Имам доста, да.
Дори покрай бюрото ми и до монитора за да си гледам хората които ми липсват постоянно.
Дори покрай бюрото ми и до монитора за да си гледам хората които ми липсват постоянно.
- Публикувана: 11 май 2009, 16:33 ч.
- Последно мнение: 31 май 2009, 09:51 ч.
Семейните снимки в домовете ни?
Прави ми впечатление, че в къщите си англичаните навсякъде държат семейни снимки сложени в рамки.Лично аз не харесвам това, най-малкото, че трябва да вървя постоянно с парцала и да бърша прах(мразя да го правя) и да бутам всички рамки и снимки.Също така семейството си е около мен, предпочитам да ги гледам на живо
.За това ме гризе любопитството, във вашите къщи има ли подобни галерии по стаите?КАто не се виждат по цял ден на живо ще си слагат снимки! А това със снимките на бюрото в офиса е пълно лицемерие. С две думи, вижте ме колко държа на семейството си, нищо че съм готов да спя в офиса, за да се докажа на шефа.
Не слагам снимки вкъщи. Не виждам никакъв смисъл. Според мен мястото на снимките е в албума.
Nansen, много мило ми стана, когато прочетох поста ти. Представих си дома ти, пълен със снимки. Много харесвам такива къщи - с история! И аз обичам снимки в рамки, но все още не съм подредила любимите си запечатани моменти, защото хубавите рамки са си сериозна инвестиция. 
Когато съм гостувала на приятели-чужденци, при това от различни националности, най-силно са ме впечатлявали паната, ако мога така да се изразя, със семейни снимки. И не мисля, че това има нещо общо с факта, дали виждаш хората от снимките често или не. Може би просто искаш да си заобиколен от тях. Но снимки на работа никога не съм държала. Не ми е приятно. Тази част от живота ми пазя за себе си.
Когато съм гостувала на приятели-чужденци, при това от различни националности, най-силно са ме впечатлявали паната, ако мога така да се изразя, със семейни снимки. И не мисля, че това има нещо общо с факта, дали виждаш хората от снимките често или не. Може би просто искаш да си заобиколен от тях. Но снимки на работа никога не съм държала. Не ми е приятно. Тази част от живота ми пазя за себе си. 
На другите две сме на един ферибот в Унгария и на една пейка в страхотно красиво словенско градче. 
На мен пък това много ми харесва. Доскоро държах на секцията две наши снимки-една от изписването с бебето и една където сме само двамата-влюбени и прегърнати. Сега съм ги прибрала, защото търся подходящи рамки. Според мен е хубаво да си примомняме хубави съвместни моменти, както някой беше написал по-горе-всеки път като погледна към снимките, се усмихвам. Откакто съм в отпуск по майчинство мъжът ми си е взел една много хубава моя снимка, в рамка и я държи на бюрото си. Това да имаш снимка или някакво лично предметче на бюрото си също ми харесва и не мисля, че е лицемерно.
Купища снимки имаме, но всички са прибрани в едно огромно чекмедже на секцията.Никъде нямаме сложена снимка за гледане.
Nansen, И не мисля, че това има нещо общо с факта, дали виждаш хората от снимките често или не.
Аз също не мисля така, защото снимките запечатват отминали моменти, които няма как да се върнат и чрез тях ние си припомняме точно тези моменти, а не толкова хората. Даже предпочитам да слагам снимки на хора, които виждам често, а не на хора, които ми липсват, защото това би ми навявало носталгия.
Ако има нещо което никога не бих закачила в дома си, това са календари. При цялата им полза, даже около бюрото си подобно нещо не бих изтърпяла. 
Аз също. Незнам защо, но изобщо не ми допадат, а и полза от тях не виждам.