Отговори
  • Мнения: 11 607
Не знам защо.....но покрай нещо, което търсих в интернета, попаднах на интересна тема във форума на Зачатие..... - Искам да те посъветвам: грешки по време на бременност - извинявам се много за кражбата от там....Но темата и споделянето, които са направили момичетата там, на мен страшно много ми хареса. Темата

Няма обвинения, няма укори, няма негативизъм.......Само креативно споделяне, без нападки от никой........И позитивен съвет......


Започвам аз.....

С първата бременност, която бе много, много чакана, чак не повярвах,че съм бременна, независимо,че УЗ го показа много пъти, Бебо риташе в мен, аз продължавах да не се наслаждавам на тези трепетите от бременността ми. Съвет - момичета, повярвайте, не упортствайте и се наслаждавайте на бременността си....Не бъдете параноични, не си втълпявайте разни филми и сценарии, мислете позитивно.......

С втората бременност допуснах някои от първите си грешки, но общо-взето бях по-спокойна...

С третата си бременност допуснах грешката,че се предоверих на лекарката ми.......Преносих цели 16 дни, вярвах и, а в същото време плацентата ми бе остаряла, по думите на докторката, която присъстваше на раждането - с опасност от метастази, не ми се мислеше какво щеше да стане ако продължавах да се доверявам на наблюдаващата ме лекарка.....Бебето се роди с признаци на преносеност....Съвет - не се колебайте при нужда и необходимост да търсите второ, трето мнение....

# 1
  • Мнения: 4 111
Основната грешка беше да ям каквото ми падне пред очите с мисълта, че всичко ще оставя в родилния дом, казваха ми хората да се спра, ама аз лакомия голяма.  ooooh!
Другото, че запалвах по някоя друга цигарка.  Embarassed
Не се разхождах кой знае колко, а знаех, че е полезно.

# 2
  • Мнения: 1 167
Аз бях безгрешна и двата пъти.  Wink Е можеше през втората бременност да не наблягам на тулумбички и баклава, но какво да се прави.........

# 3
  • UK/София
  • Мнения: 7 681
 
 Аз не смятам, че съм допускала грешки по време на бременностите си.Втората завърши с тъжен край, но не аз, ами лекарите бяха виновни.

 Каквото зависеше от мен го направих.Радвам се, че имах воля да се спарвя със задаичте които си поставих, както съм и безкрайно благодарна на лекарите в Бългаия които се грижеха за мен!

   
Не знам защо.....но покрай нещо, което търсих в интернета, попаднах на интересна тема във форума на Зачатие..... - Искам да те посъветвам: грешки по време на бременност - извинявам се много за кражбата от там....Но темата и споделянето, които са направили момичетата там, на мен страшно много ми хареса. Темата

Няма обвинения, няма укори, няма негативизъм.......Само креативно споделяне, без нападки от никой........И позитивен съвет......


Започвам аз.....

С първата бременност, която бе много, много чакана, чак не повярвах,че съм бременна, независимо,че УЗ го показа много пъти, Бебо риташе в мен, аз продължавах да не се наслаждавам на тези трепетите от бременността ми. Съвет - момичета, повярвайте, не упортствайте и се наслаждавайте на бременността си....Не бъдете параноични, не си втълпявайте разни филми и сценарии, мислете позитивно.......


 Не съм съгласна, не смятам, че това е за самообвинение!Нормално е!Аз лично след като родих двете си деца и осъзнах какви трепети съм имала.Терпети са са си трепети, но вървят ръка за ръка с притесненията и безпокойството!Особено след аборта не заспивах докато не усетих бебето да мърда.Беше ме хванала параноята и лекарите ми показаха как да будя бебето в корема за да рита ooooh!

 

 Винаги съм казвала едно-като забременееш и в този миг свършва спокойствието.Притесняваш се как е детето защото не го виждаш.А когато се роди пак се притесняваш защото го виждаш, но не знаеш какво може да му стане.Правилно са казали хората- дано никой не го стига това което му мисли майката.

