Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички
  • София
  • Мнения: 1 335
Към мамите раждали по естествен път, но с епидурална упойка:
Отрази ли се на способността ви да напъвате ефективно? Чета из нета, че упойката, блокирайки чувствителността от кръста надолу пречи на контрола на напъните и отнемало едва ли не час и половина докато излезе бебето. Така ли беше при вас?

И ако сте раждали 2 (или повече) пъти - със и без упойка и може да се сравнява - едните напъни по-силни ли са от другите и изобщо имат ли различно отношение спрямо напрежението в очите, защото съм с височък диоптер и офталмологът ми ме е предупредил, че при многобройни интензивни напъни има риск да си влоша зрението повече.

# 1
  • София
  • Мнения: 927
Раждала съм веднъж, с упойка. Не ми се е отразила на способността да напъвам ефективно, нито е забавила раждането. Бебето излезе за 10 минути, с 2 контракции и по 2 напъна на всяка. Усещах напъните като натиск, а не като болка. Освен това лекарите напътстват кога и какво да правиш. Нямам разкъсвания или някакви странични реакции от упойката.

# 2
  • Мнения: 1 132
Раждах с епидурална и нямах напъни, ама никакви. Бебето ми беше големичко, с голяма глава (обиколка 38 см) та напъвах час и половина само под ръководството на акушерката. За мен лично беше ужасно, че не можех да контролирам положението. Понякога изпусках цяла контракция, докато се наглася да напъвам. Смених хиляди пози за да си намеря удобно положение, но уви. чувствителност не получих, а упойката ми беше спряна доста преди да почна да напъвам. Трябва да напъваш със стиснати очи (това беше съвета на моята акушерка). Аз съм с висок диоптър на астигматизъм и след бремнността и раждането ми се беше повишил. Втория път ще раждам без упойка.

# 3
  • София
  • Мнения: 1 335
Втория път ще раждам без упойка.

То и аз неискам упойка (ама хич), обаче ще ми предизвикват раждането поради упорито преносване, а нали окситоцина боли зверски, та незнам дали ще остискам Sad

# 4
  • Мнения: 1 132
Ами аз преносих 8 дни, но после бебето тръгна спонтанно, та нямам опит. Може пък утре да имаш бебе. Heart Eyes Може да имаш висок праг на болка, пробвай да видиш дали ще устискаш.

# 5
  • Мнения: 1 053
Втория път ще раждам без упойка.

То и аз неискам упойка (ама хич), обаче ще ми предизвикват раждането поради упорито преносване, а нали окситоцина боли зверски, та незнам дали ще остискам Sad
Аз раждах без упойка.И на мен ми предизвикаха,оба4е окситоцина не ми подейства,затова ми сложиха хап4е.Та...,не е задьлжтелно да е с окситоцин.Колкото до упойката и са сьм 4увала 4е губиш 4увствителност от крьста надолу.УСПЕХ Hug

# 6
  • В светлината на слънцето
  • Мнения: 5 655
И двете си деца родих по естествен път, но с епидурална упойка. Много държах на упойката, защото имам нисък праг на поносимост към болката. Първо за усещането - онзи, който говори, че чувствителността от кръста надолу при епидурална се губи и едва ли не си парализиран, просто не е наясно с нещата. Не само не си парализиран, но след като бебето слезе достатъчно ниско сам си отиваш с твоите два крака до родилния стол, за да раждаш. Всъщност нещото, което е спестено са болките. Иначе контракциите се усещат като присвивания, които обаче не болят. Когато дойде ред за напъване усещащ много ясно всичко и контролираш идеално процеса. На родилния стол си напъваш точно както всички останали, само че не те боли. Разликата с естественото раждане без упойка е точно в болката. Мамите без упойка в повечето случаи викат и дори направо си вият от болка, тези с упойка се усмихват. Това е положението. Не го казвам с цел да убеждавам да се ползва тази упойка, а просто отговарям на въпроса, защото явно си решила вече да я ползваш.
Има обаче няколко тънки момента, които са важни и не бива да се пренебрегват. Много е важно кой ще ти сложи упойката, защото от анестезиолог до анестезиолог има огроооомна разлика. При първото си раждане съм виждала с очите си жени, на които се наложи да повтарят и потретват, защото все не ставаше. Да не говорим, че при една упойката подейства само на половината на тялото и тя реално имаше болки. Наистина е важно кой ще я слага. А и все пак става дума за бъркане с игла в гръбначния стълб, макар и на място, където няма какво да се засегне, но пак може да стане беля, ако анестезиологът не е добър.
Дано съм ти била полезна. Пожелавам ти най-правилното решение и леко раждане. Hug

