Публикувана: 12 май 2009, 12:00 ч.
Последно мнение: 19 май 2009, 21:01 ч.

Бий ме, обичам те!

4 901
58
1

1
2
3
4
Всички

12 май 2009, 12:00 ч.

Мнения: 742

"Колкото по й въртя номера, толкова повече полудява по мен!" Реплика на колега, чийто външен вид и вътрешен мир могат да ме накарат да мина на другия бряг. Понеже ме вбеси със самодоволната, прасешка интонация, с която го заяви, взех че натиснах "нова тема"

Всъщност заглавието е тенденциозно, а това, за което си търся компания за разговор, е отново старата тема за междуличностните отношения. Да не ограничаваме кръга на субектите само до мъж-жена, все пак хората не общуват само на тая плоскост. Та тъй. Лошото отношение катализатор на любовта ли е, понякога? Как може да обичаш някой, който се държи с теб зле, и не само да го обичаш, ами и все повече да го заобичваш. Малкият ми братовчед казваше на майка си - ти като ме биеш, не ме боли. Моя приятелка ми разказва как мъжа й я обидил пред техни гости, но той всъщност много я обичал. Мъж на 40 години се върна при жената, с която се раздели, заявявайки, че въпреки болката(емоционална), причинена му от нея(и продължаваща да му я причинява), тя е жената на живота му. А де?

# 1 12 май 2009, 12:04 ч.

Belgium
Мнения: 7 731

Както е казал поетът - "Разни хора, разни идеали" Laughing

Има примери и в едната и в другата посока.

# 2 12 май 2009, 12:05 ч.

Мнения: 4 300

Aми аз го свързвам не с любов, а с други неща, които погрешно се приемат за любов. Желанието на всяка цена да не изгубиш някой, без значение дали наистина го искаш или се нуждаеш от него. Да избягваш раздялата въпреки всичко заради страх от новото или пък просто да не носиш печата "Отхвърлена/ изоставена/разведена". Зависимост, най честно финансова. Емоционална- "какво ще правя без него, вече съм на години, а с тези деца.. а и да намеря друг, той ще е същия като този, какво мога да очаквам от един мъж".
И разбира се, чисто спортната страст. Може и да не ти е кеф с него, но искаш първо да го "победиш" така да се каже, и чак след това евентуално да сложиш края. Тук разбира се , в съшото време другата страна се забавлява, гледайки как хем те разиграва, хем ти все повече и повече се стараеш да му се харесаш.

# 3 12 май 2009, 12:10 ч.

Мнения: 166

Съпругът ми многократно е заявявал, че ако съм била тиха, кротка, послушна, немятаща предмети и непрактикуваща саморазправа, щял да ме издържи точно една седмица. Да де. По същата логика ме държи и мен в напрежение. Така ми харесвало, казва. Пък аз не знам. А де?
Сериозно отговорът може да бъде многопластово представен. И така ще се пробвам по-нататък.

# 4 12 май 2009, 12:15 ч.

Мнения: 1 533

Рекох да цъкна в гугле на Бий ме, обичам те! и - естествено - бях препратена в ДиС към тема Бий ма, обичам та, която започва с "Комшията пак дървари жена си..."

По темата, аз лично нямам сили за такава емоционално (и физически) изтощителна връзка. Но това е танц за двама, ако ги кефи, да си танцуват.

# 5 12 май 2009, 12:17 ч.

Мнения: 2 448

Ами приемала съм много болка в любовта, и това изобщо не я е намалявало, но става дума за болка не причинена съзнателно от човека, когото обичам.
За номерцата и някакво тенденциозно лошо отношение, с цел да ми се прави на интересен, да ми бяга, да го гоня, няма такъв филм. Изпарява ми желанието на момента.
А за приятелските отношения още повече. Достатъчно напрежение ми е пратил живота, че да търпя и насадено напрежение от друг. Stop

# 6 12 май 2009, 12:18 ч.

Мнения: X

Аз лично не бих приела агресия, била тя вербална или (пази Боже) физическа като израз на любов. Със съпруга ми сме заедно вече 10 години и не се е случвало да си "въртим номера" или да си правим обидни квалификации. Не че са ни били спокойни взаимоотношенията през цялото това време, но никога не сме излизали от рамките на "добрия тон".