Последна редакция: пт, 15 май 2009, 20:19 от Биляна

# 4
  • Мнения: 2 658
Хубава тема, поzдравления Peace
Ами zначи...  Thinking , как да обясня най_точно..? Общо вzето с първата бременност(бях на 21г, бременността беше абсолютно планирана) някак и аz не се насладих на усещанията, свърzани с бебо достатъчно. Мисля, че бях прекалено млада(това няма zадължително общо с годините, аz обаче на теzи години бях) и нетърпелива. Слава Богу, бременността ми беше лека и аz някак я.. прескочих като усещания. А съм могла само да се радвам, от началото до края, zащото имах прекрасна бременност, чувствах се идеално. После правих подобни и много грешки и с детето, но това е zа друга тема  Embarassed
С втората(иzненада, но все пак желана) беше по_раzлично. Там грешката ми беше да не се zарадвам истински веднага, zащото бях шокирана как тай се zабременява от веднъж, общо вzето беz да раzбереш. Но след като шокът попремина вече беше много хубаво. Втората ми бременност също беше лека, но на нея наистина се насладих повече.
Но иначе нямам наистина лоши моменти, zа което съм благодарна.
Тъй че да "посъветвам" и аz беz да ме питат. Не правете като мен, постоянно да бърzате да стане нещо, като междувременно не си давате сметка, че времето минава и пропускате важни неща.  Постарайте се да zапомните до най_малката подробност всеки един хубав момент, всеки има такива, дори да не са преz цялото време. После теzи спомени ще ви правят щастливи. И не бъдете нетърпеливи, ако ви е въzможно, всичко по реда си..

# 5
  • На бял кон в Pierrefonds
  • Мнения: 1 451
Не направих нищо да си сменя гинеколога, въпреки, че не ми допадаше отношението й и нивото на компетентност. Резултата беше, че родих със секцио по спешност, слава богу живо и здраво бебе.

# 6
  • Мнения: 2 622
Грешката ми беше,че и двата пъти не се насладих на състоянието. През цялото време наблягах на негативните усещания и броях дните до раждането.Незнам защо,но не ми хареса да съм бременна,да ходя по лекари,да се раздувам,да отичам,да не мога да се сгъна.Нямах търпение да родя и отново да стана "бял"човек.Може би най-голямата ми грешка беше,че втория път послушах лекарката и направихме секциото 12 дена преди термин,защото тя излизаше в отпуска #CrazyПълно безумието от моя страна!Бебето,въпреки че се роди доносено и в средата на 9-тия месец,беше незряло,изкара тежка жълтеница и най-зверските колики на света!Не мога да си простя,че не се информирах повече по въпроса.

Последна редакция: сб, 16 май 2009, 09:53 от dimi73

# 7
  • София
  • Мнения: 12 554
Грешки не съм правила. Може би единствено бих променила, ако можех да върна времето, това да не работя до последно.

# 8
  • Варна
  • Мнения: 389
Най - голямата ми грешка беше, че след 14 седмици идеална бременност, без гадене и др. неразположения, реших да простирам прани губери!!!! Не знам по колко кг. и ми се отлепи плацента и оттам мъки.....контракции, кървене, изгладена шийка в началото на 7ми месец... и раждане в 8ми! Може би и постоянното следене, дали рита  Crazy

# 9
  • Мнения: 5 997
Това което отчитам като грешка е не избирането на гинеколог,посещавах кабинет в който само акушерката беше една и на всяка консултация се сменяха лекарите,бебо го видяха за първи път в 6 месец,след това в края на 8 си се преместих при моята лекарка на която имам доверие и при която родих и не съжалявам

# 10
  • София
  • Мнения: 1 262
Нямаше да ходя до последно на работа и щях да се наслаждавам повече на времето с шкембето  Mr. Green
Сега доста се старая и успявам да поправя някои от тези грешки  Peace

# 11
  • Mars Hotel
  • Мнения: 4 866
Яд ме е, че до 6-ия месец много следях какво ям и се пазех, а от там до края се овълчих съвсем безконтролно и за 2 месеца качих 10 кг.  Sick Плюсках като за световно и сега още не мога да се оттърва от тези килограми.

# 12
  • Мнения: 9 436
Не си спомням за нещо,което толкова да ме е впечатлило,че да го отчета като грешка.

# 13
  • София
  • Мнения: 39 759
И аз може би като Цоцоланка много се доверявах на гинеколога през 1вата си бременност. Високото кръвно от 150/100 било нормално, много килограми съм била качила. Плацентата ми бе "калцирана" в 5ти месец.
Поправих тази грешка през 2рата си бременност, когато същият лекар ми "калцира" плацентата в 3ти месец. Не стъпих повече при него.
Това мисля, че отчитам като грешки при бременностите си.

# 14
  • Мнения: 26
Първата бременност общо взето я карах по книга, четях постоянно "Аз чакам дете" на Лоранс Перну и честно казано не се сещам да съм допускала грешки. Може би само носенето на 9 килограмовата диня около 700-800 метра , което ми струваше раждане с 11 дена по-рано, а може и да е било съвпадение.  newsm78

С втората имам доста повече грешки - до последно бях на работа, не спрях да шофирам до последния ден, качих около 40 килца, изпуших няколко цигари, голямото чистене на къщата и приготовленията за бебето си ги направих сама в 9ти месец (мъжа ми беше в командировка ). И май е това.

Резултатите са в подписа ми.  Heart Eyes

Общи условия

Активация на акаунт