И още нещо - независимо как раждаш, винаги напъвай със затворени очи. Иначе има опасност от спукване на капиляри в очите и е доста неприятно. Особено пък в твоя случай. Доколкото знам диоптърът не влияе на вида на раждането, по-скоро е важно налягането в очните дъна. Но тук говоря и като лаик, защото съм без диоптър и честно казано това съм го чувала, не съм се интересувала подробно. Напъването със затворени очи обаче си е задължително. Абе гледай като цяло при напъване да не съсредоточаваш напрежението в лицето, а в корема, още повече че напъване с лице не върши работа. Peace

# 7
  • София
  • Мнения: 3 466
Ами при мен наистина се получи така, че спрях на усещам всичко и не можех да напъвам, в резултат на което извадиха Славито с вакуум.
И моето раждане беше предизвикано със система и почти до пълното разкритие не ме е боляло.После само малко, но ми сложиха упойката и май всичко се обърка  Rolling Eyes
А това ако анестезиологът не е добър-чак на 4-тия път успяха да ми сложат катетъра за упойката и още ме понаболява мястото, където са ме дупчили...

# 8
  • Мнения: 7 724
Аз не усещах никакви напъни.
Акушерката, като ми викаше "Напъвай!", аз й викам"Как?"
...а тя: "Все едно акаш"...
Напъвах, напъвах..."изаках" 4 и половина килограмово бебе,
със странични последстия- хемороиди колкото домати... ooooh!
.... 6 месеца не можех да си седна на Дъто.... ooooh!

Второто го родих без упойка  Peace

# 9
  • Sofia
  • Мнения: 7 178
Втория път ще раждам без упойка.

То и аз неискам упойка (ама хич), обаче ще ми предизвикват раждането поради упорито преносване, а нали окситоцина боли зверски, та незнам дали ще остискам Sad
  Аз съм раждала с окситоцин и без упойка.Болката беше доста силна,какво да крия,но не и непреживяема. Simple Smile
   За напъните.Макар и не бях с упойка,дълго не можах да схвана,как точно да напъвам(жалко ,че нито лекарят,нито акушерката не са се сетили да ми обяснят какво точно да правя).
   А напъванията трябва да стават по същия начин и със същата група мускули,както при ходене по голяма нужда.Това е много важно да знаеш!
   Леко и безпроблемно раждане! Hug
  

# 10
  • Мнения: 878
Да кажа и аз при мен как беше,значи като ми почнаха напъните и докато се опитам да обясня какво ми има ми усилиха епидуралната и загубих чувството за напън,напъвах като ми казваха,т.е непрекъснато ме караха да напъвам,ако спирах за момент да си поема дъх,чувах крясъци да  не спирам,така и неуспях да напъвам ефективно,защото през цялото време се стисках,понеже не ми беше направена клизма и ме беше страх да не се изпусна #CrazyКак се напъва и стиска едновременно не ме питай,ама бебето излезе с триста зота след 40мин напъни и скок върху корема ми Rolling Eyes

# 11
  • Sofia
  • Мнения: 7 178
ама бебето излезе с триста зота след 40мин напъни и скок върху корема ми Rolling Eyes
   40 минути не е най-лошия вариант,повярвай! Peace Laughing
   Защо не ти беше направена клизма?Горкичката,не си представям наистина,как са те оставили да раждаш и да стискаш едновременно. ooooh!

