материала....  
трудно ми е , все още, да ги разбера какво искат  да ми обяснят-ако ръмженето наред с другите звуци е обяснение....
камо ли да им обясня ,защо не трябва да се използва сила при спора, и че  ,е по-добре да се решават конфликтите без скубане на коси ....
преди да ме парирате, ще кажа, че знам ,че говорите за малко по-големи от моите деца, но някакси не ми се връзва всичко това, докъм възраст 3,5  поне!

Абсол.говорим от 6 м им възраст кое как,ако чакам до 3.5 много щяхме да сме го омазали.Разбира се че става с прости от 2-3 думи изречения,с предлагане на алтернативни поведения,с показване защо не скубем (боли!) и пр.Никой не говори за 3 часов монолог по темата добро-лошо,но дете след 18м разбира редица + или - поведения,постепенно се добавят повече детайли,повече абстракция и така докато сме живи

Именно Анетте  за методите също си права - да, различни са при всеки родител, което не ги разделя на правилни и неправилни, напротив, всеки метод е най-добър за точно определеното дете, защото е подбран от родителя, който най-добре го познава и е съобразен с индивидуалността на детето.

За едно и също говорим явно

НОВ ВЪПРОС ПО СЪЩАТА ТЕМА...
Спорим със съпруга ми относно начина на възпитание.Той смята, че е по-добре детето само да си блъска главата и да стига до изводите, а аз съм на мнение, че е по-добре и по-правилно да обясняваме и да се опитваме да им втълпяваме "правилностите". Не говоря за вземането на решения-там с мъжа ми сме единодушни, че всеки си носи глава на раменете.Говоря за начина, по който играят/нашите деца все още са мънички/-трябва ли да ги оставя да паднат от люлката, използвайки я не по предназначение и да разчитам на това, че се държат здраво, или трябва да обяснявам милион пъти, че така не е правилно и че играчките е добре да се ползват по предназначение и внимателно?Наясно съм, че, като не съм при тях, ще опитат от "забранения плод", но трябва ли да позволя това да става пред мен?Вие как смятате и как постъпвате?

Съжалявам , но това "блъскане на главата" докато сам проумее рисковете , ще ми струва доста скъпо емоционално.
Не мога да си позволя да го оставя да скочи от люлката в движение или да бяга по пътната мрежа, предпочитам многократните обяснения и съвети, отколкото рисково самостоятелно приучаване.
П.С. Това е моята гледна точка, за синът ми , който е на 2ги 2 м.

Водя се по стомашно чувство. Ако има нещо, което не разбирам в поведението на детето и причините за това, се обаждам на възпитателен консултант.  За всяко нещо си има причина, затова и родителите на агресивните деца ги принуждават да ходят на такива консултации.

Възпитавам детето си в дух на толерантност и конструктивизъм. Не знам обаче дали не бъркам. От една страна, то е добро, отзивчиво и възпитано в отношенията с околните, но от друга, все още не се справя добре, когато срещне наглост и агресия. Засега, работя в тази посока - да знае, че лошото съществува и да се научи да го преборва по почтени начини.

Опитвам се да ги направя самостоятелни същества, които да са толерантни към различното и да държат твърдо на своето.
Другото зависи от самите тях и от това доколко силна връзка и доверие ще успея да запазя с тях.

Когато става дума за истински опасни неща, мисля като  Le Soleil  - и не само емоционално, но може да струва доста скъпо и физически такова самостоятелно стигане до изводите 
А с по-безобидните неща даже е полезно да се остави да се оправи само детето, за да разбере когато сгреши, че така е станало защото е било предупредено, но не е послушало.
Така после ще слуша за истински важните неща.
Но не мисля че забраната е правилното решение, така че после да го възприема като "забранен плод" и да го търси, когато те няма. По-скоро поведение от типа предупреждение, обяснение за опасностите и тн.
Трудно е, но не трябва да се повтаря по много пъти едно и също, губи се смисъла и даже се получава обратен ефект.

