Лишаване на съпруга от права над детето

Споко бе хора!Какво като се пише и извън темата?!Нито ми пречи,нито е проблем.Даже напротив-става по-интересен така разговора!

Иначе при нас нещата са така-един ден добре,после пак зле и така 

Уф........

Бубе, мисля, че проблема може да е при теб отчасти - ти и без това си чувствителен човек, а от раждането - може усещаниятати да са се обострили - искам да кажа - да си по-наранима, по-раздразнима, по-неуверена... Все неща които са като лавина - тръгне ли едното, повлича другото -и ето ти драма! Това че в това е част от проблема съм сигурна - по постингите показваш обострена чувствителност към дразнителите... Сигурна съм, че и мъжа ти има вина, но може би не чак толкова голяма...
Може би имаш нужда от почивка и спокойствие - дори ако може без него, за да видиш дали ще ти мине...  Що не идете ако можете да си го позволите с малчо някъде на планина за малко - за човек като теб една есенна романтика с най-важния мъж в живота ти /визирам сина  /  може да се окаже лек! И поне ще те зареди с оптимизъм и ведрина /поне до първите 3 скандала  /

Ей, Буба, ами че това си е нормално - кой обича да бъде ядосван, нараняван, оскърбяван и т.н. А още по-боли, когато подобни негативни емоции ти ги причинява човекът до теб. Естествено е, да чувстваш, че не го обичаш в такива моменти, колкото и елементарно да звучи. Но си има граница на компромисите и търпимостта. Една прекрасна романтична изненада не може да компенсира ежедневно неразбирателство или лошо отношение (не казвам, че при вас е така). Тъй като ти най-добре познаваш отношенията ви, ти преценяваш кое е повече - доброто или лошото, обичта и уважението или обидата и усещането, че си сам. Бубе, веднъж се живее - затова трябва да гребем от живота с пълни шепи и да се стремим да го направим възможно най-добрия за нас и най-скъпите ни. За да не ставам банална, няма да повтарям "важни сте ти и детенце"

Бубе, ти единствено дете ли си?
Имам чувството, че си от хората, свикнали живота им да е подреден и другите около тях - те да си ги подбират според вкуса си и желанията си...
Живяла ли си сама, сама да се оправяш и да се бориш?
Живота е гаден - но както пише в подписа на една мама - никой не ни е обещавал да бъде хубав! Живота е предимно мръсни чинии в мивката, пък било то и останали от романтичтна вечеря!
Много лесно се разстройваш - или си малка или до сега слава богу живота ти е текъл така както ти се иска! Но с детето и заради него е хубаво да осъзнаеш, че живота е купчина лайна и ти просто трябва да си избереш свое - персонално! Ако по-скоро приемеш, че не сме на този свят просто да се веселим и забавляваме - няма така да страдаш!

Бубе, май съвместния живот се гради точно на компромиси  . Все едно сме воденични камъни, които постепенно се заоблят и се нагаждат един спрямо друг.

Абе хитро,по женски,ама мен хич ме няма по тази част...не съм от хитрите жени,даже напротив.Не знам как да си използвам предимствата като козове.КЪде къде по-глупави и грозни от мен(извинявайте,ако звучи тъпо) успяват да се уредят по-добре и да ги ценят повече.Такива жени успяват някакси да втълпят на мъжете си,че без тях те биха били нищо и,че няма други като тях,че са единствени!
Ами какво да ви кажа,...евала на такива жени!но нито майка ми,нито аз съответно сме такива жени,аз бих искала да бъда,но как да стане,като няма от кого да го видя и науча? 

Това,което съм ценала преди в мъжа ми,ценя и сега,но има и други неща,на които държа,като добро отношение,независимо от това как му е минал деня(тоест да н е подвластен на настроението си) и помощ в домакинството,които преди ги е имало,а сега нещо не успявам да ги видя,колкото и да се "взирам".Абе човека гледа да си бие пас,ако може с част от задълженията в къщи,а това ме побърква.Аз няма да върша цялата работа и да се превръщам в слугиня(знам,че сега ако той прочете написаното ще ми се скара,защото не ме счита за такава,но с тази незаинтересованост относно домакинската работа,аз се чувствам като такава,ако трябва да правя всичко сама  )
И още нещо,което ме дразни,но не помня дали съм го споменавала,е че все чака аз да му напомня,че трябва да свърши нещо.Иначе може тотално да забрави,а ако е важно това нещо,му се изпуска срока и отива по дяволите!Ами в крайна сметка това мислене и ангажиране и на моя мозък с неговите работи ме натоварва ужасно и в един момент изключвам и забравям и за моите си ангажименти.И като изпуша(в смисъл не издържа) и се скарваме-почвам да крещя,а той каза,че това е нещото,което най- много мрази.

Абе много сложна е нашата работа,а може би не толкова,но аз пререагирам и си усложнявам живота излишно.
Трябва да ви благодаря наистина много,понеже ми помогнахте  при взимането на окончателното решение и сте ми като психотерапевти и то безплатни!А тази услуга е много скъпо платена!Задължена съм ви! 

Бубе, имай търпение! Имам чувството, че си разстроена напоследък и когато ти попремине ще откриеш, че дявола не е чак толкова черен!
Брой до сто ако трябва когато се ядосаш!
Знам за плановете и аз съм така  - затова споко - открих, покрай проблемите с детето, че уви ние плануваме ма други разпределят  Понякога ако оставиш нещата да втасат е по-добре  а и да ни ги месиш допълнително - че ще ги развалиш 
Спокойно - ако не дай си боже стигнете до развод - съм сигурна, че ще имаш сили да се справиш - въпреки, че изглежда че си слаба в теб се чувства силна нота! Сигурна съм и в теб и в Касиопея - затова на нея се ядосвам, че не се изправя срещу страховете си  и не разкара пръдльото от живота си...
Но в твоя случай мисля, че много ще съжаляваш ако прибързаш - дай си време а и на мъжа си - да свикнете с новото положение!