# 12
  • Мнения: 878
   40 минути не е най-лошия вариант,повярвай! Peace Laughing
   Защо не ти беше направена клизма?Горкичката,не си представям наистина,как са те оставили да раждаш и да стискаш едновременно. ooooh!
Вярвам ти,че не е най лошият варинат,а тука в Португалия избягват клизмите,на мен не ми сложиха,защото ми бяха изтекли водите и казаха,че трябва само да лежа,даже родилна зала ме закараха на инвалидна количка Rolling Eyes

Към авторката въпреки всичко искам да ти кажа,че за мен раждането си остава най вълнуващият момент в живота ми,няма по прекрасно нещо от това да си гушнеш бебчето,болката и другите екстри са бели кахъри HugКога ти беше терминът?

# 13
  • В светлината на слънцето
  • Мнения: 5 655
Акушерката, като ми викаше "Напъвай!", аз й викам"Как?"
...а тя: "Все едно акаш"...

Много точно казано. Peace Напъването си е баш като ходене по голяма нужда и то при запек. Grinning
Когато раждах сина си, понеже вече бях наясно с целия процес, го "изкарах" точно с 4 напъна - 2 в предродилна зала и 2 на самото родилно легло. И с минимум шевове, макар че съм със сравнително тесен таз, а той беше 3 кила и половина.
Между другото и двата пъти много добре помня, че анестезиологът ми понамали упойката към финала, така че да чувствам всичко и да мога да контролирам раждането. Но пък и аз раждах с уговорка при доктора си, при който ходя от години, и общо-взето ме гледаха като писано яйце. Сега се замислям, че явно ако се подаде по-силна доза упойка и тогава престават да се усещат контракциите. Thinking Ей, затова е важно кой ще е анестезиолога.

# 14
  • Мнения: 2 446
Ще си позволя и аз да се включа,макар да раждах без упойка.Раждането ми беше предизвикано,няма да те лъжа боля ме и то много-но ако имам второ дете пак бих го родила без упойка.

# 15
  • На бял кон в Pierrefonds
  • Мнения: 1 451
И аз раждах с епидурална упойка. Напъните бяха "дирижирани". Напъвах два часа и половина. Имах пълно разкритие, но, както често се случва при първо раждане с упойка, контракциите ми не бяха достатъчно силни и в крайна сметка родих със секцио.

# 16
  • Мнения: 83
Раждала съм веднъж, с упойка. Не ми се е отразила на способността да напъвам ефективно, нито е забавила раждането. Бебето излезе за 10 минути, с 2 контракции и по 2 напъна на всяка. Усещах напъните като натиск, а не като болка. Освен това лекарите напътстват кога и какво да правиш. Нямам разкъсвания или някакви странични реакции от упойката.
и при мен се полу4и така ,останах много доволна  Peace

# 17
  • Русе
  • Мнения: 315
И двете си деца родих по естествен път, но с епидурална упойка. Много държах на упойката, защото имам нисък праг на поносимост към болката. Първо за усещането - онзи, който говори, че чувствителността от кръста надолу при епидурална се губи и едва ли не си парализиран, просто не е наясно с нещата. Не само не си парализиран, но след като бебето слезе достатъчно ниско сам си отиваш с твоите два крака до родилния стол, за да раждаш. Всъщност нещото, което е спестено са болките. Иначе контракциите се усещат като присвивания, които обаче не болят. Когато дойде ред за напъване усещащ много ясно всичко и контролираш идеално процеса. На родилния стол си напъваш точно както всички останали, само че не те боли. Разликата с естественото раждане без упойка е точно в болката. Мамите без упойка в повечето случаи викат и дори направо си вият от болка, тези с упойка се усмихват. Това е положението. Не го казвам с цел да убеждавам да се ползва тази упойка, а просто отговарям на въпроса, защото явно си решила вече да я ползваш.
....