Всичко зависи от конкретната опастност.
Не бих оставила дете да скочи от люлка или на улицата.
Но съм показвала лично какво става когато се пипне ютия или готварска печка /на дете на малко над годинка/. Разбира се първо проверих няколко пъти за да се убедя, че е горещо, но няма да изгори.

Е, чета и се пораждат още въпроси...Кое за вас е истинска опасност?Изскачането на улицата е опасно за всички ни, разбирам...но люлката?За мен всяко използване на люлките-от онези старите, железните е опасно-удари ли те, при всички положения раната е болезнена.Това броите ли го за опасност от висока степен, или по-добре да се удари, докато е малко, та да натрупа опит за по-насетне?Притеснявам се да не се превърна в орлица и се опитвам отрано да определя границите за самата себе си.
Благодаря ви много за отговорите и ориентирите!!!

запо4нах с възпитанието от първия ден.
една акуШерка тогава каза"не си мислете 4е децата ви не разбират,Щом знае кога да пла4е зна4и вси4ко разбира)
с опита установих ,4е това е истина
в погледа им 4ета  какви са 4увствата им дори да се опитват да не ги изразяват.
най важното в 4естност и отговорност,до сега съм доволна.
опитвам се да ги нау4а да се пазят от ударите на живота ,удара от лиулката с целувката на мама минава бързо.
по опасни са другите удари.дори и да паднат да се нау4ат да станат и пак да продължат докато стигнат целта.

Били, за мен истинска опасност е тази, която сериозно може да навреди на здравето на детето, както и тази която застрашава живота му /минаващи коли, отворени прозорци-височини, басейни, вряща вода на котлона, за по-малки деца дребни играчки и тн/
Но истината е, че всяка майка тълкува по различен начин кое е сериозна опасност и кое не, оттам идват различията във възпитанието  Имам приятелка, която от 3-4 годишен оставя сина си сам, на терасата, прозореца например докато тя е до магазина. Аз не бих. Така че, въпрос на тълкуване.
Друг е въпросът, че дори и да си наоколо, пак може да стане беля. Преди няколко дни например, сина ми си опари пръста на топлия тиган и аз разбрах чак след 5 минути, когато го видях че е намръщен над яденето и не яде  Тогава се получи, така нареченото "учене от опит", защото като го заболя след малко /знаете как боли опареното/ и му се надигна мехур, седя около 2 часа с пръст във вода, защото само така не го болеше. Сега съм сигурна, че вече няма да се навърта около тигана, преди докато обяснявах и напомнях не бях въобще сигурна.

И по първият и по вторият въпрос нещата са строго индивидуални.

За мен може нещо да е добро, за друг не.
За мен може нещо да е супер опасно, а за друга майка, това да е лигаво.

Доста често като говоря с майки се смайвам на някои размисли, но после като се замисля, те за себе си са прави. Те, така чувстват нещата, те, така ги разбират.

Всеки си възпитава децата, така както го чувства. Със сърцето, с душата, със стомаха  - както го имаше по- горе

По повод подчератаването на личния пример, аз мога да кажа, че дъщеря ми е постоянно целувана, прегръщана, но ето, факт - на вън бие децата, независимо, че замаскирано предварително ги прегръща, хапе, не дава нищо свое, взима от ръцете   и откакто проговори, използва доста  думички от типа "Махай се тука" или пък "Мое е няма го дам". Синът ми също го галя, целувам, прегръщам, но той не е нападателен, няма да е първи в боя, но няма и да остане длъжен, това последното го научи ДГ    За съжаление възпитанието се определя от няколко показателя - примерно 50% родителска намеса, 25% социално обкръжение и 25% личност, темперамент, характер на самото дете. Мен като малка вечно ме контролираха, напътстваха, спираха и се опитваха да ми налагат общественото мнение като базисна отправна точка на добро поведение, така трябвало, онака трябвало.... е после елате ме вижте в пубертета, на всички им излезе през носа, затова смятам, че детето трябва само да разбере кое за него  добро и зло, кое е красиво и грозно, кое е вкусно и кое горчиво... Докато следвах учих Жан-Жак Русо, препоръчвам ви да прочетете "Емил", успех във възпитанието !  

