Бременна и изоставена

Здравей! Имай предвид, че според закона бащата може по всяко време да заведе дело за бащинство. Но в твоя случай май най-добре е детето да си е с твоите имена и както си го решила да пробваш извън България да живеете. Макар, че никой не знае кога на БНД ще му хрумне да води дела за бащинство. Колкото до ислямския закон - детето е на майката до 7-мата година - вярвай ми че е така! И след това се прави всичко възможно, за да се вземе детето от майката...За справка - книгата "Не без дъщеря ми" и втората част на същата книга...Историите са ужасяващи...
За сега леко бременеене, не се поддавай на шантажи, направи си план и се придържай към него...останалото - каквото е писано....  

Добро утро на всички много,ама наистина много ви благодаря за отговорите и подкрепата   


Да си призная не ми се иска вече да ме "заобичва" отново,няма да се откажа пък ако ще каквото и да прави.Кръвта вода не става...не съм като него и по никакъв повод и довод няма да се откажа от детето си ако ще,както се казва "турско да става"


Книгата не съм я чела  ,но съм гледал филм по нея. Котка по гръб не пада,няма да се дам 
Хубав ден на всички ви силно

И аз съм чела книгата, много интересна-опитаха се да й отнемат детето, но действието се развива в една ислямска държава, родината на съпруга й, но ние за щастие живеем в християнска държава и който иска да си спазва ТЪПИЯ ислям да ходи в ислямска държава, тук законите са други и няма как да станат подобни отнемания. Що се отнася до записването на бащата в акта за раждане, док.съм запозната наистина може да има трудности с излизането в чужбина, ако бащата не даде писмено съгласие за пред граничните власти. Сега има една петиция в настощия сайт за промяна на това положение и др. Така че положението е сложно, най-добре се консултирай с адвокат или почети истории на препатили. Но вашия татко хем не иска детето и теб,хем щял да ви пречи - за какво? - от инат и злоба ли?

askim87, само така, защото това което прави той след 12-годишната ви връзка е доста странно, да не кажа непростимо, защото непростими неща няма. Може пък да се осъзнае... Така или иначе приготви се и за вариант да не се осъзнае   Хареса ми какво казва една съфорумка в друга подобна тема: всеки край е ново начало; всяка затворена врата, отваря няколко нови врати; когато нещо умира то дава път да се роди нещо ново, може би много по-хубаво от старото!

Здравейте момичета, 
изчетох всичко по темата и не можах да се сдържа. Моята история е подобна. Нашият татко, който уж много искаше бебе в един момент явно се изплаши и си намери причина да ни изостави за да продължи безпроблемно живота си. Купища лъжи и какво ли не още... Както и да е, решена съм да родя бебето и да си го отгледам сама. Има моменти в които се чувствам ужасно, единствено бебо ми дава сили да продължа напред. Момичета, ако ние не се подкрепяме, явно нашите "мъже" няма да го направят.
Желая леко бременнеене на всички ни, живи и здрави бебчета, много сили и кураж да се преборим с нелекото ни ежедневие. Заслужава си, сигурна съм в това! 

Благодаря ви на всички за съветите и за подкрепата 
Мисля, че наистина ще се удължи агонията, ако не го посоча като баща, защото той със сигурност ще заведе дело за бащинство. Да като разбра, че съм бременна каза, че има приятелка и да направя аборт, защото нямало как да сме заедно, но два месеца по - късно каза да родя и да му дам детето  Представяте ли си  Интересува го само то и това, което се случва с него, затова смятам, че ще се стигне до съд и за напускане на страната можеби няма да мога и да си помисля. А единствената причина поради която искам да се махна от тук е да не го гледам него с някакви гнусни пачи и то след 12 годишната ни връзка без никакви признаци за раздяла.
Ужасно е, имам чувството, че полудявам   
Благодаря ви още веднъж, че ви има и че ми вдъхвате вяра и надежда 