Много точно казано  Peace
Раждането при мен протече така - първи ден - преглед за разкритие - 1,5-2см, поява на леки контракции в следствие от прегледа, приемане; втори ден - преглед за разкритие - 2см, първо хапче окситоцин 8:30, преглед, второ хапче окситоцин 17:30, изтичане на околоплодните води 23:30, преглед за разкритие - 4-5см, епидурална упойка - спокойно изкарана нощ с подремване в предродилна зала; трети ден - преглед за разкритие - 9см - от 7:30 напъвах по заръка на лекаря, спряха ми и упойката към 9ч. - болките бяха ужасни, малко преди да родя ми я пуснаха пак, раждането протече трудно - колко пъти ми натискаха корема не помня, бебока не искаше да излиза лесно, а си усещах контракциите и напъвах като по учебник (и 2 курса за бъдещи мами изкарах докато бременеех) - оказа се, че пъпната връв се е увила около вратлето на моето съкровище, беше 2 дни в кувьоз. Родих в 11:15 момченце 3650/52 (да вметна, че и аз съм с тесен таз) След като родих 50 минути ме шиха, но не съм усещала болка благодарение на упойката  Peace бях толкова изморена, спеше ми се, а доктора само ми повтаряше да не заспивам и искаше от сестрата конци... Да ми е живо и здраво детенцето - струваше си усилията  Heart Eyes
За мен съм си решила - ако имам второ раждане - секцио ще е  Peace
Не съжалявам, че родих с упойка, само като си помисля какви болки имах, когато ми бяха спрели епидуралната... не ми се мисли  ooooh!

# 18
  • Мнения: 2 013
На мен не ми сложиха епидурална,въпреки че няколко пъти казах на доктора,че искам.За сметка на това обаче ми пуснаха окситоцин,от който болките станаха зверски.Е,изтърпях ги,но следващия път ще бъде секцио,задължително!
Ако анестезиолога е опитен,упойката няма да попречи на напъните.

# 19
  • Sofia
  • Мнения: 7 178
  Ако е възможно,следващия път(щом заговорихме за това) бих искала да има колкото може по-малко намеси(от рода на епидурал,окситоцин и т.п.) в естествения ход на раждането. Simple Smile

# 20
  • Мнения: 64
Имам две раждания, и двете предизвикани, и двете с епидурална.
При пьрвото- не усештах нищо, нито болка от контракции, нито напьните.С малко повече зор, скачане по корема излезе бебето за 15-20 минути.
При второто- не усетих болка от контракции, но напьните сьвсем добре.Родих 4 кила бебе с два напьна за не повече от 10 минутки, без никаква намеса.
Според мен цялата работа е в избора на анестезиолога- много е важно кой и как ще ти постави упойката.Ако имаш вьзможност да проучиш и избереш добьр анестезиолог може да си спестиш болезнената част от раждането. Аз лично сьм много доволна че използвах упойката, ако имам трето- пак така Peace

# 21
  • Мнения: 1 311
Първо за усещането - онзи, който говори, че чувствителността от кръста надолу при епидурална се губи и едва ли не си парализиран, просто не е наясно с нещата. Не само не си парализиран, но след като бебето слезе достатъчно ниско сам си отиваш с твоите два крака до родилния стол, за да раждаш. Всъщност нещото, което е спестено са болките. Иначе контракциите се усещат като присвивания, които обаче не болят. Когато дойде ред за напъване усещащ много ясно всичко и контролираш идеално процеса. На родилния стол си напъваш точно както всички останали, само че не те боли. Разликата с естественото раждане без упойка е точно в болката.
Има обаче няколко тънки момента, които са важни и не бива да се пренебрегват. Много е важно кой ще ти сложи упойката, защото от анестезиолог до анестезиолог има огроооомна разлика.
Точно така е! Peace
И аз раждах с такава упойка.

# 22
  • София
  • Мнения: 1 335
Към авторката въпреки всичко искам да ти кажа,че за мен раждането си остава най вълнуващият момент в живота ми,няма по прекрасно нещо от това да си гушнеш бебчето,болката и другите екстри са бели кахъри HugКога ти беше терминът?
И аз на това разчитам - вълнение и прекрасност! Wink А терминът ми беше на 26ти, като има някакъв шанс истинският ми, биологичен термин да е малко по-напред във времето, заради дълъг цикъл и късна овулация, та още не съм изгубила напълно надежда, че раждането може да започне спонтанно. Когато обаче лекаря ти наговори за намалени води и страдания разни човек бързо бързо се навива и на индуциране и на секцио ако трябва... А това най-много не исках. Трябваше да е макс. естествено, с минимум лекарска намеса, без медикаменти, ама кво да правиш.......