Обаче темата ме накара да се замисля. Май наистина много хора се придържат към принципа "Бий ме, обичам те". Случвало ми се е в заведение или в магазин да не получа очакваното отношение веднага, а след като повиша тон. После нещата тръгват съвсем нормално. За мен е супер странно, но ей на - хора всякакви.

# 7 12 май 2009, 12:35 ч.

Мнения: 592

Заради такива има измислени термини като мазохизъм и садизъм. Но по-вярното е че става въпрос за прости патки и загубени пухльовци! Тотално аграрна ситуация!
п.п. заглавието може да се редактира в "Бий ма /ъ/....

# 8 12 май 2009, 12:39 ч.

Мнения: 502

Хората са много различни. Има такива,които могат много,ама много да прощават. Това означава ли,че и по-силно обичат? Не знам. Но със сигурност обичат повече другия,отколкото себе си. Най-близък е примерът с майчината любов. Една майка би простила всичко на детето си,и лични обиди,болка-всичко. Ако по същия начин обичаш и човека до теб,това обяснява способността ти за безкрайна прошка. Не всеки го може. Повечето хора са егоцентрици и в любовта,мислят първо за себе си.

# 9 12 май 2009, 12:45 ч.

софия
Мнения: 3 379

Има една крилата фраза"Бий мЪ,обичам те.Умри,шЪ тЪ взема" Laughing

# 10 12 май 2009, 12:45 ч.

България-Швейцария
Мнения: 2 535

Съгласна съм почти изцяло с мнението на Рокси, в тези случаи не става дума за любов, а за игрички и номерца.
В които точно изживяващите се като 'най-големите майстори' (въпросния колега) на финала остават с пръст в устата и общо взето се чудят откъде им е дошло.

ПП. Lyusil, във вашия случай по-скоро става въпрос за темперамент (и аз съм с подобен), в темата иде реч за друго. Но може пък да не разбирам правилно Peace

Последна редакция: вт, 12 май 2009, 14:04 от CTramell

# 11 12 май 2009, 12:49 ч.

Мнения: 5 370

Изневяра бих могла да простя, посягане-НИКОГА.
На часа бохчичката и чао. Не се е родил все още мъжът, на когото ще позволя да ми вдигне ръка.
Да не говорим, че ответният удар от моя страна би могъл да бъде доста краен.

# 12 12 май 2009, 12:53 ч.

Мнения: 673

Замислих се как аз бих реагирала ако мъжът ми си позволява редовно да ме млати като "маче у дирек" или най- малкото да си позволява грубост и арогантност спрямо мен... Ми не бих стояла със скръстени ръце, а пък още повече и да го обичам до полуда.Човешките взаимоотношение не винаги са гладки, но всяко нещо си има допустими граници и е възможно горния праг при някои да е завишен, така да се каже.
Сещам се и за един синдром наречен "стокхолмски" , при които се наблюдава привързване към обекта на насилие / нека по-компетентите ме поправят , ако греша/, та може и нормална човешка реакция да е. Thinking

# 13 12 май 2009, 12:53 ч.

Belgium
Мнения: 7 731

Жози, аз все си мисля, че иде реч по-скоро за психическия тормоз, отколкото за физически.

Посягането вече е крайна фаза и не мисля, че който го търпи би могъл да говори за някакъв вид обич.

Психическият тормоз обаче е много по-фин инструмент за мъчение. Понякога дори не можеш да се усетиш как те манипулират, а от друга страна няма физическо насилие, което моментално да те накара да си събереш нещата.

За мен типичен пример в това отношение е вечното критикиуване от страна на партньора - винаги ти се намриат кусури, нищо не правиш както трябва и най-важното - втълпява ти се че за нищо не ставаш, никой друг няма да те погледне и за това най-добре си стой при мъчителя.

# 14 12 май 2009, 12:57 ч.

Мнения: 5 370

Хммммм....добре де, нека го погледнем от тази страна.
Не търпя и лошо отношение, винаги показвам на отсрещната страна, че си е превишила правата.
Не говорим само за критикуване, говорим и за опити за заяждане, а после измъкване с думичките "ти пак ми се връзваш".
Между другото, както каза Радивдани, аз имам доста висок праг на поносимост. Не чупя и не крещя за щяло и нещяло.
Но....стигне ли се прагът, плюя....отрова. Tired

П.С Рядко се е случвало, но качествено.

# 15 12 май 2009, 13:01 ч.

Belgium
Мнения: 7 731

Аз пък съм забелязала, че моят праг на търпимост е различен, в зависимост от отсрещния човек.

Някои хора ги търпя доста, за дурги - почвам да викам при първо провинение.

Идея си нямам защо става така Thinking

# 16 12 май 2009, 13:07 ч.

Мнения: 2 716

В любовта винаги на единия му растат ушите.
Може да е променливо, но няма обич по равно.
И точно заради това е любов. Сляпа, неразумна, дива... Здравият разум не чака да го пердашат, обаче влубеното сърце търпи.
Нямам обяснение защо го правят 33uu

# 17 12 май 2009, 13:25 ч.

някъде другаде
Мнения: 629

Цитат на: Знаток в вт, 12 май 2009, 13:07

Може да е променливо, но няма обич по равно.
И точно заради това е любов. Сляпа, неразумна, дива... Здравият разум не чака да го пердашат, обаче влубеното сърце търпи.

Е то, че търпи - търпи , но другият /дето бие/ и той ли от любов го прави? newsm78

# 18 12 май 2009, 13:27 ч.

Мнения: 431

Цинично ми е мнението, но считам, че в повечето случаи насилникът и жертвата паразитират един върху друг. Щом на тях им е приятно, няма значение какво мислят околните. Само за децата ми е жал, защото пренасят този модел като нормален.

Физическият тормоз не ме плаши, мога да се защитя. Все се сещам за една немкиня, която на първия шамар от гаджето отговорила моменталически с удар с тиган. После заживели доволни, щастливи и без насилие.

# 19 12 май 2009, 13:43 ч.

Мнения: 24

Ами склонен съм да вляза в положението на човек, който казва "Бий ме, обичам те!", ако е вързан с белезници за парното от готина цицореста брюнетка в латексов костюм и кожен бич... bouquet

# 20 12 май 2009, 13:49 ч.

Мнения: 1 533

Говорим си за реални неща, Селтак, не за мечти.

# 21 12 май 2009, 13:54 ч.

Мнения: 15 619

Лошото отношение си е лошо. Колкото и нюанси да има, все към черното клони.
Като иска някой да си излива отровата нейде, да го прави, но не и върху мен! Ни дума, ни шамар, че и поглед дори! Stop

Що се отнася до онова парче от постинга на Елист, което си е въобразило, че е много вървежно - тъпунгер!
Ще си намери майсторката някой ден.
Самодоволни, самовлюбени, тарикатски физиономии на разни смотльовци органически не понасям.

# 22 12 май 2009, 14:51 ч.

о`майна лунна нощ е
Мнения: 5 537

"Бий ме, обичам те!" .... Никога не съм го разбирала това, няма и да го направя вбъдеще.
Злопаметна и с твърде силно чувство за самосъхранение съм и не бих позволила някой да упражнява какъвто и да било тормоз върху мен.

# 23 12 май 2009, 15:00 ч.

Мнения: 166

А кой какво нарича "тормоз"? Потърпевшите го възприемат като тръпка, игра, характер, темперамент. В такова определение изглежда дори симпатично. Почти колкото Селтак в новия си образ. Селтакис, ти ли си на аватара? Grinning

# 24 12 май 2009, 15:02 ч.

Мнения: 4 892

И аз не го разбирам тва "Бий ме, обичам те!", но е факт, че имах такава позната. Един път я измъкнахме от побойника, пратихме си я да си ходи при мама, а любимият остана в София. След няколко месеца тя цъфна пак, започнала работа и установила се при.......побойника. Който щял да се промени? След поредното зверско пребиване пак я изпроводихме и не се върна при него. Имам чувството обаче, че беше магнит за дебили това момиче. Попадна на друг "обичлив", който съвсем порядъчно я шамареше и я заведе на "екскурзия" в Италия. Как се измъкна от там не знам. Сега доколкото знам е щастливо женена с детенце, в родния си град. А, дано, че не е лошо момиче.
Имам чувството, че и побойниците и тези, които ги търпят рядко се променят. И се привличат адски силно.
Аз не мога да търпя насилие над тялото си, за душата си да не говорим, макар, че и двете са взаимносвързани когато налице е физическото насилие. Впрочем и душевното насилие като самостоятелно е нетърпимо. Не бих търпяла и не търпя душевно насилие не само от мъж. И в работата си съм така.
Обичма свободата. За мен също "свобода означава с радост да се подчиняваш на някакъв ред".
Разбира се, че в живота се налагат компромиси и не виаги съм в хармония и душевен комфорт, но издевателства не разрешавам!

# 25 12 май 2009, 15:03 ч.

Мнения: 2 478

Цитат на: Калин@ в вт, 12 май 2009, 12:15

...Но това е танц за двама, ако ги кефи, да си танцуват.

Калина е абсолютно права. На който му харесва да търпи и да обича. Мерси за таз любов, на мен не ми трябва.

# 26 12 май 2009, 16:43 ч.

Мнения: 503

Изобщо не го виждам като катализатор лошото отношение. Както и да реагира външно жертвата, все нещичко и се трупа. Колко точно ще издържи, е въпрос на търпимост. А после идва Видовден. И да не забравяме, че психическият тормоз ражда най- зловещите отмъщения.
Ако трябва да коментирам колегата ти- обикновен мухльо.

П.П. Скоро слушах резултати от изследвания в няколко софийски училища. Преди да се проведе обучение по една анти- булинг програма, децата смятали, че преобладава физическия тормоз. След едногодишно обучение, внезапно резултатът скочил и то в графата вербална агресия. Психолозите се шашнали, как е възможно, следкато цяла година ги обучават. Оказало се, че децата просто не са осъзнавали агресията като такава, преди да бъдат обучени, а са я възприемали като нещо нормално. Което е още по- страшно. Това само като пример го пиша.

# 27 12 май 2009, 17:45 ч.

sofia
Мнения: 1 606

Размислих се върху това, което е написала Ellyst...човек по принцип така е устроен според мен, че го влекат някакви недостижими неща, та в този ред на мисли - идеята "Аз сега ще и правя номера, пък тя ще тича по петите ми" е съвсем адекватна от една страна - всички сме се сблъсквали с това в ранни тинейджърски години . Въпросът е да сме го (бягат ми думите днес упорито) надраснали или пък осъзнали собственото си достойнство.
Съвсем друг е въпросът с психическия тормоз , да не говорим за физическия - той някак ми е непонятен - тоест не приемам за уместно упоменаването на думи като "любов", "обич" ..те са тотално несъвместими в моят светоглед с думи като "тормоз", "бой"и т.н
Имам обаче близка приятелка гъркиня (не че има значение) - беше се сдобила с гадже , което я тормозеше нечовешки - пиша го не за друго, а защото (беше преди бая години, а спомена ми е много пресен) - никога освен във филма за "Капитан Петко Войвода" не съм виждала почернели кокалчета на ръцете от бой - а този човек изглеждаше съвсем нормален, даже сносно симпатичен...
и на всичките ми говореници и увещаваници да се разделят, да се вземе в ръце...тя винаги ми отвъщаше: "Не мога, много го обичам", "Аз съм си виновна, аз го дразня..."
Мина време и слава Богу се разделиха..
Има и други още по-фрапантни случаи около мен случващи се с хора, наглед изключително интелигентни, симпатични и т.н...

# 28 12 май 2009, 18:04 ч.

Мнения: 516

Темата е прекален сериозна, за да се разглежда от гледна точка на човек, който не се е сблъсквал с подобни проблеми. Забравяте факта, че жертвите на насилие обикновено са хора с ниска самооценка, която в повечето случаи е резултат на лошо семейно възпитание и проблемно детство. Често срещаната привързаност на жертвата към насилника, обикновено е индикация за емоционални проблеми, породили се именно в детството. Всъщност и насилниците доста често са хора с подобна ниска самооценка и имат емоционална зависимост към жертвите си. Във физическото надмощие те виждат начин да се утвърдят и да спечелят страх (който те бъркат с уважение), за да докажат на себе си, че не са втора ръка хора.
Това, което може да се вземе като поука от подобни хора е: да внимаваме, как възпитаваме децата си.

# 29 12 май 2009, 18:18 ч.

Мнения: 552

Много,ама много,обичах едно момче,което ме тормозеше-извиваше ми ръцете,обиждаше ме и т.н....ама тва беше в шести клас Whistling

Такъв вид взаимоотношения и "прелъстявания" са за пуберите/какъвто според мен е и твоя колега/,а не за зрели хора.

# 30 12 май 2009, 18:53 ч.

Мнения: 4 300

Говорите за някакви крайни фази и случаи. Естетвено, че на всички им е ясно, хеле пък на теория, какво се прави ако си жертва на физическо насилие и тормоз. Но къде класифицираме всички онези дребни подмятания че си напълняла да кажем и къде точно е границата , след която споменаването на подобен упрек , преминава в психически тормоз?
Ако десетина пъти ти подметне, че гърдите ти са малки и в резултат си сложиш силикон, това насилие над личността ти ли е?

# 31 12 май 2009, 19:07 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: Рокси в вт, 12 май 2009, 18:53

Но къде класифицираме всички онези дребни подмятания че си напълняла да кажем и къде точно е границата , след която споменаването на подобен упрек , преминава в психически тормоз?
Ако десетина пъти ти подметне, че гърдите ти са малки и в резултат си сложиш силикон, това насилие над личността ти ли е?

Класифицирам ги точно като опит за подтискане. Не само, че няма да сложа силикон, отслабна или каквото там е забележката, ами ще му извадя още толкова негови недостатъка и това ще е края на обичта ми. Каквото повикало, такова се обадило. Не може с такива номера да ме спечели.

# 32 12 май 2009, 19:17 ч.

Мнения: X

Понякога, когато усещаш,че някой ти се изплъзва, хлътваш още повече, някак си нахъсан от собствените си емоции и очаквания, колко брутални могат да станат нещата зависи от много неща, но все пак намирам известна разлика с това някой очевадно да злоупотребява с доверието ти. Едното е несъзнателно попадане в капана, другото си е мазохистично желание да умреш във клопката.

# 33 12 май 2009, 19:26 ч.

Paradise
Мнения: 3 103

Като прочетох заглавието, веднага се сетих за една приятелка на мама - рускиня, която все повтаряше за мъжа си: "Бьет, значит любить".
Чудно ми е дали този израз съществува и при други народи, различни от славянските.

# 34 12 май 2009, 20:16 ч.

Мнения: 2 131

Aз това не го разбирам Crossing Arms

Егати любовта, ако те унижава, обижда и посяга пред хората!
Всъщност(случвало ми се е), но много бързо успях да се освободя от неговото влияние Peace

# 35 12 май 2009, 22:31 ч.

Мнения: 4 892

Абсолютно се съгласявам, Деликатна Флор! Жената, която описвам имаше категорично ниска себеоценка и изобщо не го криеше. Тя казваше, че е тъпа. И го твърдеше съвсем уверено. Аз не искам да коментирам интелектуалния и потенциал, но е факт, че тя имаше ниско самочувствие. И е имала "различно" детство. Иначе беше хубава, говоря за външен вид и общоприетите представи за него. Даже кукличка.
Много дълго е търпяла насилника и ми беше много сърдита когато се намесих първия път... не знам на какво разчиташе. Вторият сама ме потърси, но тогава беше пострадала почти до смърт.