     Искам да споделя, че и аз съм в подобно положение. От 6 години сме заедно с приятеля ми, и двамата сме на по 33г., той е арабин, и в момента живее в една Скандинавска държава. Бях при него няколко месеца, след това се върнах в Бг и се оказа, че през последните ми дни там съм забременяла.
     Още в края на първия месец имаше проблем и бях в болница, приятеля ми проявяваще загриженост, казваше, че е важно аз да се оправя, а винаги може да имаме деца. След няколко дни вече бях по-добре, кървенето спря и тогава той отвори въпроса, че аз трябва да отида при него и да родя там. Казах му, че това едва ли ще е възможно, защото там нямаме никакви условия, живее в отдалечено слабо населено място, през 5-6 месеца от годината е заледено, той няма кола нито пък книжка, а до най близкия град и болница на 50 км. има автобус веднъж дневно, да не говорим че за мен като чужденка без никаква осигуровка там медицинските грижи ще са доста скъпи. На всичкото отгоре нямам право да стоя в държавата повече от 3 месеца. Та казвах му аз какво ме спира да приема тази идея, но от всичкото той чу само, че съм мислила за пари и след като съм имала достатъчно пари как съм можела да поставям това като проблем. Развика се, започна да ме обижда, няколко дни не се чувахме.
      Аз сериозно мислих дали искам да задържа това дете, реших, че трябва да опитам отново да говорим. Говорихме, обясних му защо греши като смята, че проблема е само в парите и му предложих той да намери разрешение на проблема поне със законовия ми престой там. След няколко дни ми каза, че не можело така да ходи по институциите да пита, аз да съм отидела там и тогава сме щели да проверяваме на място. От тогава ми светна червената лампичка и пак няколко дни не можех да си намеря място от въпроса дали да задържа детето. Много се колебах, но го запазих. След това решихме, че остана в Бг, а той ще дойде тук през през лятото, за да се оженим и след това ще е пак тук, когато трябва да се роди бебето, а през другото време ще си е в чужбина както той иска. Уж приемливо и за двамата, но уви.
      В следващите дни и седмици имах чувството, че той все търси поводи да се скараме, убижда ме, дразни се от всичко, което казвам или правя, обвинява ме, че съм се променила и т.н. И резултата е, че той ми заяви, че аз не го интересувам повече, не му пука за мен, интересува го само бебето, не бил щастлив с мен, не сме се разбирали, аз за нищо не съм се съгласявала с него. Всеки трябвало да си върви по собствения път в живота, НО тъй като той е мюсулманин трябвало да сключим брак в джамия пред ходжа, защото така щяло да е добре за детето. Не можах да повярвам какво ми казва. Казах му, че това което предлага е безумно и не съм съгласна. В резултат последваха куп обиди и ми заяви, че по-късно той знаел как да си вземе детето и нямало да мога да го открия никога, пред нищо нямало да се спре.
      Това стана преди няколко дни и се чуствам съсипана, чувствам се предадена от този, който смятах за най-близкия ми човек. От друга страна се страхувам дали ще се справя сама, нямам родители на които да разчитам за подкрепа, само няколко роднини и приятели. Наистина не знам какво да правя и как да продължа

когато разбрах, че съм бременна бях съвсем вначалото и също имах възможност ако поискам да я прекъсна. С бащата се разделих именно защото прецених, че такъв човек в живота на детето ми ще бъде нещо което няма да си простя (по причини, които не бих искала да ви занимавам...). Тогава си направих няколко сметки : на колко години съм, готова ли съм, как се почувствах в момента вкойто разбрах, способна ли съм психически сама да го отгледам (с нагласата, че все пак жена с дете...шансът да се омъжа не е голям),и какви са ми финансовите възможности...Бях сама,средна заплата,студентка,на квартира,без близки хора и в друг град.

Ами...само това колко бях щастлива, когато разбрах че ще ставам майка ми беше достатъчно за да реша ...
а вече зная че начин ВИНАГИ има. Няма такова нещо като ситуация без изход. И аз се изправих срещу човек, който ме заплаши да ми вземе детето и да ме съсипе. Който ти каже такова нещо - 1во не те заслужава! 2ро иска да те сплаши, защото сплашената майка е най- лесната мишена на света, а мъжете знаят това. Мъж сам бебе не може да гледа, ако се държи така с майка му и ако е започнал със заплахи...не за друго ами защото така ще се отнася и с детето. Такаче той не иска детето ти, иска да те уплаши, защото е безпомощен (вижда че не е готов, а детенцето е вече напът), отношението му е насочено към теб, в този момент той не мисли за детето. Не вярвам да те заплашва, а през останалото време да подрежда стая за мъника и да чете книжки "наръчник за татковци". 
тъйкато най- добрият татко е този, който обича майката на детето си и разбира, че детето е не просто част от него и нея, а и дишащ, чувстващ, уникален организъм.

Моята история също е подобна. Преди две години спечелих зелена карта, това беше мечтата на мъжа ми. Много се радваше, че най-сетне му се отдава шанс да замине за Америка. Аз реализирах мечтата му - намерих пари за пътуването и заминахме тримата - аз, той и синът ми /4 години/, когато пристигнахме в Америка, мъжът ми започна да тъгува за България, що сълзи изля, нямам думи. Търсехме работа там, но не успяхме да намерим, в края на първия месец аз забременях по погрешка. Бях толкова щастлива - че поне едно хубаво нещо ще си донеса от Америка - второто ми дете. Веднъж казах на мъжа ми "Да знаеш само колко ми се ходи на море", а той ми каза - ами режи го и ще ходим. Побеснях, не можех да го гледам, не можех дори и да допусна, че той би могъл да ми намекне за аборт. Пометнах във втори месец. Преживявах го много тежко, мъжът ми не ме разбираше, според него трябвало да мисля за него и за първото ми дете, а не за някакъв плод, който вече го нямало. Единственото нещо, което ме крепеше бяха обещанията му, че ще имаме друго дете. Когато се върнахме в България, не знам под влияние на родителите му ли или просто той не е говорел сериозно, изведнъж са оказа, че не иска дете. Бях отчаяна, ходих на психотерапия, пиех антидепресанти, нищо не ми помогна особено, мъката ме изяждаше отвътре. Но вярвах, знаех, че ще имам друго дете. Април месец отново забременях. Когато разбра мъжът ми изобщо не се зарадва, започна да ми вдига скандали , че не съм била добра майка и т.н. Помолих го да не ме притеснява сега, да изчака бебето да се роди и тогава да вдига скандали, а той ми заяви - не ме интересува това бебе, ти си го направи и сега ти ще си го гледаш. И си тръгна, отиде си при неговата майка и баща.  Мислих известно време и реших - аз ще си го гледам това бебе, аз го исках и ако Бог е рекъл това детенце ще се роди и ще живее, независимо какво е отношението  на баща му и на баба му и дядо му /родителите на баща му/. Това детенце има право да живее и да бъде щастливо. 