По темата - вадя си изводи, че всъщност тънкия момент е количеството на подаваната упойка (и кадърността на анестезиолога). Та ако се стигне до упойка и до загуба чувствителност ще настоявам да се намали, така че да мога да си контролирам напъните до колкото мога адекватно...

НО ще процедирам стъпка по стъпка - ако не тръгне раждането спонтанно - индукция. Ще се пробвам без упойка първо все пак, ако съм много на зор - тогава епидурал. Ако немога да напъвам и съм на път да си бастисам очите - секцио Tired
Дано да бъде всичко наред! Praynig

Благодаря на включилите се! Hug

# 23
  • Мнения: 2 171
Раждах и двата пъти с епидурална. Втория път не ме хвана, получих пълно разкритие и напъни буквално 5 минути след поставянето й. При първото раждане не усещах никаква болка, само леки напъни, родих за 10 минути с епизиотомия. Втория път болката, напъните, всичко беше стотици пъти по-силно (предизвикано раждане). Пак родих за 10 минути с епизиотомия. Първото бебе беше едро - 3.900 кг, второто само 3.200. При мен епидуралната само помогна да не чувствам болката, не се отрази по никакъв начин на хода на раждането.

# 24
  • Мнения: 666
Раждах веднъж с епидурална.Найстина напъните не се осещат,но с помощ бебка излезе за 15-20 мин.Ако пак ми се наложи..пак с епидурална.Много съм доволна. Peace

# 25
  • Мнения: 1 763
Аз пък си усещах напъните. Имах напъни много преди бебето да се роди, но лекарят не ми даваше да напъвам, защото бебето не се било наместило където трябва. По едно време ( двайсетина минути след като ми сложиха втората доза упойка) отидох сама до родилна зала, качих се на стола и с три напъна бебето излезе. Не ми се разминаха епизотомията и разкъсванията, но бебето беше голямо, тръгна с ръката напред, а аз не съм особено едра. В смисъл не мисля, че ако раждах без упойка, нямаше да имам шевове.

# 26
  • Мнения: 45
...... Първо за усещането - онзи, който говори, че чувствителността от кръста надолу при епидурална се губи и едва ли не си парализиран, просто не е наясно с нещата. Не само не си парализиран, но след като бебето слезе достатъчно ниско сам си отиваш с твоите два крака до родилния стол, за да раждаш. Всъщност нещото, което е спестено са болките. Иначе контракциите се усещат като присвивания, които обаче не болят. Когато дойде ред за напъване усещащ много ясно всичко и контролираш идеално процеса. На родилния стол си напъваш точно както всички останали, само че не те боли. Разликата с естественото раждане без упойка е точно в болката. Мамите без упойка в повечето случаи викат и дори направо си вият от болка, тези с упойка се усмихват. Това е положението. Не го казвам с цел да убеждавам да се ползва тази упойка, а просто отговарям на въпроса, защото явно си решила вече да я ползваш.
....

Много точно казано  Peace

Аз набързо само да кажа - първото си дете родих нормално без упойка и резултата беше 7 години не исках друго дете от страх как ще мине раждането  #Crazy #Crazy #Crazy за малко тогава да се затрием и двамата.
Втория си юнак родих пак нормално /по настояване на моята доки/ и с упойка - резултата е, че сега съм готова още 5 деца да родя така  Crazy . Мое мнение е, че не е важен само анестезиолога, но и лекаря който ще ти води раждането. Аз съм ужасно благодална на моята доки. Тя знаеше кога точно трябва да се спре допълнителното наливане с упойка и точно ми каза че тр да започна да усещам напъни и аз усетих първия, едва дотърчах до родилния стол. С два напъна и бебулино излезе.    Успех  Hug

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт