най-вероятно да, но хората се учат да виждат, така че кой знае как изглежда реалността през бебешките очи
- Публикувана: 2 май 2009, 17:57 ч.
- Последно мнение: 4 юли 2009, 23:04 ч.
Дали децата виждат неща невидими за нас?
Реалността им стига до там просто да бъдат нахранени и гушнати
Сещам се, че като бях малка, прабаба ми ми разказваше за ангелите които ни пазят. Казваше, че малки дечица ги виждат, но след време това умени изчезва и забравяме. Не знам колко истина има в това и никога не съм се замисляла до сега.
Всички знаем за случаите ,когато за първи път срещнати хора имаме чувството , че ги познаваме отпреди.Всички /може би/ знаем онова" дежа ву".Частичното научно обяснение е за меката фонтанела на бебетата, смята се ,че зад нея е разположено третото око. Вашето дете има закрилник и застъпник,например прадядо.Такива деца имат мисия.Те стават духовни водачи и имат блестящ ум. Вашата задача е да го възпитате във истинските човешки ценности ,с което съм сигурна ,че ще се справите Пожелавам ви здраве и щастие!
Вашето дете има закрилник и застъпник,например прадядо.Такива деца имат мисия.Те стават духовни водачи и имат блестящ ум.
ох, сещам се за Как' Сийка
то всички имаме мисия, пастир без стадо за къде?
И моето правеше така,като всяко друго бебе.Ми обяснявам си го с това,че открива света.Може би гледа в някое местенце,което му е познато от неговата гледна точка,приятно му е,в неговото си креватче,топло му е,нахранено,напълно спокойно бебе.Ми какво друго да прави,щом не спи,гледа,усмихва се,гука.Напълно нормалнен етап от развитието на бебето.
Незнам за невидими неща,но преди да родя сина ми
бях гледала един научнопопулярен филм,в който няколко новородени(около 10)бяха пуснати в басейн,в който седяха майките им и всяко доплува точно до своята майка .Разпознаването ставало по миризмата
Вдъхновена от този експеримент,реших да го пробвам с детето в род.дом-детето плаче,аз влизам в стаята,но стоя до вратата,не отивам при него,но спира да плаче,излизам-почва.Пробвала съм го десетки пъти(бяхме един месец в болница,та имах време за експерименти
)и е действителност.След това десетки пъти в периода на израстването му съм се убедила в чувствителността на децата.
А иначе и аз съм се чудила,на какво се смее едно бебе на няколко дни,когато спи,например
бях гледала един научнопопулярен филм,в който няколко новородени(около 10)бяха пуснати в басейн,в който седяха майките им и всяко доплува точно до своята майка .Разпознаването ставало по миризмата
Вдъхновена от този експеримент,реших да го пробвам с детето в род.дом-детето плаче,аз влизам в стаята,но стоя до вратата,не отивам при него,но спира да плаче,излизам-почва.Пробвала съм го десетки пъти(бяхме един месец в болница,та имах време за експерименти
)и е действителност.След това десетки пъти в периода на израстването му съм се убедила в чувствителността на децата.А иначе и аз съм се чудила,на какво се смее едно бебе на няколко дни,когато спи,например
И какъв е висшия смисъл бебетата да виждат духове, след като после няма да си спомнят?
[/quote Може би това е вроденото добро и съпротивата с/у това то да бъде бързо изкоренено. Предполага се ,че не са духове/както си ги представяме/ , а духовното Добро във всички форми ,едва ли ги знаем всичките ,след като може би не искаме и да ги знаем ,а тотално ги отричаме.Хубаво е да разчитаме на себе си, но защо да не сме благодарни ,когато получим помощ и от "горе".
[/quote Може би това е вроденото добро и съпротивата с/у това то да бъде бързо изкоренено. Предполага се ,че не са духове/както си ги представяме/ , а духовното Добро във всички форми ,едва ли ги знаем всичките ,след като може би не искаме и да ги знаем ,а тотално ги отричаме.Хубаво е да разчитаме на себе си, но защо да не сме благодарни ,когато получим помощ и от "горе".
Има нещо вярно.. до определена ранна възраст (около 2-3 год. възраст) децата (някои) могат да виждат невидими за нас неща или да помнят неща от предишни животи(взависимост от това колко стар е духа им). сестра ми е жив пример за това и още от малка разказваше странни истории за това къде е живяла и дори как е умряла... и сега също си спомня тези неща и е с ясната представа 4е това нещо се е слу4ило наистина. Руски учен дори написва книга за децата индиго и за подобни случеи... много е интересно, разказва и за това как едни и същи духове винаги се раждат така, 4е да са близо до своите близки, а било то и в разли4но време, на който му е интересно да намери книгата и да про4ете. 
Дъщеря ми знае ,че снимката ,която седи на нощното шкафче е на дядо й и това го знаем откакто може да говори.Никой никога не й го е споменавал.Понякога сочи в празното пространство в стаята,в която спим тримата ,маха,казва "Здравей!"или просто "дадото,дадото!".Вече й свикнахме.Последния път,в който ни уплаши обаче,беше когато бяхме в къщата на село,където живяха баба ми и дядо ми.Последния почина преди години.Сложихме я да спи в спалнята на втория етаж ,но не се мина много време и отгоре се чу ужасен писък,последван веднага от рев.Търча горе ,заварвам малката изправена в леглото,сочи към вратата и вика с пълен глас "дядо!дядото!"....Абе,случките са неописуеми.Спирам дотук.Вярвам твърдо,че малката вече се е запознала с дядо си,за прадядото не знам...В началото ме побиваха тръпки,сега го приемам с радост.
Бррррррррр..... 