много интересно...какво можеш да систематизираш от посочената книга, че да си призная много време нямам,а и наготово е по-лесно

В творбата си "Емил" Русо излага тезата си за възпитание без насилие.. как човек е изначално добър и как да помогнем на детето си да поддържа този добродетел.. чрез позитивно възпитание..
Хубаво е да се прочете.. наготово няма да има същия ефект..

ох ,знам че е така ,но пусто време-все не ми достига
ще си позволя да сложа един цитат,с който съм напълно съгласна и се опитвам да следвам като верую
    от ´´     Медицинските открития на доктор Е.Бах´´- Нора Уийкс


Поначало, длъжността родител е привилегията (и наистина тя трябва да се счита като божествена привиле гия) да дадем възможност на една душа да влезе в контакт с този свят с цел еволюция. Ако бъде правилно разбрано, това е най-голямата възможност, която се предлага на човечеството, т.е. да бъде средството за физическото раждане на една душа и да се грижи за млада личност през първите няколко години от нейно то съществуване на земята.
.............
...........
Длъжността родител е божествена служба и трябва да бъде уважавана като такава, а дори и повече от кой и да е друг дълг, който ще ни се на-ложи през живота. Тъй като това е дълг на жертви, винаги трябва да се има предвид, че в замяна на тези грижи нищо не трябва да се изисква от детето, като целта е да се дава и само да се дава: нежна обич, закрила, ръководство, докато душата поеме сама грижата си за младата лич ност.
.........
..........
Родителството е служба в живота, която преминава от един към друг и по същина е временно даване на ръководство и закрила за кратък период, след което тези усилия трябва да се преустановят и да се остави обектът на вниманието свободен да напредва сам
.............
Родителите трябва специално да внимават да не искат да оформят младата личност според собствените им идеи и желания и трябва да се въздържат от всякакъв неподходящ контрол или изисквания в замяна на тех ния естествен дълг и божествена привилегия да бъдат средство за подпомагане младата душа да влиза в досег със света. Всяко желание за опека или желание да се оформя младия живот от лични мотиви, е ужас на форма на алчност и никога не трябва да се допуска, защото ако това се вкорени в младия баща и майка, в по-късни години то ще ги доведе дотам, че да станат истински вампири. Ако има и най-малкото желание за доминиране, то трябва да се премахне още в началото
..........



има още много,но вече стана прекалено дълго 

Халил Джубран го е казал много добре:

Твоите деца не са твои деца
Халил Джубран       

Твоите деца
не са твои деца.
Те са синове и дъщери
на копнежа към живот за себе си.
Те идват чрез теб,
но не от тебе,
и макар, че са при тебе,
не ти принадлежат.

Ти можеш да ги дариш с твоята любов,
но не и с твоите мисли,
тъй като те имат собствени мисли.

Ти можеш да дадеш дом на тяхното тяло,
но не и на тяхната душа,
тъй като тяхната душа живее
в дома на утрешния ден,
който ти не можеш да посетиш дори и в своите сънища.

Ти можеш да опиташ
да бъдеш равен на тях,
но не опитвай да правиш тях
равни на себе си,
тъй като животът не върви назад
и не остава в миналото.

Ти си лъкът, от който
твоите деца се изстрелват
като живи стрели.

Остави лъка в ръцете на Стрелеца,
нека носи радост... 
 

много хубаво,наистина 

Опитвам се да я възпитавам най-вече с примера си. Окуражавам я да прави нещата, които са добри в моята ценностна система, а когато не одобрявам нещо давам кратко обяснение и минавам нататък. Звучи лесно, ама не е.