Ти пък ме уби! Вярваш ли, че вземе да гледа малко бебе? И то с новата си приятелка?!?
Такива и аз съм ги слушала едно мреме. Ей, една майка ги е раждала тези!

Браво мила,много добре си го решила.Прегръщам те силно за решението ти.Детенцето има право да живее,а майка като теб няма как да не е щастливо

E I MOQTA ISTORIQ E PODOBNA!TATKOTO PREDI GODINI ISKA6E DETE,POSLE SE SLY4I TAKA 4E ZABREMENQH I TOI MI KAZA 4E TOVA E GRE6KA O6TE E RANO I T.N I E PO DOBRE DA GO MAHNA.SAS SALZI NA O4I GO MAHNAH I SEDMICI NE SPQH ZA6TOTO SANYVAH KO6MARI!NO SE SLY4I OTNOVO DEKEMVREI MESEC I AZ RAZBRAH QNYARI I RE6IH 4E 6TE GO RODQ ZA6TOTO GOSPOD MI DAVA VTORI 6ANS I NE SE ZNAE DALI 6TE IMA TRETI.I TAKA TOI KAJA MEN NE ME VKARVAI VAV VTOZI FILM.VIDQHME SE KOGATO BQH V 4 MESEC BREMENA I TOI MI KAZA DA IDA DA NAPRAVQ ABORT I VSI4KO 6TE E OK!ZA6TO NE GO KAJE TOVA NA DA6TERQSI A GO KAZVA NA MEN TQ SEGA E MALKA NO 6TE PORASNE DA PRAVI ABORTI TQ,TOGAVA O6TE POVE4E 6TE E NAPREDNALA MEDICINATA.MRAZQ GO OT CQLOTO SI SARCE A SAM GO OBICHALA TOLKOVA MNOGO!SEGA O4AKVAM S NETARPENIE DA VIDQ O4I4KITE NA DA6TERQ SI SEPTEMVRI ZA6TOTO TQ MI E NAI GOLQMOTO BOGASTVO I 6TASTIE!TAKA 4E NE SE OT4AIVAITE,NIE SME SILNI I 6TE SE SPRAVIM VZAIMNO S PROBLEMA!

Ей мила като те чета все едно чета "нашия татко".И той така твърди,че ако го бях махнала всичко ще е ок.
Абе какви са тези мъже бе хора,къде са им здравите мозъци на такива хора      

Вече разбрах, че има много жени, като мен. След 7 годишен стерилен брак, забременях, след ин витро и то от първият път, проблемът беше в съпругът ми. Бремеността беше трудна, тъй като бях на 36, сега вече съм на 37, но слава Богу бебчо се роди жив и здрав.  Тормозът от страна на бащата на детето и свекърва ми започна, след третия месец от бременноста и продължи до края, за капак той си хвана любовница и аз го напуснах. Започна да се моли да пада на колене и след родилния дом отново се върнах при него в името на детето. Проявяваше интерес точно в продължение на седмица, след което ни изостави и почти денонощно беше при любовницата си - репортерка в столична агенция с 18 години по млада от него, той е на 44. Момичето е от дълбоката провинция и не се спира пред нищо. Точно на Цветница го хванах по гащи в квартирата й и това бе преломния момент в който аз взех категорично решение за окончателна раздяла и развод, делото е насрочено за септември. Трудно ми е, но живота продължава, до мен има един истински и неподправен голям малък мъж.

Да ти е жив и здрав големият малък мъж и много здраве, любов и щастие и на двамата!  

Ама все едно чета думите ,които е казал бащата на моето дете във вашите постове.Уж много го искаше и в 3 месец на бремеността ми започнахме да се караме и той ми каза да го махна-не можел да има дете от жена , която вече не обича.Щял да си има друго семейство за в бъдеще и моето дете му пречело.И на мене първо ми разпраяше ,че ще го вземе.Лошото при мене е ,че майка му и баща му са още по-лоши и още повече го подстрекават.Вече 3 месец откакто се е родил малкия не е звънял , а аз уведомих техните.Чудя се дали да го съдя , защото не искам да лишавам детето ми от евентуално наследство, обаче той е доста добре финансово- заплатата му е 10 бона и някой ден може да му скимне да ми го вземе,макар и не по съдебен път-просто да го подкупва с неща , с които аз не мога да купя на детето.Но и аз категорично аборт не исках да правя  .