Рокси, да, тормоз са си някакви уж невинни, но непрекъснати подмятания. Тих тормоз.

# 36 12 май 2009, 22:59 ч.

Мнения: 194

Имам позната, добра, но доста прилепчива натура.

Не ми е кеф да си пия кафето с нея.

Колкото повече отблъсквам, толкова е по - настоятелна Crazy

Досада голяма #2gunfire

# 37 13 май 2009, 08:58 ч.

Мнения: 503

Едно е да кажеш не желая да общувам с теб и да се отдръпнеш, съвсем друго е да се гавриш с прилепчивата натура. Такива хора имат нужда някой да ги подбутне към самостоятелност, но добронамерено. Проблемът е, че много малко от нас са в състояние да го направят реално, не знам защо така се получава.

# 38 13 май 2009, 09:19 ч.

София
Мнения: 18 679

Познавам един човек, няма да конкретизирам, чиято душевност ми е пълен хикс Rolling Eyes

Този човек просто обича да бъде мачкан, всячески,а после да реве и да се оплаква на околните, видите ли колко го е смачкал живота. Близки на въпросния тип стигат дотам, че да го обиждат в лицето, да не му говорят с години, да кажат, че и на погребението му няма да отидат, а той плаче и се вайка за тези хора и в момента, в който те решиха да му обърнат някакво внимание, той примря от кеф и започна да разправя как те са най-прелестните хора на света и преди са се държали лошо просто защото са били моментно объркани. Не щото са гадни използвачи, неее Naughty

Всички хора, които се държат добре с този човек, с уважение и внимание, биват оплювани по един или друг начин.
Този човек няма никакви истински приятели и живее абсолютно сам.
На това някои му казват - бий ме, обичам те Confused

Аз му казвам - на каквото си постелеш, на такова ще легнеш!

# 39 13 май 2009, 09:24 ч.

Мнения: 166

Флор, сериозният ми поглед към темата би звучал точно като твоя постинг. По един или друг начин ми се искаше да го избегна. Точно защото познавам въпроса почти отвътре. И това, че осъзнавам причините, не променя факта, че съм безпомощна да повлияя на изключително близък, мил и любим човек.

# 40 13 май 2009, 13:11 ч.

Мнения: 3 268

Като изключа децата,които са напълно безпомощни и зависими от родителите си,никой друг човек не може да търпи посегателство върху себе си.Аз затова и не харесвах Виктория от МА.Няма как да ми харесва такъв човек.

# 41 13 май 2009, 13:30 ч.

Мнения: 194

Цитат на: Босоногата в ср, 13 май 2009, 08:58

Аз пък се дразня на това, че такива хора нямат никакъв усет. Ама никакъв. Sick

# 42 13 май 2009, 15:36 ч.

Мнения: 17 407

Цитат на: Калин@ в вт, 12 май 2009, 12:15

Това аз трябваше първа да го напиша, пък Crossing Arms

# 43 13 май 2009, 18:05 ч.

Мнения: 3 634

Мисля да изляза малко извън конкретното интерпетиране на фразата...

Определено има хора, които имат нужда от определено количество драма в личния си живот, за да се чувстват добре. Всички знаме, че сексът за сдобряване е страхотен, но някои хора са пристрастени към този модел на поведение. Laughing

Забелязвам в моят съпруг, че когато започна да отпускам хватката у дома, той става ленив и апатичен. Веднага щом изсъскам живота започва да тече гладко и погледа му става по-ведър. Това "лечение" се случва само в домашни условия и репликите ми са предназначени само за неговите уши. Следва 3-4 месечен период, в който всичко е идеално и след това аз отново вадя red

# 44 13 май 2009, 22:50 ч.

Мнения: 966

Фър-р-р Бъз-з-з накара ме и мен да се замисля за твоята стратегия Laughing

Навремето имах гадже което си позволи да ме удари два пъти и аз веднага си дигнах чукалата и прекратих всякакви взаимоотншения,въпреки подаръците му след това и големите извинения.