Имам много успехи - винаги казва "чаууу" когато излиза от магазин, асансьор или каквото и да е (аз казвам довиждане, тя използва по-лесната думичка), не къса цветята, защото от малка сме я учили, че това не се прави и трябва да е нежна към тях. Знае, че се пресича на светофари и пешеходни пътеки - доколкото това в София е възможно, не ме е виждала да пресичам извън позволените места. Понякога напук на всяка здрава логика сме трамбовали 100 м до най-близкото кръстовище и после още 100 наобратно...

Но има и много "пробиви", които ми покачват колко трудно е да даваш личен пример всъщност. Децата приемат нещата буквално, още не са достатъчно гъвкави да разглеждат дадено решение в целия контекст. Пресен пример - дъщеря ми посяга да вземе лаптопа ми и аз инстинктивно й казвам "не, това е на мама." Как после да я насърча да си споделя лопатките и кофичките на пясъчника?

Не е нужно точно чрез "настъпване" да я възпитаваш. Но трябва да я възпитаваш. Ако бие и хапе другите деца, родителите им няма да стоят безучастни и точно тя ще страда най-много от това. Защото е много по-добре мама да направи забележка и да обясни, че това е нередно, отколкото някой гневен родител.
Трябва сама да открива света, но е важно да й изградиш представа за това кое е добро и кое лошо. И когато направи нещо нередно трябва да поработиш с нея, докато разбере, че е нередно. Защото все пак живее сред хора и малко или повече е нужно да се съобразява с това.

Corset,    Това стихотворение го бях чула някога, от някой и ме беше впечатлило много силно. Толкова съм го търсила после (след като родих), но не знаех нито автора, нито името.

Японците,които за мен са с желязна култура ,имат следния способ на възпитание: До 7-мата година се държиш с детето ,като с господар. До 16-тата - като с роб, а от там нататък -като с равен.

Уча синьт ми/днес прави 3год/ да е внимателен, вьзпитан, сьобразителен с другите, но не винаги става това което искам аз- той е много буйно и палаво дете и доста често прави нарочно точно обратното на това, което му кажа

Вчера едно момченце, малко по-голямо от дъщеяр ми, я удари супер злобно, само защото тя се пусна по пързалката, която то считаше за своя. Майка му така ужасно го наби  Но не му обясни защо е лошо да бие...Но както и да е, аз се замислих как да постъпя-дали да обясня на дъщеря ми, че и тя трябва да удря или пък само да я успокоя. Накрая не издържах и много обстоятелсвено й обясних как да се пази 

Защо просто не й показа как са се отнесли с побойника?Обясняваш, че не се удрят другите и така не се решават проблеми.А това как да се пази, е просто задължително.Макар, когато някой просто реши да те нарани, е трудно да се предпазиш, особено за децата.

Имала съм много такива случаи.Моят син е от кротките,винаги го удрят.Има супер нахални деца и агресивни.Веднъж направих забележка на една майка,която си пиеше кафето с гръб към децката площадка и не се обърна нито веднъж.Направих забележка че нейното дете се опитва да удря другите и моето,а тя ми вика: "И аз к'во да напраа?" Аз и викам, ми ако моят син удари твоят,какво ще направиш? А тя "Ми нека го удари и ,ще видиш!"  Мале побеснях! И като я почнах "Ти за какво си го взела тва дете с теб като пиеш кафе ,пушиш и гледаш в небето!Ако отиде на пътя и го размаже кола?Какво ,ще кажеш? Ми к'во да направа ,смаза го неква си кола"  Аууууу направо ми иде да ги........ удуша такива пачи като тази! А на моята сестра сина е наистина опасен,много си го обичаме ,обаче.... това дете е способно да убие друго. И е толкова силен.......направо не знам .Взема метален прът и с лека усмивка се засилва да удря право в главата на друго дете,и ако него видиш.........   

Zuzu, дъщеря ми видя как майката на другото дете го бие. Но честно казано, просто гледаше с недоумение...

 

Всеки родител има ценностна система .Въз основа на нея и личносните си характеристики  създаваме  в децата си критерии за добро и лошо .Ние сме модела за подражание на децата си.