Първо се извинявам, че пускам темата анонимно, но така само мога да споделя някой неща с вас, поне на този етап.
Майка ми когато е била на 16 /сега е на 57/ е забременяла от доктора в селото в което е живеела. До седмия месец е криела за бременността си, после баба ми и дядо ми които били с много патриархални разбирания я скрили от погледите на всички до самото раждане. Искам да уточня, че тази история не я знам от майка си, а от нейна леля. Майка ми никога не говори за това И така, когато започнала да ражда било уговорено с известен доктор да дойде да я вземе линейка и да роди в голям град където ще остави детето. Майка ми е била упоена и не е била в кондиция по време на самото раждане и веднага след това. Родила е момченце и не го е виждала никога през живота си. Зная, че месеци наред след раждането баба ми и дядо ми отново са я държали заключена на село...зная, че от тогава нещо се е прекършило в нея...усещала съм го и в годините когато все още не знаех историята и. Помня когато бях около 7 годишна една вечер, майка ми гледаше филм до мен, тя много рядко /всъщност почти не съм я виждала/ плаче, а тогава просто лицето и тихичко бе обляно в реки от сълзи. Запомних и кадъра от филма, много силно ме впечатли, не зная какво точно усетих тогава, но определено го помня със същата сила и до днес. Даваха едно дете пред една ограда на детски дом, майка му го оставяше , а то протягаше ръчички...
И така до осми клас, тогава узнах от баба си за това, че имам брат. Беше ми поднесено по най-жестокия начин...понеже често се карахме заради майка ми, бях тръгнала да я защитавам за пореден път и баба ми изръси че била не знам каква си, дори имала и син когото аз не познавам...Толкова години живея с тази мисъл, после бях студентка в същия град в който е осиновен брат ми, и във всяко момче на неговите години виждах брат си. Кошмарът е огромен, такъв товар се носи адски трудно.
Искам да уточня, че и аз самата съм осиновителка. Вече зная името на доктора извършил деянието, зная че брат ми е даден за осиновяване в негови близки. Остава ми само да допълня пъзела, най-лесното остана, а се оказва най-трудното. Бих била благодарна на всяка една от вас която се опита да ми отговори на въроса - Дали да търся брат си? Дали да търся отговор на въпроса дали той знае че е осиновен...Повярвайте ми, след толкова години опит и зрялост съвсем не смятам да застана очи в очи с него и да му се представя.Смятам, да го открия, да го зърна и ако не знае, никога да не се представя...обаче ако знае...и там си имам притесненията...абе изобщо съм кълбо от притеснения...
Много ще се радвам на всяко едно мнение от ваша страна!
Благодаря ви предварително за търпението да изчетете историята ми!
Майка ми когато е била на 16 /сега е на 57/ е забременяла от доктора в селото в което е живеела. До седмия месец е криела за бременността си, после баба ми и дядо ми които били с много патриархални разбирания я скрили от погледите на всички до самото раждане. Искам да уточня, че тази история не я знам от майка си, а от нейна леля. Майка ми никога не говори за това И така, когато започнала да ражда било уговорено с известен доктор да дойде да я вземе линейка и да роди в голям град където ще остави детето. Майка ми е била упоена и не е била в кондиция по време на самото раждане и веднага след това. Родила е момченце и не го е виждала никога през живота си. Зная, че месеци наред след раждането баба ми и дядо ми отново са я държали заключена на село...зная, че от тогава нещо се е прекършило в нея...усещала съм го и в годините когато все още не знаех историята и. Помня когато бях около 7 годишна една вечер, майка ми гледаше филм до мен, тя много рядко /всъщност почти не съм я виждала/ плаче, а тогава просто лицето и тихичко бе обляно в реки от сълзи. Запомних и кадъра от филма, много силно ме впечатли, не зная какво точно усетих тогава, но определено го помня със същата сила и до днес. Даваха едно дете пред една ограда на детски дом, майка му го оставяше , а то протягаше ръчички...
И така до осми клас, тогава узнах от баба си за това, че имам брат. Беше ми поднесено по най-жестокия начин...понеже често се карахме заради майка ми, бях тръгнала да я защитавам за пореден път и баба ми изръси че била не знам каква си, дори имала и син когото аз не познавам...Толкова години живея с тази мисъл, после бях студентка в същия град в който е осиновен брат ми, и във всяко момче на неговите години виждах брат си. Кошмарът е огромен, такъв товар се носи адски трудно.
Искам да уточня, че и аз самата съм осиновителка. Вече зная името на доктора извършил деянието, зная че брат ми е даден за осиновяване в негови близки. Остава ми само да допълня пъзела, най-лесното остана, а се оказва най-трудното. Бих била благодарна на всяка една от вас която се опита да ми отговори на въроса - Дали да търся брат си? Дали да търся отговор на въпроса дали той знае че е осиновен...Повярвайте ми, след толкова години опит и зрялост съвсем не смятам да застана очи в очи с него и да му се представя.Смятам, да го открия, да го зърна и ако не знае, никога да не се представя...обаче ако знае...и там си имам притесненията...абе изобщо съм кълбо от притеснения...
Много ще се радвам на всяко едно мнение от ваша страна!
Благодаря ви предварително за търпението да изчетете историята ми!
Кьсмет. 
БРАВО,Перла!Правилно си постъпила-много ме разчувства твоята история!Радвам се за вас и дано още дълги,дълги години се радвате на своето щастие! 
Успех. Ще се моля всичко да приключи по най-добрия начин за всички ви. 