# 45 13 май 2009, 23:09 ч.

Мнения: 1 394

Такива хора изпитват остра потребност от другия.Това е ...незнам...немога да си го обясня,но според мен някакъв вид страх...от самота,може би...и най-често според мен е при по-дългогодишни двойки...Така мисля де,това си е мой анализ на такава ситуация/ако мога така да се изразя/

# 46 14 май 2009, 00:07 ч.

Мнения: 743

Изчетох темата до тук. Все си мисля, че гордостта и егото на всяко същество не биха допуснали никакво насилие, независимо дали е физическо или не. Но по някакъв странен начин, има хора, които позволяват абсолютно съзнателно това да се случва. Не знам дали е от липса на достатъчно сила на личността, или просто е някакво примирение и тотална апатия. За жалост много жени си мълчат от страх. Допускат всичко да се повтаря отново и отново. Вероятно няма на кого да разчитат и към кого да с обърнат за помощ.
Самият израз БИЙ МЕ, ОБИЧАМ ТЕ! - го видях преди доста време на един билборд, думите бяха на пържола, обръщаща се към чукчето. Тогава се замислих и за другия поглед върху тези думи.

# 47 14 май 2009, 09:49 ч.

Мнения: 166

kallina_mallina, прочисти си пощата - пълна е. Hug

# 48 14 май 2009, 11:01 ч.

Мнения: 2

Преди доста години имаше случай в , който един индивид беше решил да размаже жена си баща ми го спря.После си говорехме по случая и ми каза , че един мъж е физически по - силен от жена и може да се наложи с удари и ,че само страхливец , който го е страх да влезе в вербална конфронтация с нея би го направил.
А и ако е решил да я нарани с думи може да я нарани много повече отколкото физически.Та тази случка ми е запечатена в мозъка .

# 49 14 май 2009, 11:22 ч.

Мнения: 2 448

И с думи да е, все тая, що за комплексар трябва да съм, да се опитвам да мачкам самочувствието по какъвто и да е начин на човек, когото уж обичам. Точно обратното, дори и да има някакви свои проблеми или комплекси, аз ще съм човека, който най много ще го подкрепи да се пребори.
Имам и аз такъв познат, който все за голямата работа се имаше, как се държи лошо с жените и все подире му ходят, така и жена си мачкаше психически и беше сигурен, че ще го търпи за винаги и не може да гъкне, ама не позна, хвана си парцалите и детето му взе и сега кукува сам.

# 50 14 май 2009, 11:33 ч.

Мнения: 7 110

Обич таратанци. Един друг път. Може би се припокривам в представите си за такава обич с писаното от Рокси.
Освен че е въпрос на примиренчество или опит да се препълни чашата до степен на падане на пердето, може би е и форма на очакван реванш. За друго идеи не ми хрумват.

Имах съученичка, на която баща й беше пияндур. Пиеше и биеше. Момичето създаде семейство след време. Познайте. Пиеше и я биеше благоверният й. Обаче и родителите му я малтретираха. Тя не правеше нищо по въпроса. Социалният модел на родното й семейство си беше казал думата.

# 51 14 май 2009, 11:35 ч.

София
Мнения: 2 840

Физическото насилие е видимата, брутална страна на насилието.
Почти винаги то се появява, ако е имало психически тормоз, който много хора пренебрегват.

Хората, жертва на насилие - психическо и/или физическо - в повечето случаи се страхуват от отхвърлянето. Те болезнено се самоидентифицират с отношението на другия към тях, отказват да приемат, че могат да не бъдат обичани или харесвани и са готови не само да търпят тормоз, но и да вярват, че той е израз на любовта на другия към тях.

Проблемите на тези хора са дълбоки и изискват лечение, ако не желаят цял живот да са жертви. Те трябва да намерят себе си и любовта към самите себе си, за да изискват и получават такава от другите.

А що се отнася до дребните номерца, с които някои индивиди "подсилват" интереса към себе си, вярно е, че повечето хора са привлечени от преследването, от предизвикателството, но това може да бъде стимулиращо само в началото на една връзка, когато няма двойка, а два индивида, които се стремят да облекат образа си в мистериозност, да се покажат по-интересни, по-силни, контролиращи ситуацията, за да предизвикат отсрещната страна.
В двойката подобни игрички вече са си целенасочен тормоз и няма как да се приемат.

# 52 14 май 2009, 12:01 ч.

Мнения: 33

Доклкото аз разбрах идеята на Ellyst става въпрос за дребните номерца, които върти едната страна в някаква връзка - семейство, гаджета и т.н. В този аспект - няма лошо според мен да се поддържа огъня, но естествено имам предвид лееека интрижка. Laughing

Така или иначе рутината на ежедневието ни грабва в един момент и все трябва да се намери някакъв източник за поддържане на адреналина. Нооооо, всичко в границите на игра. Някои от крайностите, които сте описали са състави по Наказателния кодекс.

# 53 14 май 2009, 13:05 ч.

София
Мнения: 2 840

Дребни номерца в семейството не понасям.
Случвало ми се е на улицата детето ми да падне и да се облива в кръв. В такива моменти звъня по телефона и ако той реши да се прави на интересен и да ми подхранва любопитството, не вдигайки телефона, не вярвам някой здравомислещ човек да сметне това за "подгряване" на поизстиналите ни любовни страсти. Crazy

# 54 14 май 2009, 13:17 ч.

Мнения: 33

Е, това с детето смятам за всички е ясно, че не влиза в категорията "закачки".
Невдигането на телефона също не бих го приела така, а по-скоро като липса на възпитание, освен ако не е било удобно да провежда разговор.
Идеята ми беше за всичко, което може да се приеме и като шега и всъщност да те накара да се позамислиш.
Могат го само някои мъже.

П.П. Клонка, дано никога не ти се случва подобно нещо с детето. Не мога да си представя ужаса.

# 55 14 май 2009, 13:30 ч.

София
Мнения: 2 840

Цитат на: Meredith в чт, 14 май 2009, 13:17

П.П. Клонка, дано никога не ти се случва подобно нещо с детето. Не мога да си представя ужаса.

Случвало ми се е и то два пъти - в единия случай се метна от количката и от раната на главата шуртеше кръв, все едно е заклан, а във втория изгуби съзнание. И двете ситуации са крайно травмиращи и в такива моменти човек подсъзнателно търси подкрепа от най-близкия си. Представи си, ако той реши да се прави на интересен в такъв момент и не си вдига телефона, за да предизвика "здравословна ревност". Ми, нечовешко е. Не приемам такива "игрички", когато има семейство, особено с дете. Слава богу, че моят мъж още не е тръгнал да "разнообразява" живота ни по такъв начин. Crazy

По време на "свободните" отношения, всякакви безумия са поносими. Mr. Green

# 56 14 май 2009, 14:12 ч.

Мнения: 7 947

Истината е, че когато човек обича - той пренебрегва отрицателните страни на партньора в повечето случай или просто намира оправдания за тях.

# 57 14 май 2009, 15:31 ч.

София
Мнения: 38 475

Га бях млада и глупава съм търпяла и бой, и кофти отношение, и номерца.
Сега съм дърта и претенциозна. Може би защото вече знам какво е любов.

# 58 19 май 2009, 21:01 ч.

Мнения: 0

в нашето семейство баща ми пребиваше майка ми от бой,но не мисля,че аз бих позволила на моя мъж да прави същото,така че не мисля,че "социалният модел на родното семейство си е казал думата".

Препоръчани теми

Политиката в България - Тема 5

Птичи грип

? Въпроси всякакви ? (2024 г.)

Климатичните промени или какво се случва със Земята?

Причина:

Причина: